№ 8367
гр. С., 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110117723 по описа за 2024 година
А. Д. Н. е предявила срещу „Т.С.”ЕАД иск с правно основание чл.439
от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от
2320.77 лева, представляваща главница за периода от 01.06.2011 до 30.04.2013;
сумата от 272.48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.08.2011 до 12.11.2013 по гр.дело №21502/2013, за която сума е образувано
изпълнително производство №1277/2013 по описа на ЧСИ А. П..
Ищцата твърди, че в качеството си на наследник на Д. Г. Н. и била
предявена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№20148490401277, образувано след издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по гр.дело №21502/2013 по описа на 82 състав за
описаните суми.Твърди, че от издаването на заповедта за изпълнение за
период повече от 3 години не са извършени изпълнителни действия, а от
издаването на изпълнителния лист са изтекли повече от 5 години. Поддържа,
че изпълнителното производство следва да се прекрати поради изтекла
погасителна давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.”ЕАД оспорва предявения
иск. Оспорва твърдението на ищцата за изтекла погасителна давност.Сочи, че
1
в изпълнителното производство давността многократно е прекъсвана с
искания от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни
действия.Иска да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 14.07.2014 по гр.дело №21502/2013,СРС, 82
състав са били осъдени Д. Г. Н. и С. М. да заплатят разделно на „Т.С.”ЕАД,
както следва: Д. Н. ½ от следните суми:4641.54 лева за доставена топлинна
енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва за
периода от 20.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 544. 95 лева за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 и 399.32 лева –
разноски по делото.
Въз основа на молба от 6.10.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано
изпълнително дело №1277/2014 по описа на ЧСИ А. П..
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 12.10.2022
до А. Д. Н., с която е уведомена като наследник по закон на Д. Н. за
задълженията й по изпълнително дело №20148490401277.
Със съобщение от 27.10.2014 до Д. Г. Н., същият е уведомен, че му е
наложен запор на трудовото възнаграждение при „Т. Б.”ЕООД.
Със запорно съобщение от 27.10.2014 ЧСИ е наложил запор на
трудовото възнаграждение на Д. Н. при „Т. Б.”ЕООД.
С молба от 10.03.2017 до ЧСИ А. П. „Т.С.”ЕАД е поискала да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника/длъжниците и да бъде
наложен запор на трудовото възнаграждение и/или пенсия на
длъжника/длъжниците.
По делото е представено запорно съобщение от 10.04.2017 от ЧСИ до
„Т. Б.”ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Д. Г. Н..
С писмо от 18.04.2017 „Т. Б.”ЕООД уведомяват ЧСИ А. П. поради
наложени и други запори върху трудовото възнаграждение на Д. Г. Н. първата
удръжка ще бъде направена през м.05.2017.
По делото е представено запорно съобщение от 09.01.2019 до Банка „П.
Б.”АД за налагане на запор на банковите сметки на Д. Г. Н..
2
С писмо от 25.01.2019 Банка П. Б. АД уведомяват ЧСИ А. П., че е
наложен запор на банковата сметка на длъжника Д. Н..
По делото е представено запорно съобщение от 13.09.2019 до Банка
„У.К. Булбанк”АД за налагане на запор на банковите сметки на Д. Г. Н..
С писмо от 25.09.2019 „У.К. Булбанк”АД уведомяват ЧСИ А. П., че е
наложен запор на банковата сметка на длъжника Д. Н..
Видно от удостоверение за наследници Д. Н. е починал като е оставил за
свои наследници по закон В. Н. и А. Н..
С декларация от 31.08.2022 А. Д. Н. е декларирала, че като наследник
по закон на Д. Н. е приела по наследство изцяло всички права и задължения.
Видно от становище от 4.10.2022 на „Т.С.”ЕАД актуалният размер на
задълженията е 4 641.54 лева – главница, ведно със законната лихва,
мораторна лихва в размер от 544.95 лева и съдебни разноски в размер от
295.59 лева.
По делото е представено запорно съобщение от 8.11.2022 до ОББ АД за
налагане на запор на сметките на А. Д. Н..
Видно от съдебно удостоверение от СРС Веселин Димитров Нушев е
направил отказ от наследството на наследодателя си Д. Г. Н., който е вписан в
особената книга на съда под №80/12.01.2023.
С молба от 09.07.2024 „Т.С.”ЕАД е поискала да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника А. Н..
Видно от призовка за принудително изпълнение от 16.07.2024 до А. Д.
Н. е насрочен опис и оценка на движими вещи на 02.09.2024 от 10.30
часа.Видно от известието за доставяне съобщението не е връчено на А. Н..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С изпълнителен лист от 14.07.2014 по гр.дело №21502/2013,СРС, 82
състав са били осъдени Д. Г. Н. и С. М. да заплатят разделно на „Т.С.”ЕАД,
както следва: Д. Н. ½ от следните суми:4641.54 лева за доставена топлинна
енергия за периода от м.06.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва за
периода от 20.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 544. 95 лева за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 и 399.32 лева –
разноски по делото.
3
Въз основа на молба от 6.10.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано
изпълнително дело №1277/2014 по описа на ЧСИ А. П..
С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо
процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР
№2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то
до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо
ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на
6.10.2014 до 26.06.2015 давност не е текла.
В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да
бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за
изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.
Давността е прекъсната с направените удръжки по наложен запор на
трудовото възнаграждение на 10.09.2015, на 29.09.2015 и на 14.11.2015.
Давността е прекъсната и с молба от 10.03.2017 до ЧСИ А. П. от
„Т.С.”ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на
4
длъжника и на трудовото му възнаграждение.
По делото е представено запорно съобщение от 10.04.2017 от ЧСИ до
„Т. Б.”ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Д. Г. Н..
С писмо от 18.04.2017 „Т. Б.”ЕООД уведомяват ЧСИ А. П. поради
наложени и други запори върху трудовото възнаграждение на Д. Г. Н. първата
удръжка ще бъде направена през м.05.2017.
Дори и да не е осъществени изпълнителния способ, самото искане за
прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността.За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, като непредприемането
му се отдава на причини, независещи от кредитора.В този смисъл е
Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС.
Преди да изтекат 2 години със запорно съобщение от 09.01.2019 е
наложен запор на банковите сметки на Д. Г. Н. в Банка „П. Б.”АД. Запорът на
банковите сметки е изпълнително действие годно да прекъсне давността.От
прекъсването на давността е започнала да тече нова давност.
Давността е прекъсната и на 25.09.2019 с налагане на запор на банковите
сметки на Д. Н. в „У.К. Булбанк”АД. От прекъсването на давността на
25.09.2019 е започнала да тече нова давност.
В периода от 25.09.2019 повече от 2 години не са извършвани
изпълнителни действия.Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.С оглед на което съдът
намира, че производството е прекратено по силата на закона към 25.09.2021.
Видно от удостоверение за наследници Д. Н. е починал като е оставил за
свои наследници по закон В. Н. и А. Н..Производството е спряво с
5
разпореждане от 07.03.2022 до конституирането на наследниците на Д. Н..С
декларация от 31.08.2022 А. Д. Н. е декларирала, че като наследник по закон
на Д. Н. е приела по наследство изцяло всички права и задължения. В. Н. е
направил отказ от наследство.С оглед на което единствен наследник на Д. Н.
приел наследството е А. Н..
Когато по изпълнителоното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и
намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023
на ОСГТК на ВКС,
При спирането на давността давността продължава да тече оттам
откъдето е спряна.Давността е спряна на 07.03.2022 и считано от 25.09.2019
до 07.03.2022 са изтекли повече от 2 години и 5 месеца. След това давност е
започнала да тече от 01.09.2022, като давността е прекъсната на 8.11.2022 с
налагането на запор на сметките на А. Д. Н. в ОББ АД. Към 8.11.2022 са
изтекли над 2 години и 7 месеца.В този смисъл 3- годишната давност не е
изтела и давността е прекъсната с предприетото изпълнително действие запор
на сметките на 8.11.2022.
От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност, която
не е изтекла към датата на подаване на исковата молба на 28.03.2024г.
Предвид изложеното вземанията не са погасени с 3-годишната
погасителна давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
6
ответника.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул.
„Д. Ц.”, бл.59, вх.Ж, ап.11, със съдебен адрес:гр.С., ул. „В.”№35, ет.3, офис 1,
чрез адв. К., срещу „Т.С.”ЕАД, ЕИК8., със седалище и адрес на
управление”гр.С., ул. „Я...ц”№23Б, иск с правно основание чл.439 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за сумата от 2320.77 лева, представляваща главница
за периода от 01.06.2011 до 30.04.2013 и сумата от 272.48 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2011 до 12.11.2013 по
гр.дело №21502/2013, за която сума е образувано изпълнително производство
№1277/2013 по описа на ЧСИ А. П..
ОСЪЖДА А. Д. Н. ЕГН**********, с адрес:гр.С., бул. „Д. Ц.”, бл.59,
вх.Ж, ап.11, със съдебен адрес:гр.С., ул. „В.”№35, ет.3, офис 1, да заплати на
„Т.С.”ЕАД, ЕИК8., със седалище и адрес на управление”гр.С., ул.
„Я...ц”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7