№……………
гр. Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Стоян
Колев
при секретаря
Пенка Михайлова и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 1651/2021 г. по описа на Административен
съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Ц.П.Е. ЕГН ********** срещу Решение № 260683/18.06.2021 г. постановено по
НАХД № 4647/2020 г. по описа на Районен съд - Варна в частта, с която е
потвърдено НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция” Варна, с което на Ц.П.Е. е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. С решението касатора е осъден да заплати на ОД на МВР Варна разноски в
размер на 79.20 лв.
Жалбоподателят
изтъква, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи, че
неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите, които според
касатора са противоречиви, съответно съдът е направил погрешни изводи за
съставомерността на административното нарушение. Посочва, че според
актосъставителя, показанията на г-н Е. противоречат на показанията на
останалите свидетели. Твърди, че е налице между противоречие между фактическата
обстановка описана в АУАН и НП. Изложени са доводи, че неправилно е прието, че
лицето е осъществило от субективна и обективна страна нарушението, тъй като е
бил задържан от органите на реда, поради което не е имал физическа възможност
да се подложи на кръвен тест. В съдебно заседание се явява лично, като описва
събитията от вечерта, преди установяване на административното нарушение. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното
постановление в оспорената част.
Ответник – ОД
на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез ст. юрисконсулт Л.-А.е депозирал
молба, с която изразява становище по съществото на спора. Изложени са
съображения за правилност на оспореното решение, посочено е, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителя
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд –
Варна е приел за установено следното:
На 28.05.2020
г. св. М. забелязал л. а. Ауди А3 с ДК№****,
управляван от Ц.Е. *** Миладинови към ул. Иван Драсов в гр. Варна,
като автомобилът се движел в платното за насрещно движение, създавайки
предпоставка за ПТП с преминаващите в правилната посока автомобили. Автомобилът
се движел бавно, като от същия излизал пушек. Св. М. бил придружаван от свой
приятел, неустановено по делото лице, с когото последвали превозното средство,
и в последствие установили че автомобилът е навлязъл и спрял на кръстовището на
бул. Сливница и ул. Генерал Колев. След като се приближили до превозното
средство, лицата възприели автомобила с
работещ двигател, а водачът на
превозното средство се намирал седнал на шофьорското място зад волана, във
видимо спящо състояние и подали сигнал на тел. 112 за възприетата ситуация.
Малко по-късно на
място пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които след като
констатирали, че автомобилът се намира в рамките на горепосоченото кръстовище,
огледали купето на превозното средство и установили, че въззивникът се намира
на шофьорското място, седнал с клюмнала глава, с една ръка хванал волана, а с
друга – скоростния лост. Полицейските служители отворили вратите на превозното
средство и изключили двигателя му. Около 3-4 минути полицейските служители се
опитвали да събудят лицето, а когато дошъл в съзнание, въззивникът започнал да
се държи грубо и неадекватно. Подигравал се на полицейските служители. Отправял
заплахи и обиди към същите , както и към св. М. и придружаващото го лице.
Предвид
неадекватното, грубо и арогантно
поведение на въззвника и поради излъчваната от него миризма на алкохол,
полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР-Варна се усъмнили, че същият е
употребил алкохол и сигнализирали колегите си от ПП “КАТ“ при ОД на МВР за случая. Дежурни служители от
ПП-КАТ при ОД на МВР-Варна пристигнали на място и направили опит да тестват
водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0232. На въззивника
били дадени указания за ползване на техническото средство при тестването.
Въпреки това, той отново демонстрирал арогантно, пренебрежително и несериозно
отношение, като подавал въздух за
няколко секунди, след което спирал и се смеел на полицейските служители.
Полицейските
служители при ПП „КАТ” неколкократно му показвали какъв е начинът за
провеждане на тестването, но въззивникът продължил да не оказва съдействие за
реализирането му, като подавал за кратко въздух, спирал и се смеел
демонстративно. Първоначално въззивникът отказал да представи на полицейските
служители документ за самоличност, но след настояване на същите го представил. На
Е. бил съставен АУАН за нарушение, но същия отказал да подпише същият, като
фактът на реализирания отказ бил удостоверен с подписа на полицейския служител Б..
На въззивника бил съставен и талон за изследване № 0069260, с който било
указано на същия да се яви за медицинско или химико-токсологично изследване в
МБАЛ „Св.Анна“ до 45 минути от връчването на талона. Било предприето връчване
на талона в 00.45 ч., като въззивникът отказал да подпише същия и да получи
екземпляр от него.
Впоследствие със
Заповед за задържане на лице от 28.05.2020 г., в 01.30 ч. въззивникът е задържан в сградата на Първо РУ
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК.
