Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.***, 23.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.д.№4505 по описа на съда за 2019 година,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба от „***“ ЕООД гр.***, с ЕИК ***, представлявано от ***против „***“ ЕООД
гр.***с ЕИК ***представлявано от ***. В исковата молба ищецът твърди, че с
ответника са в трайни търговски отношения по доставка на авточасти. Твърди, че
на 11.05.2018г. ответникът закупил авточасти, във връзка с което била издадена
фактура за сумата от 728,40 лева. Сумата трябвало да бъде заплатена в срок до
16.05.2018г. Твърди, че на 03.01.2019г ответникът закупил авточасти, за което била
издадена фактура за сумата от 646,26 лева, която следвало да бъде заплатена в
срок до 08.01.2019г. Твърди, че на 29.01.2019г отново ответникът закупил
авточасти, за което била издадена фактура за сумата от 359 лева, която следвало
да бъде заплатена до 04.02.2019г. Твърди, че сумите по трите фактури не са
платени до момента, като върху всяка сума ищецът претендира и заплащане на
лихва за забава. В заключение моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумите по трите фактури и лихви
върху всяка сума.
Ответникът представя писмен
отговор, в който навежда доводи, че страните са сключили договор за изработка,
а не за продажба. Твърди, че ищецът е оторизиран сервиз и дилър при продажбата на автомобили, като през декември е предал на
ищеца за ремонт двигател на негов собствен автомобил. Твърди, че при получаване
на автомобила била попълнена заявка, в която са описани констатираните дефекти,
които следвало да бъдат отстранени. Твърди, че в началото на януари 2019г.
автомобилът бил върнат като изправен, но след известен пробег същият дефект се
появил отново. Автомобилът бил предаден повторно за извършване на ремонт. През
февруари 2019г автомобилът бил върнат отново с уверение, че дефектът е
отстранен. Твърди, че за двата ремонта ищецът издал две фактури, които са
представени с исковата молба. Ответникът твърди, че тъй като автомобилът не бил
в годно състояние, той не бил ползван дълго време. Твърди, че повредата била
отстранена от трето по спора лице, като в момента дефектите са отстранени, а
превозното средства се ползва.
Твърди, че по същия начин ищецът
извършил ремонт и върху друг автомобил на ответника, който също бил некачествен
и за което била издадена друга фактура. Твърди, че поради некачествения ремонт
и в този случай се наложило друго лице да извърши ремонта, за което заплатили
сумата от 150 лева.
С оглед твърденията на страните,
съдът е приел, че правната квалификация на претенциите по трите фактури е за
неизпълнение на задължение по договор за изработка. В производството по делото
съдът е указал на всяка от страните следва да докаже точно и качествено
изпълнение на задълженията си по договора и възраженията си.
От представените по делото
фактури се установява, че страните са били в облигационни отношения във връзка
с извършване на ремонтна дейност на автомобили от страна на ищцовото дружество.
От приета и неоспорена от ответника фактура № ********** / 11.05.2018г. за сумата
от 728.40 лв. се установява извършването на ремонт включващ преглед на ходовата
част, подмяна на горивен и въздушен филтри
и на моторното масло. Съдържанието на тази фактура не е оспорено от ответника,
поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора за изработка
и е изпълнил точно и качествено извършения ремонт. В тежест на ответника съдът
е възложил да докаже, че е изпълнил
точно задължението си за плащане на сумата по фактурата. Такива доказателства
не са представени и не са твърдени, поради което съдът приема, че плащане по
фактурата не извършено от страна на ответника. Поради това и съдът приема, че
искът за заплащане на задължението по първата фактура, а именно сумата от
728,40 лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Видно е, че
фактурата е издадена на 11.05.2018. С оглед уговорената дата на плащане на
16.05.2018, съдът счита, че се явява доказан по основание и предявения иск за
лихва за забава върху главницата за периода от 17.05.2018г. до датата на
подаване на исковата молба 08.07.2019г. Законната лихва върху тази сума,
изчислена с електронен калкулатор е в размер на 84,58 лева, поради което съдът
приема, че искът за лихва за забава върху главницата се явява основателен и
доказан както по основание, така и по размер.
По отношение на претенцията по фактура № ********** / 03.01.2019г., съдът
приема, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства
се установи, че ищцовото дружество е извършило ремонт въз основа на сервизна
поръчка №44670 подадена на 10.12.2018г. Твърденията на ответника са, че ремонтът
не е качествен, поради което в последствие се е наложило да бъде правен повторен
ремонт през месец февруари 2019г. Ответникът не е представил доказателства в
тази насока. Не са представени доказателства, че ответникът е направил
възражение за лошо извършения ремонт и това да е станало в рамките на срока
посочен в чл.265 ал.3 ЗЗД. Видно от представената по делото сервизна поръчка на
лист 27 от делото се установява, че е приета от представител на дружеството
възложител без възражения. Ответникът твърди, че ремонта бил некачествен, което
наложило трето лице да отстрани повредата и за което представя Фактура
№000042/19.08.2019г. за сумата от 150 лева и фактура № 3604/12.08.2019г за
сумата от 665 лева. Във фактурата от 19.08.2019г. е отразено „смяна на дюзи, но
от съдържанието й не става ясно, смяната на дюзи на кой автомобил е извършена. Видно
е, че в сервизната поръчка такъв вид дейност не е извършвана – в същата не е
отразено „смяна на дюзи“. Във фактурата за сумата от 665 лева е отразено
ремонт на турбокомпресор и комплект гарнитури, но не се сочи на какъв
автомобил, за да се установи дали се касае за същия автомобил, на който
ищцовото дружество е извършвало ремонт. Дори да се приеме, че ремонта касае
автомобил МПС с рег.№ ***който е отремонтиран от ищеца по сервизна поръчка
44670/10.12.2018г, и е издадена фактура
**********/03.01.2019г., то се установява от писмените доказателства, че ремонта
е извършен от същата фирма, която е правила предишен ремонт на същата част, но
по искане на ищеца – това се установява от представената на лист 29 фактура от
28.12.2018г., към която има приложена гаранция. Не се установява към кой момент
е дефектирала тази част, но ако се приеме, че е станало на 21.02.2019г., то
същият сервиз, извършил втория ремонт е поел шестмесечна гаранция. Ответникът е
имал възможност да поиска от ищеца да отстрани дефекта, тъй като гаранцията е
била до 28.06.2019г. След като не е направил рекламация в срока, той е загубил
това право. Ответникът не е
представил доказателства да е уведомил
ищцовото дружество в законовия шестмесечен срок за некачествено извършена дейност,
поради което съдът приема това възражение за недоказано. С оглед на изложеното,
съдът приема че претенцията на ищцовото дружество по тази фактура е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена. С оглед основателността на
претенцията за главница, съдът приема, че основателна се явява и претенцията за
лихва за забава за периода 09.01.2019г. – 08.07.2019г. в размер на 68,59 лева.
По отношение на
претенцията по фактура ********** / 29.01.2019г. Видно е, че в процесната
фактура е отразено, че е издадена по сервизна поръчка № 551/44904 / 15.01.2019г.
за сумата от 1359,00 лева, а фактура №********** / 03.01.2019г. е издадена по
сервизна поръчка 551/44670/10.12.2018г. за сумата от 1371,88 лева. Не се
установи по тези две поръчки некачествено извършена дейност, поради което съдът
приема, че вземането по фактура № **********/29.01.2019г, издадена по сервизна
поръчка № 551/44904/15.01.2019г. за сумата от 1359,00 лева е доказано по
основание и размер и претенцията на ищеца следва да бъде уважена. Що се касае
за претенцията за лихва за забава, съдът приема, че като акцесорен, този иск
също следва да бъде уважен, като ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищцовото сумата от 58,14 лева лихва за забава върху главницата от
135,00 лева за периода 04.02.2019г. до 08.07.2019г.
Относно претенцията по
последната фактура ********** /
21.02.2019г. за сумата от 583,26 лева по сервизна поръчка №45013/28.01.2019г.,
по която ремонта е приключил на 21.02.2019г. , съдът счита, че също е
основателна. Издадената фактура е във връзка с извършен ремонт, подробно описан
във фактурата и в сервизна поръчка №45013. Двата документа си кореспондират
като посочените в отделните пунктове
възложени работи са идентични. По тази фактура ответникът е възразил, че
ремонта е извършен некачествено, поради което са наложило повторен ремонт, за
което заплатил 150 лева. Видно е ,че в представената фактура за 150 лева е
отразена дейност „смяна на дюзи“. Нито в сервизна поръчка, нито във фактурата е
отразено смяна на дюзи. В тази връзка ответникът не е представил доказателства
в подкрепа на твърденията си, че ремонта е бил некачествен и че процесната
фактура за сумата 150 лева е във връзка с извършените от ищеца ремонти дейност.
При така изложеното, съдът приема, че претенцията на ищеца за сумата от 583,26
лева е основателна и следва да бъде уважена. Като акцесорен искът за лихва за
забава върху главницата от 583,26 лева за периода 27.02.2019г. – 08.07.2019г.
също е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото
и представения списък с разноски, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2561,21 лева, от които 420,21 лева държавна такса
за образуване на делото, 1270 лева адвокатско възнаграждение за първа
инстанция, 45 лева държавна такса за обезпечително производство, 380 лева
разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 66 лева
разноски за образуване на изпълнително дело и 380 лева за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
производство.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.258 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД „***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД гр.***, със седалище и адрес на управление *** обект **, с ЕИК ***, представлявано от **, сумата от 4316,92 лева, ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба 08.07.2019г. до
окончателното изплащане, от която : сумата от 728,40 лева дължима по фактура
№**********/11.05.2018г. ; сумата от 1646,26 лева дължима по фактура №
*********/03.01.2019г.; сумата от 1359,00 лева дължима по фактура
№*********/29.01.2019г; сумата от 583,26
лева дължима по фактура № *********/21.02.2019г., които суми са дължими по
сключен между страните договор за изработка – ремонт на МПС.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД гр.***, със седалище и адрес на
управление *** обект **, с ЕИК ***, представлявано от ***сумата
от 232,70 лева, от която : 84,58 лева
лихва за забава върху главницата от 728,40 лева за периода 17.05.2018г. до
08.07.2019г.; 68,59 лева лихва за забава върху главницата от 1646,26 лева за
периода 09.01.2019г. до 08.07.2019г.; 58,14 лева лихва за забава върху
главницата от 1359,00 лева за периода 04.02.2019г. до 08.07.2019г.; 21,39 лева
лихва за забава върху главницата от 583,26 лева за периода 27.02.2019г. до
08.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД гр.***, със седалище и адрес на
управление *** обект **, с ЕИК ***, представлявано от ***сумата
от 2561,21 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: