Решение по дело №250/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 189
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова
Дело: 20194400900250
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

B ИМЕТО HA НАРОДА

 

Гр.ПЛЕВЕН ...29.11.2019 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря.  и в присъствието на прокурора..........................................

като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д. №250 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

В Агенция по вписванията /АВ/ е постъпила жалба от „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен, подадена чрез адв. В.В., заведена с вх. № 20191104154406, срещу отказ с peг. №20190531231753 от 29.10.2019 г. на АВ, постановен по заявление с вх. №20190531231753 от 31.05.2019 г.

Към жалбата е приложена вн.бележка за плащане на ДТ в размер на 10 лв.

Отказът е от 29.10.2019 г., а жалбата от 04.11.2019 г., което я прави допустима.

Жалбата на „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен е изпратена от АВ в Плевенски Окръжен съд, където е заведена с вх. peг № 12767/07.11.2019 г. Окомплектована е с обжалвания отказ, заявлението образец Б7 и приложените към него документи.

Съдът намира, че доколкото жалбата е подадена от легитимирано лице в предвидения от закона срок и е придружена от доказателства за плащане на следващата се държавна такса, същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото:

На 31.05.2019 г. адв. В.Д.В. е подал от името на „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен заявление образец Б7. В поле 550 – „Действителни собственици“ от заявлението е посочено, че няма физическо лице действителен собственик, което да притежава 25 % от групата. Посочено е още, че 80 % от капитала на „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД се притежават от „М КАР ГРУП“АД, а 99% от капитала на „М КАР ГРУП“АД се притежават от „ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“АД.

 

Действителен собственик на юридически лица /ЮЛ/ и други правни образувания може да бъде само физическо лице /ФЛ/. Съгласно новия ЗМИП, всяко търговско дружество трябва да обяви в ТР физическите лица, които стоят зад него, т.е. действителните собственици, ако са налице едновременно следните две условия: в дружеството има съдружник или собственик – ЮЛ и това ЮЛ притежава поне 25 % от капитала на дружеството. Ако съдружника или собственика – ЮЛ е акционерно дружество /АД/, трябва да се декларират всички акционери, които имат повече от 25 % от акциите на дружеството, защото по партидата на АД не се вписват акционерите. Ако акционер е ЮЛ с повече от 25 % от акциите, се посочват неговите действителни собственици.

С оглед така изложеното, посоченото в процесното заявление би следвало да означава, че няма физическо лице, което да притежава повече от 25 % от акциите в „ИНВЕСТ КЕПИТЪЛ“АД. Ако имаше, то щеше да се явява действителен собственик на „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗМИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България ЮЛ и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. Имат се предвид подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на учредените на територията на РБългария юридически лица, включително с подробни данни относно притежаваните от физическите лица права.

 Съгласно чл.63, ал.4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона:

1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително:

а) имената;

б) гражданството;

в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;

г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";

д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";

2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;

3. данните по т. 1, букви "а" – "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;

4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 – 3.

Към процесното заявление е приложена Декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, в която също е посочено, че няма физическо лице действителен собственик, което да притежава 25 % от групата.

Длъжностното лице по регистрацията е дало указания №20190531231753/24.10.2019 г., че в декларацията липсва задължителен реквизит – действителни собственици, което налага да се отстрани тази и нередовност.

Отказа си длъжностното лице по регистрацията е мотивирало с неизпълнението на така дадените указания.

Жалбоподателят сочи, че е поискал обявяване в ТР, респ. е декларирал отрицателен факт, а именно – липсата на физическо лице –действителен собственик, което да притежава 25 % от групата.

Съгласно чл.21, т.2 и т.4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано и дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона.

В конкретния случай извършвайки проверката по чл.21, т.2 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията очевидно е приело, че този отрицателен факт е подлежащо на вписване обстоятелство и е преминало към следващата стъпка в проверката си – по чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, приемайки, че към заявлението не е приложена декларация с изискваното от чл.38 от ППЗМИП съдържание.

Съдът не споделя мотивите на длъжностното лице по регистрацията, но обжалваният отказ не подлежи на отмяна, защото заявеният за вписване отрицателен факт не е подлежащо на вписване обстоятелство. В ТР следва да се впишат информацията и данните по чл. 61, ал. 1 от ЗМИП, само ако има физически лица – действителни собственици. Ако няма такива физически лица, как да се посочи кои са те и какви са правата им?! Вписването на данните по чл.61, ал.3 от ЗМИП също е възможно, само ако има физически лица – действителни собственици. Ако няма такива физически лица, как да се посочат техните идентификационни данни и другите данни по чл.61, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМИП и как да се представи декларация с изискваното от чл.38 от ППЗМИП съдържание?!

В ТР подлежат на вписване положителни факти, като с акта на вписването се постига един от следните ефекти вписването: оповестителен или конститутивен, декларативен, доказателствен и правосъздаващ. Несъстоятелно е да съществува задължение за вписване на отрицателни факти, защото то включва и задължение да бъдат доказани тези факти, които поначало не подлежат на доказване. Вписването на отрицателен факт в случая би могло да има само декларативен ефект, който обаче не способства за постигане целите на ЗМИП. И при вписан, и при невписан отрицателен факт пред съответните компетентни органи стои задължението да извършат комплексна проверка и да направят изводите си на база положителни факти.

Аргумент в подкрепа на горния извод съдът черпи от разпоредбата на чл.40, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според която за незаявяване на вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП, не и за незаявяване на вписване на информацията и данните по чл.63, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от ЗМИП, където евентуално попада заявения за вписване в процесния случай отрицателен факт.

Анотирана съдебна практикаВодим от горното, съдът

РЕ ШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на   „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен, с ЕИК: ****, подадена чрез адв. В.Д.В., заведена с вх. № 20191104154406 на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, респ. с  вх. peг № 12767/07.11.2019 г. на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, срещу отказ с peг. №20190531231753 от 29.10.2019 г. на АВ, постановен по заявление Образец Б7, с вх. №20190531231753 от 31.05.2019 г., подадено от „ВИА ИНТЕРКАР-2007“ООД-гр. Плевен, с ЕИК: ****, подадена чрез адв. В.Д.В..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: