Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна,
____.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №1780 по описа за 2015г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София /”ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/,
чрез адв.А., срещу Ж.В.Ю. и Л.В.Й., с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно сумата
от 75 899,44 евро, дължима на основание договор за
потребителски кредит №HL38500/05.06.2008г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение от 07.08.2009г., допълнително споразумение
от 11.12.2010г. и допълнително споразумение от 11.11.2011г. и съгласно
извлечение от счетоводни книги на «Юробанк България» АД към 10.06.2015г., от
която: 58 461,91 евро – неиздължена главница; 16 945,62 евро –
договорна лихва за периода от 10.05.2013г. до 10.06.2015г.; 491,91 евро – такси
за периода от 12.08.2008г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.417, т.2 от ГПК, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
№3546/15.06.2015г. по ч.г.д.№6860/2015г. на ВРС, 16-ти състав.
Исковете
са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между
страните – договор за потребителски кредит №HL8500/05.06.2008г. и допълнителни
споразумения към него от 07.08.2009г., 11.12.2010г., 11.11.2011г. Твърди се, че
на 12.06.2008г. сумата от 54 320 евро е била преведена по сметка на
кредитополучателите, посочена в чл.2 от договора, а на 18.06.2008г. същата е
била усвоена. Излага се още, че след подписване на договора за кредит, между
страните са подписани три допълнителни споразумения, с които същите са признали
размера на остатъка от неизплатените суми по договора, изменили са част от
условията по договора за кредит, като са уговорили фиксирана лихва, гратисен
период и период на облекчено плащане на задълженията. Наведените от ответниците
твърдения за нищожност на допълнителните споразумения са неоснователни, тъй
като със същите не се извършва олихвяване на изтекли лихви, а предоговаряне на
главницата чрез рефинансиране на просрочените лихви и главници, така че върху
просрочените вноски да не се начисляват наказателна лихва /неустойка за
забава/. От друга страна, съобразно чл.294 от ТЗ, е допустимо да се уговаря
дължимост на лихва върху лихва. Със същите са давани отсрочки и периоди на
облекчено погасяване на кредита, с цел кредитополучателите да могат да
преодолеят финансовите си затруднения, без да се начисляват неустойки за
забавено плащане. Оспорва се и възражението за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави, както и че не е изтекла погасителна давност за
процесните вземания, тъй като с всяко допълнително споразумение е прекъсвана
давността и е започвала да тече нова давност. Сочи се още, че не подписването
на погасителни планове към допълнителните споразумения не е основание за
нищожност на същите, тъй като такива са изготвяни към всеки един от тях. Излага
се, че въпреки подписаните допълнителни споразумения и уговорените облекчени
условия за погасяване на кредита, ответниците не са изпълнили задълженията си
по договора, като не са заплатили три последователни месечни вноски – 10.05.2013г.,
10.06.2013г. и 10.07.2013г., поради
което кредитът автоматично е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие.
Въз основа на сключения договор за кредит и допълнителните споразумения банката
претендира и заплащане на лихва и такси в посочените размери. Сочи се, че до
кредитополучателите са изпратени нотариални покани №748, т.1, №62/25.02.2015г.
и №748, т.1, №62/25.02.2015г., с които същите са уведомени за упражняване на
правото на банката да превърне целия не изискуем остатък от кредита в изискуем
преди настъпване на крайния му падеж. Поканите са получени на 11.03.2015г. от
адв.Филев, в качеството му на пълномощник на Л.В.Й. и на 21.04.2015г. на Ж.В.Ю.,
по реда на чл.47 от ГПК. Предвид изложеното и поради не плащане, на
12.06.2015г., кредиторът е упражнил и гарантираните си права в заповедно
производство. Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№6860/2015г.
на ВРС, 16-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците
за дължимите по договора суми.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове. Излага, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на определените предпоставки за уважаване
на предявените искове. При сключване на процесния договор и допълнителните
споразумения към него не са допуснати нарушения на разпоредбите на ЗЗП, тъй
като не е налице начисляване на лихва върху лихва.
