№ 27
гр. Свищов, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И Административно
наказателно дело № 20244150200013 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба (ВЖ) на А. М. М., ЕГН: **********, гр. *, чрез адв.
И. Илиева, ВТАК, гр. **, срещи Наказателно постановление (НП) №
**********/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ (РДГХ) – гр. Велико Търново, с което за
това, че на 27.02.2023 г. А. М. М. е транспортирал с товарен автомобил (т. а.) „Ф“ с рег. №
***, 1.5 пространни куб. м. дърва за горене от дървесен вид орех, немаркирани с контролна
марка, на път между с. Б и с. Д, в м. „Л“ – нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, на М. е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. съгласно чл. 266, ал. 1 4
ЗГ, а по силата на чл. 273, ал. 1 ЗГ дървесината, предмет на нарушението, е била отнета в
полза на държавата.
Жалбоподателят развива доводи, че с НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които били основание за отмяната му: (1) не бил съставен АУАН;
(2) понеже отказът на прокуратурата да образува ДП срещу жалбоподателя е послужил като
основание за издаване на АУАН, то не бил спазен срокът по чл. 34, ал. 3, във вр. с чл. 36, ал.
2 ЗАНН: от 27.02.2023 г. до 30.06.2023 г. били изминали повече от три месеца от
откриването на нарушителя. Също така се отстоява, че НП било неправилно от материално-
правна гл. т.: (3) предмет на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ би могла да бъде само
дървесина, добита от „горска територия“ по смисъла на чл. 2 ЗГ, на която пък по силата на
чл. 101, ал. 3 ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му се налагало да се постави
„горска марка“. Ето защо превозът на дървесина, която не била придобита от гора, не би
могло да бъде нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. (4) По делото освен това не било доказано
как и кой именно е транспортира процесната дървесина. (5) Всъщност транспортирането
било извършено от жалбоподателя по нареждане на И. И. Най-сетне (6) случаят бил
маловажен – чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното М. моли Свищовския районен съд (СвРС)
да отмени обжалваното НП и да му присъди разноски.
Наказващият орган (НО) счита, че ВЖ е неоснователна и моли СвРС да я остави без
уважение. Доводите му са следните: (1) НП било издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН,
при което законът допускал издаването на НП, без преди това да е бил съставен АУАН; (2)
за това и срокът по чл. 34 ЗАНН бил неприложим; (3) оспорва се като недоказано
твърдението на М., че дървесината не била придобита от горски фонд; (4) не били налице
данни за приложението на чл. 28 ЗАНН, за което пък било посочени подробни мотиви в НП.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна,
и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е
неоснователна.
ПО ФАКТИТЕ:
На 26.02.2023 г. е имало буря близо до местността „Л“, до пътя между с. Б и с. Д,
общ. Свищов, от която в съседния имот на св. Л.Л. паднал изгнил и изсъхнал орех. Понеже
св. Л. не познавал собственика на съседния му имот, позвънил на кмета на селото и на
горския стражар в ТД-ДГС, Свищов, св. Т. Т., които му разрешили да изхвърли остатъците
от дървото. За тази цел св. Л.Л. ангажирал негов близък (баща на жена му) –
жалбоподателят А. М., с когото отишли, за да почистят дървото, още и св. С. Н. Г., св. Й. З.
Д., св. И. Р. Д.. След като всички нарязали дървото: 1.5 пространни куб. м. дърва за горене
от дървесен вид орех, го натоварили в т. а. „Ф“ с рег. № ***, който бил паркиран край пътя,
с цел да го изхвърлят край м. „Л“.
В този момент, в който дървото било натоварено, но т. а. все още не бил потеглил, по
пътя минал св. И. И, орган на МВР (мл. полицейски инсп. в с. Б и с. Овча могила), на път за
с. Овча могила, спрял до т. а. и направил проверка на случващото се. Свидетелят И. И
повикал служителите на горското управление и разпоредил на жалбоподателя М. и св. С. Н.
Г., св. Й. З. Д., св. И. Р. Д. да закарат дървесината за отговорно пазене в кметството на с. Б.
Това станало с т. а., който бил управляван от св. М. по разпореждане на св. И. Служителите
на горското, Т. Т. и Х. В., дошли на място, след като били повикани от св. И. И, и измерили
дървесината. На място се появил и друг служител на РУ – гр. Свищов, св. Й. Н. Й., който
бил повикан от св. И. И, с цел да му съдейства. По-късно всички отишли в РУ – гр. Свищов.
На 29.06.2023 г. в ТО – гр. Свищов, ВТРП, било получена преписка от РУ – гр.
Свищов, образувана по повод незаконна дървесина. С Постановление от 30.06.2023 г. на
същ. прокуратура било отказано образуването на ДП на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. След това на 20.12.2023 г. било издадено и процесното НП №
**********/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
всички доказателства и доказателствени средства по делото: пощенски плик, извадка от
електронни регистър на административно-наказателните преписки от 2023 г. на РДГ –
Велико Търново, Постановление за отказ от образуване на ДП и изпращане на преписка по
компетентност от 30.06.2023 г. на ВТРП, ТО – Свищов, НП № ********** от 20.12.2023 г.,
покана за доброволно изпълнение, писмо с изх. № РДГ05-11738/20.12.2023 г. за връчвана на
НП и покана за доброволно изпълнение, ведно с известие за доставяне, Заповед № РД 49-
199/16.05.2011 г. на министъра на МЗХ, както и представеното с писмо заверено копие на
Пр. пр. № 2766/2023 г. по описа на ТО – Свищов при ВТРП, съдържаща справка,
разпореждане от 20.04.2023 г., обяснение от Л.Л., споразумение на масиви за ползване на
земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г.
за землището с. Б, ЕКАТТЕ 07363, община Свищов, област Велико Търново, сателитна
снимка и материали по проверка на Преписка №ЗМ 14/2023 г. на РУ Свищов: справка,
докладна записка от 01.03.2023 г., протокол за доброволно предаване, протокол за оставяне
на движими вещи на отговорно пазене от 27.02.2023 г., обяснение от Й. Д., обяснение от С.
Г., обяснение от И. Д., обяснение от А. М., постановление за отказ от образуване на ДП и
изпращане на преписка по компетентност от 30.06.2023 г. на ВТРП, ТО – Свищов.
разпитите на св. И. Р. И, св. Й. Н. Й., св. Людмил Т. Л., св. С. Н. Г., св. Й. З. Д., св. И. Р. Д.,
св. Т. Илиев Т., св. Х. В. В.. – Доказателствената съвкупност е еднопосочна и
непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е
необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и доказателствени
средства.
ПО ПРАВОТО:
2
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество
(чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон от наказващия орган (НО), и
то не в рамките на подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл.
84 ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл.
313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесното НП са издадени от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 57 ЗАНН). Налице е и
редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В НП се
съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на
вмененото на жалбоподателя нарушение. Прочее СвРС намира, че не са допуснати
нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Съдът счита, възраженията за процесуални пречки при издаването на НП са
несъстоятелни. От една страна, в административно-наказателното производство не е
издаван АУАН, защото това е допустимо от закона, когато производството е започнало въз
основа на отказ на прокуратурата да образува ДП, какъвто е и процесния случай. Член 36,
ал. 2 ЗАНН урежда именно такава хипотеза: „Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато […]
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган.“ От друга страна, възражението за неспазването на срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН е неоснователно, тъй като настоящето производство пред НО е образувано без
съставянето на АУАН – чл. 36, ал. 2 ЗАНН, при което преди произнасянето на
прокуратурата по сигнала, подадени от органите на МВР, за извършено престъпление, няма
как да бъде издадено НП. Разбира се, ако НО не беше издал НП в шестмесечния срок от
издаването на постановлението за отказ за образуване на ДП, то би било налице процесуална
пречка за развитието на административно-наказателното производство, но случаят не е
такъв: отказът на прокурора е постановен 30.06.2023 г., а НП – на 20.12.2023 г. – преди
изтичането на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
НП обаче е незаконосъобразно от материално-правна гл. т. и следва да бъде
отменено.
С НП № **********/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново е
прието, че на 27.02.2023 г. А. М. М. е транспортирал с т. а. „Ф“ с рег. № ***, 1.5
пространни куб. м. дърва за горене от дървесен вид орех, немаркирани с контролна марка, на
път между с. Б и с. Д, в м. „Л“, което било нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. В
действителност обаче А. М. не е транспортирал дърва за горене, тъй като при установяване
на деянието от св. И. И т. а. е бил натоварен, без да е бил в движение. Следователно налице
е приготовление към извършването на административното нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1
ЗГ – транспортиране на дървесина, което е вменено на М., но приготовлението не е
наказуемо в административно-наказателния процес – чл. 9, ал. 1 ЗАНН, т. е. то е
правноирелевантно. Макар и чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ да санкционира и товаренето на
дървесина, за което има данни по делото, НО не санкционирал М. за това, а за
транспортирането на дървесина. Само че съдът не би могъл да наложи ново наказание на
жалбоподателя за състав на нарушение, за който не е бил наказан от НО, тъй като би го
лишил от разглеждането на делото му по същество от две инстанции (пред НО и пред
въззивния съд).
Същевременно, след като св. И. И, орган на МВР, е разпоредил на жалбоподателя А.
М. да транспортира въпросната дървесина до кметството на с. Б „за отговорно пазене“
(както признава св. И), а после и до РУ в гр. Свищов, то жалбоподателят не би могъл да
бъде санкциониран за това, защото поведението му е било правомерно, понеже по силата на
чл. 25 ЗАНН: „Когато извършителят на административно нарушение е действувал в
изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи
административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за
него нарушение.“ М. е извършил транспорта на дървесината по силата на устно
разпореждане на орган на МВР – св. И. И, дадено по реда на чл. 64, ал. 2, във вр. с ал. 1
ЗМВР. Тази заповед обаче е неправомерна, тъй като съгласно чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ служител
на МВР няма право да издава контролна или производствена марка за превозване на
дървесина (срвн. чл. 204 и сл. ЗГ). Разпореждането на органа на МВР не е налагало
„очевидно нарушение“ за жалбоподателя М., който, всъщност, е считал, че разчиства
изгнило дърво от имот негов близък.
3
Най-сетне, съдът намира, че, дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, предвид тежестта на това нарушение и обществената
опасност на нарушителя същото се явява явно несправедливо и поради това несъставомерно
– чл. 28 ЗАНН. (В този смисъл и Р. № 206/21.10.2020 г. по к. а. н. д. № 10188/2020 г. на
Административен съд – гр. Велико Търново, с което е потвърдено Р. № 36/26.06.2020 г. по
а. н. д. № 28/2020 г. Районен съд – гр. Павликени.) Количеството дърва за огрев са 1.5
пространствени куб. м., които се приравняват на 0.8 плътни куб. м., но и са на ниска
стойност, която всъщност е неправилно определена от НО в размер на 87.45 лв. (без ДДС),
защото процесното дърво е било изгнило и изсъхнало, а освен това е било съборено от
развила се предния ден (26.02.2023 г.) буря, при което неговата стойността няма как да е
равна или по-висока от стойността на здраво, отрязано дърво от същия вид. Всъщност
изгнилото дърво представлява негоден обект към нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.
Също така дървото е нарязано и натоварено в т. а., понеже е пречело на собственика на
поземления имот, Л.Л., да го ползва пълноценно, а собственикът на имота, в който се е
намирало дървото, е бездействал. Най-сетне, горските служители в района и местната власт
също са бездействали: те единствено са благоволили, когато са били сезирани с проблема от
Л.Л., същият да премести дървото. Ето защо съдът намира, че НО е извършил формална
преценката за липсата на маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН, която е неправилна. Само
в допълнение следва да се посочи, че ЗГ не презумира, както е приел НО, в нито една своя
разпоредба тежестта на нарушенията по прилагателното му; това е оставено на съответният
правоприлагащ орган, респ. НО и съда. Останалите констатации на НО за отсъствието на
маловажен случай са формални и бланкетни и няма защо да бъдат коментирани.
Неприемливо е възражението на жалбоподателя, че предмет на нарушението по чл.
213, ал. 1, т. 1 ЗГ би могла да бъде само дървесина, добита от „горска територия“ по смисъла
на чл. 2 ЗГ, на която пък по силата на чл. 101, ал. 3 ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му се налагало да се постави „горска марка“. Ето защо превозът на дървесина,
която не била придобита от гора, не би могло да бъде нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.
„Според разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка. Според чл. 207, изр. 1 ЗГ дървесината, добита извън
горските територии, преди транспортиране се маркира с марка – собственост на общината,
на чиято територия е извършен добивът. Тоест във всички случаи законът изисква
пренасянето на дървесина да е съпроводено със съответния вид марка, в противен случай
поддържаното поведение е противоправно.“ (Р. № 2801.02.2016 г. по к. а. н. д. №
10389/2015 г. на Административен съд – гр. Велико Търново).
С оглед на несъвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото НП се явява
незаконосъобразно и необосновано от материално-правна гл. т., поради което следва да
бъде отменено, а подадената жалба – уважена.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя в размер 400 лв. (чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК). Размерът на възнаграждението е уговорен в
установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2, по арг. от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения към минималния предвиден на
ВАдвС, при което възражението за прекомерност на НО е неоснователно (чл. 63д, ал. 2
ЗАНН).
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, Свищовският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **********/20.12.2023 г. на
ДИРЕКТОРА на РДГХ – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, издадено за това, че на 27.02.2023 г. А.
М. М., ЕГН: **********, гр. *, е транспортирал с товарен автомобил (т. а.) „Ф“ с рег. № ***,
1.5 пространни куб. м. дърва за горене от дървесен вид орех, немаркирани с контролна
марка, на път между с. Б и с. Д, в м. „Л“ – нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, поради което
на А. М. М. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(ПЕТСТОТИН) ЛЕВА съгласно чл. 266, ал. 1 4 ЗГ, а по силата на чл. 273, ал. 1 ЗГ
дървесината, предмет на нарушението, е била отнета в полза на държавата; като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА РДГХ – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на А. М. М. сумата от 400
(ЧЕТИРИСТОТИН) ЛЕВА за съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четИ.десет дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено,
за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5