Р Е
Ш Е Н
И Е № 260017
гр.Кюстендил,
04.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Л.Николова и с
участието на прокурора А.Байрактарски, като разгледа докладваното от съдия
Начев внохд 25 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Адв.И.А., защитник на подсъдимия В.С.Г. ***,
обжалва присъда № 93 от 16.12.2019г., постановена по нохд 702/ 2019г. по
описа на Районен съд Дупница, с която Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.234 ал.1 НК, като са при условията на чл.55
ал.1 т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9
месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години, отнет е в
полза на държавата предмета на престъплението и е осъден да заплати сторени
деловодни разноски в размер общо на 7077лв. Излагат се съображения за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,
оправдателна такава. С въззивната жалба се прави искане за оглед и повторно
предявяване на веществените доказателства.
В съдебно заседание адв.А. поддържа
въззивната жалба и направените с нея искания. Подсъдимият Г. настоява за
постановява за оправдателна присъда и застъпва становище предмета на
престъплението – ракия, да му бъде върнат. Окръжният съд в хода на въззивното
производство е оставил без уважение искането за нов оглед и повторно
предявяване на веществените доказателства по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява становище за потвърждаване на присъдата.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна
проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изяснена надлежно
и подробно от страна на районния съд. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие, е анализиран
задълбочено и последователно от първоинстанционния съд с оглед изясняване на
фактите по делото.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства и въз основа на логичен и законосъобразен
анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд съобразно
обвинението правилно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият В.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.234
ал.1 пр. 2 НК / ред. ДВ бр.26/ 2010г./. Окръжният съд споделя напълно извода на
първоинстанционния такъв, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по
несъмнен и безспорен начин, съответно – че описаното в обвинителния акт деяние
е престъпление по смисъла на НК и е извършено именно от него.
Установява се накратко от събраните
по делото доказателства : обяснение на подсъдимия, показания на свидетели,
експертни заключения, съдържащи се в ДП писмени доказателствени средства следното:
Подсъдимият В.С.Г. е на 68г.,
неосъждан и живее постоянно в гр.София. Освен дома си в гр.София, подсъдимият
обитава и два етажа от къща, находяща се на ул.“Радецки“ № 2 в гр.Сапарева баня.
През 1997г. починала майката на подсъдимия, след чиято смърт неговия баща
прехвърлил правото на собственост върху трите етажа на къщата. Г. получил в
собственост първия / партерен/ и третия етаж, а сестра му – втория. Към
партерния етаж било изградено и складово помещение / килер/, което се
използвало за складиране на продукти. Бащата на подсъдимия починал през 2002г.
След смъртта на родителите им,
отношенията между В.Г. и неговата сестра, съответно между техните семейства,
постепенно започнали да се влошават. През този период подсъдимият отглеждал
лози и овощни дръвчета в овощна градина, като плодовете използвал за производство
на ракия. Процесът по изваряване осъществявал в двора на къщата, като
готовата ракия
съхранявал в различни по вид и вместимост съдове – бидони, туби, шишета. Същите
складирал в помещение на първия етаж от къщата, като на всеки от съдовете
поставял бележка с вида на ракията и годината на производство.
Съпругът на неговата сестра – св.П.,
също изварявал ракия. Същият знаел, че подсъдимият съхранява в къщата голямо
количество ракия. Към м.октомври 2018г. подсъдимият бил предприел строителство
в двора на къщата и това допълнително влошило отношенията с неговата сестра.
Поради проблемите между семействата, П. решил да съобщи на властите за
съхраняваната от Г. ракия.
На 07.10.2018г. П.подал анонимен сигнал
на телефонен номер за спешни повиквания 112, като съобщил че В.Г. държи ракия в
гр.Сапарева баня на ул.“Радецки“ № 2. Сигналът бил препратен до РУ МВР
гр.Дупница, придружен с номера на мобилния телефон, от който бил подаден
сигнала. По подадения сигнал започнали проверка служители на полицейското
управление от Група „Противодействие на икономическата престъпност“, като един
от тях – св.Г.К. установил че на този адрес в града не е регистрирано лице с
имена В.Г..
На сутринта на следващия ден – 08.10.2018г.,
полицаят се свързал по телефона с подалия сигнала и при проведения разговор
Петров му обяснил, че подсъдимият е адресно регистриран в гр.София, но в
момента се намира в къщата си в гр.Сапарева баня. Отказал да съобщи името си на
полицейския служител.
Веднага след получаване на допълнителната
информация, полицейски служители - св.К., П. и др., отишли на адреса в
гр.Сапарева баня, като установили че подсъдимия се намира в къщата. Предварително
бил уведомен дежурен прокурор, че в условията на неотложност ще бъде извършено
претърсване, както и било осигурено присъствието на поемни лица – св.Л. и Я. Съобщили
на подсъдимия Г., че ще бъде извършено претърсване за наличие на акцизни стоки
без бандерол, тъй като е постъпил сигнал за държане на алкохол. Поканили го,
ако държи такива вещи, да ги покаже доброволно. Г. ги въвел в една от стаите на
първия етаж, обяснил че там държи всичкия алкохол и им показал наредени на
стелажи пластмасови съдове с различна вместимост. В хода на извършеното
претърсване полицейските служители установили, че на стелажите са направени
прегради от шпертплат, зад които има още съдове. Общо били открити 68
пластмасови съдове – шишета, туби и бидони с различна вместимост. Тъй като не
били облепени с акцизен бандерол, същите били иззети.
Изготвен бил протокол за
претърсване и изземване, в който подробно били описани иззетите вещи.
Пластмасовите съдове били транспортирани за съхранение в складово помещение в
полицейското
управление. С определение на РС
Дупница от 09.10.2018г. протоколът за претърсване и изземване бил одобрен.
На 29.11.2018г. в сградата на РУ
МВР гр.Дупница бил извършен оглед на веществените доказателства от разследващ
полицай, технически помощник и двама служители на Митница Югозападна. Присъствали
същите поемни лица, както и подсъдимия и неговия защитник. В хода на огледа
били описвани видът на всеки от съдовете, наличието на лепенки и надписи върху
него, обемът и характеристиките на съдържащата се в него течност, както и
алкохолното й съдържание, установено чрез измерване с уред - денситометър. Течността
във всеки от съдовете била с миризма на ракия, с обеми между 6 и 68 литра,
установени чрез преливане в допълнителен разграфен съд, и с алкохолно
съдържание в диапазона между 41.2 и 70.3 обемни проценти. Върху почти всеки от
съдовете имало поставена лепенка с надпис – „Гр.12 супер“, „Гр.17-2“, „Кол 11“,
„Грозд.12“, „СЛ.07“ и др.
Общият обем на съдържащата се в
съдовете течност бил 1105.5 литра. От всеки съд били отделени представителни
проби от 1 литър с оглед на допълнително
изследване от вещо лице.
Св.Л. и Я. били служебно
ангажирани, поради което си тръгнали в 16.20ч., без да дочакат края на огледа.
Впоследствие бил изготвен протокол
за извършен оглед на веществени доказателства, в който констатациите били
подробно описани. В него било отразено, че огледът е започнал в 13.30ч. и е
продължил до 16.40ч. Протоколът бил подписан от поемните лица, техническия
помощник, разследващия полицай, двамата служители на Митница Югозападна, както
и от подсъдимия.
От служителите на Митница
Югозападна също бил съставен констативен протокол.
Впоследствие в.л. Д. изследвала всяка от представителните проби и изготвила
6 физико – химични експертизи. В тях подробно били посочени : химичния състав
на течността / дестилатни алкохолни продукти/, нейния цвят и действителното алкохолно
съдържание по обем. Съдържанието на алкохол във всяка от пробите било идентично
или почти идентично с установеното при огледа на веществени доказателства.
Видно от експертно заключение на
в.л.Х., средната пазарна цена на 1105.5 литра алкохолни продукти възлиза общо
на 8 852.38 лв.
Така изложената фактическа
обстановка не се различава съществено от приетата от страна на районния съд и
се подкрепя в пълна степен от събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на
доказателствения
материал, подробно е посочил на кои от гласните доказателствени средства не
следва да се дава вяра и поради какви причини. В допълнение, Окръжният съд
намира че част от обясненията на подсъдимия Г. следва да бъдат предмет на
допълнителен анализ и съпоставяне с други, събрани в хода на делото, доказателства.
В обясненията си, дадени пред РС
Дупница в с.з. от 16.10.2019г., Г. изрично посочва, че ежегодно е изварявал
ракия, тъй като това му било хоби, като на всеки от съдовете е поставял бележка
с вида ракия и годината на производство. Настоява, че общото количество ракия
се натрупало постепенно. Твърди също
така, че част от ракията е останала след смъртта на неговия баща, тъй като не
била консумирана.
Именно това последно твърдение
Окръжният съд намира за недостоверно. Видно от съставения протокол за оглед на
веществени доказателства от 29.11.2018г., с изключение на един от съдовете - обект
№ 4.5 с вместимост от 11 литра без
надпис, върху всички останали са поставени бележки с надпис. А както сам
посочва подсъдимият в своите обяснения, бележки с надпис е поставял върху
ракията, която сам е произвеждал. Затова и Окръжният съд приема, че откритите в
дома на подсъдимия съдове не съдържат алкохолна течност / ракия/, която да е
останала в наследство след смъртта на неговя баща.
Доколкото не е установено
противното, съдът приема за достоверно твърдението на Г., че цифровите
означения представляват годината на производство. С изключение на четири от
съдовете върху които липсват цифри/, във всички останали се съхранява ракия,
произведена след 2004г., видно от надписите върху бележките.
Изложените от защитника в жалбата и
доразвити от него в съдебно заседание доводи и възражения не могат да бъдат
споделени.
На първо място, както на
досъдебното производство, така и при разглеждане на делото от страна на
първоинстанционния съд, не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на присъдата. За да постанови своя акт,
районният съд е събрал в пълнота необходимите доказателства и ги е обсъдил
обстойно.
От друга страна, от обстоятелствата
по делото е видно че в конкретния случай претърсването в дома на подсъдимия е
било осъществено непосредствено след постъпване на уточняващата информация
относно местонахождението на вещите. Изготвеният след провеждане на следственото
действие протокол е бил своевременно предоставен от прокурора за съдебно
одобрение, което е и сторено от районния съд. Независимо от факта, че
подаденият сигнал е бил анонимен, същият се е оказал достоверен. Освен това, въпреки
значителното количество на алкохолната течност / повече от 1 100
литра/, същата е
била разпределена в множество съдове, повечето от които с оглед на вместимостта
им са били лесно преносими. Т.е., за кратък период от време е било възможно те да
бъдат преместени, включително и извън имота.
Не съществуват причини, поради
които извършените измервания, както на количеството алкохолна течност, така и
на съдържанието на алкохол в нея, да бъдат приети за неточни или съмнителни. Обема
на течността в съдовете е бил измерван чрез преливане в допълнителен оразмерен
съд, въпреки че реалният обем в повечето от тях е бил видим и с просто око –
част от бутилките и тубите са били с означения за вместимост и са били пълни
догоре. Иззети са представителни проби от всеки съд и те са изследвани
допълнително при изготвяне на експертизите. Действително, налице са дребни
разлики в алкохолното съдържание на течността в част от съдовете, между установеното
с уред при огледа на веществени доказателства и от в.л. при изготвяне
физикохимичните експертизи / например за обект 4.1 при огледа е установено
съдържание от 50.7%, а от в.л. – 51.1%/. Но те са пренебрежимо малки, дължат се
на използваните различни методи на изследване и не пораждат съмнение в
точността на който и да е от тях.
Окръжният съд намира за необходимо да
отбележи, че редът за изземване на представителни проби, уреден в посочената от
защитника Наредба №3 от 18.04.2006г., издадена от Министъра на финансите, не е
бил задължителен в конкретния случай. И това е така, доколкото този нормативен
акт урежда хипотези на митнически контрол върху акцизни стоки, докато огледът
на веществени доказателства / съдове с течност/ е извършен по реда на НПК с
оглед провеждане на наказателно производство за извършване на престъпление по чл.234
ал.1 НК.
Установява се също така, че двете
поемни лица са напуснали полицейското управление 20 минути преди приключване на
огледа на веществени доказателства. Но това не опорочава проведеното следствено
действие, още повече подсъдимия и неговият защитник също са присъствали на
огледа, независимо че вторият от тях не е посочен в протокола.
В крайна сметка, независимо от
процесуалната позиция на защитника, подсъдимият не оспорва факта че откритата в
дома му в гр.Сапарева баня алкохолна течност е негова, както и че тя представлява
ракия. Напротив, както бе посочено по – горе в изложението, сам посочва че ежегодно
е изварявал ракия, че това е било негово хоби и количеството ракия постепенно се увеличило.
Въззивният съд намира подадената
жалба за неоснователна. Изводът на първоинстанционният съд, че Г. е осъществил
състав на престъпление от общ характер по чл.234 ал.1 пр.2 НК, в приложимата
редакция на правната норма към 08.10.2018г., е правилен и обоснован. С оглед на
вида на държаната от подсъдимия течност – алкохол, същата е следвала да бъде с
акцизен бандерол, съгласно разпоредбите на ЗАДС. Към тази дата държаното от
подсъдимия количество течност е голямо – 1 105.5 литра, като значително и многократно превишава това от
30 литра годишно, посочени от законодателя в хипотезата на чл.46 ал.1 от
Правилника за приложение на ЗАДС. Предвиденият ред позволява на физическите
лица да произвеждат в специализирани малки обекти за дестилиране от грозде и
плодове, собствено производство, алкохол /ракия/ за лично и семейно
потребление, без да заплащат акциз – за количество до 30 литра годишно на
семейство. А видно от описаните в протокола за оглед на веществени
доказателства надписи върху лепенки, само през 2017г. подсъдимият е произвел
общо 149 литра ракия / обекти № 1.1, 1.2, 2.2, 5.1 и 6.2/.
Ако произведеният алкохол надхвърли
това количество, то регистрираното лице / собственикът на този обект за
дестилиране/ е длъжно да заплати пълния акциз – чл.46 ал.2 от Правилника. В
тази връзка от страна на защитника е направено възражение, че собственикът на
обекта е длъжен да заплати акциза, и то е основателно. Но в конкретния случай
от показанията на св.Петров се установява, че подсъдимият е произвеждал ракията
в двора на къщата, съответно не е установено това да е сторено в регистриран по
надлежния ред обект за дестилиране. Но дори и ракията да е била произведена в
такъв обект, отговорността на Г. е ангажирана не за производство на алкохол,
без да бъде заплатен следващия се акциз, а за държането на такъв без акциз.
Наказанието на подсъдимия В.Г. е определено
в съответствие с разпоредбите на чл.54 и 55 НК, като са взети предвид и целите
по чл.36 НК. Правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на
чл.234 ал.5 НК, е отнет в полза на държавата предметът на престъплението –
ракия. Същевременно, районният съд е пропуснал да се произнесе относно част от
веществените доказателства – 68 бр. съдове, в които се съдържа алкохолната течност.
Тези вещи са иззети като веществени доказателства по досъдебното производство, принадлежат
на подсъдимия и не са обект на отнемане в полза на държавата или на унищожаване,
по реда на чл.53 от НК. Независимо, че такова искане не е направено, същите
следва да бъдат върнати на Г. – след приключване на процедурата по отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението.
Предвид гореизложеното, атакуваната присъда следва
да
бъде изменена в частта относно разпореждането
с веществените доказателства, като се постанови връщане на собственика на 68бр.
пластмасови съдове, а в останалата - да бъде потвърдена.
С оглед на това и на основание чл.337
вр.чл.334 т.3 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ присъда № 93 от
16.12.2019г., постановена по нохд 702/ 2019г. по описа на Районен съд Дупница,
в частта относно приложението на чл.301 ал.1 т.11 НПК, като веществените
доказателства – 68 бр. пластмасови съдове с различна вместимост, да бъдат
върнати на собственика В.С.Г. след приключване на процедурата по отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да
се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено. Съобщението до Г. да
бъде изпратено и на двата му адреса.
Председател
:
Членове : 1. 2.