Твърди още, че ответникът Ж.Ю. е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като това е повторно
производство по установителния иск. При връчване на нотариалната покана са
спазени всички изисквания на чл.47 от ГПК. По същество моли предявените искове
да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответниците,
с писмени отговори в срока по чл.367 от ГПК и в съдебно заседание, чрез адв.Д.,
изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Твърдят, че главницата по договора за кредит, както и допълнително посочените
суми не са им били предоставени по която и да е сметка на датите, както следва:
12.06.2008г. – 54 320евро; на 12.08.2010г. – 148,70евро; на 12.03.2011г. –
228,47 евро; на 11.11.2012г. – 658,59 евро и на 10.11.2013г. – 4050,17 евро.
Твърдят, че споразуменията от 07.08.2009г., 11.12.2010г. и 11.11.2011г. са
нищожни по отношение на твърдяното право
на банката да натрупва върху главницата допълнителен дълг, състоящ се от изтекла
и неплатена лихва, поради забраната да се начисляват лихви върху лихви.
Излагат, че съгласието и действието на банката да прибавя като дълг върху
главницата вече станала изискуема такава е нищожно, поради противоречие с
добрите нрави във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърдят още, че анексите са нищожни
и поради факта, че не са подписвани погасителни планове към същите, поради
което е неопределен падежът на вземанията – съществен елемент от договора за
кредит, липсата на който води до нищожност на договора, арг. от чл.26 от ЗЗД.
Правят възражение и за изтекла погасителна давност за вземанията за всяка една
неплатена вноска за периода от 07.07.2008г. до 12.08.2012г., поради изтекла
тригодишна давност. В случай, че съдът приеме, че погасителната давност за
процесните вземания е общата – пет годишна, се твърди, че същата е изтекла, тъй
като предсрочната изискуемост на кредита, обявена през 2015г., би следвало да
се отнася само за вноските, на които падежът не е настъпил. По същество молят
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на
евентуалност исковете да бъдат отхвърлени по отношение на Л.Й. с твърдения за
липса на надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за кредит. Претендират и присъждане на направените по делото разноски,
а адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в полза на адв.Д., по реда на
чл.38, ал.1 от ЗА.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе
предвид следното:
С определение
№530/15.02.2016г. съдът е квалифицирал наведените от ответниците възражения за
нищожност на договора за кредит и допълнителните споразумения, като твърдения
за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а именно
неравноправно третиране на потребителя при сключване на допълнителните
споразумения, с оглед господстващото положение на банката и като противоречащи
на морала и добрите нрави.
Предвид
изложеното и съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, за да бъде уважен
предявеният иск е необходимо ищецът да установи наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: 1/ фактът на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото – договор за потребителски кредит
№HL338500/05.06.2008г. и допълнителни споразумения към него от 07.08.2009г.,
11.12.2010г. и 11.11.2011г., както и че допълнителните споразумения са сключени
въз основа на индивидуално договаряне, в съответствие с принципа за
добросъвестност и при спазване на принципите за добри търговски практики, като
със същите се запазва равнопоставеност на страните по сделката и
кредитополучателите не са въведени в допълнителни разходи извън обичайните; 2/ за
вземането по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение №3546/15.06.2015г. по ч.г.д.№6860/2015г. на ВРС, 16-ти състав;
3/ реалното предаване на сумата, предмет на договора за кредит; 4/ факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за кредит, въз основа на които е възникнало правото му
да обяви задължението по същия за предсрочно изискуемо; 4/ размера на
претендираното вземане по отделни пера.
В тежест на ответниците е да установят, че са
изпълнили поетите с договора задължения.
По
заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на извлечение от сметки е образувано ч.гр.д. №6860/2015г.
на ВРС, 16-ти състав и е издадена заповед за изпълнение №3546/15.06.2015г., с която е
разпоредено длъжниците Ж.В.Ю., ЕГН ********** и Л.В.Й., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на кредитора сумата от 75 899,44 евро, дължима на основание договор за потребителски кредит
№HL38500/05.06.2008г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 07.08.2009г., допълнително споразумение от 11.12.2010г. и
допълнително споразумение от 11.11.2011г. и съгласно извлечение от счетоводни
книги на «Юробанк България» АД към 10.06.2015г., от която: 58 461,91 евро
– неиздължена главница; 16 945,62 евро – договорна лихва за периода
от 10.05.2013г. до 10.06.2015г.; 491,91 евро – такси за периода от 12.08.2008г.
