Решение по дело №2908/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2019 г.
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20184430202908
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 26.02.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №2908 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

        С наказателно постановление № 18-0938-004860/17.09.2018г. на Началника на сектор “ПП” към О.н.М.н.П.П.В. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на 05.09.2018г., в 12:23 часа, в гр. Плевен, ***, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ***, лична собственост, извършва следното: 1. Движейки се по ***, като заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема предимството; Водачът е сам в автомобила – нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП.

На основание Наредба №І-2539 на МВР на В. са му отнети 8 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.П.В., който го обжалва и моли съда да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

 Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на В. – 21.11.2018г. и датата на депозиране на жалбата му пред наказващия орган - 26.11.2018г., съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение Серия „Д“ №957334 е съставен на 05.09.2018г. от К.Ц.П., мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-Плевен срещу П.П.В. ***, ЕГН ********** за това, че последният на 05.09.2018г., в 12:23 часа, в гр. Плевен, ***, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ***, лична собственост, извършва следното: 1. Движейки се по ***, като заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема предимството. Водачът е сам в автомобила – нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото К.Ц.П. се установява, че работи като младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при О.н.М. Заявява, че на посочената  в акта дата  е бил дневна смяна с колегата си С.Л.К. ***. Посочва, че забелязали лек автомобил, който заобиколил   спрял пред пешеходна пътека  друг лек автомобил, за да пропусне пешеходец. Твърди, че    жалбоподателя   минал през пешеходната пътека   без да спре и да пропусне преминаващият пешеходец.  Спрели го за проверка    и за констатираното нарушение по ЗДвП му съставили АУАН.

Показанията на свидетеля П.  се потвърждават и от показанията на свидетеля С.Л.К., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта.  

Свидетелят К. в показанията си заявява, че работи като мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция”-Плевен. Твърди, че на посочената в акта дата с колегата си К.П. изпълнявали служебните си задължения на ул. „Владимир Бурмов”. Възприели, че управляваният от жалбоподателя  л.а. „Шкода”    заобиколил от лявата страна спрял пред пешеходна пътека лек автомобил. Посочва, че  с  действията си жалбоподателят В. отнел предимство на стъпилия и пресичащ правилно на пешеходна пътека пешеходец. Заявява, че е свидетел-очевидец на извършеното нарушение, за което колегата му П. съставил АУАН на жалбоподателя.   Сочи още, че В. е  бил сам в автомобила и към момента нямал възражения по акта. Съдът кредитира в цялост показанията на св. К.Ц.П. и С.Л.К., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите П.   и К.  са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че на процесната дата управлявал лек автомобил „Шкода Фабия” по ул. „Тумба“ в гр. Плевен. Заявява, че непосредствено  пред него   се движел лек  автомобил, който подал десен пътепоказател и спрял, а   той го заобиколил. Твърди, че преминал през  пешеходна пътека, на която нямало пешеходец. Бил спрян за проверка от  патрулен автомобил на СПП към ОД на МВР гр. Плевен. Твърди, че полицаите му съставили АУАН за това, че не е осигурил предимство на пешеходец. Заявява, че  полицаите не му дали възможност да направи  възражение и му казали да отиде в управлението на сектор ПП към О.н.М.П. където  да изложи възраженията си. Заявява, че направил писмено възражение в СПП към О.н.М. Твърди още, че след това се върнал на мястото  на проверката и  установил, че на вписания в акта адрес за мястото на извършване на нарушението, изобщо няма пешеходна пътека.

Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя, в частта им, в която твърди, че когато е преминал през пешеходната пътека  на нея не е имало пешеходец, тъй като се опровергава от показанията на свидетелите К.Ц.П. и С.Л.К., и двамата очевидци на нарушението.

Внимателният анализ на показанията на свидетелите П. и К., съпоставени с останалите доказателствени средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки един от тях последователно и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с  мнения или предположения. Изпълняваната от  тях  полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на  процеса, щом като няма доказателства в тази насока.

Аргумент в подкрепа на становището, че твърденията им заслужават доверие, се явява обстоятелството, че никой от тях  до този момент не е познавал жалбоподателя, и не  са имали каквито и  да  било отношения с него.

 В този ред на мисли неоснователно се явява възражението на защитника на жалбоподателя, че в АУАН  не са вписани свидетелите очевидци на нарушението. Настоящият съдебен състав счита, че по отношение  нарушение са събрани достатъчно доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че нарушението е извършено. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.119, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушения. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. В

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства: АУАН Серия „Д“ №957334/05.09.2018г. /л.8 от делото/, справка за нарушител/водач /л.11-13 от делото/, Заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, писмо-справка изх.№ТСУ-11-07-6/29.01.2019г. от Кмета на Община-Плевен, ведно със Схема за местонахождението на пешеходните пътеки на кръстовището на ул. „Лозенка” и ул. „Вл. Бурмов” в гр. Плевен, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. К.Ц.П. и С.Л.К., които съдът кредитира с доверие, като обективни, безпристрастни и логически последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподаталя за нарушение по чл.119, ал.2 от ЗДвП. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.2 от ЗДвП.

 По силата на чл.119, ал.2 от ЗДвП  от Закона за движение по пътищата „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци”.

Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

Съдът  счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на нарушението по чл.119, ал.2 от ЗДвП.

Наказващият орган е определил глоба в размер на изрично фиксирания за конкретното деяние, което наказание съответства на целите по чл.12 от ЗАНН.

Предвид горе изложеното, съдът

 

                                                Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 18-0938-004860/17.09.2018г. на Началника на сектор “ПП” към О.н.М. с което на П.П.В. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., за това, че на 05.09.2018г., в 12:23 часа, в гр. Плевен, ***, като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ***, лична собственост, извършва следното: 1. Движейки се по ***, като заобикаля спрял автомобил пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащ пешеходец на пешеходна пътека от дясно на ляво от посоката му на движение, не пропуска въпросния пешеходец, като му отнема предимството; Водачът е сам в автомобила – нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП и на основание Наредба №І-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: