Решение по дело №1856/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Х. П. Х., [ЕГН], чрез адв. Б. Х. – ВАК, срещу Заповед № 2495/19.07.2023г., издадена от Зам. - кмета на Община Варна, оправомощен със Заповед № 5515/31.12.2019г., с която е отказано прокарването на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна, част от УПИ XXIV, кв.25, по ПУП - ПРЗ на СО "Пчелина", гр.Варна, по заявление с вх.№ АУ043361ВН/11.05.2023г.

Жалбоподателят релевира твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно сочи, че до имота му няма достъп с нормативно изискуемата ширина от 3.50 м. Посоченото в обжалваната заповед, че съгласно договора за доброволна делба и скицата към него за осигуряване на достъп до [имот номер], е обособен вход с ширина 3.50 м не отговаря на действителното положение на място. Подчертава, че не са извършени съответните огледи и проучвания на място, нито са обсъдени и предложени варианти от комисията за осигуряване на трасе на временен път до [имот номер]. Счита, че административният орган формално е възприел и преповторил мотивите за отказа на комисията за осигуряване на временен път за достъп до [имот номер], без да извърши преценка на данните, водещи до съмнения, че е извършен оглед на място и проучвания за варианти за временен път до този имот. По изложените съображения отправя искане да бъде отменена оспорваната заповед и преписката да бъде върната на административния орган с указания за провеждане на процедурата за осигуряване на временен път до [ПИ]. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея доводи, които обосновава и със заключенията на изслушаните и приети експертизи.

Ответникът – зам. - кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител - ю.к.Д., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Счита, че същият е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна по силата на договор за доброволна делба от 05.06.2006г., рег.№ 3084, акт № 77, том II на нотариус С. С..

С Решение № 268/02.06.2020г. по гр. дело № 11318/2019г. по описа на РС - Варна, влязло в сила на 02.06.2020г., бил отхвърлен предявен от жалбоподателя Х. иск с правно основание чл.108 ЗС срещу собствениците на съседния имот с [идентификатор], за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. е собственик на реална част от 27 [жк], разположена в източната част на [ПИ], и с част в югоизточна посока /между [ПИ] и [ПИ]/, и за осъждане на ответниците да предадат на Х. владението на описаната реална част.

Административното производство пред ответника е започнало по повод заявление за прокарване на временен път до УПИ, които имат лице по проектирани нови улици, рег. № АУ043361ВН от 11.50.2023г., депозирано от адв. Б. Х. като пълномощник на Х. П. Х.. С него е поискано прокарване на временен път до урегулиран поземлен имот, който има лице по проектирани нови улици, а именно - [ПИ], м-т "Пчелина", гр.Варна. Към заявлението били приложени Скица на поземлен [имот номер]-103092-31.01.2023г. и Договор за доброволна делба на недвижим имот от 05.06.2006г., пълномощно и извадка от ПУП-ПРЗ.

Заявлението е разгледано на 29.06.2023г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /по – надолу Комисията/, назначена със Заповед № 415/06.02.2019г. на кмета на Община Варна. Взето е Решение № 4-4 по Протокол № 4/29.06.2023г., с което не се уважава заявлението, тъй като до имота има достъп с ширина 3.50 м. Изложени са мотиви, че на юг от имота има път - [ПИ], който съгласно ПУП-ПРЗ на СО "Пчелина", представлява алея - част от уличната мрежа. Имоти 887 и 888 са се обособили вследствие делба на стар [имот номер] в кв.25 по ПУП-ПРЗ на СО "Пчелина", който е имал лице на тази алея. Съгласно Договора за доброволна делба и скицата към него, за осигуряване на достъп до [имот номер] е обособен вход с ширина 3.50 м., който заедно със съществуващата алея е напълно достатъчен за осигуряване на транспортен път. В решението на Комисията е указано да се изготви заповед за отказ за прокарване на временен път до УПИ 10135.3506.888.

На основание чл. 26 от АПК до заявителя е изпратено писмо рег. № АУ043361ВН _001ВН/12.07.2023г., с което последният е уведомен за развитието на процедурата, отказа на Комисията и предстоящото издаване на заповед. Същото е връчено чрез пълномощника му на 14.07.2023г.

Основавайки се на взетото от Комисията Решение № 4-4 по Протокол № 4/29.06.2023г., с разпоредителната част на оспорената Заповед № 2495/19.07.2023г. заместник - кметът на Община Варна отказал прокарването на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна, част от УПИ XXIV, кв.25, по ПУП - ПРЗ на СО "Пчелина", гр.Варна, по заявление с вх.№ АУ043361ВН/11.05.2023г. от Х. П. Х., тъй като искането на заявителя не попада в нито една от хипотезите на чл.190 от ЗУТ. Заповедта била връчена на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 21.07.2023г.

С писмо № 17392/04.12.2023г. по делото е приложена административната преписка по издаването на удостоверение за търпимост № 12/08.04.2015г. на гл. архитект на район "Младост", Община Варна, за сграда с [идентификатор].

По искане на жалбоподателя, и с оглед изясняване на фактите по делото, съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза, и допълнителна такава, които се кредитират от съда като дадени компетентно и безпристрастно. От заключението на експертизите, поддържани от вещото лице и в съдебно заседание, с направено уточнение относно предложения първи вариант за достъп до процесния имот, се установява, че съгласно договор за доброволна делба от 05.06.2006 г. и скица приложена към договора (лист 16 и 17 от делото), широчината на подхода в най - западния край на входа за дял втори започва от 1,03 м. и продължава с дължина на подхода 8,80 м. и с широчина от 3,50м. Подходът към [имот номер] в западната си част започва с широчина 1,70 м., а в средата и източния край широчината е 2,50 -2,55 м. Установява се също така допълнително застрояване в [имот номер], представляващо масивна пристройка към сграда с [идентификатор], излизаща извън границите на имота, което представлява допълнително препятствие за свободния достъп до [имот номер]. Пристройката заема част от площадката за маневриране, обособена на път с [идентификатор], посочен на приложената извадка от ПУП - ПРЗ на с.о. „Пчелина“, одобрен с Решение 2427-7 от Протокол № 32/21.09.2005 г. на ОС - Варна. Със заповед за изменение на КККР № 18-3528- 04.04.2022/04.04.2022г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, е променена границата между имоти №№: 10135.3506.887 и 10135.3506.888, и при това обстоятелство дори при премахване на пристройката към сграда с [идентификатор], не би могло да се осигури свободен достъп до имота. Допълнително изградената пристройка към сграда с [идентификатор] не е нанесена в действащата КККР, както и не попада в обхвата на удостоверение за търпимост № 12/08.04.2015г. Видно от писмо на Община Варна на лист 71 от делото, същата попада в имот с [идентификатор] - общинска публична собственост с НТП второстепенна улица.

В съдебно заседание от 05.02.2024г. вещото лице подробно обосновава абсолютната недостъпност до имота на жалбоподателя, съгласно допълнително представените доказателства с писмо - с.д. № 17392/04.12.2023 г. и молба- с.д. № 17713/08.12.2023г., и в частност на допълнителния индивидуален ПУП, одобрен със заповед от 2007г. В допълнителната експертиза предлага два варианта за път за достъп до [ПИ], като изводите си вещото лице илюстрира с цветни скици, неразделна част от експертизата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е уведомен за издаване на оспорваната Заповед № 2495/19.07.2023г. на зам. - кмета на Община Варна на 21.07.2023г., видно от приложеното с административната преписка известие за доставяне. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана пред ответника на 04.08.2023г., т.е., спазен е установеният в чл. 215, ал. 4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване. Предвид това, и като депозирана пред надлежния съд, от лица с правен интерес – носител на вещни права върху имота, до който е отказано прокарване на временен път, същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 145, ал. 1 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган, спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената и приета Заповед №5515/31.12.2019г. на кмета на Община Варна, с която органът е предоставил свои функции по ЗУТ на заместник - кмета – инж. П. П., и в частност - да издава заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ. Актът е издаден в изискуемата за валидността му писмена форма, и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.

Отказът, обаче, е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на административния орган по същество. Настоящият състав намира, че в хода на производството не са изяснени фактите и обстоятелствата, релевантни за случая, което е довело до неправилни и незаконосъобразни правни изводи за съществуването на достъп до процесния имот. Възможността за транспортен достъп, посочена в заповедта и решението на Комисията, е категорично опровергана от приетата по делото експертиза, след извършен оглед на терена и замервания на място. По делото липсват каквито и да било доказателства, преди издаването на оспорения акт, органът да е изследвал на терен реалното фактическо състояние на посочения "на документи" достъп. Изводът се потвърждава и от неотчитането по какъвто и да е начин на съществуващата в имот с [идентификатор] - общинска публична собственост, допълнителна постройка. Нарушен е чл. 35 от АПК, който задължава административният орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да обсъди възраженията и обясненията на заинтересуваните лица, преди да се произнесе по заявлението и да издаде акта. Като не е направил това, и без да прецени и проведе реално обследване на място на възможността за достъп до процесния имот по посочения от него вариант, неговата реална ширина и наличието на обективни пречки, административният орган е допуснал нарушение, което е съществено, защото е довело до неизясняване на релевантните за случая факти.

На следващо място, настоящият състав намира, че заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Временният път, за разлика от правото на преминаване през чужд имот, регламентирано в чл.192 и следващите от ЗУТ, се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него, осигурява транспортен достъп до имота, за който се осигурява достъпа и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като предпоставка за прокарването на временен път законодателят включва изискването обслужваният от временния път имот, да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ. Според посочената разпоредба, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно ал.3 на чл.190 от ЗУТ, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересованите собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на Общината – чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

През призмата на цитираните разпоредби, първата предпоставка за прокарването на временен път е обслужваният от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР, което има приоритет дори пред намирането на най-икономически изгодния вариант. Посочената хипотеза е налице. По делото с категоричност се установява, че за процесния имот на жалбоподателя е налице ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № Г-12/18.01,2007г. на Зам. Кмета на Община Варна, с който за [ПИ] се отрежда [УПИ] от кв. 25. Предвижданията на плана са до процесния имот да се осигурява необходимият достъп с широчина 3,50 м. откъм южната граница на имота. От заключението на изготвената допълнителна СТЕ /л.138/ се установява по категоричен начин, че този достъп се ограничава от последващо изградена пристройка към сграда с [идентификатор] в [имот номер], съгласно измервания, проведени на място. Така изградената пристройка не е нанесена в допълнително представения ПУП - ПРЗ за [ПИ] и 888. Вещото лице изрично отбелязва, че направените изводи се отнасят за ПУП - ПРЗ, оборен със заповед на Зам.-Кмета на Община Варна през 2007г., като със заповед за изменение на КККР № 18-3528- 04.04.2022/04.04.2022г. на Началника НА СГКК - ВАРНА, е променена границата между имоти №№: 10135.3506.887 и 10135.3506.888. При това обстоятелство, дори при премахване на пристройката към сграда с [идентификатор], не би могло да се осигури свободен достъп до имота.

Именно със сервитута на временния път, законодателят преодолява недопустимата ситуация да няма отворен път или улица за транспортен достъп до урегулиран имот. Целта е чрез временен път да бъде осигурен транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно - до момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно ПУП. Т.е., заповедта по чл.190, ал.6 от ЗУТ, задължително се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота, като този достъп следва да е и за транспортни средства. Изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, категорично установява липса на транспортен достъп, като посочва два варианта за временен такъв, следващ доколкото е възможно предвижданията на ПУП-а – при запазване или при премахване на изградената пристройка към сграда с [идентификатор]. Същата евентуално представлява незаконен стоеж по смисъла на ЗУТ, тъй като не попада в обхвата на удостоверение за търпимост № 12/08.04.2015г. и е разположена в имот с [идентификатор] - общинска публична собственост с НТП второстепенна улица. Предвид липсата на направено от закона разграничение между законни и незаконни постройки в ограничението на чл.190, ал.3 от ЗУТ, очевидно отговарящ на законовите изисквания се явява вариантът за временен път при запазване на пристройка към сграда с [идентификатор]. При този вариант не се установява засягане на заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – засягат се пет броя лози и ограда от бетонни колчета и оградна мрежа с дължина 18.93 м., която би могла да бъде преместена. Очевидно, с оглед приложените доказателства за воден гражданскоправен спор между жалбоподателя и собствениците на засегнатия от предложения вариант [имот номер], не е налице съгласие между тях по смисъла на чл.190, ал.6 от ЗУТ, което обосновава издаването на заповед от кмета.

Предвид изложеното, като е отказал прокарване на временен път до [ПИ], поради съществуващ достъп до имота и липса на хипотезите на чл.190 от ЗУТ, административният орган е издал незаконосъобразен акт, в противоречие с процесуалните правила и приложимия материален закон. Същият следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административният орган за процедиране и произнасяне по депозираното заявление, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В рамките на това производство органът следва да установи налице ли е или липсва съгласие между заинтересуваните и засегнатите от прокарване на такъв временен път собственици на имоти и да прецени всички факти и обстоятелства във връзка с възможността за прокарването на временен път като съобрази изводите по приетите по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Поради липсата на специални срокове за произнасяне с краен акт по чл. 190 от ЗУТ, съдът не следва да дава указания на административният орган за срока в който да се произнесе по искането.

Съобразно изхода на спора, искането на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателно с оглед разпоредбата на чл.143, ал. 1 АПК, и следва да бъде уважено съобразно доказания им вид и размер. Съдът намира, че разноски на жалбоподателите следва да се присъдят в общ размер на 2050 лв., от което – 10 лева за заплатената държавна такса, и 840 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице за СТЕ и допълнителна СТЕ и 1200 лева – адвокатско възнаграждение по Договор № **********/27.09.2023г.

Претенцията на жалбоподателя за разноски за банкови комисионни е неоснователна. Същите нямат характер на разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК и чл. 78, ал.1 от ГПК. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, държавни такси, адвокатски хонорар за представителство в процеса. Сторените от жалбоподателя разноски за банкови такси не представляват разноски за производството във връзка с извършени процесуални действия, поради което и същите не подлежат на репариране от ответника.

Воден от горното, и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Адм. съд – Варна, IХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 2495/19.07.2023г., издадена от зам. - кмета на Община Варна, оправомощен със Заповед № 5515/31.12.2019г., с която е отказано прокарването на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна, част от УПИ XXIV, кв.25, по ПУП - ПРЗ на СО "Пчелина", гр.Варна, по заявление с вх.№ АУ043361ВН/11.05.2023г.

ВРЪЩА административната преписка на зам. - кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявление вх.№ АУ043361ВН/11.05.2023г. за прокарването на временен път до [ПИ] по КК на гр.Варна, част от УПИ XXIV, кв.25, по ПУП - ПРЗ на СО "Пчелина", гр.Варна, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Х. П. Х., [ЕГН], сумата от 2050 (две хиляди и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.