Впоследствие въз
основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева и на основание чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила относно срокове, съдържание и
компетентност. По пункт първи от наказателното постановление е приел, че от
събраните писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че лицето е
демонстрирало поведение, с което отказва да изпълни указанията на полицейските
служители, съответно е възпрепятствало реализирането на предприетата проверка с
техническо средство. Въззивният е посочил че в изследването, удостоверено с
амбулаторни листи, не е обективирана обективна находка за отклонение от
нормалното физиологично състояние. От представените доказателства, съдът е
стигнал до извода, че Е. не е проявил признаци на влошено здравословно
състояние, а е бил във видимо нетрезво състояние, с неадекватно поведение и
лъхащ на алкохол. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че Е. е бил лишен
от възможността да се ползва от издадения му медицински талон за изследване,
поради неговото задържане. Изложени са подробни мотиви, че медицинският талон
за изследване е бил издаден на 28.05.2020 г. в 00.45 ч., като видно от копие на
заповед за задържане от 28.05.2020 г., лицето е задържано в 01.30 ч., с което
сам се е лишил от възможността в посочения интервал да му се установи
концентрацията на алкохол в кръвта. Изложени са мотиви от въззивния съд, че не
са налице предпоставки за приложение на института на маловажност, както и че
предвиденият в нормата твърд размер на санкцията, не позволява на съда да се
произнася по въпроса за индивидуализацията на нарушението.
По пункт 2 и 3 от
Наказателното постановление, съдебното решение на въззивния съд не е предмет на
касационна проверка, защото не е оспорено.
Касационната
инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК,
не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение в частта по пункт 1,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
обосновава следните изводи:
Решението
на въззивния съд е правилно, поради което и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК
следва да се остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на административното нарушение
по пункт 1 от НП, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни
разпоредби. Оспореният съдебен акт е мотивиран, а съдът е изпълнил задължението
си по чл.
13 от НПК за установяване на
обективната истина. Районният съд е събрал относимите и необходими за спора
доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право и е извел
горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни. Настоящият
съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК
към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно
изводите му като обосновани и законосъобразно направени.
За
прецизност на изложението, обаче, съдът намира за необходимо да изложи и
следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава на
нарушението по чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
От анализа на събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява
по безспорен и категоричен начин съставомерното деяние, изразяващо се в отказ
на нарушителя като водач на МПС, да бъде проверен с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, както и да подпише и получи талон за
медицинско изследване. От горното следва, че съответна на фактите и обвинението
е приложената санкционна разпоредба на чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
респ. предвидените в същата кумулативни наказания. Изводите са за осъществени
елементи от фактическия състав на релевираното деяние, което въззивният съд
обосновано е приел за доказано. С оглед на горното, издаденото НП е
законосъобразно и като го е потвърдил в тази му част, районният съд е
постановил правилно решение, което касационната инстанция ще остави в сила.
Неоснователно се твърди от процесуалният
представител на жалбоподателя пред въззивния съд в съдебно заседание, че
санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две самостоятелни
алтернативни нарушения, които биха могли да се осъществят с две самостоятелни
изпълнителни и различни деяния. Изложената теза е теоретично вярна, но
конкретиката на фактите в случая е различна. В описателната част на
наказателното постановление, много точно и ясно е посочено, че „с оглед
алтернативната форма на двете хипотези, същият следва да бъде санкциониран за
нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техн. средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта”. Възпроизвеждането на пълната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не води до
извода, че е налице неяснота досежно нарушението за което касаторът е
санкциониран. Водач на МПС може да откаже проверка за алкохол и без да е
употребил алкохол, но именно този отказ е основанието, на което съответното
лице следва да бъде санкционирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Представените от Е. пред въззивния
съд доказателства по никакъв начин не опровергават установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. В производството пред
касационния съд, в пледоарията си по същество, касатора за първи път излага
аргументи за събитията преди настъпване на административното нарушение.
Изложената според касатора, фактическа обстановка – „въпросната вечер бяха
отворили ресторантите...реших да вечеря там с колеги...Консумирахме храна и
изпих две чаши вино..., след което ми стана лошо и ме придружи колега до
офиса...”, е в противоречие с представените доказателства. Първо прави
впечатление, че според твърденията касатора е бил с колеги, които са преки
свидетели на впечатленията и състоянието на Е., но въпреки това той не е
пожелал да бъдат призовани и разпитани, за да свидетелстват за опровергаване на
фактите или изясняване на фактическата обстановка. Единствено касатора, както
пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция оспорва, че
свидетелските показания са противоречиви, поради което не е правилно установена
фактическата обстановка. Второ в амбулаторен лист от 29.05.2020 г. в графа
„Анамнеза” лекуващият лекар е посочил „на 27 март по време на шофиране, след
проследен спомен за леко поднасяне на колата, загубил съзнание и бил намерен на
волана в безсъзнание, колата спряна на
пътя, но завъртяна”. В амбулаторен лист от 08.07.2020 г. в графа „Анамнеза”
лекуващият лекар е посочил „оплаквания с давност окол 10 дни от един пристъп с
внезапна загуба на съзнание, без данни за гърчове и инконтиненция”. В
„Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемащото здравно
заведение” лекуващият лекар е посочил „по анамнестични данни на 27.05 срещу
28.05.2020 г. по време на шофиране на пациента му прилошава, получава
сърцебиене и болки в коремната област, след което губи съзнание. Няма спомен за
събитието за около час”. Прави впечатление, че при всяко едно лечение,
лекуващият лекар и описаните оплаквания касаят периода в момента на шофиране,
като според оплакванията на пациента, по време на шофиране колата е поднесла и
той е загубил съзнание. От посоченото в амбулаторните листи може да се направи
обоснован извод, че състоянието на Е. се е влошило в момента на шофиране, като
преди това той не е изпитвал дискмофорт или няма данни да му е ставало лошо,
съответно да е бил с колеги. Установеното от лекуващите лекари състояние на
пациента и изложената фактическа обстановка от касатора в хода по същество пред
касационната инстанция, подлага на съмнение състоянието на пациента по време на
шофиране, както и за фактите преди установяване на административното нарушение.
В този смисъл същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като са налице
достатъчно обосновани предположения, че същите са противоречиви и не спомагат
за изясняване на фактическата обстановка и състоянието на Е..
В пледоарията по същество са
изложени множество противоречиви твърдения – „свидетелите, които казват, че са
помагали се опитаха да разбият стъклото и да ми откраднат чантата от дясната
седалка”, които не се подкрепят по никакъв начин от доказателствата по делото.
Твърденията в касационната жалба, че
показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели са противоречиви, са
неосвоналетни. Посочва се че актосъставителя е дал показания, че не си спомня
г-н Е. да е отказал да даде проба за алкохол, да се е държал непристойно или по
друг необичаен начин, които показания противоречат на останалите свидетели.
Следва да се отбележи, че именно това е целта на свидетелите всеки да заяви
какво е видял, как е възприел фактите. Липсата на употребата на прилагателното
„непристойно”, „необичаен начин”, от всеки един свидетел не може да бъде
индиция за недоказаност на фактическата обстановка и поведението на касатора.
Именно чрез описанието, чрез речниковия запас, възприятието, всеки от
свидетелите описва видяното. Безспорно свидетелските показания са в една насока
– „той трябваше да духа силно в устройството в продължение на няколко секунди
според указанията на полицаите, но не знам защо духаше кратко, спираше и се
смееше”, „въпросният водач се съпротивляваше на полицаите”, „той се лигавеше”,
„отказваше да бъде изпробван”, „смееше се и се подиграваше”, „поведението му
беше неадекватно” – свид. М., „водачът подаваше въздух две три секунди, след
това спираше и се смееше”, „свидетел съм на отказа на водача да даде проба за
алкохол”, „изключително лигаво се държеше”, „заяждаше се с момчетата”, „той
скочи пред автомобила и почна да се търкаля пред автомобила”, „той събори
колегата ми” – С., „беше неадекватен”, „искаха да го тестват за алкохол, но той
категорично отказваше да бъде тестван” – свид. Б..
Правилен е изводът
на въззивния съд, че видът и размерът на наложената санкция са правилно
определени от административнонаказаващия орган по съображенията, изложени в
оспорения в настоящото производство съдебен акт. Съдът е посочил подробни
мотиви досежно размера на наказанията и обществената опасност на деянието,
които са съответстващи на константната съдебна практика, а личността на дееца,
който е наказван многократно по административен ред за нарушаване правилата за
движение по пътищата, не обуславя приложението на чл.
28 от ЗАНН.
Предвид горното настоящият състав
намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което
решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, основателно
се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото
разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е изцяло
неоснователно, поради което възнаграждението за юрисконсулт не следва да се
намалява от предвидения минимален размер. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно
заседание, по което процесуалният представител на ответника е депозирал становище по съществото
на спора, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
предвидения в чл. 27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/
лева.
Водим от
горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.221 ал.2 от АПК във вр.
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260683/18.06.2021 г.,
постановено по НАХД № 4647/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция”, в частта по т.1, с което на Ц.П.Е. за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лв. и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца”.
ОСЪЖДА Ц.П.Е. ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.