до 10.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда – 12.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.417, т.2 от ГПК.
Поради депозирани от длъжниците възражения,
в срока по чл.414 ГПК, кредиторът се е възползвал от правото си и е предявил в
срока по чл.415 ГПК установителен иск за вземането по заповедта.
Твърденията
на страните съвпадат, поради което с протоколно определение от 23.03.2016г.
съдът е приел за безспорни обстоятелствата по проведеното заповедно
производство, в което е уважено заявлението на кредитора, основано на
извлечение от счетоводни книги, съответно оспорването на вземането на кредитора
от ответника, което е обусловило и интереса от установяването.
Приел
е за безспорно още, че страните по делото са подписали процесния договор за потребителски
кредит №HL338500/05.06.2008г. и допълнителни споразумения към него от 07.08.2009г.,
11.12.2010г. и 11.11.2011г., както и че главницата по същия в размер на 54 320
евро.
С договора ищецът
„Юробанк България” АД е предоставил на кредитополучателите Ж.В.Ю. и Л.В.Й. кредит
в размер 54 320 евро, като е уговорено същият да бъде усвоен по сметка на кредитополучателя
Ж.В.Ю.. Договорът е обезпечен с учредена в полза на банката договорна ипотека
върху подробно описан недвижим имот /чл.13/. Срокът за издължаване на дълга по
кредита е 300 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита
/чл.5/.
В чл.3 от договора е уговорено, че
дължимият лихвен процент е определен в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 4.6 пункта, като към момента
на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 6,7%. Банката си е
запазила правото да изменя едностранно уговорения базов лихвен процент, който
не подлежи на договаряне /чл.6/.
От приложените на л.62-63 от делото
заверени преписи от искане за усвояване на суми по договора за кредит и бордеро
за усвояване на кредит от 12.06.2008г., се установява, че кредитополучателят Ж.В.Ю.
е направил искане до банката за усвояване на сумите по сключения договор за
кредит и е получил същите по откритата в банката сметка на негово име.
Видно е от приложение към договора за
кредит от 05.06.2008г. /л.19/, че с подписването му страните са удостоверили,
че заемната сметка по договора е открита на 18.06.2008г.
Между страните са подписани и
допълнителни споразумения, както следва: от 07.08.2009г., 11.12.2010г. и от
11.11.2011г. Със същите са уговорени: преструктуриране на отпуснатия кредит и облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания на банката, като са постигали споразумение
неизплатената част от задължението да бъде преоформена чрез натрупване към
редовната главница по всяко едно от споразуменията. С всеки един от анексите са
уговаряни гратисни периоди за различен срок, през който се дължи единствено
минимална вноска, а след него е уговарян нов годишен лихвен процент, съобразен
с новия БЛП на банката действащ към момента на подписване на всеки един от
анексите. Договаряни са промени и в механизма на формиране на лихвата, нейния
размер през гратисния период и след това.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че
ответниците, в качеството им на кредитополучатели са спрели плащанията по
кредита на 18.04.2013г. Установява се още, че размерът на предоставения и усвоен кредит по договор за потребителски кредит
№ HL338500/05.06.2008г. е 54 320 евро – първоначално отпусната и
5 085,35 евро – допълнително усвоена главница, чрез автоматично
усвояване, като сумата е усвоена на 12.06.2008г. по сметка на кредитополучателя
Ж.В.Ю.. Кредитополучателите са правили погасителни вноски по първоначалния
договор, до датата на сключване на допълнителното споразумение от 07.08.2009г.
до 13.07.2009г., когато са погасили 564,43 евро лихва. Със сключеното първо
допълнително споразумение от 07.08.2009г. страните са уговорили дванадесет
месечен срок на облекчено погасяване на дълга, считано от датата на влизане в
сила на споразумението. Плащанията по него са извършвани до 12.11.2010г.,
когато са заплатени: 32,57 евро – лихва и 588,82 евро – главница. С
допълнително споразумение от 11.12.2010г. страните са посочили размера на дълга
– редовна главница и са уговорили дължимостта на редовна лихва, както и че
всички плащания по договора за кредит се преоформят служебно от банката на
датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
не погасена част от главницата по първоначално предоставения договор за кредит.
Уговорен е тримесечен период на облекчено погасяване, считано от датата на
следващия падеж, през който ще се начислява годишна лихва от 8%, а погасяването
ще се извършва на равни месечни вноски в размер на 360 евро на месец.
Плащанията по това споразумение са извършвани до 11.11.2011г., когато са
погасени 34,49 евро – главница и 609,10 евро – лихва. С допълнително
споразумение от 11.11.2011г. страните са посочили размера на задълженията на
кредитополучателите по процесния договор за кредит – просрочена
главница, просрочена лихва, просрочени такси и дължима редовна главница.
Уговорили са, че кредитополучателите дължат и редовната лихва, която ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, до датата на падежа, следващ датата на допълнителното
споразумение, която към датата на допълнителното споразумение все още не е
изискуема. Предвиден е дванадесет месечен период на облекчено плащане на дълга,
считано от следващия падеж, по време на който се дължи заплащане на равни
месечни вноски в размер на 325 евро. След изтичане периода на облекченото
плащане, върху дълга се натрупва начислената, но не погасена през периода на
облекчено плащане лихва. Погашенията по това споразумение са извършвани до
18.04.2013г., когато са заплатени 47,95 евро – главница и 647,51 евро – лихва,
лихви върху просрочена главница – 0,25 евро и такси в размер на 28,29 евро.
Вещото лице е
констатирало, че по първото, както и по всяко следващо допълнително
споразумение не погасените до тогава с анюитетни вноски части от лихвата и
главницата са включени към дължимата от кредитополучателите главница, а
дължимата лихва е предоговаряна като е съобразяван новия размер на БЛП на
банката към датата на всяко едно от споразуменията. Общия размер на усвоената
главница с всички включени рефинансирания на просрочените вноски е в размер на
59 405,35 евро, като общо издължената сума по договора е в размер на
35 055,13 евро, от които: 943,44 евро – месечни вноски по главница;
31 626,79 евро – лихви /редовни и за просрочие/; 1 226,15 евро –
такса управление по кредита; 116,05 евро – такса администриране на просрочен
кредит; 327,90 евро – имуществени застраховки; 814,80 евро- такса управление
чл.4, т.1.
Установява се още, че
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит –
11.03.2015г. дължимите, но не погасени задължения, са както следва: 1/
14 991,11 евро лихва, от които 14 733,65 евро – редовни лихви; 257,46
евро – лихви просрочена главница; 2/
такси – 491,91 евро, от които: 255,15 евро – такса управление; 79,25 евро –
такса адм.кредит; 157,51 евро – имуществени застраховки.
Общия размер на дълга
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
както следва: 1/ 58 461,83 евро – главница, което включва: редовна главница към 10.06.2015г. –
57 010,53 евро и просрочена главница в размер на 1 451,30 евро, която
се образува от месечни вноски с падеж от 10.05.2013г. до 10.06.2015г.; 2/ лихви
в размер на 16 945,61 евро, от които 16 611,04 евро – просрочени
редовни лихви и лихви за просрочени главници в размер на 334,57 евро; 3/ такси
по договора – 334,40 евро, от които такса за управление на кредит – 255,15 евро
и такса администриране на просрочен кредит /07.11.2013г./ - 79,25 евро; 4/
застраховка в размер на 157,51 евро,
която се състои от начислена имуществена застраховка, за периода 10.07.2013г.
до 09.06.2014г. Общия размер на двете такси и имуществената застраховка е
491,91 евро.
От обясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че размерите посочени в
заключението са на база извършени от вещото лице изчисления на задълженията по
договора, при съобразяване на промените в БЛП, ОЛП, брой дни, както и периодите
на облекчено погасяване на дълга. Изводът за усвояване на главницата е направен
въз основа на извлечението от сметка и движенията по плащанията, като има
извършено теглене на предоставената по кредита сума, а именно: на 12.06.2008г.
по сметка на Ж.Ю. постъпва сумата от 54 320 евро, след което на
12.06.2008г. са изтеглени 3000 евро, на 13.06.2008г. са изтеглени 3000лв. и на
16.06.2008г. са изтеглени 47 505 евро. Размерите на задълженията на
кредитополучателите длъжници по процесния договор за кредит установени в
заключението на вещото лице почти изцяло съвпадат със сумите предмет на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като разминаването
в изчисленията на вещото лице са в размер на 0,08 евро за главницата, 0,01 евро
за лихвата, което според обясненията дадени в съдебно заседание може да се
дължи на изчислението и превалутирането.
В заключението е
посочено, че на вещото лице не са предоставени данни за внасяне на суми от
кредитополучателите по разплащателната сметка, нито за намаление на размера на
задълженията след датата на образуване на заповедното производство. От
извършените изчисления е установено, че при подписване на допълнителните
споразумения кредитополучателите не са били въведени в допълнителни разходи
извън обичайните за този вид договори.
Настоящият състав на
съда приема, че задълженията на ответниците са възникнали на валидно договорно
основание. По делото е безспорно установен факта на предоставяне и усвояване на
сумата по предоставения кредит по уговорения в договора начин – захранване на
сметката на кредитополучателя Ж.Ю. и изтеглена от него.
Съдът намира, че по
делото не е установено наведеното от ответника възражение за нищожност на
анексите към договора, тъй като от събраните по
делото доказателства се установява, че при подписването им ответниците са изразили
свободно формирано съгласие за сключването им, като необходимостта от
предоговаряне на условията по кредита – уговаряне на облекчени периоди на
плащане се е породила от настъпилите за тях финансови затруднения и към
допълнителните споразумения са изготвяни погасителни планове.
Ответниците са въвели
още твърдения за нищожност и неравноправност на
клаузите в договора за кредит и анексите към него, като възраженията са
свързани с липса на индивидуално договаряне и неравноправност изразяваща се в налагане
на прекомерна тежест на кредитополучателите и не поделяне на риска от промяна на
пазара, както и противоречие на уговорките с морала.
Съдът счита, че така
направените възражения следва да бъдат квалифицирани общо, като неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а именно неравноправно третиране на потребителите с
оглед господстващото положение на банката и като противоречащи на морала и
добрите нрави.
Съобразно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка в договор сключен
с потребител, която е уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на
доставчика – търговец и потребителя.
Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. За да се приеме за основателно така наведеното възражение, е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации, преценена съобразно преследваните от страните цели, като при сключване на
договора потребителят има право да бъде информиран за условията на договора и
последиците при неизпълнение на същите.
В настоящият случай
договорът за кредит и допълнителните споразумения към него имат ясно и достъпно
съдържание по отношение на съществените им условия, по смисъла на ЗКИ и потребителите
са имали възможност да се запознаят със същите.
От доказателствата по
делото се установява, че до предоговаряне на условията по процесния договор за
кредит се е стигнало поради влошеното финансово състояние на кредитополучателите
но същото само по себе си не влече автоматично намаляване размера на дълга и
задължение на банката да се откаже от договорените, но не заплатени вземания за
главница, лихви такси и застраховки. Още повече, че във всеки един от анексите
кредитополучателите са признали не изгодни за себе си факти за просрочие на
дължимата по договора главница, лихви, такси и застраховки, както и
невъзможността да спазят уговорения с договора ред и начин на погасяването им. Съдът
намира, че с предоставените на потребителите гратисни периоди по всяко едно от
допълнителните споразумения за период от дванадесет месеца по първото и третото
и три месеца, по второто споразумение, както и за намаляване на вноската и
лихвата в този период, е съответно на изискванията за добросъвестност на
търговеца. Не би могъл да бъде обоснован извод, че с отказа си банката да се
лиши от възнаградителната лихва по договора същата е нарушила принципите на
морала, доколкото предмета на дейност на търговеца е именно получаване на
възнаграждение за срока на предоставяне на паричните средства.
От друга страна, съдът намира, че промяната на
размера на усвоената главница, към която са добавени не заплатените суми до
датата на сключване на всяко допълнително споразумение не представлява
капитализация на лихва, а по естеството си е преструктуриране на задълженията
на кредитополучателите, при което просрочените задължения за лихви, не
заплатени към датата на всяко от споразуменията стават част от главницата, като
последващото начисляване на лихви не е
върху лихви, а върху главница.
Предвид
изложеното и доколкото при сключване на всяко следващо допълнително
споразумение, с което е извършено преструктуриране на задължението, длъжниците
са признали изрично факта на забавата си в плащанията, съдът намира, че същите
са резултат от постигнато между страните индивидуално договаряне, при което
срещу увеличение на главницата е ползвана възможността за временно облекчение
за плащане на задължението. Горното обосновава извод за липса на значително не
равновесие в правата на страните по договора, а за постигната между тях
уговорка за рефинансиране на кредитополучателите.
Предвид изложеното
съдът счита, че не са налице нарушения при договарянето на условията по
процесния договор за кредит изразяващи се в противоречие с морала, добрите
нрави и нарушаване на баланса на интересите на страните, чрез използване на
господстващото положение на банката. Още повече, че банката не претендира
присъждане на неустойка и наказателна лихва, а от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателите не са
въведени в допълнителни разходи, извън договорените и обичайни за този тип
договори за кредит.
По отношение на
възражението за липса на настъпила предсрочна изискуемост на процесните
вземанията:
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за б. кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
С оглед безспорно установения по делото факт
на неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а именно спиране на
плащанията от ответниците – кредитополучатели от 18.04.2013г., за кредитора са
били налице предвидените в договора /чл.18/ предпоставки за трансформиране на
цялото задължение в предсрочно изискуемо.
По делото е установен и факта на отправено
от банката волеизявление за упражняване на това право, в което недвусмислено е
изразена волята на кредитора, че трансформира цялото задължение по процесния
договор в предсрочно изискуемо, поради не плащане в срок на дължимите вноски, с
първо просрочие от 10.05.2013г., по отношение на ответника Л.В.Ю., обективирано
в нотариална покана рег.№748, т.1, №62/25.02.2015г., връчена на пълномощника му
адв.Бойко Филев, на 11.03.2015г. /л.44-50 от делото/.
Същото изявление банката е отправила и до
втория ответник – кредитополучател Ж.В.Ю. с нотариална покана рег.№748, т.1,
№62/25.02.2015г., връчена по реда на чл.47 от ГПК /л.35-43/.
Съдът намира, че така представената покана не удостоверява надлежното уведомяване на ответника за изявлението на банката, по следните съображения:
По силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Същите са изпратени на постоянния адрес на длъжника, като след изтичане на двуседмичния срок нотариусът е направил заверка за редовното връчване на поканите по реда на чл.47 от ГПК.
Съобразно чл. 47, ал. 1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. По изрично разпореждане на закона /чл. 50, ал. 4 ГПК/ връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци и юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. Доколкото прилагането на този начин е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване.
В настоящия случай това изискване не е изпълнено. В представената по делото нотариална покана изпратена до длъжника, чрез която е извършено обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е отбелязано единствено, че връчването на екземпляр от същата е "съгласно чл. 47 от ГПК чрез залепване на писмено уведомление", като не са посочени всички обстоятелства и причини довели до залепване на уведомлението – не е посочено къде е залепено уведомлението, същото пуснато ли е в пощенската кутия на адреса, имало ли е достъп до такава и достъп до адреса, както и дали е извършена проверка за постоянен и настоящ адрес на лицето. С оглед на това, не може да се извърши преценка дали по отношение на адресата наистина са били налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно - дали връчването е редовно /в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010 г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/.
Независимо от изложеното, съдът намира, че
длъжникът е бил надлежно уведомен за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
незабавно изпълнение /12.06.2015г./, тъй като с предходно заявление от
03.04.2014г. банката е подала заявление за издаване заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 /извлечение от сметка/ за
вземанията си по процесния договор за кредит, срещу която заповед е било
подадено възражение от двамата длъжници, в срока по чл.414 от ГПК, след
получаване на поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта.
Същите са подали и частна жалба срещу
незабавното изпълнение, въз основа на която е било образувано
ч.т.д.№1582/2014г. на ВОС. С постановеното по същото определение съдът е
отменил разпореждането за издаване заповед за незабавно изпълнение, оставил е
без уважение искането и е обезсилил издадения в полза на банката – кредитор
изпълнителен лист, поради обстоятелството, че изявлението на банката за
упражняване правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало
до длъжниците.
Съдът намира, че в хода на посоченото
производство длъжникът Ж.В.Ю. е узнал за изявлението на банката за
трансформиране на вземанията по договора за кредит в предсрочно изискуеми,
който факт е настъпил преди подаване на процесното заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015г./ и следва да бъде съобразен при
постановяване на настоящото решение.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че по делото е безспорно установено, че длъжниците са редовно уведомени за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /12.06.2015г./, с което са изпълнени изискванията на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно установен и размера на останалите не погасени задължения по договора за кредит, които съвпадат изцяло със сумите, предмет на заповедта за изпълнение.
В хода на производството не са наведени твърдения, нито са събрани доказателства /не се установява и от заключението по допуснатата ССЕ/ за доброволно погасяване на задълженията по начин различен от съдебно-изпълнителното производство. Съдът намира, че извършените в хода на изпълнението погасявания на части от задължението не могат да бъдат взети предвид в настоящото производство, съгласно т.9 на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание размер,
поради което съдът следва да разгледа и да се произнесе по наведеното
възражение за погасяване по давност на вземанията на банката за периода от
07.07.2008г. до 12.08.2012г.:
Разпоредбата
на чл.111, б.”в” от ЗЗД предвижда, че с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
За
да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има
периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните
плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими
една от друга, и произтичащи от общ юридически факт, поради което всяко едно от
тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения.
Съдът
намира, че по договора за кредит, респ. заем е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Последното
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части, като сам по себе си начина на изпълнение не превръща договора в такъв
за периодични платежи. Същото не определя по-кратък срок за неговото погасяване
или по-ранен начален момент на давностния срок, защото при периодичните
плащания отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, докато при договора за б. кредит с
уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части.
В
хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давностните
срокове по чл.114, ал.1 от ЗЗД за вземанията на ищеца – петгодишен за
главницата и тригодишен за лихвата, са започнали да текат от настъпване на
предсрочната изискуемост, посочена по-горе и не са изтекли към датата на
предявяване на исковете /в този смисъл е и решение по г.д.№523/2011г. на ВКС,
3-то г.о., представляващо задължителна практика по чл.290 от ГПК/.
Още
повече, че с всяко допълнително споразумение е извършвано признание на размера
на непогасените части от дълга, предоговаряне на условията, падежите и размера
на вноските на кредитополучателите, което по естеството си представлява
прекъсване на давността, по смисъла на чл.116, ал.1, б.”а” от ЗЗД.
С оглед на горното, съдът намира, че
предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и направеното искане ответниците Ж.В.Ю. и Л.В.Й. следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София, сумата от 3368,93лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски /държавна
такса и депозит за ССЕ/. По делото не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение и неговия размер, поради което същото не следва да
бъде присъждано, съобразно т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира,
че в полза на ищеца не следва да бъдат присъдени и направените командировъчни
разходи, тъй като същите не представляват съдебни разноски за разглеждане на
делото.
Съобразно разрешението дадено с ТР №
3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не се изменят разноските по издадената заповед. Дължимите такива са за
заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 6276,97лв.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.В.Ю., ЕГН ********** ***, ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А,
ет.2, ап.6 и Л.В.Й., ЕГН ********** ***, ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А,
ет.2, ап.6, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Околовръстен път” №260, сумата от
75 899,44 евро, дължима на основание договор за
потребителски кредит №HL38500/05.06.2008г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение от 07.08.2009г., допълнително споразумение
от 11.12.2010г. и допълнително споразумение от 11.11.2011г. и съгласно
извлечение от счетоводни книги на «Юробанк България» АД към 10.06.2015г., от
която: 58 461,91 евро – неиздължена главница; 16 945,62 евро –
договорна лихва за периода от 10.05.2013г. до 10.06.2015г.; 491,91 евро – такси
за периода от 12.08.2008г. до 10.06.2015г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 12.06.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.417, т.2 от ГПК, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №3546/15.06.2015г. по
ч.г.д.№6860/2015г. на ВРС, 16-ти състав, на основание
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.В.Ю., ЕГН ********** ***,
ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А, ет.2, ап.6 и Л.В.Й., ЕГН ********** ***,
ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А, ет.2, ап.6, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Околовръстен път” №260, сумата 6 276,97лв., представляваща разноски в
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.В.Ю., ЕГН **********
***, ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А, ет.2, ап.6 и Л.В.Й., ЕГН ********** ***,
ж.к.Дружба – Аспарухово 11, вх.А, ет.2, ап.6, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Околовръстен път” №260, сумата от 3368,93лв., представляваща направените
пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски /държавна такса и
депозит по ССЕ/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: