Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и шести май
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 8985 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 4074 от
08.01.2020 г. по гр.д.№ 32248 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 162 състав
се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Т.“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД
, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ответника дължи на ищеца, сумата от 29,85
лв., платена при начална липса на основание като цена на доставени
телекомуникационни услуги (мобилен роуминг) по
фактура № ********* от 09.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението –
27.02.2019 г., до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019 г. по гр.д. №
12042/2019 г. по описа на СРС, 162 състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от „А 1 Б.“ ЕАД, ответник пред СРС.
Излагат
се доводи за допуснати нарушения от СРС във връзка с допускане и събиране на
гласни доказателства, които били недопустими както и се оспорва изслушаната СТЕ
пред СРС.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с които искът по чл.422 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират
се разноски.
По въззивната жалба е
постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Т.“
ЕООД, в който се излага становище за неоснователност на същата, правилност на така постановеното
решение; не били допуснати твърдените от въззивника
процесуални нарушения, считат че правилно СРС е разгледал и обсъдил и
заключението на СТЕ. Претендира разноски.
По делото е постановено и решение № 150252/15.07.2020 г. в производство по чл. 247, ГПК, срещу
което няма подадена въззивна жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 21.01. 2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 04.02.2020 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Претенциите на ищеца срещу ответника/въззивник са уважени, следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена на 28.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 12042 по описа за 2019 г. е
връчена на длъжника на 09.04.2019 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 23.04.2019 г./чрез
куриер/, т.е. в срок.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са съобщени на
заявителя на 16.05.2019 г.
Исковата молба по чл.422 ГПК е предявена на 06.06.2019
г.
Видно от отразеното в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК процесната сума в размер на 29,85 лв., представлява платена от заявителя
сума за мобилен интернет роуминг извън ЕС с фискален бон от 18.01.2019 г. по
фактура № *********/09.01.2019 г. за периода 07.12.2018 г.- 06.01.2019 г. за
два мобилни номера, съответно 9,95 лв. и 19,90 лв.
Претенцията се основава на чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД –
плащане при начална липса на основание.
По
основателността на иска по чл.422 ГПК вр. с чл.55,
ал.1,предл.1 ЗЗД:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че страните не спорят, че за процесния период са били обвързани от
облигационно отношение възникнало въз основа на договор за комуникационни
услуги № ********* от 29.06.2016 г. Сумата по процесната фактура била заплатена
от ищцовото дружество. Въз основа на показанията на
свидетелите И.С., която ползва един от мобилните телефони, за които е начислена
сумата за мобилен интернет и съпругът й Н.С., управител на ищцовото
дружество, който ползва другият, е приел, че процесната сума не е дължима.
Свидетелите сочели в показанията си, че при пътуванията си до Сърбия, тъй като държавата
не била членка на ЕС, винаги си изключвали мобилните телефони. Така били
направили и в конкретния случай – на 26 и 27.12.2018 г. При тези си мотиви СРС
е приел, че по делото не се доказало пълно и главно, че ищецът е потребил процесните мобилни услуги на посочената стойност
от 29,85 лв. Твърденията на ответника се основавали на едностранно съставени от
него частни свидетелстващи документи – фактура и приложения към нея, които не
се характеризирали с висока доказателствена стойност. СРС е приел, че
показанията са логически от житейска гледна точка поради което не били налице
предпоставките на чл.172 ГПК, за да не бъдат те кредитирани макар свидетелката С.да
е съпруга на управителя на ищцовото дружество.
Заключението на СТЕ не установявало по категоричен начин претендираното
потребление на мобилен интернет, защото било изготвено изцяло върху едностранно
съставените от ответника електронни документи. Действително, касаело се до
сертифицирана международна система за
управление на взаимоотношенията с клиенти, чрез която се отчитали и фактурирали
потребените услуги по напълно автоматизиран начин, но
липсата на възможност за човешка намеса не изключвало вероятността от
техническа грешка, която да доведе до неправилно начисляване на суми за недоставени
услуги. В случая потреблението на процесните услуги било отчетено от чуждия
оператор в Сърбия, чиято система не била предмет на изследване от приетата по
делото СТЕ и по делото нямало данни за начина по който същата отчита
потреблението, респ. дали е възможно допускането на грешки в нея. Затова и
претенцията е била уважена.
По доводите
във въззивната жалба:
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне.
Решението е
неправилно:
Въззивната инстанция намира, че неправилно СРС е изградил
крайните си изводи за изхода на спора единствено на показанията на свидетелите С.и
С.. Не се спори по делото, че свидетелката С.е съпруга на свидетеля С..
Последният е управител на ищцовото дружество;
същевременно двамата ползват процесните телефонни номера. При това положение
същите се явяват заинтересовани от изхода на спора и техните показания подлежат
на преценка по реда на чл.172 ГПК. Съгласно тази разпоредба показанията следва
да се преценят от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид тяхната заинтересованост. Тези „други данни по делото“ не подкрепят
изложеното в показанията на свидетелите С.и С..
Противно на приетото от СРС, от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа
експертиза се установява, че данните от Системата за управление на
взаимоотношенията с клиенти AMDOS CRM,
ползвана от ответното дружество и записаното в приложение А на процесната
фактура са еднакви и съответстват на тарифния план на абоната. Процесът по
отчитане и фактуриране е напълно автоматизиран, т.е. няма човешка намеса. Процесът
по изготвяне на месечна фактура за абоната е напълно автоматизиран и няма
възможност за манипулация, редактиране, изтриване на стойностите в полетата. Видно
от отговора на вещото лице по т.3, противно на приетото от СРС, същият гласи:
„считам, че за процесния период от 07.12.2018 г.- 06.01.2019 г. фактурираната
сметка от страна на „А1 България“ ЕАД е правилно
начислена“. Системата за управление на взаимоотношенията с клиенти AMDOS CRM и по-специално частта й, свързвана с измерване и
фактуриране, е одобрена и сертифицирана по TUV за техническо съответствие с международните
стандарти.
Видно от съдебния протокол, съставен за публичното
съдебно заседание, състояло се на 29.10.2019 г. нито една от страните не е
оспорила експертизата. Настоящата инстанция намира, че същата е компетентно
изготвена поради което я кредитира.
Отразеното в заключението съответства и на
представената разпечатка Приложение Б, виж л.60 и л.67 по исковото
производство, където е отразено потреблението на мобилен интернет в Р Сърбия.
Видно от съдебния протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло
се на 03.12.2019 г. тези доказателства не са били оспорени от пълномощника на
ищеца.
Възприетата от СРС в мотивите му теза, че „ в случая
потреблението на процесните услуги било отчетено от чуждия оператор в Сърбия,
чиято система не била предмет на изследване от приетата по делото СТЕ и по
делото нямало данни за начина по който същата отчита потреблението, респ. дали
е възможно допускането на грешки в нея“ означава, че при твърдение на една
страна в процеса, че не е ползвана дадена мобилна услуга в чужбина, съдът
следва да реши спора в нейна полза, тъй като практически невъзможно е вещо лице
да извърши проверка на системата за отчитане на чужд оператор.
При това положение даването на превес на свидетелските
показания като средство за доказване на изгодни за самите свидетели,
обстоятелства, въззивната инстанция намира за неправилно.
Налага се извод, че решението е неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора решението е неправилно и в частта за разноските и затова ще
следва да бъде отменено и същите
разпределени по следния начин:
В
заповедното производство:
На заявителя
разноски не се следват.
Длъжникът претендира разноски и такива следва да му бъдат
присъдени – юриск.възнаграждение
в размер на 50 лв.
Пред първата
съдебна инстанция:
На ищеца
разноски не се следват.
Ответникът претендира разноски и такива са сторени, както следва –
200 лв.-депозит за вещо лице и за процесуално представителство като съдът
определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. или
общо в размер на 300 лв.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски се следват.
Такива са сторени в размер на 25 лв.-
държавна такса за въззивното обжалване и за процесуално представителство като
съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 100
лв. или общо в размер на 125 лв.
Въззиваемият претендира разноски, но такива не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 4074 от
08.01.2020 г. по гр.д.№ 32248 по описа за 2019 г. на СРС, Първо ГО, 162 състав,
поправено с решение № 150252 от 15.07.2020 г., изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Т.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „А1
България“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО че ответника дължи на ищеца, сумата от 29,85
лв., за която се твърди, че е платена при начална липса на основание като цена
на доставени телекомуникационни услуги (мобилен роуминг)
по фактура № ********* от 09.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението –
27.02.2019 г., до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2019 г. по гр.д. №
12042/2019 г. по описа на СРС, 162 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на срещу „А1
България“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 50 лв.-юриск.възнаграждение за представителство в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на срещу „А1
България“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 300 лв.-разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на срещу „А1
България“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 125 лв.- разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: