Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 6373 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 50086 от 25.02.2019 г. по гр. д. № 18804/2018 г. по описа на Софийски
районен съд /СРС/, 34 състав, е отхвърлен предявеният от С.Ч.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Административен съд София – град, с адрес: гр. София, ул. „********№
** иск с
правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ за сума в размер на 3500 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойство, притеснения, страх,
неудовлетвореност, разочарование, загуба на доверието към държавните
институции, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено срещу ищеца
административно производство, неприключило повече от пет години, ведно със
законната лихва от 21.03.2018 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на
вземането; отхвърлен е
предявеният от С.Ч.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Върховен административен съд, с адрес:
гр. София, бул. ********иск с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ за сума в размер на 1500 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойство,
притеснения, страх, неудовлетвореност, разочарование, загуба на доверието към
държавните институции, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено
срещу ищеца административно производство, неприключило повече от пет години,
ведно със законната лихва от 21.03.2018 г. /датата на исковата молба/ до
изплащане на вземането. Осъден е С.Ч.П. да заплати на Административен съд София
– град сумата от 100 лв. – разноски по делото, както и на Върховен
административен съд сумата от 100 лв. – разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ищеца С.Ч.П., с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност, тенденциозност на решението. Сочат се съществени
процесуални нарушения с приемането от страна на СРС на незаверени преписи от
административните дела № 6621/2014 г. на Административен съд София – град и № 582/2017 г. на Върховен административен съд, а ищецът е оспорил истинността на приетите
незаверени преписи. Освен това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение
като е разгледал делото без участието на прокурор, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид това се моли за обезсилване на решението и за връщане на делото
за разглеждане от друг състав, евентуално за отмяна на решението и уважаване на исковете.
В
срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е постъпил такъв от Административен съд
София - град, както и от Върховен административен съд.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка относно
допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото е
недопустимо.
Софийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ,
предявен от С.Ч.П. срещу Административен съд София –
град /АССГ/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради забава в разглеждането
на адм. д. № 6621/2014 г. по описа на АССГ извън разумен
срок, както и срещу Върховен административен съд /ВАС/,
за осъждане на този ответник да заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди поради забава в разглеждането на адм. д. №
582/2017 г. по описа на ВАС извън разумен срок, претендирана е и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на главниците.
Съгласно
изричното законово изискване на чл.
10, ал. 1 ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т. 15 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, делата по ЗОДОВ
се разглеждат пред съда със задължителното участие на прокурор. Участието на
последния е задължително в случаите, когато Прокуратурата на Република България
не е единствен ответник или въобще не е страна по делото, както е в
процесния случай. Постановките на цитираното Тълкувателно решение търпят
прецизиране досежно качеството, в което за тези случаи прокурорът следва да
участва по делото, тъй като в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., по реда на който е
разгледан иска, не съществува фигурата на контролираща страна.
В действащия ГПК съществува текстът на 26,
ал. 3, съгласно който прокурорът може да участва в исковото производство с
права на страна в случаите, предвидени в закон, както това е предвидено в
разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗОДОВ.
Участието на прокурора по граждански дела е уредено съгласно конституционните
правомощия на Прокуратурата по чл.
127, т. 6 от Конституцията на Република България на държавен орган, съблюдаващ
законността, като същият участва в качеството на представител на единната и
централизирана Прокуратура на Република България. Установеното в чл. 10,
ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора
е специфична форма на предвиденото в чл.
26, ал. 3 ГПК право
на прокурора да участва в гражданския процес като страна. Предпоставка за
участието му в тези случаи е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл. 7 ЗОДОВ
лица, различно от
Прокуратурата на Република България. Разпоредбата изисква задължителното му
участие по тези дела, което означава, че съдът е длъжен да конституира
съответната прокуратура като страна по делото по аргумент от чл. 26,
ал. 3 ГПК /така и определение № 222 от 13.04.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3809/2019 г., IV г. о./.
Ето защо пропускът на първоинстанционния съд
да конституира прокурор, по същество представлява пропуск да се
конституира задължителна страна по делото, който пропуск
не може да бъде саниран от въззивния съд, когато последният действа при
условията на ограничен въззив. В тази хипотеза, подобно на разрешението, дадено
в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, макар да
не става въпрос за необходимо другарство, а само за задължително участие на
страна по делото, постановеното без участието на прокурор решение е недопустимо.
В
разглеждания случай производството пред първоинстанционния съд е
протекло без участието на прокурор, в какъвто смисъл са и оплакванията на въззивника. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ е императивна, като се прилага за всички
производства по ЗОДОВ без изключения. Това означава, че във всяко производство
по ЗОДОВ съдът е длъжен да конституира прокурора като страна по делото и такъв
задължително трябва да участва при разглеждането му. С оглед на изложеното
съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено изцяло и
делото да бъде върнато на Софийския районен съд, който да разгледа делото с
участието на прокурор, съгласно изискването на чл.
10, ал. 1 ЗОДОВ.
Поради
констатираната недопустимост на атакувания съдебен акт, останалите доводи, наведени във въззивната жалба, касаещи
правилността на решението не следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
С
настоящия съдебен акт не се решава по същество правен спор, а делото се връща
за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което в производството не
следва да бъдат присъждани разноски. Отговорността за разноски ще се разпредели
съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество.
Така
мотивиран и на основание чл.
270, ал. 3 ГПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 50086 от 25.02.2019 г. по гр. д. №
18804/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.