№ 30
гр. Габрово , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Благовеста Костова
Ива Димова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600056 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.З. от АК-Бургас в
качеството му на защитник на подсъдимия С.Д. срещу Присъда от
16.02.2021г. постановена по НОХД № 522 по описа за 2020. на Габровски
районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата .
С горната присъда РС-Габрово е признал подсъдимия Д. за виновен в
това, че около 19,40 часа на 28.05.2020 година, по улица ”Алеко
Константинов” в град Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 320” с *** в срока за изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС, наложена чрез Заповед № 20-0341-000037 от 03.02.2020
година на Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР Габрово, връчена на
11.03.2020 година и влязла в сила на 26.03.2020 година, като за извършеното
престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и на основание чл. 58а,
ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и
глоба в размер на сумата от 500 (петстотин) лева, която да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово.Съдът е
постановил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим на
1
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗПС.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.З. в качеството и на
защитник на подсъдимия Д., като несправедлива. Прави се искане присъдата
да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание или да се
приложи чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, съдът да приеме наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и за замени наказанието
лишаване от свобода с пробация.
Подсъдимият С.Д. се явява лично пред въззивната инстанция, поддържа
депозираната жалба от адв.З. и моли да му се наложи наказание пробация, за
да може да се поправи.Признава грешката си и моли съда да му даде шанс.
Адв.З. поддържа жалбата.Сочи, че подзащитния му от самото начало е
направил пълни самопризнания и ,че има желание да се поправи.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е мотивирана и същата, като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.Г. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
2
Въззивният съд констатира ,че след постановяване на определението по
чл.372, ал.4 от НПК , съдът е допуснал събирането на писмени и гласни
доказателства касаещи мотива за извършване на престъпното деяние, както и
факти касаещи самото изпълнително деяние.В дадените допълнително
обяснения от подсъдимия е свидетелските показания е налице отклонение от
фактите изложени в обвинителния акт. Подсъдимият обаче не е оттеглил
направените от него самопризнания и той както и защитникът му са поискали
събраните по делото нови доказателства да обосноват единствено
приложението на чл.55 от НК.
При съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК
съдът няма правомощие непосредствено да събира или да приобщава по реда
на чл. 283 от НПК никакви доказателства за обстоятелствата, обхванати от
самопризнанието на подсъдимия, а това са всички факти, запълващи
обективните и субективните признаци от състава на престъплението, описано
в обвинителния акт. Това е така, защото съдът с определението по чл. 372, ал.
4 от НПК вече е изразил становище, че самопризнанието се подкрепя в
достатъчна степен от събраните на досъдебното производство годни
доказателства и доказателствени средства и освен това изрично е обявил, че
ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите,
залегнали в обвинителния акт. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение
№1/06.04.2009г. на ВКС по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК, първоинстанционния и
въззивния съд не могат да допускат и събират доказателства, които са
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по
обвинителния акт. В конкретния случай въпреки допуснатото нарушение от
решаващия съд, същият не е основал присъдата си на база събраните
допълнително писмени и гласни доказателства, касаещи факти различни от
изложените в обвинителния акт. Единствено допустими са били показанията
на св.Е. Д.-баща на подсъдимия, който с грижата на родител споделя
желанието на сина си да работи, упоритостта му в това да помага в частния
бизнес на баща си и желанието му да се поправи.Фактически показанията на
св.Е. Д. касаят единствено характеристични данни.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
3
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Д., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
като го е признал за виновен в това ,чеоколо 19,40 часа на 28.05.2020 година,
по улица ”Алеко Константинов” в град Габрово, управлявал МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 320” с *** в срока за изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на МПС, наложена чрез Заповед № 20-0341-
000037 от 03.02.2020 година на Началник на РУ Севлиево към ОД на МВР
Габрово, връчена на 11.03.2020 година и влязла в сила на 26.03.2020 година.
Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Д. наказание
от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер
на 500.00 лева и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил
с една трета така определеното наказание лишаване от свобода, като е приел,
че следва да му се наложи наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С обжалваната присъда обаче, РС-Габрово е признал подсъдимия Д.
за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложил наказание от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Касае се за съществено
противоречие между присъдата и изложените мотиви към нея относно
размера на определеното и наложено наказание лишаване от свобода. Тези
противоречия водят фактически до липса на мотиви и невъзможност
контролиращата инстанция да разбере каква е била действителната воля на
първостепенния съд. Липсата на мотиви съставляват съществено нарушение
4
на процесуалните правила довело до ограничаване правото на подсъдимия да
разбере какъв е размера на наложеното му наказание, което е довело и до
ограничаване правото на защита на С.Д..
Допуснатото процесуално нарушение е абсолютно и неотстранимо от
въззивната инстанция, което налага отмяна на присъдата на
първоинстанционния съд
Делото следва да бъде върнато на РС-Габрово за разглеждане от нов
съдебен състав.
В съответствие с изложеното и на основание чл.334, т.1 във връзка с
чл.348, ал.3,т.1 и т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло ПРИСЪДА № 260011 от 16.02.2021г. постановена по
НОХД № 522 по описа за 2020г. на Габровски районен съд, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяването и.
Връща делото на РС-Габрово за разглеждане на същото от друг съдебен
състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5