Р Е
Ш Е Н
И Е № 83
Гр.Разград, 23 октомври 2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен
съд в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА–СТОЕВА
МАРИН М.
При секретаря ПЛАМЕНА МУТАФОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА канд №108 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН .
Образувано е по касационна жалба против Решение №258/27.06.2019г.,
постановено по АНД №180/2019г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № № 17- 000586/22.02.2019г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда"(ДИТ) - гр. Разград, с което на основание чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда (КТ) на М. А. К. е наложена имуществена глоба в размер
на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал
наказващият орган. В жалбата си и по същество развива доводи, че решението е
необосновано и неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да
остави в сила решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че обжалваното решение е постановено
при допуснато съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа
обстановка, тъй като въззивният съд не е обсъдил всички събрани в хода на
производството доказателства. С оглед на това предлага на съда да го отмени и
да върне делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд.
Разградският административен
съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства, които обсъди с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти и
обстоятелства. Същите сочат, че на 28.01.2019г. служители на ДИТ извършили проверка в кравеферма, находяща се в
с.Ловско, обл.Разград, стопанисвана от земеделския производител М. А. К. На обекта присъствала единствено Г. А. М.,
която живеела заедно с двете си дъщери там, в пригодени за това помещения.
Според показанията на проверяващите тя им обяснила, че работи като пазач във
фермата, с работно време от 8 до 18ч. срещу месечно трудово възнаграждение в
размер на 100 лв. Тези обстоятелства са вписани и в Декларация, съставена по
реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която тя подписала. М. К. също подписал
декларация, в която се сочи, че е предоставил стаи за живеене на Г. М. и двете
й дъщери, срещу което искал единствено да пазят вечер стопанството. При тези
данни е прието, че Г. М. е престирала в полза на земеделския производител
работната си сила и е осъществявала трудова дейност като „пазач“ в обекта,
поради което са възникнали трудови правоотношения между тях, които е следвало
да бъдат оформени в писмен трудов договор, съгласно изискването на императивните
норми на чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ. В хода на проверката не е представен
писмен трудов договор, сключен между страните. Въз основа на така установеното
срещу М. А. К., в качеството му на работодател, е съставен АУАН №17-000586/31.01.2019г.
Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с
процесното НП на основание чл.414, ал.3 от КТ като му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. С
решението си районният съд е отменил това НП, като в мотивите си е приел, че
вмененото административно нарушение не е доказано по категоричен и безспорен
начин. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставеният АУАН
се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за
разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със
специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. В
случая обаче са събрани достатъчно доказателства, които оборват формалната
доказателствена сила на съставения АУАН. Проверяващите не са възприели пряко и
непосредствено фактически действия от страна на Г. М., които да сочат, че тя
изпълнява трудова дейност. Съставеният от тях АУАН се основава на данните в
подписаната от нея декларация. В хода на съдебното производство е назначена комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза. От заключението по нея и от
разпита на вещите лица се установява, че това лице страда от умствена
изостаналост, интелектуален дефицит и е неграмотна. Освидетелстваната макар и
на елементарно ниво може да възпроизведе случки и събития от заобикалящата я
действителност. Тя е самостоятелна по отношение на самообслужване, но зависима от
близките си при вземане на решения. Тя трудно може да изрази собствено мнение,
свързано със сложните интерперсонални и обществени отношения. Неосъзнати са и
трудовите отношения и отговорности, свързани с нормативно определените
изисквания за заемане на работа. Състоянието й е такова, че тя обективно не
може да попълва документи, както и да ги чете. С оглед на това правилно и
обосновано е прието от районния съд, че попълнената/подписаната от нея
декларация не може да се кредитира като годно писмено доказателство. Други
доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че към
датата на проверка Г. М. е осъществявала трудова дейност в полза на М. К. не са
ангажирани от наказващия орган.
Въз основа на така изложеното следва, че вмененото административно
нарушение е останало недоказано. В този смисъл са и мотивите на обжалваното
решение на Разградския районен съд. То се явява валидно, обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК Разградски административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №258/27.06.2019г.,
постановено по АНД №180/2019г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2./п/