Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
11.03.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
11.02. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
353 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 405 от КТ.
Производството е образувано
по жалба на „Маказа 68“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, против предписания
по т. 1 и т. 2 в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2032392/13.11.2020
г., издаден от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на
дружеството са дадени задължителни предписания с изпълнение в срок до
30.11.2020 г., както следва: 1. Да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се
налага наемен труд, съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ и 2. Да
организира провеждане на инструктаж на работното място на лицето Ю. С. Ю.,
съгласно изискванията на чл. 281, ал. 1 от КТ и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Счита, че процесните
предписания се явявали незаконосъобразни като наложени в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
В тази връзка излага съображения,
че посоченият недвижим имот, собственост
„МАКАЗА 68” ЕООД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***,
находящ се етаж -* в сграда с идентификатор №***, с
административен адрес: ***, действително бил с предназначение - „за търговска
дейност” по КККР на ***, по към момента на извършената проверка не е
представлявал и не е функционирал като пицария „***“, поради което описаното в
протокола за извършена проверка от 03.11.2020 г., съставен от инспектори при Д
„ИТ“ - гр.Кърджали, не отговаряло на действителното положение. В така описания
обектът не се е осъществявала търговска дейност, като такива не се
осъществявали и понастоящем, поради което в проверявания обект, към 03.11.2020
г., не са се намирали лица, наети от „МАКАЗА 68” ЕООД, които да полагат труд по
трудово правоотношение.
На следващо място твърди, че към момента
на проверката в обекта не са се намирали лица, които да осъществяват трудова
дейност. Посоченото в протокола лице Ю. С. Ю. също не се е намирало в обекта,
както при проверката, така и в последващ момент.
Въвежда доводи, че дори и да е било
налице нарушение на трудовото законодателство, то в релевантния ПИП било налице
бланкетно възпроизвеждане на законовите разпоредби,
без да е конкретизирано какви изисквания не е изпълнил работодателя. Това
съставлявало пречка за изпълнението на предписанията и водело до нарушаване
правото на защита на работодателя.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени предписания по т. 1 и т. 2 в Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР 2032392/13.11.2020 г., издаден от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“
гр. Кърджали.
В съдебно
заседание, чрез адв. Г. поддържа депозираната жалба по
изложените в нея съображения.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Кърджали, не изпраща представител. От юрисконсулт Н. К. е постъпило писмено
становище, в което оспорва предявената жалба. Счита наложените принудителни
административни мерки за обосновани и законосъобразни, съответстващи на изискванията
на закона и събраните писмени доказателства. Излага подробни съображения в
подкрепа на доводите си. Моли съда да отхвърли жалбата, респ. да потвърди
наложените принудителни административни мерки като присъди юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.11.2020 г. служители на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Кърджали са извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол: „строително-монтажни и довършителни работи
в пицария „***“, намиращ се в ***, стопанисван от „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***.
При проверката е констатирано, че: 1. В обекта не се държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта на
контрол, където се полага наемен труд; 2. Управителят на дружеството – С.А.О.
не е организирал провеждането на инструктаж на работното място на лицето Г. Ю.
М. - работник, извършващ довършителни работи на обекта, преди да му бъде
възложена самостоятелна работа; 3. „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***, в качеството си
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не сключил трудов договор в
писмена форма с лицето Г. Ю. М., с ЕГН **********, преди постъпването му на
работа, което лице към момента на проверката боядисвал помещение на втория етаж
на пицарията. Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за
извършена проверка № ПР 2032392/13.11.2020 г./л. 31 – л. 32 от делото/,
с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***,
са дадени предписания, както следва: 1.
Да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се налага наемен труд,
съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ и 2. Да организира провеждане на инструктаж на работното място на
лицето Ю. С. Ю., съгласно изискванията на чл. 281, ал. 1 от КТ и чл. 13 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Определен е срок за
изпълнение на предписанията – 30.11.2020 г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.
168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е
допустима като подадена в законоустановения 14 –
дневен срок/жалбата е депозирана на 01.12.2020 г. чрез куриерска фирма ЕКОНТ – л. 41 от делото/ от съобщаването на акта/видно
от отбелязването в процесния протокол – 17.11.2020
г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Жалбата е депозирана на
01.12.2020 г. чрез куриерска фирма ЕКОНТ – л.
41 от делото.
Разгледана по същество, същата се явява
частично основателна.
Предмет на настоящето производство е оспорване законосъобразността на издадените предписания, обективирани в т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка с № ПР 2032392/13.11.2020 г. на контролен орган при дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, които по съществото си представляват принудителни административни мерки. Видно от чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика, която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с нейните 28 териториални поделения – дирекции „Инспекция по труда”, разположени в административните центрове на областите, е част от организираната специализирана администрация на агенцията – чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник на агенцията. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от цитирания правилник, дирекциите „Инспекция по труда” са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда” и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при установяване нарушение на законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. На основание чл. 404, ал. 1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл. 405 от КТ, могат да се обжалват по реда на АПК. С оглед на това съдът намира, че процесният акт е издаден от административен орган – инспектор в дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което не е налице отменителното основание и по чл. 146, т. 2 от АПК
.Съдът не възприема доводите на пълномощника на
жалбоподателя, че процесният Протокол за извършена
проверка № ПР 2032392/13.11.2020 г. се явявал неистински документ,
аргументирани с обстоятелството, че на управителя на дружеството бил връчен
препис от ПИП, в който липсвал подпис на инспектор А. С. В тази връзка по делото
е представено и прието заверено копие от релевантния Протокол за извършена
проверка № ПР 2032392/13.11.2020 г., в който се съдържат надлежно положени
подписи на участвалите в проверката служители на ДИТ-Кърджали, а именно: Е. М.,
И. Д. и А. С., както и подпис на едноличния собственик и управител на „МАКАЗА
68” ЕООД, с ЕИК *** с отразена дата на връчване на протокола – 17.11.2020 г./л. 32, стр. 2-ра от делото/. Съдържанието
на същият е идентично с това на представените със жалбата копия от ПИП, в които
липсва подпис на инспектор А. С., както впрочем липсва и отразена дата на
връчване на протокола на управителя на дружеството. Предвид това настоящият
състав приема, че е налице надлежно съставен протокол от извършена проверка,
представляващ по същността си ИАА, с който са наложени оспорените принудителни
административни мерки, съдържащ подписите и длъжността на издалите го лица, с
което са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Безспорно е по
делото, че горепосочените лица са участвали в процесната
проверка, което се установява от съдържанието на констативен протокол от
03.11.2020 г./л.16 от делото/ и не се
оспорва от пълномощника на жалбоподателя.
Оспорените задължителни предписания, материализирани в
т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР 2032392/13.11.2020
г. представляват принудителни
административни мерки/ПАМ/, които на основание чл. 404, ал. 1 от КТ се прилагат за предотвратяване
и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Предвид това,
въпросът, на който следва да се даде отговор е, налице ли е в конкретния случай
нарушение на трудовото законодателство, което да налага прилагането на
конкретната ПАМ, с оглед преустановяването му или предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от него.
С атакуваното предписание по т. 1 от релевантния
протокол за извършена проверка, на „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, представляван от управителя
С.А.О., е предписано да държи на разположение на контролните органи екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се полага наемен
труд, съгласно изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Посочената разпоредба
регламентира, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят
е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника
за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за
дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време
и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време.
По отношение на предписанието по т. 1, съдът намира,
че същото е издадено след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая, респ. в съответствие с нормата на чл. 35 от АПК и събиране на относимите доказателства по чл. 36 от АПК. В производството по издаване
на оспореното предписание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предоставена е възможност
на заинтересованото лице да представи доказателства и изложи възраженията си
във връзка с извършената проверка и констатациите при същата, като
представените от управителя на „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***, доказателства и
заявените от него фактически обстоятелства, са взети предвид при налагане на
ПАМ. Предвид това съдът счита, че не са налице основанията на чл. 146, т. 3 от АПК.
На следващо място, съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи, че при извършената на 03.11.2020 г., в обекта на
контрол не са се намирали лица, наети от „МАКАЗА 68” ЕООД, които да полагат
труд по трудово правоотношение. Видно от представените и приети по делото
писмени доказателства - Протокол за извършена проверка № ПР 2032392/13.11.2020
г., Констативен протокол от 03.11.2020 г./л.
16 от делото/, Служебна бележка № **/*** г./л. 18 от делото/, Декларация по чл. 402 от Г. Ю. М., с дата на
съставяне 03.11.2020 г./л. 19 от делото/,
Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК)/л. 13 от делото/ и АУАН № 09-002511/17.11.2020 г./л. 50 – л. 52 от делото/, при
осъществената на 03.11.2020 г. проверка от служители на ДИТ – Кърджали в пицария
„***“, намиращ се в ***, е констатирано, че в обекта се намира лицето Г. Ю. М.,
с ЕГН **********, който към момента на проверката боядисвал помещение на втория
етаж на пицарията. В предоставената му декларация същият е отразил
собственоръчно, че работи от два дни в дружество „***“ на обект пицарията на ул.„***“,
където извършвал довършителни работи. Посочил е работно време, почивни дни –
събота и неделя, както и получаваното възнаграждение. При връчването на
призовка за предоставяне на доказателства в ДИТ – Кърджали, управителят на „***“
С.О. е изпълнил ръкописен текст, удостоверявайки обстоятелството, че
извършваните строително-монтажни работи в обекта на ул.„***“ № * се
осъществяват от „другата му фирма“ – „МАКАЗА 68“ ЕООД, като лицето Г. Ю. му е
бил изпратен да боядисва стена в пицарията. В тази връзка О. е предоставил на
контролните органи служебна бележка за проведен начален инструктаж по
безопасност на Г. Ю. М. Служебната бележка е оформена с подписите на лицето и С.О.
и фирмен печат на „МАКАЗА 68“ ЕООД. Предвид липсата на писмен трудов договор
между М. и работодателя „МАКАЗА 68“ ЕООД, е бил съставен АУАН №
09-002511/17.11.2020 г. за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Горепосочените доказателства са еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи, поради което според настоящият
съдебен състав установяват по несъмнен начин обстоятелството, че на 03.11.2020
г. в обект пицария „***“, намиращ се в ***, са се извършвали
строително-монтажни работи от „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***, изразяващи се в
боядисване на стени на едно от помещенията от лицето Г. Ю. М., наето от
дружеството. По делото не се спори, че посеченият обект е ситуиран
в недвижим имот, собственост на „МАКАЗА 68” ЕООД, което е видно от представения
и приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. **, рег.
№ ***, дело № **/** г. на нотариус К. З., рег. № ** на Нотариалната камара/л. 5 – л. 7 от делото/. Без значение е
обстоятелството, че към датата на проверката пицарията не е функционирала по
предназначение, респ. в обекта не се е осъществявала търговска дейност. Разпоредбата
на чл. 403а, ал.1 от КТ въвежда изискването за работодателя
да държи на разположение на контролните органи цитираните в нормата документи/измежду
които и екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред/ на местата, на които
се полага наемен труд. Доказателствата по делото установяват, че в процесния обект е полагал наемен труд лицето Г. Ю. М. в
полза на работодателя „МАКАЗА 68” ЕООД, поради което за последния е възникнало
задължението по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Безспорно е по делото, че такива
документи не са представени на проверяващите при извършване на проверката,
поради което е налице нарушение на чл. 403, ал. 1 от КТ и предписанието по т. 1
се явява материално законосъобразно и в съответствие с целта на закона, респ.
по отношение на него не са налице основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и процесната жалба, в тази й част, следва да бъде отхвърлена.
С предписанието по т. 2 от Протокол за извършена проверка
№ ПР 2032392/13.11.2020 г., на работодателя „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***, чрез
управителя С.А.О., е постановено да организира провеждане на инструктаж на
работното място на лицето Ю. С. Ю., съгласно изискванията на чл. 281, ал. 1 от КТ и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В тази връзка следва да се отбележи, че в приетата по
делото административна преписка, не се съдържа нито едно доказателство, което
да установява обстоятелството, че посоченото в предписанието лице – Ю. С. Ю., е
в трудови правоотношения с работодателя „МАКАЗА 68” ЕООД, с ЕИК ***. Независимо
от дадените с Разпореждане № 13/08.01.2021 г. от съда указания за представяне
на доказателства в тази връзка, такива не са ангажирани от ответника, поради
което и с оглед съдържанието на представената писмена защита от юрисконсулт К.,
в което са въведени твърдения за допусната техническа грешка относно имената на
лицето, съдът приема за установено по делото, че описаното в т. 2 на
предписанието, дадено с процесния Протокол за
извършена проверка с № ПР2032392/13.11.2020 г., лице - Ю. С. Ю., не е било в
трудови правоотношения с „МАКАЗА-68” ЕООД – ***, ЕИК: ***, като същото не се е
намирало в обекта на контрол при извършената на 03.11.2020 г. проверка от служителите
на ДИТ – Кърджали. Предвид това обстоятелство, в конкретния случай „МАКАЗА-68” ЕООД – *** не се явява
работодател на лицето, поради което за дружеството не е възникнало задължението
да организира провеждане на инструктаж на работното място на лицето Ю. С. Ю.,
съгласно изискванията на чл. 281, ал. 5 от КТ/в предписанието неправилно е
посочен чл. 281, ал. 1 от КТ/ и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. С други думи
липсва нарушение на трудовото законодателство, чието предотвратяване и
прекратяване да предполага прилагането на принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 404 от КТ, поради което така даденото предписание се явява в
противоречие с материалния закон - чл. 281, ал. 5 от КТ/в предписанието
неправилно е посочен чл. 281, ал. 1 от КТ/ и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, както и в противоречие с целта на
закона. С оглед това и на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, предписанието
по т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР 2032392/13.11.2020 г., следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място, след като административният орган е
констатирал несъответствие между целеното и документираното в процесното предписание, то във всеки един момент би могъл
да пристъпи към поправка на явна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, от която възможност органът очевидно не се е възползвал. Съгласно
посочената разпоредба, очевидни фактически грешки, допуснати в административния
акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за
обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на
заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по
предвидения в този кодекс ред.
При този изход на делото на основание чл. 143 от АПК
във вр. с чл. 144 от АПК във вр.
с чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед надлежно въведеното в жалбата искане, в полза
на „МАКАЗА-68” ЕООД ***, ЕИК ***
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 550 лв.
Заплатеното от жалбоподателя в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие сер. ** № *** от *** г., е в размер на 500 лв. Същото е в
съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражението за прекомерност на пълномощника на ответника се явява
неоснователно.
Предвид отхвърлената част от жалбата и заявеното
искане от пълномощника на ответника за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на жалбата, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр.София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът