№ 14352
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110142894 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК,
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК за прогласяване на договор за предоставяне на
потребителски кредит № .... от 05.11.2021 г., сключен между П. П. М. и „фирма“ ЕАД, за
нищожен, а при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и чл. 146, вр.чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от
същия договор.
Ищцата П. П. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
на 05.11.2021 г. между нея и ответника „фирма“ ЕООД бил сключен договор № .... за
предоставяне на потребителски кредит, съгласно който ищцата следвало да върне сума в
общ размер на 716,43 лв., дължима на 5 погасителни вноски, при сума за получаване 650 лв.,
при лихва от 66,43 лв., при ГПР 49,03% и ГЛП 10,22%. Съгласно чл. 5 от договора за кредит
с оглед неговото обезпечаване ищцата следвало да сключи договор за гаранция с „фирма“.
По сключения договор за гаранция ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на
310,57 лв. Твърди, че договорът за предоставяне на кредит е нищожен на следните
основания:
- чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора бил посочен годишен лихвен процент,
но липсвали условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целия период на кредита, или е променлив. Не било посочено какъв е
1
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
- чл. 22, вр.чл. 11, т. 11 ЗПК – погасителният план не отговарял на законовите
изисквания, тъй като в него липсвала задължителна информация по ЗПК. Сочи, че
доколкото в договора е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса
гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност.
- чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК – договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, т.10
ЗПК. В договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като не ставало ясно по
какъв начин е формиран същият. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита – кои компоненти са включени в него и как се формира същият.
- чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора.
Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР, при
което ГПР в размер на 49,03 % би нараснал над 10 пъти.
- поради заобикаляне на закона – с уговорката за заплащане на допълнителни разходи
по договор за поръчителство се заобикаляло разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014 г.
- поради неравноправност – поради невключване на разходите по договора за
поръчителство в размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора. Посоченият е договора ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните, представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, която подвеждала потребителя относно спазването на чл. 19, ал. 4
ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключения
договор.
В условията на евентуалност, счита, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за
предоставяне на потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Твърди, че съгласно посочената договорна клауза
сключването на договор за поръчителство е условие за отпускането на кредита. Поддържа,
че атакуваната клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и нарушава
принципите на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата. Твърди, че посочената клауза е
във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и не е
уговорена индивидуално. Искането към съда е да прогласи нищожността на договор № ....
за предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2021 г., евентуално на клаузата,
уговорена в чл. 5 от същия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма“ ЕООД е подал отговор на исковата
2
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да са налице
твърдените в исковата молба пороци в договора, които да водят до неговата нищожност.
Твърди, че в процения договор ясно е посочен твърд лихвен процент, както и че е
уговорено еднократно връщане на заемната сума, като са посочени размерът и падежът на
вноската. Оспорва едностранния избор за начин на обезпечаване на кредита. Твърди, че
няма право да включи уговорената сума между ищцата и третото лице (,,фирма“) към ГПР
по кредита. Заявява, че уговореното възнаграждение между поръчителя и
кредитополучателя не може да бъде част от размера на посочения в договора за
потребителски кредит ГПР. Твърди, че изборът на обезпечение е направен от
кредитополучателя в преддоговорните отношения на страните. Оспорва твърденията, че
сключването на договор за гаранция с ,,фирма“ има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита. Твърди, че е предоставил на ищцата своевременно цялата
законово необходима информация за вземане на информирано решение за сключване на
договор потребителски кредит под формата на стандартен европейски формуляр, който бил
предоставен на електронната поща на ищцата при кандидатстването за кредита. Навежда
твърдения за неупражняване на потестативното право по чл. 29 ЗПК от страна на ищцата.
Твърди, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването
на процесния договор. Заявява, че клаузата за сключване на договор за гаранция е
индивидуално договорена по избор на потребителя, тъй като ищцата сама избрала като
обезпечение поръчителство от „фирма“. Отделно от това ищцата е потвърдила изрично чрез
СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.
Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика. В тази връзка сочи, че при всеки
етап от сключването на процесния договор ищцата била информирана изцяло за
последиците от нейния избор. Оспорва да е налице разминаване в посочения в договора ГПР
и действително дължимия от ищцата. Оспорва клаузата на чл. 5 от процесния договор за
кредит да противоречи на добрите нрави, същата да неравноправна, както и да е налице
заобикаляне на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна следното:
С определение от 13.02.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че страните са сключили процесния договор за
предоставяне на потребителски кредит № .... от 05.11.2021 г., обезпечен с договор за
гаранция, сключен между ищцата и „фирма“.
Страните са постигнали съгласие годишният лихвен процент да е 10.22 00%, а
годишният процент на разходите 49. 03 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща
на връщане, а именно 716.43 лв. на 5 вноски. Съобразно предвиденото в чл. 5 от договора,
3
кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на „фирма“. Това е уговорено и в
отделен договор с „фирма“ срещу възнаграждение от 310.57 лв.. платимо на вноски,
съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит. По делото не се спори и че процесният
договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУП, според
който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр. д. №
868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г. о. /. Това означава, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. От заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане
на кредит през интернет страницата на ответника включва попълване и подаване на искане
за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия. Според експерта, налице е
опция потребителят да избере дали ще посочи физическо лице или ще се възползва от
допълнителната услуга – гаранция, предоставена от фирма. Следващата стъпка, описана в
заключението е изпращане, при одобрение, на посочения от кредитоискателя електронен
адрес на преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр,
проекти на документи за сключване на договора, с изрично указано право на отказ от
договора. При съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен да сключи
договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че всички тези стъпки
са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по него. В тази насока
изрично е отбелязало, че на 05.11.2021 г. на електронната поща, предоставена от ищцата са
й изпратени като прикачени файлове стандартен европейски формуляр, общи условия на
ответника и договор за предоставяне на потребителски кредит №..../05.11.2021 г.
При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая договорът
4
отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, в
редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен
план, неразделна част от договора с вписани 5 бр. месечни погасителни вноски с размер на
всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в
погасителният план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е
безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите
на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл. 5,
ал. 4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ
специални знания в оформлението на печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се
използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове.
Като аргумент за нищожност на договора ответникът поддържа липсата на подробно
описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на ГПР и поради
некалкулирането в същия на предвидената такса за предоставяне на гаранция в договора. В
тази насока следва да се отбележи, че в чл. 4 от договора е посочено, че общият разход по
кредита е 66.43 лв. и включва сумата по чл. 3б) /възнаградителната лихва/. В същото време,
годишният процент на разходите е определен на 49. 03 %, като за начина на изчисляването
му се препраща към чл. 8. 4 от общите условия на ответника. В цитираната разпоредба се
посочва, че ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази разпоредба, както и от
самия договор и предоставената преди сключването му преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр обаче не е видно кои разходи са включени от
кредитора при определяне на ГПР. От една страна в чл. 4 от договора се посочва, че общият
разход по кредита е 66.43 лв., но от друга страна ГПР е 49. 03 %, т. е. в по-висок размер. С
оглед на това кредиторът е следвало да информира потребителя на финансовата услуга
какви разходи калкулира в ГПР, освен възнаградителната лихва.
Тук следва да се посочи и чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че в годишния процент на
разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/,
така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са
посочени изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
5
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за
кредит или в друг договор, сключен с потребителя. За да се прецени дали таксата за
предоставяне на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи разходи
по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора /с изключение на нотариалните
разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от договора и чл. 5. 3 от ОУ/
предполага предоставянето на обезпечение. Действително, за кредитополучателя
съществува възможност да избере дали това да е предложено от него физическо или
юридическо лице, или предложения от кредитора поръчител фирма, но това не променя
факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в
случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител фирма. Липсата
на изрично отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр, че
този разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед резултата от главния иск, съдът не следва да разглежда предявения в
условията на евентуалност иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 5 от процесния
договор за предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2021 г., въз основа на която
клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство
По разноските.
При този изход на спора в полза на адв. М. следва да се присъдят 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по предявен от П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Нови Искър, ул. ... срещу фирма" ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. адрес, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК, чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК, сключения между П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Нови Искър, ул. ..., и "фирма" ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. адрес, договор №..../05.11.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит.
ОСЪЖДА "фирма" ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. адрес, да заплати на адвокат Д. В. М., с адрес гр. Пловдив, адрес , на основание
чл. 38 Закона за адвокатурата, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищцата П. П. М., ЕГН **********, в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7