№ 90
гр. Пазарджик, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235200600412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 21 от 06.03.2023 година по НОХД № 123/2023г.,
Пазарджишкият районен съд е признал подс. М. И. В., ЕГН ********** за
виновна в това, че на 11.01.2021 г., при управление на МПС- лек автомобил
„***** А 140“, с рег. № ****, в гр. Пазарджик, на кръстовището, образуващо
се от ул. КВ“ и ул. „КБ“, е нарушила правилото за движение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП, като при приближаването си към пешеходна пътека не е пропуснала
преминаващия по нея пешеходец - П. Д. С. от гр. Пазарджик и по
непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на латералния /страничен/ кондил на големия пищял на левия крак
/вътреставен откършек от латералния кондил - неразместена фрактура с
триъгълна форма/, наложило имобилизация, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около
5-6 месеца от датата на травмата, поради което и на основание чл.343, ал. 3,
предл. последно, б. „а”, предл. второ, вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл.
342, ал.1 от НК и вр. с чл.119, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 във връзка с
1
чл.58а, ал. 4 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири
месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е било отложено за изпитателен срок от три години, като
възпитателната работа с условно осъдената е възложена на Наблюдателната
комисия при Община Пазарджик.
На основание чл. 343г във връзка с чл. 343 и чл. 37, ал. 1, т.7 от НК я е
лишил от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
Постановил е вещественото доказателство по делото - компактдиск от
„ДКЦ1“ ЕООД гр. Пазарджик, находящ се на л. 32 от ДП, да остане в
кориците на делото до срока на неговото съхранение съгласно ПАС, след
което да се унищожи, заедно с делото.
Осъдил е подсъдимата да заплати съответните разноски в полза на
ОДМВР-Пазарджик.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. К. К. от
ПзАК, в качеството му на защитник на подсъдимата М. В., с която се иска
изменение на присъдата, изразяващо се в преквалифициране на деянието по
привилегирования състав на чл.343а от НК, а след това и освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда и на основание чл.78а от НК, както и неналагане на
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява
МПС. Сочи се, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, т.к. с нея е бил
нарушен материалният закон, като не е била приложена разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК, във вр. с чл.343а от НК.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано допълнително писмено
изложение към въззивната жалба, в което обобщено казано се сочи, че
присъдата е незаконосъобразна, т.к. при постановяването й са били допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване
на събраните по делото доказателства, както и в липса на мотиви относно
факта дали деецът е оказал помощ на пострадалия, непосредствено след
предизвиканото ПТП или не. Изтъква се като процесуално нарушение и това,
че в проведеното разпоредително заседание съдът не преминал към
разглеждане на делото по диференцираната процедура на Глава ХХVІІІ от
НПК, с което влошил процесуалното положение на подсъдимата, т.к.
2
допуснал пострадалата да се конституира като частен обвинител в процеса.
Отново се изтъква, че присъдата е постановена в нарушение на материални
закон, поради отказа на съда да преквалифицира деянието по
привилегирования състав на чл.343а от НК, а от там да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, на
основание чл.78а ал.1 от НК. Излагат се подробни съображения относно това,
че според наличните в делото доказателства, след предизвиканото ПТП,
подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на
пострадалата. Изтъква се несъвършенство в законодателния подход по повод
изменения и допълнения в нормата на чл.343 ал.2 и ал.3 от НК, както в
получилото се след това несъответното препращане към нея от нормата на
чл.343а от НК. Излага се разбирането, че последната е приложима и при
ПТП, извършени на пешеходна пътека, като се цитира и съдебна практика в
тази насока. В заключение се иска отново преквалификация на деянието по
чл.343а от НК, респ. приложението на чл.78а ал.1 от НК, но не и това на ал.4
от същата правна норма, т.е. иска се подсъдимата да не бъде лишавана от
правоуправление.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В съдебно заседание подсъдимата се явява лично и със своя защитник.
Последният поддържа жалбата по съображенията в нея, както и в тези,
изложени по реда на чл.320 ал.4 от НПК, които преповтаря накратко.
Подсъдимата се присъединява към становището на защитника си и иска
присъдата да бъде изменена, като й се наложи административно наказание
глоба и не й се налага наказанието лишаване от правоуправление.
Частният обвинител не се явява лично пред въззивния съд, но се
представлява от надлежно упълномощен повереник, който изразява
становище, че въззивната жалба е основателна и следва да се уважи, като
излага кратки съображения в тази насока.
В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на
доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
3
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в хипотезата
на чл.371, т.2 и следващите от НПК, като в обясненията си подсъдимата е
заявила, че признава фактите, изложени от прокурора в ОА и е отказала да се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд правилно е преценил, че самопризнанията на подсъдимата
са подкрепени от събраните в досъдебното производство доказателства,
относими към повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, предл. последно, б.
„а”, предл. второ, вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал.1 от НК и вр.
с чл.119, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал – признанията на подсъдимата на
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и подкрепящите ги
доказателства от ДП, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М. В. е правоспособен водач на МПС от 1991г., с придобити
категории „В, М и АМ“. Същата е била наказвана по административен ред за
нарушение на правило по ЗДвП един единствен път с НП от 2018г., но
наложеното й адм. наказание глоба не е било изпълнено поради изтекла
давност.
На 11.01.2021 г., около 19:00 часа , пострадалата - св. П. С. се движела по
бул. КВ“, в посока от изток на запад, като на кръстовището с ул. „КБг“
продължила направо по пешеходната пътека. Преди да предприеме
пресичането видяла, че на западния край на ул. КВ“, на знака Б2 „Стоп“,
имало спрял лек автомобил „*****“ , с peг. № ****, който изчаквал. Този
автомобил бил управляван от подс. М. В., която предприела маневра
„завиване наляво“. В момента, когато св. С. стъпила на пешеходната пътека,
4
автомобилът на подсъдимата изминал разстояние от около 0,9 м. от
първоначалното му местоположение. Подс. В. отклонила автомобила косо
през кръстовището, като навлязла в лентата за насрещно движение, с 14 км/ч.
След като автомобила изминал около 7 метра, подс. В. забелязала св. С., която
вече била изминала 3,1 м. от пешеходната пътека. В. предприела спиране на
автомобила, но въпреки това последвал удар между с пешеходката.
Автомобилът ударил пешеходката с неговата странична лява част в зоната на
преден ляв калник и предна лява врата в левия й крак. Непосредствено преди
това св. С. забелязала с периферното си зрение приближаващия автомобил,
след което усетила удар от лявата си страна. В резултат на удара пострадалата
паднала на земята, а автомобилът изминал още около 0.80 метра, след което
започнало активното му спиране, а след като изминал още 1,7 метра, спрял
напълно.
Подс. В. излязла от автомобила и се опитала да помогне на св.С. да стане,
но не успяла. По същото време до мястото на инцидента спрял таксиметров
автомобил, управляван от неустановен по делото водач, в който пътувала
като клиент св. НТ. Водачът на таксиметровия автомобил и св.Т слезли от
таксито и отишли при пострадалата. Те помогнали на подсъдимата, като
тримата заедно изправили пострадалата и я оставили да седне в автомобила
на В.. Св. Т услужила с мобилния си телефон на св. С., която говорила със
свои близки. След това подс. В. откарала св. С. до дома й, където с помощта
на свой близък се качила и прибрала в апартамента си на четвъртия етаж.
На следващия ден св.С. се обадила на лекуващия си лекар - св. д-р ЛР
която посетила дома й, където й извършила преглед. При прегледа
установила, че пострадалата има оток и болки на левия крак и стъпва трудно,
като я посъветвала да не го движи. Св. С. предприела самолечение с
хомеопатични средства за около 14 дни, но тъй като след този период болките
се засилили, на 25.01.2021 год. тя посетила отново личния си лекар. Било й
издадено направление за ортопед, като на 26.01.2022 год. тя посетила
отделението по образна диагностика в „З“-гр. Пазарджик. Там й била
направена рентгенография на колянна става и било установено наличие на
данни за вътреставен откършек от латералния кондил на тибията. Било
преценено, че няма нужда от гипсиране, като й била препоръчана шина, която
тя носела около месец. Същият ден св.С. посетила съдебен лекар в „МБАЛ
Пазарджик“ АД, където й било издадено СМУ № 57/2021 год.
5
Видно от заключението на назначената в хода на разследването СМЕ по
писмени данни, което съдът цени като обосновано и компетентно,
непосредствено след пътния инцидент - нанесена травма в областта на левия
крак и падането на терена, пострадалата не е изпадала в безсъзнателно
състояние. Непосредствено след пътния инцидент тя не е потърсила
медицинска помощ и не е посетила лечебно заведение. На 26.01.2021 год. е
посетила отделението по образна диагностика при „ДКЦ – 1“ при „З“ в
гр.Пазарджик, където е била изследвана рентгенологично и е било
установено, при лицева и странична ренгенография на колянна става, наличие
на рентгенови данни за вътреставен откършек от латералния кондил на
тибията. На 26.01.2021 год. св. С. е посетила съдебен лекар в град Пазарджик,
който издал СМУ № 57/2021 г., в което е описал нейните травматични
увреждания: счупване на латералния /страничен/ кондил на големия пищял на
левия крак; разкъсно-контузна рана по ръката, кръвонасядания, охлузвания по
главата, тялото и крайниците. Бил е издаден амбулаторен лист №
001011/13.03.2021 г., от д-р СХ - лекар по физикална рехабилитационна
медицина, с посочена основна диагноза: последици от други счупвания на
долен крайник. Последици от травма на мускул и сухожилие на горен
крайник. Ограничени движения в лява раменна става, силно болезнени.
Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърд, тъп предмет чрез удар или притискане с и или върху
такъв, като добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма -
пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо падане на
терена по време на въпросния инцидент към инкриминираната дата.По време
на контакта на лекия автомобил с пострадалата, тя е била права и обърната с
лявата си страна на тялото към предницата на лекия автомобил. Счупването
на латералния /страничен/ кондил на големия пищял на левия крак
/вътреставен откършек от латералния кондил/, наложило имобилизация, е
причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник, по смисъла на чл.129 от НК, за около 5 - 6 месеца от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-
контузната рана по ръката е причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК, за около 10 дни от датата на травмата. Всички останали травматични
увреждания /кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци/ са причинили
6
на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за
около 2-4 дни от датата на травмата.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
комплексна СМЕ с участието на експерт - травматолог, което съдът цени като
обосновано и компетентно, вещите лица са достигнали до същите изводи,
направени и в първата СМЕ. Те обаче са допълнили, че при счупването, което
е било получено при ПТП, пострадалата е можела да ходи, но е изпитвала
силни болки, за което е потърсила на по-късен етап медицинска помощ при
специалист ортопед-травматолог, който е осъществил имобилизация на
крайника. Посочено е, че счупването на латералния /страничния/ кондил на
големия пищял на левия крак /вътреставен откършек от латералния кондил -
неразместена фрактура с триъгълна форма/, наложило имобилизация от 30 до
45 дни, е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от
датата на травмата, при обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-
контузната рана по ръката е причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК, за около 10 дни от датата на травмата. Всички останали травматични
увреждания /кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци/ са причинили
на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за
около 2-4 дни от датата на травмата.
От цитираните до тук заключения на двете СМЕ се налага категоричния
правен извод, че на пострадалата С. е била причинена средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.1 вр. с ал.2 от НК.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
автотехническа експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно,
мястото на удара е на пешеходната пътека. Определена е и зона, в която е
настъпило ПТП, като центъра е на 2 метра от южния край на пешеходната
пътека или на около 0,3 метра южно от линията на ОР и на около 4,6 метра от
източния край на платното за движение. Няма причинно-следствена връзка
между техническото състояние на автомобила и настъпилото ПТП. Скоростта
към момента на удара е равна на скоростта, непосредствено преди удара и
съвпада с максималната скорост, която може да развие автомобила за това
разстояние -14 км/ч. Пешеходецът се е движил по пешеходната пътека около
7
3,4 секунди до мястото на удара. Скоростта му на движение е изчислена на
1,36 м/с. Автомобилът се е движил до мястото на удара около 4,65 сек. Когато
автомобилът е потеглил от първоначалното му положение, пешеходецът се е
намирал на около 1,7 м. на тротоара, преди пешеходната пътека. Когато
пешеходката се е намирала в началото на пешеходната пътека, автомобилът
се е движил и изминал около 0,9 м. от първоначалното му положение. Когато
водачът е предприел спиране на автомобила, пешеходката се е намирала на
3,1 м. от източния край на пешеходната пътека.
Относно механизъма на ПТП, вещото лице сочи, че пешеходката се е
движила по ул. КВ“, в посока от изток на запад по северния тротоар. На
кръстовището с ул. „КБг“ тя забелязала автомобил, който е спрял на ул. КВ“,
на западния й край. В този момент тя се е намирала на около 1,7 м. от
пешеходната пътека. Едновременно с това подс. В. предприела маневра
„завиване наляво“. Св. С. започнала да пресича улицата, като се е движила
върху пешеходната пътека, която е продължение на тротоара. Когато стъпила
на пътеката, автомобилът бил изминал около 0,9 м. от първоначалното му
положение. Водачката на автомобила го отклонила косо през кръстовището,
като навлязла в лентата за насрещно движение. На около 7 м. след
потеглянето на автомобила, водачката му забелязала опасността и предприела
спиране на автомобила. Автомобилът се движил с постигнатата скорост при
неговото ускоряване 14 км/ч. В този момент пешеходката била изминала
около 3,1 м. от пешеходната пътека. Пешеходката продължила своето
движение напред, вследствие на което траекториите на двата участника се
пресекли. Автомобилът ударил пешеходката с неговата странична лява част в
зоната на преден ляв калник и предна лява врата, като за пешеходеца удара
настъпил в левия крак. В следствие на удара пешеходката паднала на земята.
Автомобилът изминал 7,8 м. от мястото, от което водачът забелязал и
възприел опасността и след това разстояние започнал активно спиране. На
автомобила били нужни 1,7 м., за да спре напълно. Автомобилът се установил
непосредствено след пешеходната пътека.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка основната
причина за настъпването на ПТП е, че водачът на лекия автомобил не е
осигурил предимство при пресичането на пешеходеца. Посочени са няколко
възможности за предотвратяването на ПТП: водачът да осигури предимство
при движението на пешеходеца - да го пропусне и тогава да извърши
8
започнатата от него маневра, пешеходецът да не се възползва от неговото
предимство и да остане на място, докато пред него премине автомобила.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването
допълнителна автотехническа експертиза, което съдът цени като обосновано
и компетентно, в конкретната пътна обстановка не е имало визуални
прегради, които да ограничават видимостта на водача на автомобила.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при
условията на намалена метеорологична видимост /при работещо улично
осветление и валеж на дъжд/. В момента, в който автомобилът се е намирал
пред стоп линията на ул. КВ“, разстоянието от мястото на водача до
пешеходеца е било около 15,8 м. Тази зона е била осветена от фаровете на
автомобила и водачът на автомобила е могъл да възприеме пешеходката.
Водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходката, когато се е
намирал около стоп линията на ул. КВ“.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
на признанията на подсъдимата за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които напълно кореспондират и се подкрепят от
събраните по делото в досъдебната фаза на процеса доказателства, а именно
показанията на свидетелите П. С., НТ и ЛМР, от заключенията на двете
коментирани по-горе съдебно-медицински ексепртизи, от основната и
допълнителна автотехнически експертизи, както и от писмените
доказателства приети по делото.
След като анализира събраните по делото гласни и писмени
доказателства, подобно на първостепенния съд, въззивната инстанция намира,
че следва да ги кредитира изцяло, т.к. са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, хронологично точни и кореспондиращи помежду си, както и
със заключенията на изготвените експертизи.
Поради непротиворечивостта на събраните по делото доказателствата, не
се налага техният подробен анализ.
Въз основа на така приетите за установени факти, първостепенния съд,
следвайки логиката на обвинението и позовавайки се на гласните и писмени
доказателства в тяхната съвкупност и взаимосвързаност, е достигнал до
законосъобразния правен извод, че от обективна и субективна страна подс. В.
е осъществила престъпния състав на чл.343, ал. 3, предл. последно, б. „а”,
9
предл. второ, вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал.1 от НК и вр. с
чл.119, ал. 1 от ЗДвП, като на 11.01.2021 г., при управление на лек автомобил
„***** А 140“, с рег. № ****, в гр. Пазарджик, на кръстовището, образуващо
се от ул. КВ“ и ул. „Кн. Александър Батенберг“, е нарушила правилото за
движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при приближаването си към
пешеходна пътека не е пропуснала преминаващия по нея пешеходец - П. Д. С.
от гр. Пазарджик и по непредпазливост й е причинила средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник по смисъла на чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от датата на
травмата, в резултат на счупване на латералния /страничен/ кондил на
големия пищял на левия крак /вътреставен откършек от латералния кондил -
неразместена фрактура с триъгълна форма/, наложило имобилизация.
Абсолютно прав е в съжденията си съдът, че подсъдимата не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед
конкретната пътна ситуация, житейския си опит и умения като дългогодишен
водач на МПС, е била длъжна, и е могла да ги предвиди, и предотврати. При
това положение несъмнено следва, че е извършила престъплението по
непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла на чл.11, ал.3,
предл. първо от НК.
Законосъобразен е и изводът на съда, че извършеното от подсъдимата
административно нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, даващо
право на предимство на пешеходец, преминаващ през пешеходна пътека, е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при което се е
стигнало и до реализиране на непредпазливата престъпна проява.
Основният довод, който се прави пред настоящата инстанция, който е
била наведен и пред първоинстанционния съд, на който пък е бил даден
убедителен отговор в мотивите, е следва ли да се преквалифицира деянието
по привилегированата разпоредба на чл.343а от НК. В конкретния случай
съдът аргументирано и законосъобразно е отказал да преквалифицира
деянието по чл.343а от НК, като с това не е допуснал нарушение на
материалния закон. Напротив – приложил го е правилно.
Тук веднага следва да се каже, че действително разпоредбите
на чл.343а, ал.1, б. „в“ и „г“ от НК препращат изрично към чл.343, ал.2, б.
„а“ и ал. 2, б. „б“ от НК, само че това препращане е към предходна редакция
10
на ал.2 на чл. 343 от НК /преди изменението с ДВ бр. 92/2002 г./. След това
изменение по-тежко наказуемите състави на престъпленията по транспорта са
уредени в сега действащата разпоредба на чл.343, ал.3 от НК. Със
създаването на привилегирования състав по чл.343а от НК, законодателно е
възприет принципът на поощряване при оказване на помощ на пострадал/ли,
когато деецът е направил след деянието всичко зависещо от него в това
отношение. Съобразно даденото тълкуване в ППВС № 1/1983 г., т.5, което не
е загубило своята актуалност, изключени от привилегирования състав са само
случаите по чл.343, ал.3 от НК, които след последвалите постановлението на
пленума изменения, са в няколко хипотези - когато деецът е бил в пияно
състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, деецът
е избягал от местопроизшествието, или е управлявал без необходимата
правоспособност, или деянието е извършено на пешеходна пътека.
Разясненията на цитираното постановление не са загубил сила, т. к. няма
изменение във формулировката на разпоредбите на чл.343а, ал.1, б. „в“ и „г“
от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или
тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр.3 на ал.3 на
чл.343 от НК.
В този смисъл е налице и константна съдебна практика на върховната
съдебна инстанция, като освен цитираните от първоинстанционния съд две
решения на ВКС могат да се посочат още – Решение № 103/23.07.2020г. по
н.д. № 397/2020г., ІІ н.о., Решение № 282/09.03.2017г. по н.д. № 1090/2016г.,
ІІ н.о., Решение № 237/11.05.2020г. по н.д. № 1037/2019г., ІІ н.о., Решение №
196/08.01.2021г. по н.д. № 718/2020г., ІІІ н.о. Такава, между другото, е и
константната практика на Пазарджишкият окръжен съд.
В допълнителните писмени изложения към въззивната жалба, защитата
се позовава на съдебна практика, цитирайки Решение № 80/12.04.2018г. по
н.д. № 206/2017г., І н.о. на ВКС, с което е оставено в сила въззивно Решение
№ 4/09.01.2017г. по ВНОХД № 593/2016г. на Пловдивския апелативен съд.
Според пледоарията на защитника пред настоящия съд, с цитираното решение
на ВКС било потвърдено въззивно решението на Апелативен съд-Пловдив,
който пък бил изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал
деянието по привилегиравания състав на чл.343а от НК, в хипотезата на
причинена смърт на пешеходна пътека. Настоящия съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че съдържанието на двете решения /на ВКС и на Ап.С-
11
Пловдив/ не съответстват на твърденията на защитника, които вероятно се
дължат на неправилен прочит на въпросните съдебни решения. От тях обаче
става недвусмислено ясно, че обвинението е било за престъпление по чл.343
ал.3, бук. „б“ вр. с чл.343 ал.1, б. „в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК – за причинена
смърт по непредпазливост на пешеходна пътека. Апелативния съд изобщо не
е преквалифицирал деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК,
дори напротив. В прав текст е казал, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл.343 ал.3, бук. „б“ от НК, но е укорил
първоинстанционния съд, че е пропуснал да отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаната помощ след ПТП от дееца на
пострадалия. Първоинстанционната присъда е била изменена от въззивния
съд на друго основание и в друга насока – подсъдимият е бил оправдан за две
от вменените му общо четири нарушения на правила по ЗДвП.
В заключение трябва да се каже, че настоящият съдебен състав не
намира за необходимо да обсъжда въпроса доколко е житейски оправдано и
справедливо, при извършено престъпление по транспорта на пешеходна
пътека по смисъла на чл.343 ал.3 от НК и при действително оказана помощ от
дееца на пострадалия, да бъде изключено приложението на привилегиравания
състав по чл.343а от НК. Хубав или лош, законът е такъв, какъвто е, като
следва да се спазва стриктно, а в този смисъл е и старата римска максима
„Dura lex, sed lex“ /Лош закон, но закон/. Още повече, че е недопустимо
разширително тълкуване на материални наказателно-правни норми.
Относно възраженията на защитата за допуснати от първостепенния
съд процесуални нарушения.
Като първо такова се изтъква, че съдът в проведеното разпоредително
заседание, отказвайки да приеме, че престъплението следва да се
квалифицира по привилегирования състав на чл.343а от НК, не преминал и
към разглеждане на делото по диференцираната процедура на Глава ХХVІІІ
от НПК. С това влошил процесуалното положение на подсъдимата, т.к.
допуснал пострадалата да се конституира като частен обвинител в процеса.
На това възражение следва да се отговори, че съдът е действал
процесуално законосъобразно и с дължимия юридически професионализъм. В
разпоредителното заседание съдът е лишен от правна възможност да
преквалифицира обвинението, приемайки наличие на привилегирован състав
12
на престъпление, а от там и да обсъжда възможността делото да се разглежда
по горепосочената диференцирана процедура. Обсъждайки въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК, в частност на т.4, съдът е длъжен да се води не от
фактическата, а от правната рамка на обвинението, описано в диспозитива на
ОА, дори и да са изложени факти в обстоятелствената част, сочещи на по-
леко наказуем /привилегирован/ състав на престъпление. В конкретния
случай обвинението е за непредпазливо престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода от 1 до 6 години, при което е несъмнено, че не е налице една от
първите материално-правни предпоставки за приложението на чл.78а от НК –
за престъплението да се предвижда наказание ЛС до пет години или друго
по-леко наказание, когато е непредпазливо. В този смисъл не е налице
претендирания порок в процесуалната дейност на съда.
Като второ процесуално нарушение се изтъква това, че
първоинстанционният съдебен акт страда от липса на мотиви относно
обстоятелството дали след предизвиканото ПТП, подсъдимата е оказала
помощ на пострадалата или не. Действително в мотивите към присъдата, след
като е изложил съображения, че привилегирования състав на чл.343а от НК е
неприложим при наличието на квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от
НК в хипотезата - деянието е извършено на пешеходна пътека, районният съд
е казал, че е безпредметно да се излагат съображения дали в процесния
случай подсъдимата е направила след деянието всичко, зависещо от нея за
оказване на помощ на пострадалата.
Този подход на решаващия съд обаче е неправилен и към него следва
да се отправи съответната критика, т.к. въпросът за наличие на оказана
помощ след ПТП от дееца на пострадалия е съществен. При положение, че
оказването на помощ не дава основание за преквалифициране на деянието по
привилегирования състав на чл.343а от НК, както е и в настоящия казус, то
наличието на горното обстоятелство винаги следва да се отчита на плоскостта
на смекчаващите отговорността такива. Ето защо възражението на защитата
в горния смисъл е основателно, но допуснатото от районния съд нарушение
не е от категорията на съществените, които да обуславят отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това нарушение е отстранимо
от въззивния съд, действащ като втора първа инстанция.
По настоящото дело са събрани категорични доказателства за това, че
13
непосредствено след предизвикване на процесното ПТП, подсъдимата отишла
до пострадалата, като опитала сама да я изправи от земята, но не успяла. След
това, с помощта на две други лица, я изправила и оставила да седне на
седалка в автомобила й. Малко след това, по настояване на пострадалата,
която отказала да бъде карана в болнично заведение, я закарала с колата до
дома й, където горната се прибрала. Тези фактически обстоятелства дават
основание да се направи извод, че непосредствено след инцидента
подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на
пострадалата, което следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство,
наред с тези, които е отчел и посочил в мотивите си районният съд.
Пак в мотивите районният съд е посочил, че отегчаващи отговорността
обстоятелства не били налице, но такива всъщност има. Като отегчаващо
обстоятелства следва да бъде отчетено на първо място това, че в резултата на
ПТП, наред със съставомерната средна телесна повреда, на пострадалата са
били причинени и няколко леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и
ал.2 от НК, подробно посочени в заключенията на двете СМЕ. Второто
отегчаващо обстоятелство е дългият период на оздравителния процес от
причинената средна телесна повреда, който е 5-6 месеца от датата на
травмата, през който пострадалата е била с трайно затруднено движение на
левия долен крайник.
В тази насока настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде
коригирана преценката на първостепенния съд за наличие на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Въпреки това въззивната инстанция намира, че на
практика не се налага промяна на вида и размера на наложените на
подсъдимата наказания от четири месеца лишаване от свобода, отложено за
изтърпяване с минимален изпитателен срок и от пет месеца лишаване от
правоуправление, които са справедливи, съответни на тежестта на
извършеното, респ. на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и
с които ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съдът не е изложил подробни мотиви защо при определяне и
индивидуализацията на наказанието прилага разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1
вр. с чл.58а ал.4 от НК, доколкото не става ясно дали е приел наличие на
многобройни и/или на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Липсва аргументиран извод и за това, че многобройността на
14
смекчаващите обстоятелства и/или изключителността на едно или някои от
тях, превръща и най-лекото, предвидено в закона наказание в несъразмерно
тежко. В крайна сметка обаче изводът на съда за необходимост от
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК е верен, доколкото е
налице многобройност на смекчаващите обстоятелства и изключителност на
едно от тях – оказаната помощ на пострадалата, при наличието на които и
най-лекото, предвидено в закана наказание от една година ЛС, се оказва
несъразмерно тежко.
Разноските пред РС са правилно изчислени. Законосъобразно е и
произнасянето относно съдбата на вещественото доказателство.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция
са проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК, за
които въззивната инстанция следи служебно.
С оглед на казаното до тук въззивната жалба следва да се остави без
уважение. Доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна, а като
такава следва да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд не се претендират разноски, поради което и няма
основание за произнасяне в тази насока.
Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 06.03.2023 г. по НОХД №
123/2023г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16