РЕШЕНИЕ
№ 689
15.10..2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
при секретаря Гергана Мазгалова.....…...……….........................… в присъствието на
прокурора Николай Гугушев............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАД № 36 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, срещу Решение №539 от 26.06.2018г., постановено по и. адм. д. №1248/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, в осъдителната част – в частта, с която е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. ***, да заплати на Д.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, 9-а група, 14-килия, сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 05.04.2017г. до 16.06.2017г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест в гр. Хасково.
Настоящото производство е образувано, след
като с Определение №391/10.01.2020г., постановено по адм. д. №9735/2018г. по описа на Върховен административен
съд, състав на Трето отделение е
прекратил производството по делото и изпратил същото на Административен съд – Хасково по подсъдност.
В касационната жалба се навеждат доводи, че оспореното решение било необосновано и несправедливо. Сочи се, че при постановяване на решението си, съдът не се съобразил с действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които били от съществено значение за решаването на правния спор. Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав по чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Не били установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията, както и причинната връзка. Твърди се, че Д.А.И. бил задържан в ареста в гр. Хасково в периода 05.04.2017г. – 16.06.2017г. При постъпването му бил настанен в килия №16 с квадратура от 8.06 кв. м. На лицето му бил осигурен денонощен достъп до течаща вода и тоалетна. През по-голямата част от периода бил настанен само с едно лице. Следователно на всяко от лицата се полагало по 4.03 кв.м. жилищна площ. Твърди се, че били необосновани твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите. Килиите, коридорите и сервизните помещения се почиствали ежедневно от лишените от свобода /задържаните/. Сочи се, че по делото не се доказали реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частност ареста в гр. Хасково. Вредите подлежали на доказване на общо основание и били в тежест на ищеца, а не по мнение на съда. В така събраните гласни доказателства по делото не се констатирали неимуществени вреди, претърпени от ищеца, изразяващи се в малоценност, чувство на унижение или потиснатост. Липсвал един от реквизитите в хипотезата на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, в частност „настъпилата вреда“. Съдът направил субективна преценка за наличието на вреди, като възприемал наличието на тези вреди по свое лично впечатление, което било съществен порок на решението. Цитира се разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, като се сочи, че отговорността се характеризирала като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполагало установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не можело да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В процесния период, ищецът твърдял наличието на незаконно бездействие от страна на ответника, но не представял доказателства, че по съответния ред това бездействие било признато за незаконно. С предявяването на исковата си молба ищецът не искал от съда да постанови незаконосъобразността на бездействието на ответника. Претенцията, с която бил сезиран съда, била да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. За да се предяви иск по чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ЗОДОВ, било необходимо преди това по съответния ред административен акт, действие или бездействие да бъдат признати за незаконосъобразни. Единствената хипотеза, при която било възможно да се предяви искът за обезщетение, преди да се обяви незаконосъобразността на действието, бездействието или на административния акт, била регламентирана в чл.204 ал.4 от АПК – двата иска да се съединят. Моли се да бъде отчетен краткия период от два месеца, в който ищецът пребивавал в ареста, а освен това се твърди, че в случая неблагоприятните условия, при които бил поставен, не се обективирали в пълнота трайно през целия период на задържането му и не се характеризирали с висок интензитет на вредност. Същите като вид и характер в ниска степен засягали неимуществената сфера на ищеца, поради което се твърди, че увреждането му би било справедливо възмездено с обезщетение в размер до 100 лв., като в останалата част искът следвало да бъде отхвърлен, като недоказан. Моли се да бъде изменено Решение №539 от 26.06.2018г. на Хасковски административен съд в осъдителната му част като несправедливо, респективно да се постанови ново решение, с което да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
Ответникът – Д.А.И., в съдебно заседание и в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по предявения от Д.А.И. иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, вр.§47 от ПЗР на ЗИНЗС, във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 и сл. от АПК, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.04.2017 г. до 16.06.2017г. Доколкото в касационната жалба на ГД „ИН“ установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът е бил задържан, не се оспорват,като основното оспорване касае правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, настоящата инстанция, съгласно чл.220 АПК следва да възприеме като непротиворечива установената по делото фактическа обстановка.
В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че ищецът Д.А.И. *** към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ град Хасково, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, на 05.04.2017 г. по разпореждане на РП Харманли, като обвиняем по ДП №346/2015 г. по описа на РУП Харманли за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК и е изпратен в затвора – Стара Загора на 16.06.2017 г. на основание разпореждане на РП Харманли.
Съдът е приел, че през преобладаващата част от престоя си в Арест Хасково Д.А.И. е поставен в условия, при които реално той не разполага с минимум от 4 кв.м. жилищна площ, дори и когато е бил настанен само с още един задържан. Съдът е приел за еднозначно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Съдът е посочил, че между страните по делото не е спорно обстоятелството, че в Ареста в гр.Хасково помещенията не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Наред с това е приел, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от ищеца твърдения, че в помещението, в което бил задържан, не били осигурени минимално необходимите му санитарно-хигиенни условия, достатъчно дневна светлина, вентилация и отопление, както и твърденията му, че поради неспазване на санитарните изисквания и неосигурени периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури, в помещенията на Ареста гр.Хасково се развъждали дървеници, които му причинили обриви по тялото, съпроводени от сърбеж и дискомфорт. Тези твърдения не се подкрепяли с каквито и да било доказателства по делото. Съдът е направил извод, че И. престоява в ареста реално 72 дни и като е отчел спецификата на неговия случай и невисокия интензитет на претърпяните неблагоприятни условия, е преценил, че на ищеца за целия претендиран период се следва обезщетение в размер на 300 лева, като в останалата част до пълно предявения размер от 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Решението на съда е валидно, допустимо и
правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата
претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно
съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и
изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища,
а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват
наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на
Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни
параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително
отнасяне – чл.3 ЕКПЧ.
В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела
от групата К. п/в България/ в случая делото Й. с/у България/ и при формиране на
правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл.3
ЕКПЧ стандарти, установени
от Европейския съд по правата на човека. Към момента на постановяване на
съдебния акт на Административен съд - Хасково, е постановено пилотното решение на
ЕСПЧ по делото Н. и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на
проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл.3 ЕКПЧ. В решението Н. ясно се сочи по
какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно
средство, а именно ЗОДОВ,
за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно
средство за защита от нарушаване на чл.3. Видно от мотивите на съдебния акт
административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от
делото Н. с/у България,
което сочи на правилност и обоснованост на решението.
Неоправдано в тази връзка е оплакването в
касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена
връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил
елементите от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за
необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно
нормата на чл.3 ЕКПЧ –
разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази
на българския закон /чл.5, ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил
стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕСПЧ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на
прилагане чл.3 ЕКПЧ от
българския съд по отношение на специфичната група лица – лишени от свобода, що
се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението
на ЗИНЗС, като в
чл.284 и чл.285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална
законова норма. Следва да се посочи и че съгласно пар.49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила
на този закон искове за
вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в
лоши условия, се разглеждат по реда на чл.284, ал.1, т. е. настоящата съдебна инстанция следва да
проведе касационното производство, прилагайки въведените стандарти - така, както същите са приложени от
първоинстанционния съд. С оглед изложеното, като взе предвид, че
административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по
чл.3 ЕКПЧ по отношение на
ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с
материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен размерът на
обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В
случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните
факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, през времето на
нарушението, както и последиците за неговото здравословно – физическо и
психическо състояние. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на
определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела.
Предвид изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, поради което решението
следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №539 от 26.06.2018г., постановено по и. адм. д. №1248/2017г. по описа на Административен съд – Хасково, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.