РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 717
гр.Пловдив, 21 . 04 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 398/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
ТЕНИК ИНВЕСТ ЕООД, гр.Пловдив, ул.
„Бегония”, № 2, представлявано от управителя Й.Н. с пълномощник адв.Ст. К. - Д.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 1030
- 000101/25.01.2022г. на Началник Група, сектор Пътна полиция при към ОД МВР
-Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна – издадена при съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон. Поискано е административният акт
да бъде отменен с присъждане на направените съдебни разноски. В ход по същество
адв. К. – Д. поддържа, че оспорената
заповед е издадена при неизяснени фактически основания в нарушение на чл.59
ал.2 т.4 АПК. В заповедта не е посочено в какво точно се изразява извършеното
нарушение и не е ясно в коя хипотеза на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е приложена
мярката. Описание на конкретното нарушение липсва и в АУАН. Налице е влязла в
сила резолюция за прекратяване на административно-наказателното производство,
поради което заповедта следва да бъде отменена. В писмени съображения по
същество е изтъкнато, че резолюция № 22-1030-М000035/26.01.2022г., издадена по
АУАН серия АД № 227659/25.01.2022г. за прекратяване на
административно-наказателното производство е влязла в сила, поради което следва
да бъде зачетено действието й – прекратяване на административно-наказателното
производство по АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Заявено
е, че лицето, управлявало МПС е с валидно свидетелство за управление, издадено
от Великобритания, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата от 1968г. и според данните от МВР относно Брекзит на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/ в рамките на преходния период /до 31.12.2020г./, СУМПС, издадено от
Обединеното кралство се признава за СУМПС, издадено от държава – членка на ЕС и
лицата, притежаващи такова могат да го ползват до датата му на валидност или до
края на преходния период, в зависимост от това, коя от двете дати настъпи
най-напред. След изтичане на преходния период, в РБългария СУМПС, издадено от
Обединеното кралство ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която
е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и
отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Според информация
от сайта на МВР относно подмяна на СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания
– за подновяване на книжката на български гражданин е достатъчно да се установи
обичайното пребиваване в република България – през последната една година да са
пребивавали поне 185 дни на територията на страната. Според справката за
пътуване на нарушителя, след влизането му в България на 09.11.2020г., същият не
е напускал страната или същият със сигурност има обичайно местопребиваване в
РБългария. В случая СУМПС е със срок на валидност до 19.09.2030г. и не се
установява тримесечното ограничение по чл.162 ал.1 ЗДв.П във вр. и с режима
относно преходния период.
- Ответникът Началник Група, сектор
Пътна полиция при към ОД МВР - Пловдив не изрази становище по жалбата. С
представяне на преписката началник сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив
поддържа, че по време на извършената проверка на 25.01.2022г. МПС е управлявано
от водач, непритежаващ валидно СУМПС, издадено от страна – членка на ЕС или
Европейското икономическо пространство. Водачът е представил английско СУМПС, с
което е управлявал автомобила след като са изтекли повече от три месеца от дата
на влизане в РБългария – 09.11.2020г и на водача е съставен АУАН № АД/227659 от
25.01.2022г., който е подписан без възражения. Заявено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до
минимален размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при уважаване на жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Съобщаване на акта е извършено на
05.02.2022г. Жалбата е подадена на 14.02.2022г. в деловодството на АС –
Пловдив, в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Оспорващото
лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен
интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.7
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.27/,
както и заповед № 8121з-1525/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на която е издадена първопосочената; АУАН серия АД бл.№ 227659/25.01.2022г. /л.21/ –
отразено е, че на 25.01.2022г., около 14:50ч., в гр.Пловдив, по ул.Христо
Г.Данов до № 4, лицето Т.Й.Н. управлява лек автомобил Пежо 206 с рег.№ ***, собственост
на Теник Инвест, като : управлява МПС със СУМПС образец Великобритания повече
от 3 месеца от датата на влизане в страната, а именно от 09.11.2020г., с което
виновно е нарушил чл.162 ал.1 ЗДв.П; справка за пътуване на лице – български гражданин
по отношение Т.Н. с данни за влизане в РБ на 09.11.2020г.; справка за лице – АИС
„Български документи за самоличност“ относно Т.Н., в която е отразено СУМПС –
БГ № ***, изд. от ОД МВР – Пловдив на 23.01.2018г., валидно до 23.01.2028г.,
статус : унищожен; справка за нарушител / водач по отношение Т.Н. /л.24 и сл./
– с данни за множество издадени АУАН и НП, като по отношение АУАН №
227659/25.01.2022г. е налице: мотивирана
резолюция от 26.01.2022г. с № 22-1030-М000035, която е регистриран в системата
и присъда/решение по НОХД № 641/03.02.2022г. на РС-Пловдив /отбелязано
„Протокол“/ - чл.343Б ал.3.
Преписката не съдържа посочените
мотивирана резолюция от 26.01.2022г. с № 22-1030-М000035, която е регистриран в
системата и присъда/решение по НОХД № 641/03.02.2022г. на РС-Пловдив - чл.343Б
ал.3, както и „СУМПС образец Великобритания“, отразено в АУАН / 25.01.2022г.
В съдебното производство пълномощникът
на оспорващото лице представи и са приети : заверено копие от СУМПС на Т.Н.,
издадено на 20.09.2020г. и валидно до 19.09.2030г., Великобритания; мотивирана
резолюция № 22-1030-М000035 от 26.01.2022г., издадена от административния орган
– издател на оспорената заповед, по отношение на АУАН серия АД, № 227659 от
25.01.2022г. против Т.Н.. В мотивираната резолюция е отразена фактическата
констатация от АУАН № 227659 от 25.01.2022г. и на основание чл.54 ал.1 т.9 и
чл.33 ал.2 ЗАНН е прекратено административно-наказателното производство по
същия АУАН, „тъй като са констатирани признаци на извършено престъпление по
чл.343Б ал.3 от НК, описано в съставения по случая АУАН № 227765/25.01.2022г.
по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДв.П, за управление на МПС след употреба на наркотици“. В
резолюцията не е отразена дата на връчването й, но същата е представена от
пълномощника на жалбоподателя и бе изрично заявено, че е влязла в сила, вкл. че
не е обжалвана. В тази вр. се съобрази и информацията от Справка за нарушител /
водач по отношение Т.Н. - НОХД № 641/03.02.2022г. на РС-Пловдив - чл.343Б ал.3.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е отразена следната фактическа установеност: На 25.01.2022г., при проверка в гр.Пловдив,
ул.Христо Г.данов до № 4, посока изток-запад, около 14:50ч., е установено, че
МПС – Л.А. Пежо 206 с рег.№ ***, собственост на Теник Инвест ЕООД, ЕИК
*********, е управлявано от лицето Т.Й.Н. с чуждестранно национално
свидетелство /Великобритания/. Същото не е издадено от държава членка на
Европейския съюз или от друга държава – страна по споразумението за
Европейското икономическо пространство и управлява с него повече от 3 месеца от
датата на влизане в страната. При извършена справка се установи, че лицето е
влязло в страната на 09.11.2020г. Съставен е АУАН № АД 227659/25.01.2022г., с
който са отнети СРМПС част II
и 2 бр. рег.табели *** на МПС.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а)
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;“.
2. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от
ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран
в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е определен минимален
срок, съответстващ на данните от преписката.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част, вкл.
административният орган се е позовал на АУАН, с който именно е
установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.162 ал.1
ЗДв.П.
3. Част от възраженията в жалбата са
неоснователни : Възприетото основание от фактическия състав на чл.171 т.2А б.А
ЗДв.П е – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) …както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“.
Административният орган обвързва фактическото основание за издаване на
заповедта с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за
нарушение на чл.162 ал.1 ЗДв.П. Съгл. тази норма : „Българските граждани могат
да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до
3 месеца от датата на влизането им в страната.“. Доказано е посредством справка
за пътуване на лице – български гражданин, управление от страна на Т.Н. в
период, извън 3-месечния. Нормата на чл.162 ал.1 ЗДв.П във вр. с която е
приложена принудителната мярка ограничава времевия период на управление на МПС
от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на „чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство,..“.
На 31 януари 2020г. Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия /„Обединеното кралство“/ не е член на ЕС и на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември 2020г. започва
да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство
продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По
време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си
взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен
еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли
2021г. От 01.01.2021г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън
ЕС и ЕИП и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. Според
данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в рамките на преходния
период /до 31.12.2020г./ свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от
държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до
датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това
коя от двете дати настъпи най-напред. Случаят касае дата 25.01.2022г. Пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната по-горе
разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление
на МПС за територията на Република България. Това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162 ал. 1 ЗДв.П – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а
ал. 1 ЗДв.П. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а
в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на
срока от три месеца, считано от датата на влизане на Т.Н. на територията на страната,
СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ,
удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на РБ.
Законът е въвел различен режим за
българските граждани, притежаващи СУМПС, когато то не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария и
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, притежаващи
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария. Според чл.162 ал.2 ЗДв.П – чужденци,
дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията на
страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една
година от датата на издаване на документ за пребиваване. В случая водачът на
лекия автомобил е български гражданин, по отношение на който се прилага
правилото на чл. 162 ал. 1 ЗДв.П, респект. е налице фактическото основание за
налагане на ПАМ по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П с адресат собственикът на МПС,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
обстоятелствата, посочени в б.А. Съгласно чл. 162 ал. 4 ЗДв.П чуждестранно
национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български
гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е член на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско
свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
/Конвенцията/ и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към
Конвенцията. В случая отсъстват данни за осъществена предвидената възможност.
Извън посоченото и от значение за
разрешаване на спора се съобрази следното : В съдебната практика е възприето,
че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната
принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било налице абсолютно
основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на процесуални
нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение. В конкретиката на фактите един ден след дата на
издаване на оспорената заповед, издалият я административен орган – в качеството
на наказващ орган е прекратил административно-наказателното производство по отношение
АУАН серия АД, № 227659 от 25.01.2022г. против Т.Н.. Фактическата установеност,
отразена в същия АУАН представлява и фактическо основание за издаване на
оспорената заповед. С издаване на мотивирана резолюция № 22-1030-М000035 от
26.01.2022г. може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл.142 ал.2 АПК,
тъй като преценката за наличие на основание по чл.54 ал.1 т.9 вр. с чл.33 ал.2 ЗАНН променя установените факти при проверката, при която е съставен АУАН. С
издаване на резолюцията е отречено административното нарушение – фактическо
основание за издаване на оспорената заповед. Съображенията на органа за
издаване на резолюцията не са от значение за последицата й в настоящото
производство /при констатирани две самостоятелни административни нарушения с
два акта за установяване на административни нарушения – чл.162 ал.1 и чл.5 ал.3
т.1 ЗДв.П, не е ясна причината за прекратяване на административно-наказателното
производство по отношение на едното нарушение/. При отпаднало фактическо
основание за издаване на административен акт, същият следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на
направените разноски в размер на общо 510лв. /10лв. държавна такса и 500лв.
адвокатско възнаграждение – минимално съгл. чл.8 ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22 - 1030 - 000101/25.01.2022г. на Началник Група,
сектор Пътна полиция при към ОД МВР -Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на ТЕНИК
ИНВЕСТ ЕООД, гр.Пловдив, ул. „Бегония”, № 2, представлявано от управителя Й.Н.,
ЕИК ********* - съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :