Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети
януари две хиляди и дванадесета година,
в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 02558 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена
от Г.Б.С.
с ЕГН:********** ***, чрез адвокат пълномощника си Р.М.К. от ПАК
СРЕЩУ
К.О.К.
с ЕГН:**********о***
С
искане да бъде осъден ответника да й възстанови сумата от 3950 /три хиляди деветстотин и петдесет/ лева, за които същият ce е
задължил с подписването на споразумение да възстанови, поради неизпълнение на
клаузите, съгласно сключените между страните договори за строително - монтажни
работи от 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
момента на образуване на настоящето производство до окончателното изплащане на
сумата, както и да бъде осъден да й заплати сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът не е подал отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
На 22.05.2018 г. между
страните по делото бил сключен договор за извършване на СМР по силата на който,
ответникът се задължил да извърши следните строително - монтажни работи:
Направата на бетонова площадка с размери 7 метра, ширина 5 метра , на височина
от към подпорните стени около 1 метър , до нивото на улицата в имота находят се
в град П. , ул. „****, описани подробно в приложение №1 , неразделна част от
договора. Цената , която ищцата следвало да заплати била 4250.00 лева. Цената
съгл. чл. 2 от сключения договор следвало да бъде платена както следва: 40%
авансово плащане при подписване на договора -1700 лв., 25 % - при направа на
арматура на площадката – 1000 лв., 25% - при бетониране на подпорни стени –
1000 лв. и 10 % -окончателно плащане при завършване на обекта и подписване на
приемо-предавателен протокол – 550 лв. Крайният срок на договора, съгл. чл. 3
от Договора бил 24.06.2018 година.
С разписка от
22.05.2018 г. ищцата заплатила на ответника сумата от 1700 лв.
На същата дата - 22.05.2018
г. подписали още един договор, с който ищцата възлагала на ответника и следните
строително - монтажни работи, а именно: Направата на масивна ограда с дължина
16 /шестнадесет/ линейни метра и: височина 2,20метра на южната граница на имота
находят се в град П. , ул. “****, описани подробно в приложение №1 към
договора. Цената по договора била 3280 /три хиляди двеста и осемдесет/ дева. Цената
съгл. чл. 2 от сключения договор следвало да бъде платена както следва: 40%
авансово плащане при подписване на договора -1300 лв., 25 % - при доставка и
зидане на бетонови блокчета – 800 лв., 25% - при бетониране на колони и пояс – 800
лв. и 10 % -окончателно плащане при завършване на обекта и подписване на
приемо-предавателен протокол – 380 лв. Крайният срок на договора, съгл. чл. 3
от Договора бил 24.06.2018 година.
С разписка от
22.05.2018 г. ищцата заплатила на ответника сумата от 1300 лв.
Съгласно чл. 12, ал. 1
от всеки един от двата сключени договора между страните при забава за завършването
и предаването на работите в срока изпълнителя дължи неустойка в размер на 1% за
всеки просрочен ден, но не повече от 15 %.
Касателно настоящия
случай, съгласно твърденията на ищеца, които не са оборени от ответника,
просрочието е било по-голямо от 15 дни.
Предвид на това и
размера на неустойката по първия договор е в размер на 637.50 лв., а втория
договор е 492.00 лв. или общо 1129.50 лв.
Видно от приложеното
по делото споразумение подписано от страните ответника е приел, че е в
неизпълнение на договорите, сключени на 22.05.2018 г. и се е задължил да възстанови
на възложителката платената му сума в размер на 3000.00 лв., както и да й
заплати неустойка в размер на 950.00 лв. В споразумението са разсрочили
заплащането на тази сума, както следва: ответника се задължил на 31.07.2018 г. да
изплати сумата от 2000.00 лв. и до 31.08.2018 г. да й изплати останалата сума
от 1950.00 лв.
По делото не са
ангажирани доказателства, че ответника е изплатил каквато и да е сума на
ищцата.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са два обективно
кумулативно съединени иска по чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
Между страните са били сключени два договора за изработка.
Ищцата е изправната страна по договорите. Видно от събраните доказателства тя е
изплатила на ответника във връзка с двата сключени договора сумата от 3000.00
лв. Ответника е бил неизправната страна по всеки един от двата договора, до изтичането
на срока му той не е изпълнил задълженията си, като дори не е стигнал до първия
етап, съгласно всеки един от двата сключени договора. Налице е било просрочие в
изпълненинието, като съгласно съдържанието на договорите в този случай е
дължима и неустойка. Общата дължима неустойка при просрочие с повече от 15 дни
е била в размер на 1129.50 лв.
При наличието на горните
обстоятелства страните са сключили помежду си споразумение, с което са новирали
задълженията по двата договора и в
условията на договорна автономност са се споразумяли, че ответника ще върне на
ищцата сумата в размер
на 3000.00 лв., получена от него при сключването на двата договора, както и ще
й заплати неустойка в размер на 950.00 лв. В споразумението са разсрочили
заплащането на тази сума, както следва: ответника се е задължил на 31.07.2018
г. да изплати сумата от 2000.00 лв. и до 31.08.2018 г. да й изплати останалата
сума от 1950.00 лв.
По делото е безспорно
установено, че с цитираното споразумение за ответника е възникнало задължението
да изплати на ищцата сумата от 3950.00 лв. Към момента на подаване на исковата
молба задължението е изискуемо изцяло, тъй като и втория падеж е настъпил.
Ответникът в хода на
производството не ангажира никакви доказателства относно погасяването на
посоченото задължение, както изцяло, така и частично. Доказването на правоизключващите
обстоятелства е разпределено в доказателствена тежест именно на ответника.
Предвид посоченото
настоящия съдебен състав намира, че иска за сумата от 3950.00 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен. Основател е и акцесорния иск за присъждане
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид цялостното
уважаване на иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да му бъдат
присъдени изцяло сторените от него разноски в хода на производството, които са
в общ размер на 658.00 лв., от тях: 158.00 лв.- държавна такса и 500.00 –
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.О.К. с ЕГН:**********о*** ДА ЗАПЛАТИ Г.Б.С. с ЕГН:********** *** сумата от 3950 /три хиляди деветстотин ш
петдесет/ лева, за които същият ce е задължил с подписването на споразумение да
възстанови, поради неизпълнение на клаузите, съгласно сключените между страните
договори за строително - монтажни работи от 22.05.2018г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от момента на образуване на настоящето производство
– 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.О.К. с ЕГН:**********о***
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.С. с ЕГН:********** *** сумата в размер на 658,00 /шестстотин петдесет и осем лева/ - съдебноделоводни разноски в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.