Определение по дело №289/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 556
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20214400500289
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 556
гр. Плевен , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков

Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500289 по описа за 2021 година
Производството е по чл.122 ГПК.
С определение № 260 801/01.04.2021г. по гр.д. № 47/2019г. на РС
гр.Плевен – съдът е повдигнал спор за подсъдност между РС гр.Плевен и РС
гр.Варна относно компетентния да разгледа молбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД
гр.София, ЕИК *** за издаване на ИЛ по влязлата в сила Заповед за
изпълнение № 4933/26.06.2018г., издадена по ч.гр. дело № 9908/2018г. по
описа на ВРС.
Изпратил на осн. чл.122 ГПК делото на ПлОС за произнасяне по спора
за подсъдност.
С влязло в сила на 07.08.2020г. решение по в.гр.д. № 229/2020г. на ОС
гр.Плевен съдът е ОТМЕНИЛ на основание чл.271 от ГПК като
НЕПРАВИЛНО решение № 2376 от 28.11.2019г. по гр.д. №47/2019г. по
описа на Плевенски Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИЛ следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД гр.София, с ЕИК: *** от И. Д. И. от гр. Варна, с ЕГН:
***:
1
-1 500 лв. – част от 17 193,79 лв., явяващи се дължима главница по
договор за отпускане на потребителски паричен кредит №864513 от
08.06.2012г., сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД-гр. София и И. Д. И. и анекс към договора №1331353
от 27.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.06.2018г. до окончателното и изплащане;
-1 500 лв. – част от 2 004,60 лв., явяващи се дължимата
договорна/възнаградителна лихва за периода от 08.06.2012г. до 27.07.2015г.,
които вземания са били прехвърлени от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ЕАД-гр. София на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД-гр. София с
договор за цесия от 27.07.2015 г. и за които вземания е била издадена в полза
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София Заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9908/2018г. по описа на Варненски Районен съд.
ОСЪДИЛ на основание чл.77 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на Плевенски Районен съд ДТ в размер
на 60лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Д. И. от гр. Варна, с ЕГН:
*** да заплати в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, с ЕИК: ***
сумата от 60лв., явяваща се разноски, направени за ДТ в заповедното
производство, сумата от 160лв., явяваща се разноски, направени за депозит за
възнаграждение на ВЛ в първоинстанционното исково производство и сумата
от 60лв., явяваща се разноски за ДТ за въззивно обжалване.
На датата на влизане в сила, делото е изпратено на ПлРС и е постъпило
на 10.08.2020г. в този съд.
На 04.09.2020г. – л.135 от делото ПлРС върнал на ВРС ч.гр. дело №
9908/2018г. – заповедно производство, към което изпратил заверен препис от
влязлото в сила решение.
На 08.09.2020г. делото постъпило в РС гр.Варна видно от обратната
разписка за това – л.137 от същото.
Въпреки, че в самото Заявление за заповедното производство по чл.410
2
ГПК ищцовото ЕООД са поискали от заповедния съд – ВРС – издаването на
ИЛ, вместо да подадат молба до съда, разгледал исковото производство за
присъдените им разноски в исковото производство, а до Заповедния съд – за
останалите суми, на 30.11.2020г. са подали молба до ПлРС за издаване на ИЛ
за присъдени в полза на Дружеството суми по гр.д. № 47/2019г. на ПлРС и по
влязлата в сила Заповед за изпълнение, като внесли и такса за издавена на ИЛ
по сметка на ПлРС.
РС гр.Плевен разгледал молбата и на 01.12.2020г. постановил да се
издаде ИЛ за разноските, а в останалата Част молбата да се изпрати на
компетентния съд по частното дело, което с писмо от 07.12.2020г. е сторено.
Молбата за издаване на ИЛ на ищеца постъпила в РС гр.Варна на
11.12.2020г. и на 16.12.2020г. заповедният съд постановил: „Частното дело да
се изпрати на ПлРС по компетентност по гр.д. № 47/2019г., доколкото
компетентен да издаде ИЛ и за вземания по заповедно производство е
исковия съд“. Вместо да съобрази, че още със заявлението е сезиран да издаде
Заповед за изпълнение и ИЛ на осн. чл.410 ГПК, а от друга страна от
07.08.2020г. е налице влязла в сила Заповед за изпълнение, ВРС с писмо от
21.12.2020г. изпратил частното гражданско дело със заповедното
производство на ПлРС по гр.д. № 47/2019г.
За да повдигне препирня за подсъдност между районните съдилища в
гр.Плевен и гр.Варна, РС – Плевен приел, че съгласно чл.416 ГПК, озаглавен
Влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение съдът издава ИЛ и отбелязва това върху Заповедта.
Като отчел, че влязлата в сила Заповед за изпълнение е посочена като
изпълнително основание в чл.404 т.1 ГПК, а в чл.405 ГПК е предвидено
молбата въз основа на актовете по чл.404 т.1 ГПК да се подаде до
първоинстанционния съд, разглеждал делото или до съда, който е издал
заповедта за изпълнение, ПлРС приел че компетентен да се произнесе по
молбата от 30.11.2020г. е заповедния съд – ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл.122 изр.2 ГПК спорът за подсъдност
между съдилища, които принадлежат към районите на различни по - горни
съдилища се разрешава от онзи по - горен съд, в чийто район се намира съдът,
3
който последен е приел или отказал да разгледа делото.
С оглед тази разпоредба Плевенският окръжен съд приема, че е
компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност.
Молбата за издаване на ИЛ от 30.11.2020г. следва да се разгледа от ВРС
не само защото, частното гражданско дело с влязлата в сила Заповед за
изпълнение още на 08.09.2020г. вече се е намирало във ВРС, а молбата е
подадена в ПлРС на 30.11.2020г. и предвид процесуална икономия молбата за
ИЛ на ищцовото Дружество е по-бързо и удобно да се приложи по
заповедното дело, но и поради изпълнението на специалната разпоредба на
чл.416 ГПК – този който следва да отбележи издаването на ИЛ върху влязлата
в сила Заповед за изпълнение е Заповедния съд. Нормата е в главата
Заповедно производство на ГПК и първият сезиран с искането за издаване на
Заповед за изпълнение и ИЛ е именно съдът по ч.гр. дело № 9908/2018г. на
ВРС.
По гореизложените съображения настоящият състав на решаващия съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молба вх. № 268 226 от 30.11.2020г. на
„ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София, ЕИК *** за издаване на ИЛ по влязлата в
сила Заповед за изпълнение № 4933/26.06.2018г., издадена по ч.гр. дело №
9908/2018г. по описа на ВРС, е Районен съд гр.Варна.
Препис от определението да се изпрати на ПлРС за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн. т.9 б.В, изр.3 от ТРОСГТК №
1/09.12.2013г. на ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5