№ 391
гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20231440100283 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От „ Неткредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1797, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3 /
Литекс Тауър /, ет.10, представлявано от Ирена Недкова Христова-Станкова –
управител, чрез пълномощника си П. П.-гл.юрисконсулт, е предявен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД, за осъждане на А. С. А., ЕГН:********** от
........ да заплати на ищцовото дружество дължимите суми по договор за
потребителски кредит №2022110250413300005/13.09.2022г., както следва:
- сума в размер на 229.09 лева / двеста двадесет и девет лева и девет
стотинки /, представляваща падежирала главница, дължима за периода от
14.01.2023г. до 14.03.2023г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от
ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023г.
/ видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;
- сума в размер на 45.91 лева / четиридесет и пет лева и деветдесет и
една стотинки /, представляваща падежирала възнаградителна лихва,
дължима за периода от 14.02.2023г. до 14.03.2023г.;
- сума в размер на 550.28 лева / петстотин и петдесет лева и двадесет и
осем стотинки /, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима за
периода от 14.04.2023г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва по чл.86,
ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на исковата молба
– 20.03.2023г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане
на сумата;
- разноски по настоящето исково производство;
В исковата молба се сочи, че на 13.09.2022г., ответникът А. С. А.
1
сключил с „ Неткредит „ ООД договор за потребителски кредит
№2022110250413300005/13.09.2022г..В исковата молба се твърди, че в
изпълнение на задължението си по чл.1, ал.1, вр.чл.2 от договора, кредиторът
е предоставил заемната сума в размер на 1000.00 лева по следния начин - със
сумата в размер на 222.78 лева е погасена посредством рефинансиране
главница в размер на 215.05 лева и 07.73 лева - възнаградителна лихва,
дължими по договор за кредит №2022110250413300005 от дата 25.10.2021г.,
сключен между ищцовото дружество като кредитор и ответника като
кредитополучател.
Отразено е, че сумата в размер на 777.22 лева, представляваща
горницата над сумата в размер на 222.78 лева до пълния размер на заема от
1000.00 лева, е била преведена на ответника посредством системата за
електронни плащания ePay.bg, в подкрепа на което е представено като
доказателство по делото заверен препис от разписка за извършено плащане
№2000000318424782/13.09.2022г..
Твърди се, че съгласно чл.2 от договора за кредит, А. С. А. се е
задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна
лихва на 12 броя анюитетни ( равни ) вноски, всяка в размер на 103.00 лева,
обхващащи периода от 14.10.2022г. до 14.09.2023г..
Посочено е още, че към 15.03.2023г., ответникат А. А. е направил три
плащания за погасяване на задължението по кредита, а именно:
- на 12.10.2022г. е заплатена сумата в размер на 103.00 лева;
- на 25.11.2022г. е заплатена сумата в размер на 120.00 лева;
- на 20.12.2022г. е заплатена сумата в размер на 120.00 лева;
С горепосочените вноски са били погасени изцяло първите три
дължими вноски и частично четвъртата вноска.
Твърди се още, че към 15.03.2023г. ответникът е преустановил
редовното обслужване на заема и тъй като налице били три просрочени
вноски за ищцовото дружество възниквало правото по чл.8 от договора да
обяви кредита за предсрочно изискуем.С оглед на това се прави изрично
заявление, че с исковата молба ищцовото дружество прави нарочно
волеизявление за обявяване на договор за потребителски кредит
№2022110250413300005/13.09.2022г. за предсрочно изискуем.
В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени
доказателства – договор за потребителски кредит
№2022110250413300005/13.09.2022г., ведно със СЕФ за предоставяне на
информация; анекс от 13.09.2022г.; ОУ на дружеството и разписка за превод
на заемната сума.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника е постъпил такъв.Със
същият се признава иска както по основание, така и по размер.Прави се
искане да не се назначава ССЧЕ, тъй като не се оспорва, че описаните в
исковата молба суми се дължат от ответника.Прави се искане да ответникът
2
да не бъде осъждан за разноски, тъй като нямал достатъчно средства да ги
заплати, а в случай, че бъде осъден, то същите да бъдат в минимален
размер.Прави се възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за представител на ищцовото дружество.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява
представител.Ответникът също не се явява и не се представлява.От ищцовото
дружество по делото е постъпила молба вх.№5394/28.06.2023г., с която се
иска предвид стореното от страна на ответника признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 от ГПК съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с Решение, съобразно признанието.
С Определение, постановено в съдебно заседание, проведено на
07.07.2023г., съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с неприсъствено Решение.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 13.09.2022г., ответникът А. С. А. сключил с ищцовото дружество,
договор за потребителски кредит №2022110250413300005/13.09.2022г..
В изпълнение на задължението си по чл.1, ал.1, вр.чл.2 от договора,
кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1000.00 лева по следния
начин - със сумата в размер на 222.78 лева била погасена посредством
рефинансиране главница в размер на 215.05 лева и 07.73 лева -
възнаградителна лихва, дължими по договор за кредит
№2022110250413300005 от дата 25.10.2021г., сключен между ищцовото
дружество като кредитор и ответника като кредитополучател.Сумата в размер
на 777.22 лева, представляваща горницата над сумата в размер на 222.78 лева
до пълния размер на заема от 1000.00 лева, е била преведена на ответника
посредством системата за електронни плащания ePay.bg, в подкрепа на което
е представено като доказателство по делото заверен препис от разписка за
извършено плащане №2000000318424782/13.09.2022г..
Съгласно чл.2 от договора за кредит, А. С. А. се е задължил да върне
заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя
анюитетни ( равни ) вноски, всяка в размер на 103.00 лева, обхващащи
периода от 14.10.2022г. до 14.09.2023г..
Към 15.03.2023г., ответникат А. А. е направил три плащания за
погасяване на задължението по кредита, а именно:
- на 12.10.2022г. е заплатена сумата в размер на 103.00 лева;
- на 25.11.2022г. е заплатена сумата в размер на 120.00 лева;
- на 20.12.2022г. е заплатена сумата в размер на 120.00 лева;
С горепосочените вноски са били погасени изцяло първите три
дължими вноски и частично четвъртата вноска.
Към 15.03.2023г., ответникът преустановил редовното обслужване на
3
заема и тъй като налице били три просрочени вноски за ищцовото дружество
възниквало правото по чл.8 от договора да обяви кредита за предсрочно
изискуем.С оглед на това е направено изрично заявление, че с исковата молба
ищцовото дружество прави нарочно волеизявление за обявяване на договор за
потребителски кредит №2022110250413300005/13.09.2022г. за предсрочно
изискуем
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Съдът като взе предвид направеното изявление от ответната страна за
признание на иска, както и, че в хода по същество процесуалния представител
на ищеца моли съдът да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК, но
претендира разноски, тъй като ответникът въпреки признанието на иска е
станал причина за завеждане на делото, намира, че не са налице пречки за
постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл.237, ал.1 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е признал
иска по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови
решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от Закона за кредитните институции / ЗКИ / се установява, че
посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите / ЗЗП / и същия има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
4
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 - чл.12
от ЗПК.
По делото се установи, че на ответника е бил отпуснат кредит, като по
този начин между страните се е породила облигационна връзка по договор за
кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86, ал.1 от ЗЗД.По силата на
договора за кредит ищцовото дружество е предоставило на ответника и
кредитополучател А. А. потребителски кредит в размер на 1000.00 лева, от
които след погасяване на главница и договорна лихва по предходен кредит,
реално на ответника била преведена главница в размер на 777.22
лева.Кредитът следвало да се заплати от ответника на 12 месечни вноски,
всяка от които в размер на 103.00 лева, като първата вноска следвало да се
плати на 14.10.2022г., а последната на 14.09.2023г..Ответникът направил по
договора три плащания – на 12.10.2022г., на 25.11.2022г. и на 20.12.2022г. в
общ размер на 343.00 лева, с които погасил напълно първите три вноски по
кредита и частично четвъртата такава, след което преустановил редовното
обслужване на заема.
С депозирането на исковата молба ищцовото дружество обявява кредита
за предсрочно изискуем, като видно от погасителния план към датата на
постановяване на решението не са падежирали две вноски, а към датата на
депозиране на исковата молба 21.03.2023г. – 6 вноски.
В случая данните по делото налагат извод за надлежно възникнало
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит –
налице е писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни
волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита, както и
относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Установява се по безспорен начин и, че именно ответникът е получил
сумата по кредита, като същият недвусмислено е изразил съгласието си по
предложените от кредитора конкретни клаузи на договора.Чрез усвояване на
сумата от 777.22 лева е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне
на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД е основателен, тъй като е налице неточно изпълнение
по договор за кредит от страна на ответника.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
300.00 лева / триста лева и нула стотинки /, както следва – 200.00 лева / двеста
лева и нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева / сто лева / -
юрисконсултско възнаграждение. При това положение и този изход на спора
ответникът следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 300.00 лева
5
/ триста лева и нула стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН:********** от ........ да заплати на „ Неткредит
„ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1797, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар Станчев „ №3 / Литекс Тауър /, ет.10,
представлявано от Ирена Недкова Христова-Станкова – управител,
дължимите суми по договор за потребителски кредит
№2022110250413300005/13.09.2022г., както следва:
- сума в размер на 229.09 лева / двеста двадесет и девет лева и девет
стотинки /, представляваща падежирала главница, дължима за периода от
14.01.2023г. до 14.03.2023г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от
ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023г.
/ видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;
- сума в размер на 45.91 лева / четиридесет и пет лева и деветдесет и
една стотинки /, представляваща падежирала възнаградителна лихва,
дължима за периода от 14.02.2023г. до 14.03.2023г.;
- сума в размер на 550.28 лева / петстотин и петдесет лева и двадесет и
осем стотинки /, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима за
периода от 14.04.2023г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва по чл.86,
ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на исковата молба
– 20.03.2023г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане
на сумата;
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. С. А., ЕГН:**********
от ........ да заплати на „ Неткредит „ ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1797, район „ Изгрев „, ул.“ Лъчезар
Станчев „ №3 / Литекс Тауър /, ет.10, представлявано от Ирена Недкова
Христова-Станкова – управител, направените деловодни разноски в общ
размер на 300.00 лева / триста лева и нула стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6