№ 8759
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110156486 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД
„Б.В.И.Г.” ЕАД против ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 2425,95 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ по щета № 470421222220399, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 15.04.2022 г. в около 20:40 часа
+000-
по АМ Тракия посока от София към Бургас на около 243 км водачът на лек автомобил
„Фолксваген Таурег“ с рег. №№ рязко намалява скоростта на движение, при което
движещият се зад него влекач марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №№ се удря в задната му
част, при което на влекача са нанесени вреди, за които при ищеца има сключена
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ обективирана в застрахователна
полица № 4704200281001334/21 г. с валидност от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г., валидна към
датата на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 15.04.2022 г., в който са описани нанесените по автомобилите щети. По
образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета № 470421222220399 е направен
опис и е изготвено заключение като ремонтът на влекача е възложен на доверен сервиз. За
стойността на ремонта е издадена фактура за сумата 2400,94 лева с ДДС, която е заплатена
от ищеца на 11.05.2022 г. в полза на сервиза, извършил ремонта. Посочва, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Фолксваген Таурег“ с
рег. №№, имал сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата
2425,95 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски от 25,00 лв., като ответникът отказал да погаси вземането с
твърдения, че не било налице виновно поведение от страна на водача, чиято отговорност
била застрахована при него. Моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Оспорва отразените в двустранно подписания протокол да са се
1
осъществили. Оспорва да е настъпило ПТП, за което да е виновен водач, чиято отговорност
е покрита от ответника. Възразява срещу твърденията, че отговорен за причиняване на
процесното ПТП бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Таурег“ с рег. №№ Оспорва
механизма на ПТП. Поддържа, че водачът на влекач марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №№, е
виновен за настъпване на произшествието като е управлявал без да спазва нужната
дистанция. Релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претендираното
обезщетение, като оспорва и стойността на имуществените вреди, тъй като не всички са в
причинно-следствена връзка с процесния удар. Поддържа, че се касае за случайно деяние.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото застрахователна
полица № 4704200281001334/2, към датата на настъпване на ПТП – 15.04.2022 г. между
ищеца и собственика на влекач марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №№, е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със срок на
застрахователното покритие от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г. С доклада по делото съдът е
отделил за безспорно между страните наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил „Фолксваген Таурег“ с
рег. №№ към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.04.2022 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. М. Я. и Г. В. Д., както и от
заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно и
компетентно се установява, че на 15.04.2023 г. около 20.40 часа водачът на лек автомобил
„Фолксваген Таурег“ с рег. №№ движейки се в дясна лента по АМ Тракия с посока от
+000-
София към Бургас на около 243 км рязко намалява скоростта за движение и спира
вследствие на което движещият се зад него също в дясна лента влекач марка „Мерцедес
Актрос“ с рег. №№ се удря в задната му част. Разпитан пред съда свидетелят Д. заявява, че е
набил рязко спирачки, но не си спомня каква е била причината. Водачът на влекача
свидетелства, че произшествието се е случило в активната лента за движение като от
височината на камиона не е видял да има препятствие на пътя, което да е причина за
спирането на лекия автомобил. Посочва, че щом е видял стоповете на автомобила е натиснал
спирачки, но камионът е бил натоварен с 20 тона товар и не е могъл да спре толкова бързо,
нямал е възможност да избегне удара преминавайки в изпреварващата лента, тъй като е
имало интензивен трафик и е ударил лекия автомобил отзад.
2
Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези,
отразени в двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания е направен извод,
че щетите по влекач марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №№ се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 15.04.2022 г. произшествие. Вещото лице посочва, че и
причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
„Фолксваген Таурег“ с рег. №№, който без видима причина по време на движение е
предприел внезапно спиране на пътното платно в активната лента за движение, както и
поведението на водача на влекача, който не е реагирал своевременно да задейства
спирачната уредба.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
2400,95 лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото
преводно нареждане от 11.05.2022 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на влекач марка
„Мерцедес Актрос“ с рег. №№. Със заплащането на определеното обезщетение
застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка
„Каско“ за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило в
резултат от действията на водача на автомобил марка „Фолксваген Таурег“ с рег. №№, който
е застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е в нарушение на правилото на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, тъй като
водачът не е трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, за каквото няма данни по делото.
Поведението на водача е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. Макар по делото да се установи, че при по-голяма
дистанция между двата автомобила за водача на влекача е съществувала възможност да спре
преди да се удари в лекия автомобил съдът счита, че реакцията на водача е била
своевременна независимо от внезапното спиране. Свидетелят Я. разказва пред съда, че не е
успял да предприеме спасителна маневра наляво поради интензивния трафик, поради което
възражението на ответника съдът намира за неоснователно.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
3
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на влекач марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №№,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2799,54 лева, а по цени на
алтернативни доставчици сумата възлиза на 2730,06 лева. Претендираната от ищеца сума е в
по-нисък размер от установения дължим такъв, поради което ответното възражение за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
Вещото лице е констатирало, че всички описани и фактурирани операции е било
необходимо да бъдат извършени с оглед отсраняване на уврежданията по процесното МПС.
Съдът счита, че сумата 25.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на сумата от 2425,95 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде уважена изцяло.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 18.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1046,81 лева, от които 97,03 лева за държавна такса, 120,00 лева депозит за
свидетел, 350,00 лева за депозит за вещо лице и 479,78 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2425,95 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470421222220399, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1046,81 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4