Р Е Ш Е Н И Е
260367
/ 10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря П. Великова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 2257
по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Д.Р. ***/23.03.2020 г. издадено от Началник група към ОД МВР-Варна, сектор
ПП-Варна, с което му е
наложено административно
наказание: глоба в размер на 200
лева на осн. чл.178д от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди, че: обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, при
съставянето му са допуснати съществени процесуални нарушения и се оспорват
констатациите в него. Формулирано е искане за
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, а по същество акцентира на неизследвана фактическа обстановка при
издаване на процесния акт.
Представител на административно наказващия орган не се явява. В писмени
бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата, за липсата на допуснати нарушения при издаване на НП и
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за потвърждаване на акта и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, ако жалбата бъде приета за основателна, иска разноските за
адв.-възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е депозирана от легитимирано
лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 18.02.2020 г. свидетелят Кр.Е.,***, в присъствие
на свой колега, по повод депозирана
жалба срещу фиш сер. Н № 535191/30.01.2020 г., съставил срещу въззивника И.Р. АУАН
№ 381372 за това, че на 30.01.2020 г. около 13:45 ч. в гр.Варна , бул.“Януш
Хуниади“ № 5 като водач на МПС с рег. № В1687
ВК е паркирал автомобила на паркинга на сектор ПП зад административната
сграда, на място определено за паркиране
на хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д-21 ЗДвП. Нарушението
било квалифицирано по чл.98 ал.2 т.4 от ЗдвП, а актът - връчен на нарушителя. В
него той вписал че има възражения, но в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не депозирал писмено възражение.
Въз основа на АУАН било издадено процесното
наказателно постановление. Като приел фактическите констатациите по АУАН, АНО
формирал правен извод за допуснато
от И.Р. нарушение по чл. 98 ал.2 от ЗДвП и го санкционирал с глоба в размер на 200 лева .
Тази фактология съдът прие за установена
от гласните и писмени
доказателства приобщени по делото, които
кредитира изцяло.
Въз основа на тази фактология, съдът
формира правно убеждение в следния смисъл:
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на предоставените им правомощия със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на ВР.Правомощията са делегирани на определен кръг лица, с
оглед заеманата от тях длъжност, поради което непосочването им по именно не
опорочава акта на оправомощаване.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити
по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал
писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява
липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя и в
тежест на въззиваемата страна е установяването й по безспорен и категоричен
начин.
От показанията на
свидетеля Кр.Е. се установява, че когато забелязал паркирания на мястото,
определено за хора с трайни увреждания автомобил, на мястото на водача нямало
никой, а на съседното (пасажерско) - седяла жена. Тя обяснила, че водача
имал работа в сектор «ПП» и тъй като не могли да намерят място за
паркиране, спрели на «инвалидното» място. След около 10 мин. при
автомобила дошло лице, което се
представило за негов водач и свид. Е., го поканил в сградата, където съставил
фиш за нарушението.
От показанията на
свид. П.В., която придружавала
жалбоподателя в автомобила до пристигането им в района на сектор
ПП-Варна и с която свид. Е., разговарял, се установява, че на процесната дата
поради невъзможност да намери и
паркира на свободно място,
жалбоподателят я помолил тя да направи това, докато той свърши работата си в сградата на сектор «ПП». Оставяйки й
ключовете свид. В. привела в движение автомобила и след като направила няколко
обиколки с него спряла на единственото свободно място, което видяла, без да
забележи, че е означено за хора с трайни
увреждания. След това се преместила на предната дясна пасажерска седалка,
където била установена от свид. Е..
Предвид изложеното съдът счита, че
авторството на деянието не е недоказано
по категоричен начин. При положение, че служителят на полицията, не е възприел
жалбоподателя Ив.Р. да паркира процесния автомобил на посоченото в НП място, а свидетелят П.В. призна, че тя е
направила това, докато изчаква Ив.Р. да
се върне от сградата на сектор „ПП“, този основен факт остава недоказан.
От гласните доказателствени средства се установи само факта, че автомобилът с рег. № В1687 ВК е паркирал в зоната на действие на пътен
знак « Д-21» от ЗДвП, но кое е лицето,
сторило това не е безспорно доказано. Неяснотата
относно някой от релевантните факти / в
случая автор на нарушението /, въз основа на които с НП се повдига
обвинение срещу дадено лице винаги води
до нарушаване на правото му на защита.
Предвид изложеното процесното
НП следва да бъде отменено, а
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № № 20-0819-000802/23.03.2020 г. издадено от Началник група към ОД МВР-Варна, сектор
ПП-Варна, с което на И.Д.Р. *** е
наложено административно
наказание: глоба в размер на 200
лева на осн. чл.178д от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14- дневен срок от уведомяване
на страните.
СЪДИЯ: