и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 50/11.06.2004 г., постановено по гр.д. № 179/2004 г. Кърджалийският районен съд е признал уволнението за незаконно и е отменил заповед за уволнение № РД 14-02/16.01.2004 г. на Директора на РЗОК – гр.Кърджали, с която на основание чл.328, ал.1, т5 от КТ е прекратено, считано от 17.01.2004 г., трудовото правоотношение с Виолина Венциславова Терзиева от гр.Кърджали, ул.”Сан Стефано” № 26, бл.”Радио и телевизия”, вх.3, ап.11, с ЕГН **********, като е възстановил ищцата на предишната й работа – Началник отдел “Контрол” в РЗОК – гр.Кърджали. Със същото решение РЗОК – гр.Кърджали е осъдена да заплати на Виолина Венциславова Терзиева сумата в размер на 1 320 лв., представляваща обезщетение за времето от 19.01.2004 г. до 19.04.2004 г., през която същата е останала без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.03.2004 г. до окончателното заплащане, като искът в останалата му част и за разликата до 1320 лв. до 1332 лв. е отхвърлен. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищцата. РЗОК – гр.Кърджали е осъдена да заплати на Виолина Венциславова Терзиева направените по делото разноски в размер на 300 лв., а по сметка на РС – Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Районнна здравноосигурителна каса – гр.Кърджали, представлявана от ю.к. Дякова, който го обжалва като неправилно поради противоречие с материалния закон. В жалбата се сочи, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено правното основание – чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посочено било, че уволнението се извършало поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Не било нужно работодателят да ангажира доказателства и да посочва точно кое качество липсва у служителя, тъй като липсата на качества не се установявала по специален ред. Изброяването на качествата които липсвали у служителя в заповедта за уволнение би лишило работодателя би лишило работодателя от преценка за качествата за ефективно изпълнение на работата. Не било необходимо липсата на качества да бъде установено чрез комплексна оценка или специална комисия, а било достатъчно да бъде установено от работодателя. Твърди се също, че първоинстанционният съд не бил взел предвид писмените доказателства – доклади и писмени обяснения на служители в отдел “Контрол”, от които било видно, че ищцата не осъществявала функциите на началник отдел “Контрол”. Моли съда да отмени изцяло решението на Кърджалийския районен съд, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, представляван от ю.к.Дякова, въззивникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата Виолина Венциславова Терзиева, представлявана от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта била немотивирана, поради което съдът не може да извърши проверка относно нейната правилност. Моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената проверка на обжалваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично неоснователна. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Виолина Венциславова Терзиева се установява, че за времето от 12.06.2000 г. до 19.01.2004 г. същата е заемала длъжността Началник отдел “Контрол” в Районна здравноосигурителна каса – гр.Кърджали. Установява се също, от представеното като доказателство по делото заверено копие от диплома за завършено образование, че въззиваемата има висше образование по специалността “счетоводство и контрол”. В съдебно заседание, проведено на 16.04.2004 г. първоинстанционният съд е извършил справка по трудовата книжка на въззиваемата, от която е било установено, че след прекратяване на трудовия договор с РЗОК няма други вписвания. Същото се установява и от представеното като доказателство по делото заверено копие от трудова книжка на Виолина Венциславова Терзиева. По делото са представени като доказателства два броя доклади за извършени проверки в РЗОК – гр.Кърджали, а също така и функционална характеристика на отдел “Контрол” при РЗОК – гр.Кърджали. Представени са и два броя обяснение на лица, евентуални са могли да бъдат разпитани като свидетели, поради което същите са неотносими към делото и съдът не ги обсъжда. От писменото заключение на вещото лице Г.Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на Виолина Венциславова Терзиева за м.декември 2003 г. е 440 лв. При така събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани. Трудовото правоотношение с въззиваемата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са посочени конкретните обстоятелства, от които може да се направи извод, че служителката обективно не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е безвиновно и обективно по своя характер. Поради тази причина в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъдат посочени онези конкретни обстоятелства, даващи основание да се направи извод, че служителката не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Текстовото изписването на законовия текст – чл.328, ал.1, т.5 от КТ, в никакъв случай не може да бъде конкретно описание на обстоятелствата, които са относими към това правно основание, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Правното основание не би могло да пояснява само себе си без излагането на конкретни фактически обстоятелства. Ето защо заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена само на това основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Неотносими към предмета на делото са всички доводи на въззивника, касаещи дисциплинарни нарушения на въззиваемата, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.5 от КТ е безвиновно, докато всяко дисциплинарно нарушение предполага виновно действие или бездействие, нарушаващо трудовата, респ. служебната дисциплина. Ако работодателят е констатирал дисциплинарни нарушения, извършени от Виолина Венциславова Терзиева, то същият е следвало да проведе дисциплинарно производство, да изиска обяснения и да наложи съответното дисциплинарно наказание. Настоящият случай обаче не е такъв. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е релевирано дисциплинарно нарушение, като трудовото правоотношение не е прекратено поради налагане на дисциплинарно нарушение. И най-накрая, но не на последно място следва да се изтъкне, че въззиваемата е заемала длъжността Началник отдел “Контрол”, считано 12.06.2000 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – 19.01.2004 г. През посоченият период Терзиева е изпълнявала служебните си задължения, като работодателят не е констатирал липса на качества за ефективно изпълняване на работата, което предполага, че същата е притежавала такива. По отношение на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ то неговата основателност е обусловена от основателността на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ. Безспорно е, че в следствие на незаконното уволнение ищцата, въззиваема в настоящото производство, е претърпяла вреди, които се равняват на получаваното от нея брутно трудово възнаграждение. От заключението на вещото лице Г.Добруджалиева, както и от извършената справка от трудовата книжка на Виолина Терзиева се установява, че за времето от 19.01.2004 г. до 19.04.2004 г. въззиваемата не е била в трудово правоотношение с друг работодател. Т.е. за посоченият период Виолина Терзиева е останала без работа, за което на същата следва да бъде присъдено обезщетение. В този случай съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ и заключението на вещото лице дължимото обезщетение възлиза в размер на 1320 лв., до който размер на този иск обосновано и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Що се отнася до предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 , т.4 от КТ, то същият е недопустим и обжалваното решение в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството в същата част прекратено. Този иск има за предмет промяна в основанието за уволнение, когато то е вписано неправилно в трудовата книжка на работника или служителя по повод на валидно прекратено трудово правоотношение, по който въпрос страните не спорят. В случай, че се иска отмяна на уволнението като незаконосъобразно, то работникът или служителят няма правен интерес да иска поправка на основанието за уволнение, поради което този иск е недопустим и неправилно първоинстанционният съд го е разгледал по същество и се е произнесъл по него. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решение № 50/11.06.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 179 по описа за 2004 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Виолина Венциславова Терзиева против РЗОК – гр.Кърджали, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като производството в тази му част следва бъде прекратено. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва в полза на Виолина Венциславова Терзиева да бъдат присъдени направените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв., съразмерно на уважената част от исковете, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ГПК. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 50/11.06.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 179 по описа за 2004 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Виолина Венциславова Терзиева против РЗОК – гр.Кърджали, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – гр.Кърджали да заплати на Виолина Венциславова Терзиева от гр.Кърджали, ул.”Сан Стефано” № 26, бл.”Радио и телевизия”, вх.3, ап.11, с ЕГН ********** направените по делото разноски за въззината инстанция в размер на 150 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: Членове:1. 2. |