О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260032 3.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, наказателна
колегия
в закрито заседание на трети февруари
през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева
Красимир Димитров
при секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Вчнд № 55 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249
ал.3 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от П.Т.И. ***, подсъдим по нохд №86/2020 год. по описа на РС-
Харманли, против Определение от разпоредително
заседание от 13.01.2021 год. по същото дело в частта му, в която съдът е приел,
че не са били налице основания за прекратяване на наказателното производство по
делото, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаването на
процесуалните права на подсъдимия и не са били уважени част от направените от
него доказателствени искания. Поддържа се, че становището на първоинстанционния
съд за липса на основания за прекратяване на наказателното производство е
неправилно и необосновано. Също такова било то и по въпроса за допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаването на процесуалните права на подсъдимия. Освен
това неправилно и необосновано съдът не уважил всички направени от частния
жалбоподател искания за събиране на доказателства, като в тази насока изводите
му, че са същите не били относими и допустими, също били неправилни. По
изложените съображение се иска да се отмени обжалваното определение, без да се
отправя искане какво следва да постанови въззивната инстанция.
Против частната жалба в законния
срок не са постъпили възражения от РП – Харманли и пострадалия.
Като се запозна с материалите по
делото, настоящата съдебна инстанция установи следното:
Нохд №86/20 год. по описа на Районен
съд – Харманли е било образувано по обвинителен акт на РП – Харманли, с който
против подс.П.Т.И. *** повдигнато обвинение в престъпление по чл.143 ал.3 вр. ал.1
от НК - закана с убийство, която е могла
да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ.
На 13.01.2021 год. е било проведено
разпоредително заседание по делото, в което становище по въпросите по чл.248 от НПК са изразили прокурорът, защитникът на подсъдимия и самият подсъдим.
Пострадалият не се е явил, редовно призован.
Становищата на прокурорът и
защитникът по тези въпроси са били идентични, като в частност защитникът на
подсъдимия е заявил, че не са налице основания за спиране, или прекратяване на
наказателното производство, нито че на
досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаването на процесуалните права на
подсъдимия. Декларирал е, че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, не е отправял искане за изменение на мярката за
неотклонение, която е „подписка“, нито е имал искания за събиране на
доказателства.
Подсъдимият в самостоятелно изразено становище е заявил, че иска да се
прекрати производството поради липса на престъпление и поради „липсата на
допирни точки между него и делото“. Не е твърдял, нито посочил допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаването на неговите процесуални права, нямал е
искания в тази насока. Направил е множество доказателствени искания.
С обжалваното определение съдът е приел, че делото му е подсъдно, не са
налице основания за спиране, или прекратяване на наказателното, на досъдебното
производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаването на процесуалните права на
обвиняемия или пострадалия, потвърдил е мярката за неотклонение „подписка“.
Уважил е част от направените от подсъдимия искания за събиране на
доказателствата, а друга част е оставил без уважение, като за последните е
мотивирал, че са неотносими към релевантните факти по делото. Насрочил е дата
за разглеждане на делото по общия ред.
Като взе предвид гореизложеното, въззивният съд намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с
процесуална легитимация да обжалва и против принципно подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
Отказът на съда да прекрати
наказателното производство подлежи на обжалване с частна жалба на осн. чл.250
ал.4 от НПК. Няма процесуална пречка с една частна жалба да се обжалват както
този отказ, така и определението по въпросите чл.248 от НПК, доколкото двете частни жалби се разглеждат по един и
същи процесуален ред – глава ХХII от
НПК, в случая частният жалбоподател е един и същ, такава е и горната инстанция.
Частната жалба против отказа на
първоинстанционния съд да прекрати наказателното производство по делото е
неоснователен. Действително разпоредбата на чл.250 ал.1 т.1 от НПК дава възможност
това да стане в случаите по чл.24 ал.1 т.1 от същия – когато „деянието не
съставлява престъпление“, но законът има предвид случаите, когато описаното в
обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. В случая това не е така, по
обвинителния акт е дадено описание на фактическа обстановка, която сочи на осъществен
от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.143 ал.3 вр.
ал.1 от НК, а съвсем отделен е въпроса дали описаната по обвинителния акт
фактическа обстановка ще се докаже в хода на наказателния процес и до какъв
извод ще се стигне относно вината и отговорността на подсъдимия. Затова обаче е нужно наказателният процес да
се развие и проведе. Основания да прекрати наказателното производство по делото
районният съд е нямал.
В останалата ѝ част частната
жалба също е неоснователна.
На първо място, частният жалбоподател в разпоредителното заседание от
13.01.2021 год. изобщо не е твърдял, нито посочил допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаването на неговите процесуални права, нямал е и искания в тази
насока. Няма процесуална пречка въпреки това да подаде настоящата частна жалба
и отправи такова искане, но по нея също не се излагат никакви конкретни оплаквания,
доводи, аргументи, които да се обсъждат от настоящата инстанция. При служебната
проверка на материалите от ДП също не се откриват основания за приложение на
чл.249 ал.1 от НПК на осн. чл.248 ал.1 т.3 от същия.
Най после, частната жалба в частта ѝ, в която се обжалва отказа на
районния съд да уважи доказателствени искания, е недопустима. Съгласно
разпоредбата на чл.249 ал.3 от НПК, постановеното в разпоредително заседание
определение подлежи на обжалване само в частта му по въпросите по чл.248 ал.1 т.3
и т.6 от НПК – относно преценката за допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаването на процесуалните права на
страните и относно мярката за неотклонение.
Не е предвидено същото да подлежи на обжалване в частта му по чл.248
ал.1 т.7 от НПК – досежно произнасянето на съда по доказателствените искания. Това
законодателно решение е напълно логично. Отказът на съда да допусне и събере
поискани доказателства никога не е окончателен, искания в тази насока могат да
се отправят повторно, като същите биха могли да се преценят по различен начин в
зависимост от развитието на съдебния процес
По изложените съображения настоящият
състав на въззивния съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното
определение на РС- Харманли като правилно, законосъобразно и обосновано ще следва да с потвърди и делото да се върне
на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение без номер от разпоредително
заседание от 13.01.2021 год. на РС- Харманли, постановено по нохд № 86/2020 год.
по описа на същия съд в частта му, в която е отказано да се прекрати
наказателното производство по делото и е прието, че на досъдебното производство
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба в
частта ѝ против отказа на съда да уважи доказателствени искания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: