Р Е Ш Е Н И Е
№ 75 07.08.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди
и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА МАЛХОЛЕВА
секретар М. Коматарова
прокурор Т. Стаматов
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД № 142 по описа на ЯОС за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Д.Ж.Й., срещу Присъда № 48/08.04.2019 г. постановена по НОХД № 156/2019 г.
по описа на Районен съд – Ямбол, с която въззивникът Й.
е признат за виновен в това, че в периода от **.**.**** г. - **.**.****
г. в гр. Я. от строителен обект на фирма „***“ ООД гр. Я., находящ се на ул. „Б.“
№ **, чрез използване на техническо средство – нож, е отнел чужди движими вещи
на обща стойност 397.20 лв., от владението на собственика им фирма „***“ ООД
гр. Я., с управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. П. ***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година
„Лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването
на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първоинстанционният съд е
осъдил подс. Д.Й. да заплати на „***” ООД – гр. Я. сума в размер на 397.20 лв.,
за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
върху нея, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 400 лева. ЯРС е осъдил подс. Д.Ж.Й. и
да заплати направените по делото разноски в размер на 70.38 лв., вносими в
полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Я., сума в размер на 30
лв., вносима в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и 50 лв. ДТ
върху уважения размер на гражданския иск. Постановил е вещественото
доказателство 1 бр. нож с назъбено острие, с цвят слонова кост, с пластмасова
дръжка, с дължина на ножа 22 см. и дължина на острието му 11 см., като вещ без
стойност, след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
В жалбата се сочи, че присъдата на
Районен съд – Ямбол е постановена при неспазване на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание е явно
несправедливо. Излагат се доводи, че по делото не е изяснено по категоричен и
безспорен начин авторството на престъплението.
Въззивникът Д.Й. участва в съдебното заседание,
лично и със служебен защитник. Адв. Д. *АК пледира да бъде отменена присъдата и
да се постанови нова, с която подс. Й.
да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, както и да
се отхвърли предявения граждански иск. Сочи, че присъдата страда от множество
пороци. Твърди, че не се установява по категоричен и безспорен начин
авторството на деянието. Посочва, че свидетелите В. и С. са косвени такива, които не могат да
допринесат за изясняване на фактическата обстановка, а в показанията на
свидетелите П. и П. има съществено разминаване относно времето на извършване на
деянието. Сочи, че вещественото доказателство по делото в досъдебното
производство не е изследвано и не е доказано кой е неговият собственик.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба. Намира, че са налице
достатъчно доказателства за това, че подс. Й. е реализирал състава на
престъплението, за което е обвинен. Сочи, че в тази насока са всички събрани по
делото доказателства, като от свидетелските показания на В. и С. се изяснява кога, в какъв вид и количество са
продадени вещите, предмет на кражбата. Пледира изцяло да се потвърди
постановената първоинстанционна присъда като правилна и законосъобразна.
Адв. Д. – повереник на „***” ЕООД,
счита, че следва да се потвърди атакуваната присъда като обоснована,
законосъобразна и справедлива. Пледира, че деянието е безспорно установено, а
размерът на претърпените от дружеството имуществени вреди е правилно определен.
Настоява присъдата в гражданската и част, като обоснована и законосъобразна, да
бъде потвърдена.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице
имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена фактическа обстановка правилно
възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
През 20** г. фирма „***“ ООД Я.
имала строителен обект на ул. „Б.“ № ** в гр. Я. и в началото на годината, няколко
пъти наемала работници за разтоварване на строителни материали, като сред тях
бил и подс. Д.Й..
На **.**.**** г. подсъдимият Й. отишъл на този обект и се качил
на четвъртия етаж на строежа. Там с ножа, който носил, отрязал 60 м. кабел СВТ
3х2.5 от опънатия между първи и пети етаж. Взел отрязания кабел със себе си, а така
също – и 1 бр. кашон със 100 бр. алуминиеви, ъглови планки. Тези вещи подсъдимият
отнесъл в дома си. Следващите дни обгорил изолацията на кабела, продал метала
на свид. С. и получените пари похарчил. С Протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г. по ДП бил приобщено и ВД – намерения след
деянието на местопрестъплението нож (с назъбено острие, с цвят слонова кост, с
пластмасова дръжка, с дължина на ножа 22 см. и дължина на острието му 11 см.).
През неустановен точен ден в
периода **.**.** г. – **.**.**** г. подс. Й. отново отишъл на строителния обект
на ул. „Б.“ № ** в гр. Я., свалил от стените
40 м. електрическа инсталация – кабел
за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м., взел също 10 бр. алуминиеви профили за
„Еталбонт“ с дължина от по 1 м. и ги отнесъл у дома си. Обгорил изолацията на
кабела и продал метала и алуминиевите профили на свид. В.. Получените пари
похарчил.
На **.**.**** г. подс. Й. отново
отишъл на строителния обект на „***“ ООД, находящ се на ул. Б.“ № ** в гр. Я..
От стените на втория етаж свалил 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за
осветление СВТ 3х1.5. Отнесъл го в дома си, обгорил изолацията и на следващия
ден го продал на неизвестно лице.
Видно от заключението на ВЛ по оценителната
експертиза, общата стойност на отнетите от
подс. Й. вещи е 397.20 лв.: при първото деяние – 60 м. кабел СВТ 3х2.5 и
100 бр. алуминиеви ъглови планки; при второто – 40 м. електрическа инсталация
за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м. –
кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при третото – 20 м. ел. кабел
от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След
съвкупен анализ настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: отчасти
въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по
делото свидетели П., П., В., С. ,
дадените в хода на досъдебното производство показания та св. В. в прочетените им от съда части, от писменото
заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно
заседание на вещото лице Д., въз основа на приложените по делото писмени
доказателства – протокол за доброволно предаване – 2 бр., удостоверение от
Агенцията по вписванията, справка за съдимост, а така също и въз основа на
приложените веществени доказателства – нож.
Решаващият съд, при изложението на
изводите си относно правната страна на престъплението, е анализирал събраните
по делото доказателство и мотивирано е кредитирал едни и отхвърлил други.
Въззивният състав се присъединява безкритично към изводите на ЯРС и като счита
за ненужно да ги преповтаря детайлно, ще акцентира върху следното: Правилно ЯРС
е посочил, че не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която
отрича да е извършил процесните деяния, и логично ги е приел за защитна теза,
правилно ги е кредитирал в частта им, че той е бил наеман на строежа за
разтоварване на строителни материали. Резонно чрез изричното им посочване,
първата инстанция е кредитирала показанията на свид. П., че подсъдимия е
работил на процесния обект, по отношение на вида и количеството на отнетите
вещи, които в тази насока са хармонични с показанията на свид. В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК) и на свид. С. относно това кога и каки метални вещи са
закупили от подсъдимия. Правилно решаващият състав е ценил и заключението по изслушаната
Съдебно-оценителна експертиза, видно от която ВЛ е оценило всички посочени от
обвинението инкриминирани вещи, отнети както следва: при първото деяние – 60 м.
кабел СВТ 3х2.5 и 100 бр. алуминиеви ъглови планки; при второто – 40 м.
електрическа инсталация за ключове и
контакти СВТ 3х1.5 м. – кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при
третото – 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5.
Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и
настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото, предмета и механизма на извършване на процесното
престъпление.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа
обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Д.Ж.Й.
е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като
в периода от **.**.**** г. – **.**.**** г. в гр. Я. от строителен
обект на фирма „***“ ООД гр. Я., находящ се на ул. „Б.“ № **, чрез използване
на техническо средство – нож, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
397.20 лв., от владението на собственика им фирма „***“ ООД гр. Я., с
управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление.
Основният въпрос стоящ за решаване
по делото, е този за авторството на подс. Й. на процесното деяние. ЯОС счита,
че съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство
доказателства установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт и първостепенният съд е стигнал до правилен извод за
доказаност на авторството на подсъдимия и механизма на инкриминираното деяние,
мотивирайки се събраните косвени доказателства които е оценил като достатъчни
да обосноват осъдителна присъда. Правилно
първият съд е отчел, че доказателствата, анализирани поотделно и поставени в
логична взаимовръзка помежду си – посочени от ЯОС при коментара на обясненията,
свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-оценителната
експертиза, обсъдени съвкупно обосноват единствено възможния извод, че
подсъдимият е автор на деянието с този механизъм. Също така, от тази
доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин на извършване на
деянието.
От обективна страна
Предмет на престъпно посегателство
при кражбата са чужди движими. Във всеки конкретен случай подсъдимият е осъществил
признаците от основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1
от НК, като всеки от тях е извършил действия по прекратяване владението на
собственика им „***” ООД гр. Я., с управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. П., върху чуждите движими вещи на
стойност 397.20 лв., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от
мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата
власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на
деянията на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на
представител на ЮЛ. Подсъдимият е взел
участие и в двете фази на всяко изпълнително деяние на престъплението – отнел
вещите и ги отнесъл от мястото им, с което е прекъснал владението на
собственика, а с напускане на местопрестъплението установил трайна фактическа
власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно основание,
което го прави или е годно да го направи собственик на процесните вещи и е установил
своята фактическа власт върху всяка вещ непосредствено и директно, а не чрез
други лица. Обективно, при извършеното деяние на **.**.**** г. се касае за
кражба при която подсъдимият е използвал техническо средство нож. По този начин
подсъдимият е осъществил и квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2
от НК, тъй като използвания нож, съгласно съдебната практика, е вещ
предназначен за извършване на определени технически операции и представлява
създадено от човека средство (предмет) послужило за извършване на
престъплението, като в случая без използването му, то не би могло да бъде осъществено въобще или би било изключително
затруднено.
Правилно
ЯРС е приел, че престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като трите деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината и осъществява поотделно състава на
престъплението кражба и второто и третото се явяват продължение на първото –
на **.**.** г., второто – през неустановен точен ден в периода **.**.** – **.**.**
г. и третото – на **.**.**** година.
Правилно ЯРС е установил обща
стойност на инкриминираните вещи – 397.20 лв., като е ценил заключението на ВЛ
дало оценка на инкриминирани вещи: при първото деяние – 60 м. кабел СВТ 3х2.5 и
100 бр. алуминиеви ъглови планки; при второто – 40 м. електрическа инсталация
за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м. –
кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при третото – 20 м. ел. кабел
от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5.
От субективна страна
При конкретното престъпление
подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Имайки предвид, че е човек с достатъчен житейски опит, логично е
съзнавал всички елементи от състава на конкретното престъпление: това, че
извършва противоправно и общественоопасно деяние, при условията на продължавано
престъпление, при което ще настъпят целените от него престъпни последици –
лишаването на собственика от владението на вещите. Подсъдимият е осъществил кражбата
именно с намерение противозаконно да присвои процесните вещи, като е съзнавал,
че лишава от владение върху тях техния собственик, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за
своене – след установяване на фактическата си власт върху вещите, се е разпоредил
с тях като със свои. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е
целял незаконното си облагодетелстване. Правилно ЯРС е приел, че е налице
користна цел при извършване на деянията – подсъдимият е продал инкриминираните вещи.
Причина и условие за извършване на
престъплението е ниската правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът му към противоправно
облагодетелстване.
С оглед изложено въззивният съд съдът намира, че подс. Д.Й. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното, ЯРС е наложил на
подсъдимия минималното предвидено в закона, а именно лишаване от свобода за
срок от една година. При определяне на конкретното наказание правилно ЯРС е
приел, че в случая е налице превес на смекчаващите
отговорността им обстоятелства, като е отчел невисоката стойност на
отнетото и младата възраст на подсъдимия, но е съобразил и високата степента
на обществена опасност на извършеното
престъпление, обуславяща се от високата динамика. С оглед на това и предвид
чисто му съдебно минало, но и броя на деянията включени в състава на продължаваното
престъпление, правилно ЯРС е съобразил, че тези фактори като комплекс не дават
основание, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства да се приемат
за многобройни или за изключителни по своя характер, така щото да му бъде
определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1 от НК. Относно начина на
изтърпяване на наказанието, въззивният състав прие, че в случая института на
условното осъждане е приложен правилно, като решаващият съд е съобразил чистото
съдебно минало на подсъдимия и размера на конкретното наказание лишаване от
свобода. ЯОС също счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не
е наложително той да търпи ефективно наложеното му наказание, което би било
оказване на ненужна пенитенциарна репресия по отношение на личността му.
Правилно, предвид личността на подсъдимия, първостепенният съдът е определил и
изпитателния срок – от три години. ЯОС намира, че наложеното от
първостепенния съд наказание на подсъдимия, в конкретните му параметри и отлагането
му от изтърпяване, е необходимо и достатъчно да окаже поправително и възпиращо
въздействие както върху неговата личност, така и върху
останалите членове на обществото, ерго – ще се постигнат целите по чл. 36 от НК, вкл. и без той да бъде изолиран от обществото.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Въззивния съд намира за неоснователни
възраженията на защитата, поставящи под съмнение фактологията по делото –
основно, че подсъдимият не е автор на престъпление, предмет на общението. Решаващият
съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на доказателствения материал и не
е тълкувал превратно събраните доказателства, а фактическите му изводи се
базират на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, без да е опорочен доказателствения анализ. Ето защо ЯОС счита, че при
така събраната доказателствена съвкупност (отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели П., П., В., С. , дадените в хода на досъдебното производство
показания на свид. В. в прочетените им
от съда части, от заключението на ВЛ по стоково-оценителна експертиза и разпита
му в съдебно, въз основа на приложените по делото писмени доказателства –
протокол за доброволно предаване – 2 бр., а така също и въз основа на вещественото
доказателство – нож), решаващият съд правилно е приел за установена описаната
по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването
представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане
логически очевидна. В тази насока ЯОС намира, че решаващият съд е изпълнил
задълженията си по чл. 305 от НПК, като вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав се основава на собствена проверка на
доказателствения материал, събран по предвидения законов ред – в съответствие с
чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. ЯРС безспорно е установил подлежащите
на доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на извършване,
обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената
връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат, като е
постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените
източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на която и да е от
страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно право на съда е
да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. Затова настоящият
състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Съображенията на решаващият съд относно доказаността на
релевантните обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност
на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното
убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Всички кредитирани доказателства обсъдени в съвкупност, обуславя единствено
възможния извод, че именно подс. Й. е
извършител на процесното деяние и инкриминираното му поведението му се
субсумира от състава на престъплението „кражба”. По делото са налице поредица
от доказателства – свидетелски показания, заключеното на ВЛ, обективните
находки на местопрестъплението, които дават основание да се заключи за
авторството на престъплението. Тук следва да се отбележи, че ЯОС не установи
факти, който да пораждат съмнение в тази поредица. Теоретично една присъдата
може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е
установена тяхната фактическа и логическа връзка и последователност, която в
цялост да разкриват всички съставомерни елементи на престъпно поведение и на
тази основа да не е възможен друг извод, освен този за извършеното деяние и
авторството му. Такава е и постоянна съдебна практика, като настоящата
инстанция намира, че в конкретния случай е налице именно такова съчетание на
доказателства, което разкрива както действията на подсъдимия, така и
последиците от тях.
По отношение на възражението, че в показанията
на свидетелите П. и П. има съществено разминаване относно времето на извършване
на престъплението от това описано в обвинителния акт (основно по
отношение на второто деяния включено в продължаваната престъпна дейност – посочено
в ОА, като извършено
на **.**.**** г.), ЯОС счита, че няма пречка за решаващия съд, в зависимост от
събраните по делото доказателства, в мотивите на присъдата да прецени, че това деяние
е извършено през „неустановен точен ден в периода **.**.** г. – **.**.****
година”. Вменената спрямо подс. Й. цялостна престъпна дейност по чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в обвинителния акт е посочена общо – осъществена
за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г.,
а впоследствие е и разграничена по отделните, три на брой деяния по дати. Деятелност
по второто деяния се вмества във фиксирания в обвинението цялостен инкриминиран
период на продължаваното престъпление извършено от подсъдимия, и няма
съществена неяснота по отношение на тази втора дата на инкриминираното деяние. ЯОС
стои твърдо на мнение, че изискванията за детайлност на описанието на
релевантните факти не бива да се довеждат до крайност. В случая, с оглед
конкретиката на инкриминираната дейност на подсъдимия, астрономическата точност
на времето при осъществяване на второто деянието, след като попада в периода
посочен от прокурора за осъществяване на продължаваното престъпление, няма
фаталното процесуално значение. Решаващият съд е останал в останал в рамките на
обвинителния акт, като е приел, че второто деяние е осъществена във времевия
период на реализирана престъпната дейност. По тези съображения ЯОС намира, че в
тази насока, по делото не е допуснато осъществено процесуално нарушение,
рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия.
По отношение на възражението, че в
досъдебното производство не е изследвано кой е собственика на вещественото
доказателство (ножа), ЯОС ще посочи, че за това техническо средство правилно
логически решаващият съд е приел, че то е послужило за извършване на деянието
от **.**.** г., тъй като в хода на наказателното производство е установено, че на
**.**.**** г., техническият ръководител на обекта (свид. Р. П.) е предал на
полицейските органи, намерения след първото деянието на местопрестъплението нож
(с назъбено острие, с цвят слонова кост, с пластмасова дръжка, с дължина на
ножа 22 см. и дължина на острието му 11 см.).
Относно възражението, че обвинението
е кражба на общо 120 метра кабел, а по експертиза са изчислени първо 40 м. а
след това още 60 м., ЯОС намира същото за несъстоятелно. Видно от заключението по
оценителната експертиза, ВЛ е дало оценка на всички инкриминирани от подс. Й.
вещи: вещи: при първото деяние – на 60 м. кабел СВТ 3х2.5 и 100 бр. алуминиеви
ъглови планки; при второто – на 40 м. електрическа инсталация за ключове и
контакти СВТ 3х1.5 м. кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при
третото – на 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление СВТ
3х1.5, всички на обща стойност 397.20 лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В хода на производството,
гражданският ищец „***” ООД е предявил иск срещу подсъдимият на стойност 397.20
лева. Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в адхезионния процес
са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на
непозволеното увреждане. Безспорно, процесното престъплението представлява
противоправно деяние, извършено е виновно и е в причинна връзка с имущественото
увреждане на ощетеното ЮЛ. Тъй като подсъдимият е бил признат за виновен по
предявеното обвинение, правилно ЯРС е намерил, че са налице предпоставките и за
ангажиране на гражданската им отговорност – предявения иск безспорно е доказан
по основание. Предвид аксесорния характер и направеното искане, върху уважения
размер на гражданския иск, ЯРС е присъдил и законна лихва, считана от
датата на увреждането **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата.
Правилно подсъдимия Д.Й. е бил осъден
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно,
на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил подсъдимият Д.Й. да заплати направените по делото
разноски както следва: 70,38 лева в приход на Републиканския бюджет, по сметка
на ОД на МВР – Я. и 30 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Ямбол.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 48/08.04.2019 г. постановена по НОХД № 156/2019 г.
по описа на Районен съд – Ямбол.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________
___________________