№ 892
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000503236 по описа за 2024 година
С решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2618/2023 г.
от Софийски градски съд е осъдил Столична община да заплати на С. Б. П.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
- сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г.,
като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 30 000 лева;
- сумата от 3 444 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Столична
община да заплати:
- направените деловодни разноски на С. Б. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 57.13 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. М. Д. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата от 800 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата С. Б. П.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет
обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за разликата над
1
уважения /5000 лева/ до пълния предявен размер от 30 000 лева с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените
вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск,
ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и в тежест
на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
Столична община е подала НАСРЕЩНА жалба с която атакува
решението на първоинстанционния съд в осъдителната част с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват по безспорен начин, че увреждането на ищцата е настъпило
вследствие неравност на тротоара на софийска улица, тъй като такова
увреждане може да се получи от при падане от собствен ръст или стъпване
накриво или при директен удар върху глезена с твърд предмет при всякакви
други условия.
Моли да се отмени решението в осъдителната част и вместо това да се
отхвърлят изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
2
Ищцата - С. Б. П., ЕГН ********** е предявила против Столична
община, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
15.12.2021 г. в гр. София, вървейки по левия тротоар на ул. „Лилия“ с посока
на движение от ул. „Извора“ към ул. „Вечерница“, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Вечерница“ попаднала в необезопасена и
несигнализирана дупка, образувана от липсваща част от тротоара, с
дълбочина от около 20 см. Сочи, че събитието е настъпило в светлата част на
деня и пред множество свидетели. Поддържа, че в резултат от падането са й
причинени значителни физически и емоционални страдания, тъй като
получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на дисталната
част на тибията на левия крак. Тази травма изисквала да бъде приета в
болница, да претърпи операция, както и продължително време да се лекува в
домашни условия. Била обездвижена и имала нужда от чужда помощ за
ежедневните си дейности.
Твърди, че инцидентът е вследствие на противоправното поведение на
служителите на ответника, които не са изпълнили задълженията си да
поддържат тротоара в изправно състояние, което да позволява безопасното му
използване по предназначение.
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2021 г., както и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 3 444 лева,ведно със
законната лихва от 29.12.2021 г.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Столична община, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 23/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките да
се осъществи по отношение на него отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, тъй като ищцата е представила само една епикриза, която установява
травматично увреждане, но не и доказателства, че инцидентът е настъпил
точно на описаното от ищцата място и дата, за наличието на тротоара на дупка
с дълбочина от 20 см., за отсъствие на пряка причинно-следствена връзка
между проявено бездействие на негови служители и уврежданията на ищцата.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, свързани с
възрастта на ищцата, с поведение, довело до съпричиняване на вредните
3
последици и отсъствието на негативни последици за здравето.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Ищцата е с постоянен и настояща адрес в гр. Дупница.
С исковата молба е представена епикриза /л. 8/, издадена от УЧБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, удостоверяваща, че ищцата на 25.12.2021 г. е приета за
лечение в І-ва клиника по ортопедия и травматология“ и е изписана на
31.12.2021 г.
В епикризата е отразена анамнеза, снета по данни на пациента:
„Постъпва за първи път в клиниката. Страданието датира от преди 10 дни,
когато е паднала. Тогава е хоспитализирана за оперативно лечение, но поради
развитие на булозен едем операцията е отложена.“
Анамнезата установява, че ищцата е паднала, но не подкрепя
твърденията, че е настъпил инцидент на тротоара на софийска улица след като
е стъпила в дупка с дълбочина от 20 см., който размер надвишава височината
на стъпалата на всяка една нормално изграждана стълба.
Анамнезата установява, че ищцата е била хоспитализирана в здравно
заведение за оперативно лечение, но последното не е проведено.
Ищцата не е представила по делото като доказателства – епикризата,
издадена от това здравно заведение в което е била хоспитализирана, което
очевидно е различно от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В епикризата са посочени придружаващите заболявания –
Хипотиреоидизмът, неуточнен, което е заболяване на щитовидната жлеза и се
развива в резултат от неспособността на щитовидната жлеза да произвежда
достатъчно тиреоидни хормони.
Заболяването влияе на телесното тегло и в епикризата също е записано -
затлъстяване, неуточнено.
Извършена е операция на 26.12.2021 г.
Поставена плака с комплект винтове
Приложени са доказателства, че разходите не са поети от ищцата, а са
заплатени на 29.12.2021г. от трето лице Ю. П. Г. - син на ищцата.
4
Назначен е контролен преглед на 10.01.2022 г., който очевидно не се е
състоял в гр. София, поради отсъствие на твърдения в исковата молба и
непредставяне на доказателства за извършването на контролен преглед в
УМБАЛСМ „ Н. И Пирогов“.
По делото е приложена историята на заболяването.
На лист. 45 от първоинстанционното производство е приложен лист за
преглед на пациент.
В този лист е посочено, че по анамнеза травматичното увреждане е
настъпило след като пациента е „паднала“.
В предоперативната епикриза от 25.12.2021 г., приложена на л. 47
отново е записано, че пострадалата е паднала.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
медицинска експертиза само на основание представената експертиза, което
интерпретира посочените в нея записи относно получено счупване на
подбедрицата и проведеното лечение.
Ищцата не се е явила за извършване на личен преглед от вещото лице.
В първата инстанция е разпитан един свидетел Л. Т. К. – л. 72.
Показанията му са следните: „Познавам тази възрастна жена. Запознах
се с нея по неприятни обстоятелства. В средата на месец декември 2021 г.
имах ангажимент в района на Италианския лицей в Горна баня. Вървях по
тротоара на улица „Лилия“, пред мен вървяха две възрастни жени. Едната
жена попадна в дупка и извика от болка. Улицата е асфалтирана. Като падна се
държеше в долната част на левия крак, явно там имаше проблем….Нямаше
никакво обезопасяване на тази дупка. Не мога да кажа дали е могла да избегне
това препятствие. Времето беше мъгливо, зимно време. Нямам спомен дали е
валяло дъжд.“
Разпитът е извършен на 15.12.2023 г., т.е точно две години след датата
на твърдения инцидент.
От показанията се разбира, че ищцата и свидетеля не са били близки и
познати, както и да са общували преди и след така наречения инцидент на
улица в Горна баня.
5
От показанията не се установява:
- свидетелят да е бил съпричастен към така наречено увреждане с
оказване на помощ на пострадалата;
- как пострадалата е била евакуирана от мястото на инцидента, предвид
обстоятелството, че другата жена, придружаваща ищцата е била също
възрастна и е била безсилна да окаже помощ на ищцата, предвид нейното
тегло и увреждане - множествени счупвания на лявата подбедрица;
- точната локация на твърдения инцидент;
- как и по какъв начин две години по - късно е намерен за да участва по
делото в посоченото процесуално качество на свидетел;
По делото няма техническа експертиза, която да е обследвала тротоара,
съобразно твърденията на ищцата и показанията на свидетеля, относно това,
да е имало дупка в настилката на тротоара с дълбочина от 20 см.
Следва да се посочи, че дупка с такава дълбочина е толкова видима, че
дори и да е била налична, то човек, който се движи по тротоара в светлата част
на денонощието е нормално да я забележи и да я заобиколи, а не да стъпи в
нея.
Свидетелят е изложил показания, че ищцата е вървяла с друга възрастна
жена, които нормално се подкрепят и е следвало и двете жени да паднат в тази
дълбока и необезопасена дупка;
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ищцата
въззивна жалба и подадана от ответника насрещна въззивна жалба и спорът се
концентрира до отговора на въпросите:
- дали инцидентът е настъпил на посочените от ищцата ден, място и
механизъм
- имало ли е в настилката на тротоара дупка с дълбочина от 20 см..
- дали получената от ищцата травма има битов характер и е вследствие
на падане, поради възрастта и съпътстващите заболявания на ищцата,
вследствие на които може да загуби равновесие и да падне на пода;
- налице ли са предпоставките да възникне отговорността на ответника
по чл.49 от ЗЗД и да обезщети претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди;
6
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му
работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
Настоящият въззивен състав, с оглед подробно обсъдените в
съобразителната част доказателства счита, че инцидентът не е настъпил в
посочените от ищцата час и на посоченото място, както и причините за този
инцидент не са произтичат от лошото поддържане на софийските тротоари, в
частност на тротоара на ъгъла, заключен между ул. „Лилия“ и и ул.
„Вечерница“.
Инцидентът има битов характер и не е настъпил на посоченото от
ищцата място и час.
Не са налице правопораждащите факти за реализацията на гражданската
отговорност на ответника, поради което ще следва да се отхвърлят, както
главните искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени и имуществен вреди, а също така и акцесорните искове за
присъждане на законната лихва.
Жалбата, подадена от ищцата е неоснователна.
Основателна е насрещната жалба, подадена от ответника, поради което
следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната
част и вместо това да се отхвърлят изцяло предявните искове;
- да се потвърди решението на първоинстанцинния съд в
отхвърлителната част;
Изходът на спора би се решил по различен начин, ако беше установено
по несъмнен начин, че инцидентът е настъпил на посочените от ищцата място
7
и час, а причината за падането му е неравност на тротоара и разместени
тротоарни плочки.
Това е така, защото улицата и прилежащият тротоар се намират на
територията на Столична община и са със статут на публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския
съвет/.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Наличието на компрометирана настилка на тротоара и ако тя беше
причината за падането на ищцата на тротоара щеше обоснове извод, че
лицата, на които ответникът е възложил да поддържат уличната
инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия
стопанин да поддържат настилката технически изправна, т.е. тогава
поведението на последните щеше да осъществява деликтния състав на чл. 45
от ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие; вреда /имуществена и/или
неимуществена/; причинна връзка между поведението и вредата, която е
претъпял ищеца; вина, която се предполага до доказване на противното.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищцата следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата
от 168.88 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, общо в
размер на сумата от 600 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. №
2618/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил Столична
община да заплати на С. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с
8
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 15.12.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. П., ЕГН ********** против Столична
община, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86
от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021 г. до размер на сумата
от 5 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. №
2618/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил Столична
община да заплати на С. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 3 444 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. П., ЕГН ********** против Столична
община, иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86
от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до размер на сумата от
3 444 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2618/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от С. Б. П., ЕГН ********** против Столична община, иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД, имащи
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 15.12.2021 г., за разликата над сумата от 5 000
лева до размер на сумата от 30 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 249 от 15.01.2024 г., постановено по гр.д. №
2618/2023 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил Столична
община да заплати:
- деловодни разноски на С. Б. П., ЕГН **********, на основание, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 57.13 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. М. Д. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на сумата от 800 лева;
ОСЪЖДА ищцата С. Б. П., ЕГН ********** да заплати направените в
двете инстанции деловодни разноски на Столична община, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 168.88 лева и
юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на сумата от 600 лева.
9
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10