№ 1656
гр. Варна, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. М. И. с постоянен адрес с.
Партизани, общ. Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 320/30.11.2023 год., постановено по гр. дело
№ 20223130100899 по описа на РС-Провадия за 2022 год., с което е
отхвърлен, предявен от въззивницата З. М. И. срещу Тюркян И. К., с адрес с.
Партизани, общ. Дългопол, ул. Тридесет и шеста А, ревандикационен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ VII-439, кв. 34
по плана на с. Партизани, общ. Дългопол, одобрен със Заповед №
1185/12.04.1973г. с площ от 990 кв. м. при съседи – път; УПИ VI-439; УПИ
V-439 и УПИ VIII- 440, на основание договор за дарение, обективиран в НА
№ 132/18.03.1975г. и за осъждането на ответницата да й предаде владението
върху гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е прието от съда, че от 1997 година
ответницата Т. К. е обърнала държането на имота във владение за себе си и го
е придобила по давност въз основа на владение в периода 1997 год. до
предявяване на иска за собственост на 29.08.2022 год. Не е съобразено в
случая, че ответницата е получила фактическата власт върху имота през 1993
година от ищцата и съпруга й (вуйчо на ответницата), когато е допусната да
живее в къщата с тяхно съгласие тъй като нямала жилище и срещу
1
задължение да поддържа и пази имота, като не е установено по делото
ответницата да е манифестирала спрямо ищцата намерението си да държи
имота като свой, превръщайки държането му във владение за себе си.
Неправилно е прието също, че обръщането на държането на имота във
владение от страна на ответницата било осъществено след плащане на
уговорена цена за продажбата му в размер на сумата от 150 000 лева. В
случая не било съобразено, че в отговора си на исковата молба ответницата
изобщо не е навеждала подобни твърдения за факти, а е сторила това 6 месеца
по – късно, без да са наведени твърдения и съответно – ангажирани и
доказателства за причините, поради които тези твърдения не са заявени
своевременно. Отделно от това доказателствата по делото са неправилно
анализирани, а други – превратно ценени. Въззивницата счита, че от анализа
на събраните доказателства не може да се изведе извод за проведено пълно
доказване от страна на ответницата на възражението й, че е придобила
процесния имот по давност, и по – конкретно – не е установено при условията
на пълно доказване наличието на действия на ответницата, от които да съди
за обръщането на държането на имота във владение. Твърди се също, че
нарушение на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал със
свидетелски показания да се установяват наведените от ответницата
твърдения, че била „купила“ къщата за 150 000 лева, които била заплатила на
ищцата и съпруга й. Неправилно и в противоречие с установената съдебна
практика е прието също, че декларирането на имота в общината през 1998
год. и заплащането на данъци за него, както и учредяването на ипотека върху
имота през 2008 год. са действия, които разкривали намерението на
ответницата за своене на имота, като не е отчетено, че описаните действия не
са станали достояние на ищцата, респ., не са доведени до знанието й. Твърди
се на следващо място, че не е съобразено и обстоятелството, че декларирайки
имота в обищаната през 1998 год. ответницата е заявила неверен факт, именно
– че е придобила имота по давност, което с оглед и твърденията й в процеса,
не е било възможно, тъй като към 1998 година не е бил изтекъл предвидения
в закона 10 годишен давностен срок, който в случая би могъл да тече най–
рано от 1993 год. Счита, че неправомерното поведение на ответницата
неправилно е било ценено в нейна /на ответницата/ полза.
Въз основа на изложеното въззивницата счита, че обжалваното решение
е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което
предявения от нея ревандикационен иск да бъде уважен, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата –
ответник по ревандикационния иск – оспорва жалбата, счита
първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено,
ведно с присъждане на разноските. В отговора са възпроизведени и
анализирани събраните по делото доказателства, от които според
въззиваемата безспорно се установява владението й върху процесния имот за
период по – дълъг от десет години, поради което и изводът на районния съд,
че тя е собственик на имота по давност е правилен.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
2
доказателства във въззивното производство.
Настоящият състав, след като се запозна с делото, с жалбата и с
отговора, констатира, че исковата молба страда от недостатък – налице е
противоречие между обстоятелствена част и петитум.
В исковата си молба ищцата е навела твърдения, че въз основа на
договор за дарение, скл. 1975 година, е собственик на УПИ VII-439, кв. 34 по
ЗРП /ПУП/ на с. Партизани, общ. Дългопол. През 1977 год. ищцата и съпруга
й построили в имота къща със застроена площ от 96 кв. м., а през 1980 год.
построили и гараж. През юли 1989 год. заминали за РТурция; през 1993
година ищцата и съпругът се върнали в РБългария и предоставили на
ответницата да живее в имота им – да го ползва безвъзмездно срещу
поддръжката му, докато си купи свое жилище. През 2017-2018 год. ищцата и
съпругът й поканили ответницата да им върне имота, но тя отказала, заявила,
че имотът е неин и че е склонна да им го продаде. С оглед отказа на
ответницата да върне на ищцата имота, ведно с подобренията в него, ищцата
претендира ревандикирането му от ответницата.
С уточняваща молба от 07.09.2022 год. ищцата е пояснила петитума си,
като е посочила, че претендира ревандикация само на терена, а не и на
постройките в него.
Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Със застрояването
на един имот (в случая на строителен парцел) постройките, доколкото са
трайно прикрепени към земята, НЕ СА ОТДЕЛНИ ВЕЩИ и съответно не
могат да са обект на отделна собственост от собствеността на собственика на
земята, освен в случаите на учредено право на строеж. Нормата на чл. 92 ЗС
се прилага автоматично, т. е., със застрояването на един поземлен имот
собственикът му става собственик и на построеното, без да е необходимо
някакво изрично действие или изявление от негова страна. Т. е., когато един
поземлен имот вече е застроен, под „имот“ (в смисъл недвижима вещ) се
разбира теренът, заедно с постройките в него. Употребеният в чл. 92 ЗС израз
”установено друго” има предвид суперфицията, каквито твърдения няма
навеждани. Само в тази хипотеза (когато собственикът на земята и на
построеното върху нея са различни правни субекти, е мислима ревандикация
на земята от страна на собственика й отделно от постройките в нея, което пък
от своя страна обуславя и приложението на чл. 64 ЗС и съответно изисква и
активност от съда по повод приложението на цитираната норма, предвид
задължението му да осигури правилното приложение на закона.
В случая при наведени твърдения, че ищцата е собственик на парцела,
който впоследствие е застроен от нея (и съпруга й), и съобразно изложеното
по – горе относно действието на нормата на чл. 92 ЗС, то й отправеният от
ищцата петитум – че претендира ревандикация само на земята, а не и на
постройките, не съответства на обстоятелствената част на исковата й молба.
Обстоятелството, че постройките в УПИ VII-439, кв. 34 по ЗРП /ПУП/ на с.
Партизани, общ. Дългопол, не били нанесени в КП, въз основа на който е
одобрен и ЗРП през 1990 година (в какъвто смисъл са твърденията на ищцата)
3
е ирелевантно и не променя горния извод, тъй като от значение е
фактическото състояние на имота, т. е., от значение е дали е застроен или не,
а не и начинът на заснемането му в КП и отразяването му в ЗРП.
Горното налага производството да се остави без движение и на ищцата
да се даде възможност за изправи горния недостатък – да приведе петитума
на исковата си молба в съответствие с обстоятелствената й част, като опише
надлежно вещта (имота), ревандикация на която претендира. В случай, че
ищцата не претендира да е собственик на построеното в УПИ VII-439, кв. 34
по ЗРП /ПУП/ на с. Партизани, общ. Дългопол – къща със сутерен и
пристройка към къщата; гараж и външна тоалетна (вкл. и в режим на СИО със
съпруга си) и претендира ревандикация само на терена, следва да заяви това
изрично и да наведе твърдения кой е собственик на постройките, описани по
– горе и на какво основание. В случай, че ищцата претендира ревандикация на
парцела, ведно с изградените в него постройки, следва да представи данъчна
оценка на имота (терен и сградите в него), с оглед коректното определяне на
цената на иска (горното е необходимо за определяне на родовата подсъдност
на предявения ревандикационен иск, а оттам и за преценката относно
процесуалната допустимост на иска и на първоинстанционното решение), а
също и за правилното определяне на дължимата държавна такса за въззивното
производство (в случай, че искът е подсъден на РС-Провадия по правилата на
родовата подсъдност на делото), доколкото пред РС-Провадия е представена
данъчна оценка само на земята, а не за „имота“ в смисъла, изяснен по – горе.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело № 626/2024
год. по описа на ОС-Варна;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата З. М. И. от с. Партизани, общ.
Дългопол, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да изправи
следните недостатъци на исковата си молба:
1) Да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с
обстоятелствената й част, като опише надлежно вещта (имота), ревандикация
на която претендира;
2) В случай, че ищцата не претендира да е собственик на постройките в
УПИ VII-439, кв. 34 по ЗРП /ПУП/ на с. Партизани, общ. Дългопол – къща със
сутерен и пристройка към къщата; гараж и външна тоалетна и претендира
ревандикация само на терена, следва да заяви това изрично и да посочи кой е
собственик на постройките, описани по – горе и въз основа на кой
придобивен способ;
3) В случай, че ищцата претендира ревандикация на терена, ведно с
постройките в него (т. е., на УПИ VII-439, кв. 34 по ЗРП /ПУП/ на с.
Партизани, общ. Дългопол, „ведно с всички подобрения и приращения в него“,
4
съобразно заявения петитум в исковата й молба от 29.08.2022 год.) ДА
ПРЕДСТАВИ ДАНЪЧНА ОЦЕНКА на имота – УПИ VII-439, кв. 34 по ЗРП
/ПУП/ на с. Партизани, общ. Дългопол, ведно с построените в него къща със
сутерен и пристройка към къщата; гараж и външна тоалетна.
УКАЗВА на ищцата З. М. И. от с. Партизани, общ. Дългопол, че при
неизпълнение на горните указания в поосочения срок първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено.
След изтичане на горния срок делото да се докладва за следващи
разпореждания.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на процесуалния представител на ищцата
(чл. 39, ал. 1 ГПК) – адв. Д. В. от АК- Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5