Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. Пловдив,02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I
състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2152 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от В.Т.Т., ЕГН **********,***, срещу
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 245-1 от 29.06.2022
г., издаден от С.К., на длъжност ***, оправомощен със Заповед № РД
-1011/05.10.2017 г. в отдел „Административно-правно и информационна обслужване,
финанси, местни приходи и материално-техническо снабдяване“ /АПИОФМПМТС/ при
община Съединение, обл. Пловдив, потвърден с решение на директор дирекция
„АПИОФМПМТС“ при общ. Съединение от 28.07.2022 г. относно установени по
отношение на жалбоподателя задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за
компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2021 г. в общ размер на 229.11 лева, ведно с прилежащите лихви в размер
на 54.08 лева, в качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр. Съединение, ул. “Голямо-конарска“ № 4 с партида № 7512084436001,
представляващ земя и сгради – къща, гараж и навес с оградни стени, партида № 7512084436002,
представляващ земя, партида № 7512084436003, представляващ земя и партида № 75120844036004, представляващ земя.
Недоволен от така издаденото решение жалбоподателят
обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната му. Твърди се, че начислените спорни такси не са дължими, тъй като,
няма предоставени индивидуални контейнери и кофи за боклук и не се извършва
сметосъбиране. Сочи, че за изготвянето на оспорения акт не са извършени
административни проучвания, тъй като в имотите от години никой не живее, поради
което следва общината да преизчисли ТБО за 2020, 2021 и 2022 г. и с
надвнесените суми да се покрият задълженията за 2020, 2021 и 2022 г. Прави
възражение за погасена давност по отношение на задълженията за 2018 г.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и
претендира разноски по делото.
Ответникът – директор на дирекция „АПИОФМПМТС“ при общ.
Съединение, чрез процесуален представител адв. И.К. намира жалбата за
неоснователна и настоява за отхвърлянето й, като излага подробни доводи в
представената по делото защита. Претендира сторените по делото разноски.
Пловдивският административен съд, I състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното:
Актът за установяване на задължения по декларация е
обжалван в предвидения за това срок пред контролния в общинската администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на
дирекция „АПИОФМПМТС“ при община Съединение резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения.
Във връзка с извършена проверка, на основание чл.107 ал.3
от ДОПК, в хода на която, по отношение на оспорените в настоящото производство
задължения, а именно - ТБО във всичките й компоненти, за периода 01.01.2018 г.
– 31.12.2022 г., е констатирано следното:
От декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 15-01-2107 от 27.01.2005
г. е установено, че В.Т.Т. е декларирала притежание на 1/3 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. Съединение, ул. “Голямо-конарска“ № 4, представляващ: -
земя с площ 1 480.00 кв.м. и застроена площ 147.00 кв. м.; - притежание на
1/3 идеална част от жилище – къща с конструкция – полумасивна и с РЗП – общо
154.00 кв.м.; - притежание на 1/1 идеална част от гараж с масивна конструкция и
площ 20 кв.м. и притежание на 1/3 идеална част от навес с оградни стени с
конструкция – полумасивна и площ от 50 кв.м., за което е формирана партида 7512084436001,
с облог от 27.01.2005 г.
От декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 15-01-2109/27.01.20005
г. е установено, че В.Т.Т. е декларирал притежание на 1/3 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. Съединение, ул. “Голямон-конарска“ № 4, представляват
земя с площ 1 350 кв. м., за което е формирана партида 7512084436002, с
облог от 27.01.2005 г.
От декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 15-01-2108 от 27.01.2005
г. е установено, че В.Т.Т. е декларирал притежание на 1/3 идеална част от недвижим
имот, находящ се в гр. Съединение, ул. “Голямо-конарска“ № 4, представляващ земя
с площ 1 120 кв. м., за което е формирана партида 7512084436003, с облог
от 27.01.2005 г.
От декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 15-01-2110 от
27.01.2005 г. е установено, че В.Т.Т. е декларирал притежание на 1/3 идеална
част от недвижим имот, находящ се в гр. Съединение, ул. “Голямо-конарска“ № 4,
представляващ земя с площ 1 480 кв. м., за което е формирана партида
7512084436004, с облог от 27.01.2005 г.(декларациите са приложени по
административната преписка – л.235 – л.249, т.1).
При определянето на ТБО, органът по приходите се е
позовал на чл.20 ЗМДТ, според който данъчната оценка на недвижимите имоти на
гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването, с оглед на което, и данъчната оценка, са
определени задълженията по години, както следва : - 1./ за земя с площ
1 480 кв. м. и застроена площ 147 кв. м. с данъчна оценка на земята към
2022 г. – 4 592.30 лв. и данъчна оценка 1 530.77 лв. за притежаваната
1/3 идеална част от лицето е определена, както следва: за периода 2018 г. в
размер на 18.51 лева, за 2019 г. - 18.48 лв., за 2020 г. - 18.45 лв. и за 2021
г. – 18.43 лв.; 2./ за земя с площ 1 350 кв. м. с данъчна оценка към 2022
г. - 4 760.10 лв. и данъчна оценка
от 1 586.70 лв. за притежаваната от лицето 1/3 идеална част - 2018 г. – 11.58
лв.; за 2019 г. – 11.58 лв., за 2020 г. 0 11-58 лв. и за 2021 г. 11.58 лв.; 3/ за
земя с площ 1 120 кв. м. с данъчна оценка към 2022 г. 5 696.60 лв. и
данъчна оценка 1 989.87 лв. за притежаваната 1/3 идеална част от лицето –
2018 14.53 лв., 2019 г. 14.53 лв., 29020 г. 14.53 лв. и 2021 г. 14.53 лв., и
4./ за земя с площ 1 480 кв. м. и данъчна оценка към 2022 г. 5 218.50
лв. и данъчна оценка 1 739.50 лв. за притежаваната от лицето 1/3 идеална
част от имота – за 2018 г. -12.70 лв., за 2019 г. 12.70 лв., 2020 г. 12.70 лв. и
за 2021 г. 12.70 лв.
За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. на основание чл.21
ал.1 т.7 от ЗМСМА и чл.66 ал.1 от ЗМДТ, съгласно Решение № 133, взето с
Протокол № 17 от 22.12.2017 г. на Общински съвет – Съединение, съгласно т.II, за гр. Съединение за жилищни,
нежилищни, незастроени и смесени имоти на граждани в регулация, ТБО е в размер на 7.30 на хиляда върху
данъчните оценки на имотите, от които за сметосъбиране и сметоизвозване 5.00 на
хиляда, за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения – 1.3 на
хиляда и за чистотата на териториите за обществено ползване – 1.00 на хиляда.
За периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., съгласно
Решение № 100, взето с Протокол № 17 от 19.12.2019 г. на Общински съвет – Съединение,
съгласно т.II, за гр. Съединение за жилищни, нежилищни, незастроени и
смесени имоти на граждани в регулация,
ТБО е в размер на 7.30 на хиляда върху данъчните оценки на имотите, от
които за сметосъбиране и сметоизвозване 5.00 на хиляда, за обезвреждане
битовите отпадъци в депа или други съоръжения – 1.3 на хиляда и за чистотата на
териториите за обществено ползване – 1.00 на хиляда.
За периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., съгласно
Решение № 104, взето с Протокол № 15 от 22.12.2020 г. на Общински съвет –
Съединение, съгласно т.II,
за гр.
Съединение за жилищни, нежилищни, незастроени и смесени имоти на граждани в
регулация, ТБО е в размер на 7.30 на
хиляда върху данъчните оценки на имотите, от които за сметосъбиране и
сметоизвозване 5.00 на хиляда, за обезвреждане битовите отпадъци в депа или
други съоръжения – 1.3 на хиляда и за чистотата на териториите за обществено
ползване – 1.00 на хиляда.
За периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., съгласно
Решение № 102, взето с Протокол № 16 от 20.12.2021 г. на Общински съвет –
Съединение, съгласно т.II, за гр. Съединение за жилищни, нежилищни, незастроени
и смесени имоти на граждани в регулация,
ТБО е в размер на 7.30 на хиляда върху данъчните оценки на имотите, от
които за сметосъбиране и сметоизвозване 5.00 на хиляда, за обезвреждане битовите
отпадъци в депа или други съоръжения – 1.3 на хиляда и за чистотата на
териториите за обществено ползване – 1.00 на хиляда.
С оглед на това, че при проверката е установено, че за
периода 2018 г. – 2021 г. от лицето не са подадени декларации по чл.71 т.1 от ЗМДТ (действаща разпоредба, ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) и
чл.24 ал.2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на общ. Съединение /НОАМТЦУТОС - Наредбата/.
При това положение и за четирите имота за периода 2018 –
2021 г. е установена дължимост за всички компоненти от ТБО, както се посочи
по-горе в настоящото изложение.
Въз основа на тези данни е издаден оспореният АУЗД.
Недоволен от така постановения резултат, жалбоподателят го
оспорил по административен ред, като с Решение от 28.07.2022 г. директорът на
дирекция „АПИОФМПМТС“ при общ. Съединение го потвърдил. За да стори това,
същият е приел, че законодателят изрично е уредил хипотезите, в които не се
дължи такса за битови отпадъци, а именно – когато услугата не се престира или
не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ, каквито
предпоставки не са установени по отношение на Т., както и, че жалбоподателят е
безспорно установено като задължено лице за заплащане на ТБО, съгласно чл.64
ал.1 от ЗМДТ във връзка с чл.10 и чл.11 ал.1 от ЗМСМА. Като неотносима е приета
сочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл.243 ал.5 във връзка с
ал.4 от ПНК. Решението е мотивирано е също така, че всеки един от компонентите
на спорната ТБО е предоставяна.
Така също, в решението е посочено, че наличието на
регистриран постоянен адрес на жалбоподателя в друго населено място , различно
от това, в което се намира имотът, за който са начислени задълженията за ТБО с
оспорения акт, не освобождава жалбоподателя от задължението да заплаща
нормативно определените суми за ТБО за съответния имот. Основание за
освобождаване от ТБО не представлява и фактът, че ДЗЛ е на постоянен трудов
договор с фиксирано работно място в гр. Пловдив, както и че е невярно
твърдението, че в кв. Точиларци не се извършва сметосъбиране, тъй като
територията на квартала попада в границите на района на сметосъбиране и
сметоизвозване, определен за всяка една от годините, обхванати от спорния акт,
съгласно заповед на кмета на общ. Съединение, издавана ежегодно на основание
чл.63 ал.2 от ЗМДТ.
В съдебно заседание на 10.01.2023 г. е разпитано като
свидетел и лицето Т.Р.Т., от чийто показания се установява, че от 2003 г. работи
на длъжност „Старши експерт екология и транспорт“ в дирекция „Териториално,
селищно устройство, хидроустройство и градоустройство“ към Община Съединение и пряко е ангажирана с
дейността по сметосъбирането и сметоизвозването. Свидетелят сочи, че в квартал
„Точиларци“ на общ. Съединение, за периода 2018 – 2021 год. са предоставени
съдове тип „бобър“ 1.1 куб. м., като разположението на съдовете е съобразено с
гъстотата на населението, нормата на натрупване и инфраструктурата на района.
Т. е. в този район се извършва сметоизвозване и сметосъбиране. Посочва, че кв.
„Точиларци“ е квартал на общ. Съединение, а услугата се изпълнява от външна фирма, която е избрана като
изпълнител по ЗОП. В този период 2018 – 2021 г. услугата се е извършвала от ф.
„Сити Транс“, с която са имали договор. Свидетелят отбелязва, че съдовете са
поставени съобразно инфраструктурата и гъстотата на населението и нормите на
натрупване. Сочи, че собственик на съдовете е общината и тя си е запазила правото в договора, да определя броя на
съдовете, съответно да ги увеличава и намалява при необходимост. Сочи също
така, че при констатиране на натрупване на отпадъци, съответно, се разместват
съдовете и се доставя нов съд, като това се съобразява с постъпили сигнали от
гражданите, съвместни проверки с фирмата изпълнител. Отбелязва и, че в
предходната година - до 31 октомври, съгласно ЗМДТ кметът на общината трябва да
издаде заповед, в която са указани районите на сметосъбиране и сметоизвозване. Свидетелят
твърди, че в съответните заповеди е упоменато, че кв. „Точиларци“ е с чистотата
на гр. Съединение. Твърди също така, че
всеки месец изпълнителят на услугата представя на кмета на общината прогнозен
график за изпълнение на дейността. Обяснява
още, че сметосъбирането се отчита с товарителници, подкрепени с кантарни
бележки от депото, и на база на тях се съставят констативни протоколи - месечни. Посочва, че съдовете са поставени
така, за да обслужват няколко имота едновременно. Няма индивидуални съдове пред
всеки имот. Извършва се сметопочистване в този квартал на благоустроените
улици, като се извършва машинно метене и миене.
Съдовете са поставени на квартали и са съобразени с гъстота на
населението. Има предвид квартали, обособени между улиците. Пояснява, че под
благоустроена улица се разбира, дали има обособени тротоари. Сочи, че има
такива улици, които нямат тротоари, има къщи в неблагоустроени улици, като за
тях са предоставени съдове тип „бобър“, като уточнява, че независимо каква е
улицата, се поставят контейнери тип „бобър“. Отбелязва, че в кв. „Точиларци“ живеят около 70 и няколко
човека. Обществена сграда има на площада, в която предната седмица е открит
пенсионерски клуб. Поддържа се площада с
окастряне на дърветата и косене. Тази сграда, която е на центъра също се
поддържа. Свидетелят твърди, че в кв. „Точиларци“ въпросът е решен със съдове
тип „бобър“. Сочи, че й е известна улица
№ 1, но не може да каже в кой край е, както и, че разпределението на съдовете
става, като на няколко улици е поставен един съд тип „бобър“. Твърди също така,
че има ръководства за определяне и поставяне броя на съдовете, съобразно
нормите на натрупване. Пояснява, че първоначално, тя с представители на фирмата
изпълнител са обикаляли района и са определяли местата за поставяне на
съдовете, като се съобразявали да покрият броя на имотите. Сочи, че картов материал в общината, където се проследяват улиците и първоначално
се преценява къде да бъде поставен съда, след което се извършва посещение на
място, съвместно с фирмата - изпълнител, оглежда се на място как стоят нещата и
се преценява броят на съдовете. Фирмата сигнализира, ако има нужда от промяна и
след извършен оглед на място, както и
при подаден сигнал от граждани при необходимост съдовете се разместват,
съответно, се подменят при амортизация. Посочва, че при въвеждане на нов обект
на експлоатация, също се съобразява броят на съдовете; съобразява се и да е
удобно за повече хора.
В хода на съдебното производство по делото са приобщени:
- приложените към жалбата доказателства; административната преписка, депозирана
от ответника; представени от ответника с писмо вх. № 24256/20.12.2022 г. (л.234,
т.1) доказателства, с подробен опис – декларации по чл.14 от ЗМДТ, подадени от Т.
и протоколи за установяване и промяна на вида и броя на съдовете и за приема на
извършената услуга сметосъбиране и сметоизвозване за кв. Точиларци за периода
2018 – 2021 г.
Други доказателства не са ангажирани в хода на съдебното
производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
При така установеното и в
изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от
Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка на обстоятелствата,
съдът констатира, че административният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, при спазване на процесуално-правните разпоредби по
издаването му, при правилно приложение
на материалния закон. В подкрепа на горното са представените по делото: -
Заповед № РД-4(1) от 04.01.2022 г. на кмета на общ. Съединение, трудов договор
№ 53/31.12.2021 г. и длъжностна характеристика за длъжността – *** „Местни
данъци и такси“.
По отношение възражението на
жалбоподателя в насока изтекла погасителна давност за задълженията за 2018 г.,
съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.109
ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Тази разпоредба
регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на
задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по
приходите да установят тези задължения. С оглед на тази му характеристика,
срокът е преклузивен, като се прилага служебно от органите по приходите и от
съда. Неспазването му е съществено процесуално нарушение, като винаги води до
незаконосъобразност на издадения акт.
Обжалваният АУЗД № 245-1 от 29.06.2022
г. е законосъобразен в частта относно установените задължения за ТБО и лихви за
периода 2018 – 2021 г., тъй като срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК е спазен.
Декларацията за придобиване на недвижим имот се подава еднократно при
придобиване на недвижимия имот и произвежда правно действие всяка една година,
докато трае собствеността, като въз основа на нея ежегодно се определя
публичното задължение. При липса на промяна в обстоятелствата, първоначално
подадената декларация "замества" декларациите за следващите
календарни години. Ето защо, срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК е относим за всяка
една календарна година.
Петгодишният преклузивен срок по
чл.109 ал.1 от ДОПК изтича, както следва: за задълженията за 2018 г. - на
31.12.2023 г.; за задълженията за 2019 г. – на 31.12.2024 г., за задълженията
за 2020 г. - на 31.12.2025 г. и за задълженията за 2021 г. – на 31.12.2026 г. Т.е.
за всяко едно от тези задълженията петгодишния давностен срок не е изтекъл.
АУЗД № 245-1 е издаден от административния орган на 29.06.2022 г., т.е. дори за
най-ранното вземане, актът е издаден в рамките на цитирания по-горе пет годишен
срок. В този смисъл, още по-малко следва да се коментира и въпросът за
погасителната давност по чл.171 ал.1 от ДОПК, според който, публичните
вземания, каквито безспорно са и процесните, се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Посоченото по-горе относно
приложимостта на разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия
казус налага да се приеме, че производството по установяване на задълженията за
данък недвижим имоти и ТБО по отношения на жалбоподателя за притежаваните от
него имоти, е по реда за установяването им, предвиден в чл.107 ал.1 - 4.
Посоченият нормативен текст в своите алинеи предвижда, че, когато органът по
приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска, въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в срока, предвиден в съответния закон, като неговият размер се съобщава
на задълженото лице. По искане на последното, органът по приходите издава акт
за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се
издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни
и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл.103 от ДОПК, както и, когато не е подадена декларация или задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че за процесния период В.Т.Т. е декларирала, с
подадените от нея декларации от 27.01.2005 г., че е собственик на процесните
имоти с партидни номера: 7512084436001,
7512084436002, 7512084436003 и 7512084436004, находящи се в гр. Съединение, ул.
„Голямо-конарска“ № 4. С оспорения акт е установено, че лицето има непогасени
задължения за ТБО за периода 01.01.2018 – 31.12.2021 г.
Няма спор, че В.Т.Т. е данъчно
задължено лице за данък върху недвижимите имоти, съответно задължено лице за
ТБО.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и
селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл.11 ал.1 от с. з.
данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а,
от своя страна, чл.64 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила
от 1.01.2010 г.) гласи, че таксата се заплаща от лицата по чл.11. В публичното
правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ., заявява се като
задължен субект, пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване
годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък то се
счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.
В.Т.Т. безспорно е собственик на
недвижимите имоти, подробно описани по-горе, което обстоятелство не се оспорва.
Възраженията от нейна страна са, че изобщо не дължи ТБО, тъй като имотите са необитаеми,
не генерират отпадъци, които да се обезвреждат в депа, не се включват в
границите на населеното място, както и, че не се извършва сметосъбиране и
сметоизвозване.
Съдът намира това възражение за
неоснователно.
По отношение приложението на
материален закон относно ТБО, на първо място, следва да се посочи, че в новелата
на чл.141 ал.3 от Конституцията на Република България е предвидено правомощие
на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен
със закон.
В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ
е регламентирано правото на тази съвети да издават наредби, с които да уреждат
съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени
отношения с местно значение.
Същевременно, съгласно чл.62 от ЗМДТ (действаща разпоредба, ДВ, бр.153 от 1998 г.), таксата се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на
чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
Съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща редакцията, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), за
имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния
район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 30 /респ.31/ октомври на предходната година.
Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с
ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща разпоредба, ДВ, бр.97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата се определя
в левове според количеството на битовите отпадъци и, когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната
балансова стойност или пазарната им цена.
От съдържанието на цитираните
текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност
при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови
отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал.1, е определяне на размера
според количеството на битови-те отпадъци и, само при невъзможност за
прилагането му, следва да намери приложение ал.2, според която, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от Общинския съвет.
Способите по ал.1 и ал.2 за
определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а
се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона
последователност.
Определянето и администрирането
на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на
Общинския съвет, съгласно разпоредбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който
орган приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко
населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка
дейност, включваща разходите, посочени в чл.66 ал.1 т.1 – 4 ЗМДТ.
По делото е представена Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на
територията на общ. Съединение,
действаща към момента на издаване на АУЗД. Според чл.17 ал.1, таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС, въз
основа на одобрения план-сметка, включваща необходимите материално-технически и
административни разходи, съгласно чл.7 ал.1 от ЗМДТ, които принципно
представляват разходи за: 1.Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите
отпадъци – контейнери, кофи и др.; 2. Събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и
транспортирането им до
депата или други
инсталации и съоръжения за
третирането им; 3. Проучване,
проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или
други инсталации или съоръжения за
обезвреждане, рециклиране и
оползотворяване на битови
отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и 64 от Закона за управление
на отпадъците; 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Според чл.21 ал.1 от Наредба,
когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по
чл.16 /Приложение № 2 към наредбата/ в общината по местонахождението на имота
до 30.ноември на предходната година, а за придобитите през годината имоти,
декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването. Ал.2 на
същия текст, от своя страна, определя, че в декларацията се посочват вида и
броят на съдовете за битови отпадъци, които ще се ползват през годината, а
когато лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от
необходимия брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля
битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса
върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 на ЗМДТ. Т.е. ясно е разписано как се
определя таксата за битовите отпадъци.
От представената по делото
административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на
наредбата размерът на таксата за битови отпадъци е определян за всяка услуга
поотделно с решение на Общински съвет – Съединение за всяка една от процесните години, предвид
представените решения на съвета и таблиците за определените размери на ТБО по
компоненти и по селища.
От таблицата за 2018 г., 2020 г.
и 2021 г. се установява, че размерът на
таксата за обезвреждане на БО и за чистотата на териториите за гр. Съединение
за жилищни, нежилищни, незастроени и смесени имоти на граждани в регулация е
един и същ – 7.30 промила, т.е. непроменен през всички обследвани години.
Видно от АУЗД № 245-1/29.06.2022
г. и за четирите имота, за съответните идеални части, притежавани от
жалбоподателя, е определена такса в размер посочените промили за всяка една от
ревизираните години и, съответно, е начислена сума в размер общо на 229.11 лв.
за 2018, 2019, 2020 и 2021 г.
Спорът между страните относно
вменените задължения за ТБО по отношение на имотите е свързан и с преценка
относно значението на заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и реалното
предоставяне на съответния компонент на услугата.
ТБО е съвкупност от три различни
услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с
различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за
тяхното ползване възниква при различни предпоставки.
Съгласно съдебната практика,
услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и
обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване,
необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя
включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието
на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект
да притежава качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е
определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна
от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил
сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл.63
ал.2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е
декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.), съгласно която, таксата за услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и, когато имотът
попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на
битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота
или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е
необходимо също така, общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71
т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените
писмени доказателства – констативни протоколи за заплащане на предоставените от
изпълнителя услуги, след извършена съвместна проверка на служители на общината
и изпълнителя (л.256, т.1 – л.424, т.2).
Услуга "обезвреждане на
битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за
обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от
сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Именно, с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са
определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на
таксата за тази услуга са: Правният субект да има качеството на лице по чл.64
ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата;
Общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение
за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за
обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на
услугата в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в
границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя
услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ,
съгласно която, таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима
и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала
събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от
другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото
предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това,
единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане
на такса за този компонент на ТБО е, когато липсва изградено депо, обслужващо
района на общината. В случая обаче, съобразно представените доказателства,
такова е на лице – общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.
Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на
условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на
битови отпадъци в депа". Макар и да не е представен договор, сключен
дирекгтно между общ. Съединение и депо за отпадъци, горното се установява
безспорно, както от решенията на ОбС – Съединение, където са предвидени разходи
за тази услуга, така и от представения договор, сключен между общ. Съединение и
ДЗЗД „Чистота – Съединение“ (л.171, т.1), в който изрично е
уговоренотранспоритране на битови отпадъци със специален автомобил до
регионално дело за неопасни отпадъци с. Цалапица или до други депа или
съоръжения, както и от договор за възлагане на обществена поръчка №
77/04.08.2015 г., сключен между общ. Съединение и „Сити транс“ ЕООД (л.204,
т.1).
За пълнота следва да се посочи,
че дължимостта на разглежданата такса не зависи от това дали имотите се ползват
или не, а от тяхната принадлежност към територия, в която тази услуга се
извършва, т.е. дължимостта и е обусловена единствено от наличието или липсата
на депо, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС /така Решение №
9015/24.07.2015 г. по адм. д. № 10782/ 2014 г., Решение № 4224/26.03.2013 г. по
адм. д. №1639/2013 г., Решение № 50/ 06.01.2014 г. по адм. д. № 7577/2013 г. и
др./.
По делото са налични, неоспорени
от жалбоподателя доказателства, че, не само тази дейност е извършвана, но и
поддръжката на териториите, включително и пътищата, които подробно са описани
по-горе в настоящото изложение, поради което съдът намира за излишно да ги
повтаря и тук – графици за сметосъбиране и сметоизвозване (л.250 и следв., т.1),
протоколи за извършен оглед на място и разполагане на контейнери тип „бобър“ и
съдове за битови отпадъци (л.252, -
л.255, т.1), както и посочените по-горе обобщени констативни протоколи. .
Горното налага извода, че
оспореният административен акт относно вменените задължения за съответния
период за такса битови отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за
правилен и законосъобразен.
Относно възражението на
жалбоподателя, че органът е следвало да приложи разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ,
в действащата редакция, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Съгласно чл.71 от ЗМДТ (действаща редакция,
ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) не се събира такса за: 1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота; 2.
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато
услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна
норма показва, че освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти
е налице, само и единствено, когато общината по местонахождението на имота не
предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за битови
отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за освобождаване
от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в
случаите когато се предоставя от общината, само и единствено за недвижими
имоти, за които е заявено в нарочна декларация по образец, че няма да се
ползват от собственика или ползвателя за цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ
се съдържа делегиране на правомощия на общинските съвети за приемане на
подзаконов нормативен акт за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги. Не е спорно по делото, че Общински съвет – Съединение е приел
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на общ. Съединение, в която е посочено въз основа на какви
документи следва да се приеме, че недвижимият имот, по отношение на който се
иска освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се
извършва това освобождаване – чл.24 от Наредбата. Не е спорно по делото, че от
страна на жалбоподателя не е подадена декларация по чл.71 т.1 от ЗМДТ, както и
декларация по чл.24 ал.2 от Наредбата, поради което може да се приеме, че по
несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни
предпоставки за дължимостта на такса битови отпадъци, по отношение и на компонентите
сметосъбиране и сметоизвозване, което и правилно е сторено от административния
орган.
В този аспект за
законосъобразността на акта по този компонент е ирелевантно обстоятелството
дали недвижимият имот се използва, дали са открити индивидуални партиди за вода
и ел. енергия, дали е налице генериране на отпадъци. Без значение за определяне
на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е и фактът, дали конкретно около
имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е
безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената
услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в
населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът
или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по
презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти
на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
Относно възраженията за липса на
битови отпадъци по отношение на имотите,
следва да се отчита дефиницията по §1 т.7 ДР ЗМДТ: „битови
отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на
хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други
обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти,
занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато
нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или
състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
Ответникът, съобразно
доказателствената тежест в съдебното производство, представи: заповеди за
определяне на районите, в които се извършват услуги по събиране, извозване и
обезвреждане в депа на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места на територията на община
Пловдив; цитираните решения на общинския съвет за приемане на разходите за
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на
битовите отпадъци и чистотата на териториите за обществено ползване и
определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди и други, подробно
посочени по–горе в настоящото изложение.
В конкретния случай, по отношение
на процесните имоти, няма спор, че същите не се ползват, а твърденията, че от тях
не се генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.
Няма спор по делото, че имотите
на жалбоподателя се намират на територията на общината и трите вида услуги са
реално предоставяни. Видът на отпадъка
и необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на
спора. Горното се подкрепя и от дадените от свид. Т. показания, че не се
предоставят индивидуални кофи за отпадъци или контейнери, а се определят според
гъстота на населеност на район, обема на замърсяване и подлежат на непрекъсната
промяна според тези два фактора. В този неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не му е предоставен индивидуален съд за отпадъци.
Редът, по който се установяват задължения за
ДНИ и ТБО е предвиден в ЗМДТ, в който са посочени и актовете, които се издават
при установяване на задълженията. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни такси по този закон се извършват по реда
на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската
администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред, като съгласно ал. 2, невнесените в срок данъци по този
закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, съгласно глава четиринадесета от
ДОПК са предварително установяване - с акт за установяване на задължение по
данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване - с ревизионен акт по
чл. 108 ДОПК. Редът по чл. 105 – чл. 106 ДОПК не намира приложение при
установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения не се определят
чрез самоизчисляване.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че преди издаване на оспорения акт не е извършено задълбочена
проверка (административно проучване) и това е така, тъй като установяването по
данни от декларация е регламентирано в чл.107 ДОПК, като съгласно ал.1, когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната
вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи
на внасяне в срока, предвиден в съответния закон; съгласно ал.2 - задълженото
лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения данък; ал. 3 - размерът на задължението по ал.1 се съобщава на
задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите
издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането и акт
може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103 (регламентиращ действията след приемането на
декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената
декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в
декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или
администрации), както и, когато не е подадена декларация или задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно ал.4 на чл.107 ДОПК, актът
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на
териториалната дирекция.
В конкретният случай, безспорно
се установи, че са налице предпоставките за издаване на АУЗД. Органът по
приходите правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.107 ал.3 от ДОПК
и е издал оспореният в настоящото съдебно производство акт.
Ирелевантно е искането на
жалбоподателя от съда да укаже на НАП да отмени вземанията за 2020 г. назад, и
общината да преизчисли ТБО и с надвнесените суми да се покрият задълженията на
данък сгради и ТБО за 2020, 2021 и 2022 г. На първо място, с такива правомощия
съдът не разполага.
На второ място, предвид липсата
на ССчЕ, която да установи, че са налице надвнесени суми, което е резултат от
процесуална пасивност на жалбоподателят, съдът не е орган, който може да
установи, дали са надвнесени суми и правилно ли е определен размерът на
задълженията съобразно данъчната оценка на всеки един имот и промилите
определени за ТБО за всяка една година. В този смисъл възражения не са
направени от страна на жалбоподателя, а възражението е относно недължимостта на
ТБО.
На следващо място, за
възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци по инициатива на
задълженото лице, се подава искане за прихващане или възстановяване. Искането
за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на
5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл.129
ал.1 от ДОПК/.
Когато лицето, което претендира
възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, има непогасени
изискуеми други публични задължения /за данъци, такси, глоби и пр./,
администриращият орган прихваща надвнесените суми с непогасените задължения и
остатъкът, ако има такъв, се връща на лицето по посочена от него банкова сметка
*** /чл.129 ал.4 от ДОПК/.
Недължимо внесени или събрани
суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната
лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на
орган по приходите, съответно общински орган, имащ същите правомощия /чл.129
ал.6 от ДОПК/. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват
по реда за обжалване на ревизионните актове.
В случаите, в които лицето, което
претендира възстановяване на недължимо платени или събрани суми, няма непогасени
публични задължения, администриращият общински орган може да възстанови цялата
претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка ***цето
адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се
отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за
възстановяване /чл.130 ал.1 от ДОПК/.
Недължимо платени или събрани
суми за други публични вземания, както е в случая - такса за битови отпадъци,
се прихващат с непогасени публични задължения на същото лице по реда на чл.166
ал.2 от ДОПК, т.е. по реда на Административнопроцесуалния кодекс /чл.170 ал.1 ДОПК/, по инициатива на лицето или на органа, компетентен да установява
публичното задължение.
Отказът за прихващане може да
бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отказът се обжалва пред органите по чл.166 ал.3, в 7-дневен срок от
съобщаването му /чл.170 ал.2 от ДОПК/.
Или иначе казано, нито се
установява да са налице недължимо платени или надвнесени суми, нито
разрешаването на въпросът е от компетентността на съда, за да бъде отправено
такова искане от жалбоподателя към настоящата инстанция.
Предвид изложеното, съдът намира
жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до акцесорните
задължения за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК,
вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в
законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер,
определен в съответния закон (чл.175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и
ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице
изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото правилно с АУЗД е установено,
че невнесената ТБО по силата на чл.4 ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.9б от ЗМДТ се
събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания. От жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД
лихви върху главниците са правилно изчислени.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 300.00
(триста) лева, съгласно представения по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК и фактура № **********/18.10.2022 г., издадена от адвокатско сдружение
„Чамбова и К.“.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, I състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Т., ЕГН **********,***,
срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 245-1 от
29.06.2022 г., издаден от С.К., на длъжност ***, оправомощен със Заповед № РД
-1011/05.10.2017 г. в отдел „Административно-правно и информационна обслужване,
финанси, местни приходи и материално-техническо снабдяване“ /АПИОФМПМТС/ при
община Съединение, обл. Пловдив, потвърден с решение на директор дирекция „АПИОФМПМТС“
при общ. Съединение от 28.07.2022 г. относно установени по отношение на
жалбоподателя задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за компонентите
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на
териториите за обществено ползване за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. в
общ размер на 229.11 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 54.08 лева, в
качеството й на собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Съединение,
ул. “Голямо-конарска“ № 4 с партида № 7512084436001, представляващ земя и
сгради – къща, гараж и навес с оградни стени, партида № 7512084436002,
представляващ земя, партида № 7512084436003, представляващ земя и партида № 75120844036004, представляващ земя.
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на общ. Съединение, сумата от 300.00 (триста) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване /чл.160 ал.7 от ДОПК/
СЪДИЯ: