Решение по дело №933/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез пълномощника Д.О. , против решение № 475 от 26.03.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204852/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03 -013428/27.01.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.З от КТ на „К. ” ЕООД е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди / лева. С решението са присъдени разноски в полза на дружеството в размер на 480 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез юрисконсулт Б  поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане решението на ВРС да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон по съображенията изложени в касационната жалба и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. С молба с.д.№7460 от 17.05.2023г., чрез пълномощника адв. И. , заявява, че оспорва касационната жалба и отправя искане решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „К. ” ЕООД, против НП № 03 -013428/27.01.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.З от КТ на „К. ” ЕООД е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди / лева.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 06.01.2021г., служители на Дирекция ”ИТ”-Варна, сред които и св.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект-жилищна сграда на „Б.”, находящ се в гр.Варна, УПИ * - ПИ **, кв.* *-ти м.р., район „Приморски“, където се извършвали СМР от ”К. ” ЕООД. По време на проверката в обекта бил установен св. А. , който изхвърлял отпадъци в сметопровода на шестия етаж в сградата. Пред проверяващите работникът заявил, че няма, както трудов, така и граждански договор с дружеството, извършващо СМР в обекта. На установените в обекта лица били предоставени за попълване декларации. В декларацията, касаеща св. А. , освен личните данни на същия, било отразено, че работи за санкционираното дружество от 06.01.2021г., на процесния обект, като общ работник с работно време от 08,00 до 17,00ч., че няма сключен трудов и граждански договор, че получава дневно възнаграждение от 25лв., че не е получавал последно възнаграждение и че е изхвърлял боклук в сметопровод от седмия етаж. В декларацията бил посочен час на попълване 11,49ч. и същата била подписана от св. А. . На място била оставена призовка за представяне на документи в Дирекция ”ИТ”, като в хода на документалната проверка бил представен трудов договор между „К. ” ЕООД, справка за регистриране на този трудов договор в НАП и книга за инструктаж, в която бил регистриран инструктаж на лицето, като книгата била проверена на 08.01.2021г. В справката за прието уведомление било отразено, че трудовият договор е регистриран на 07.01.2021г, поради което св. Д. приела, че на 06.01.2021г. св. А.  е бил допуснат до работа преди работодателят да му е представил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Резултатите от проверката били отразени в протокол от 19.01.2021г., като на същата дата бил съставен АУАН срещу ”К. ” ЕООД за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен и подписан без възражения. Такива не били подадени и в законоустановения срок, поради което на 27.01.2021г. АНО издал процесното НП, с което на дружеството на основание чл.414 ал.3 от КТ била наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. В съдебно заседание се установило, че св. А.  е неграмотен и не е попълнил декларацията, предоставена от проверяващите, а единствено я е подписал. Установило се също, че е бил в обекта в деня на проверката и уговорката е била да изхвърля боклук само за този ден, като се е подписал на редица документи в един и същи ден. Установява се, че съдът не кредитирал показанията на св. Д., дадени в с.з. в частта, в която същата посочила, че св. А.  сам е попълнил предоставената му декларация, тъй като в с.з. установила, че този свидетел е неграмотен, а и в хода на проведена очна ставка свидетелката се разколебала относно първоначалните си твърдения. В останалата част съдът кредитирал показанията на св. Д., дадени в с.з. като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитирал показанията на св. А.  в частта, в която същият посочил, че е бил един единствен път в обекта, тъй като е положил подпис в справката за приети уведомления от НАП и няма как да го е положил на 06.01.2021г. В останалата част съдът кредитирал показанията на св. А.  като непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото и липсват доказателства, които да ги оборват. Съдът не кредитирал трудовият договор, служебната бележка и длъжностна характеристика, както относно посочените дати, така и относно съдържанието им, тъй като в с.з. се установило, че договорките между дружеството и св. А.  не са били трудово правни, че същият не е бил в трудово-правни отношения с ”К. ” ЕООД и че е подписвал документи в един единствен ден, а тези документи са от различни дати. Съдът не кредитирал и приложената по делото декларация, тъй като се установило, че единствено положеният подпис е от св. А.  и кой е попълнил информацията, наясно ли е бил работникът с нея - в хода на съдебното производство не се установило и доказателства не се ангажирали от АНО. Съдът кредитирал останалите приобщените по делото писмени доказателства, които кореспондират с приетата за установена фактическа обстановка.

За да отмени процесното НП, ВРС приел, че АНО не е събрал доказателства, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения.

В разглеждания случай отговорността на дружеството ответник по касационната жалба е ангажирана на основание чл.414 ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че в конкретния случай не се установява в обстоятелствената част на НП да се съдържат факти, които да сочат, че в действителност на 06.01.2021г. А.  е бил допуснат до работа и в колко часа, какво е правил към момента на проверката, липсват факти бил ли е сключен трудов договор, липсват факти заверено ли е било уведомление за сключен трудов договор в ТД на НАП и кога, като липсват факти от които да се направи извод кога е било връчено това уведомление, за да се направи извод дали преди връчването му е допуснат до работа свидетелят и до каква работа е бил допуснат. В процесното НП се съдържа единствено извода, че М.  А.  е бил допуснат до работа преди да му е било връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от НАП. Действително не стават ясни основните елементи на трудовото правоотношение - работно време, уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации.

Настоящият съдебен състав преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба досежно наличие на съставомерните признаци на нарушение извършено от ответника по касация. Изложените в касационната жалба факти, както и обстоятелствата установени едва в хода на съдебното производство не биха могли да заместят липсващите факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението. Недопустим е подхода при липса на установени елементи на трудово правоотношение да се възлага в тежест на дружеството привлечено към административнонаказателна отговорност да установява отрицателни факти. При дадените от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става ясно за неизпълнение на кое задължение е санкциониран ответника по касационната жалба, като по този начин се засяга съществено правото му на защита. Все в проявление на този принцип са императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за повдигане в НП на правно обвинение, което съответства на фактическото описание на деянието. Следователно административното наказание се налага за осъществяване на описаното деяние. Нарушението на принципа за законоустановеност на наложеното административно наказание не може бъде санирано в хода на съдебната проверка, доколкото не е допустимо съдът да допълва факти относими към обвинението.

Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. С оглед претендирания размер от 600 лева, липсата на фактическа и правна сложност на спора, съдът намира възражението на касатора за прекомерност за основателно, поради което следа да се присъди минимално предвидения в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 480лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475 от 26.03.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110204852 по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-Варна да заплати на ”К. ” ЕООД, ЕИК**, със седалище гр. **, представлявано от управителя Р.Б. ////сумата в размер 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: