№ 124
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Л.ка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500744 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А.. Б. с ЕГН **********, М. Л.. ЗЛ. с ЕГН
********** и М. ЗЛ. ИВ. с ЕГН **********, и тримата чрез пълномощник – адвокат Й.Й.,
против Решение № 260043/15.07.2021г. по гр.дело № 338/2020 г. по описа на Районен съд -
Павликени, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от всеки тях срещу
Л.. П. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като
постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат, че съдът
е изградил правни изводи, които не почиват на събраните доказателства, като е придал на
експертните заключения по делото смисъл и значение, което те нямат. Считат, че така
първостепенният съд се е поставил в невъзможност да формира правилни правни изводи,
вследствие на което е намерил претенциите им за неоснователни. Правят искане за отмяна
на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените от тях
искове бъдат изцяло уважени. Претендират разноски за първоинстанционното и въззивно
производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат К.Г., е
депозирала отговор, в който е заела становище за правилност на атакувания съдебен акт,
съответно за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното
производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
1
представители по пълномощие, поддържат изложените във въззивната жалба, респ. в
отговора й, позиции по спора. Поддържат претенциите си за разноски съгласно представени
списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на М. А.. Б., М.
Л.. ЗЛ. и М. ЗЛ. ИВ. срещу Л.. П. Д., в която ищците излагат твърдения, че на 29.05.2018г.
всеки един от тях предоставил в заем и в брой на ответника парична сума - съответно в
размер на 9 500 лв., в размер на 9 000 лв. и в размер на 6 500 лв. Посочват, че за получаване
на сумите ответникът издал на същата дата една обща разписка и поел задължение да върне
заетата от всеки парична сума на 03.06.2019г., което той не изпълнил. Поради това всеки от
ищците е поискал осъждането му за предоставената в заем и невърната парична сума, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор на ИМ, в който оспорил
ищцовите твърдения да е получавал в заем от всеки от ищците посочените в исковата молба
парични суми и че обективираното в представената разписка изявление не е вярно. Оспорил
истинността на същата с твърдението, че документът не носи неговия подпис.
Доколкото оспорването на частния свидетелстващ документ досежно неговата
автентичност представлява по своята същност оборване на формалната му доказателствена
сила, то съдът, откривайки производство по реда на чл.193 ГПК, е допуснал графологична
експертиза, съгласно заключението на която подписът, положен за „получил сумите“ в
оспорената разписка, е изпълнен от ответника. Експертът е обосновал заключението си с
установените съвпадащи общи и частни признаци на изследвания подпис с подписите,
положени от ответника в изброените документи в Служба „БДС“ при РУ-С. – заявления за
издаване на лична карта и лични карти, достатъчни за този извод.
Поради изложените във второто съдебно заседание по делото нови твърдения на
ответника, че по време на разпит в РУ-С., за който е бил призован, му е бил предоставен
празен лист с изброени на него цифри – 1,2,3, на който лист и пред полицая той положил
подписа си или че подписът под оспорената разписка е пренесен от друг документ, т.е.
представляващи по същество твърдения, че обективираното в документа изявление не
изхожда от него, е била допусната и изслушана нова графологична експертиза
/представляваща всъщност технико-документална такава/. Съгласно заключението на
същата, при извършеното изследване на подписа в документа не са установени следи от
пренасянето му от друг документ или използване на техническо средство /техническа
подправка/, доколкото вещото лице е констатирало, че липсват следи от тонерно
разпрашаване около сините линии на химикалната паста, установен е равномерен натиск от
началото до края на подписа и при косо падаща светлина на обратната страна на листа ясно
се открояват линиите на натиск, като изпъкнали линии. При изготвяне на експертизата
вещото лице е установило механично увреждане на целостта на хартията, на която се
съдържа документа, изразяващо се в нарушаване структурата й в участъка, в който
единствено е налице пресичане на линията на химикалната паста от подписа с двата
вертикални елемента на буквата „М“ от изписаното в текста име „Д.“, което увреждане е
настъпило в периода между изготвянето на първото и второто експертно заключение на
графологичната експертиза поради липсата му към датата на изготвяне на първото
заключение. При изследване с микроскоп на този участък от документа, с оглед
механичното увреждане на целостта на хартията и нарушаване целостта на тонера, вещото
лице е заключило, че не може да се установи кое първо е положено – химикалната паста или
тонера. Пояснява, че в случай, че документът беше със запазена цялост, при нанесени линии
от химикална паста и последващо напечатване на текст върху тези линии чрез принтиране
би следвало да няма промяна на цвета на тонера в зоните на пресичане и обратно, при
2
предварително напечатан текст и положени линии с химикална паста върху текста би
следвало да е налице промяна в цвета на тонера, който метод според вещото лице е
единствения възможен за установяване на такъв вид подправка на документ.
Поради оспорване на заключението на първата графологична експертиза съдът е
допуснал тройна такава експертиза, която след изследване на образци от подписа на
ответника, положени пред нотариус, такива по подадени от него заявления за издаване на
документи за самоличност, подписи, съдържащи се в материалите по делото и в документи,
снети от Търговския регистър, е заключила, че подписът в оспорения документ за „получил
сумите“ е положен от ответника.
В заключението на допуснатата съдебна технико-документна експертиза, възложена на
вещото лице Иван Савов, при изследване на оспорения документ с помощта на микроскоп в
процесния участък на съприкосновение на химикалната паста и тонера в рамките на буквата
„М“ от името „Д.“, е посочено, че тонерното вещество в областта на контактните участъци
запазва цвета си. Констатирано е наличието на голямо количество тонерни частици,
разпилени безразборно по целия документ, включително и в рамките на щрихите от
химикална паста, което експертът обяснява с преминаването на хартиения носител повече от
веднъж през принтерното устройство. Така вещото лице е заключило, че печатният текст в
документа, подписан в графа „получил сумите“ от името на ответника, е отпечатан върху
хартиен носител след полагане с химикална паста на подписа в графа „получил сумите“ и е
налице т.нар. „кражба на подпис“. В съдебно заседание вещото лице детайлно разяснява
използваните от него методи и констатациите, обосновали заключителната част на
експертизата, като в тази връзка пояснява, че тъй като изследването на участъка на
пресичане на текста в рамките на буквата „М“ от името „Д.“ с химикалната паста не дава
достатъчно категоричен отговор на поставената задача, е изследвал допълнително и
установените тонерни частици върху щриха от подписа. Последното му дало основание да
заключи с по-голяма степен на сигурност, че печатният текст в тази част е изпълнен след
полагането на подписа. На това основание е приел, че документът е допечатван, но устно в
съдебно заседание е допълнил, че с категоричност е налице допечатване на името „Д.“ в
края на документа, но не може да определи коя част от останалия текст на документа е
печатана преди и коя след полагането на подписа. Устно е изложил, че към един документ,
присъствайки като WORD-документ в компютърна конфигурация, може да се добавя нов
текст без да се получи разместване и текстът да се принтира на части /с новите добавки/,
като няма да се получи разместване и промяна на подредбата на буквените и цифрови знаци.
Посочил е, че не е изследвал равномерен ли е или не печатния текст на целия документ, тъй
като нямал такава поставена задача.
С обжалваното решение Районен съд-Павликени е отхвърлил предявените искове,
позовавайки се на експертното заключение на технико-документалната експертиза и
приемайки за недоказано по делото ответникът да е автор на подписаното от него изявление
в оспорения документ, поради което счел, че липсват доказателства за получаване на
паричните суми от негова страна и съответно поемане на задължение за връщането им на
посочения падеж, тъй като верността на тези обстоятелства била опровергана в хода на
процеса.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
3
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Ищците твърдят, че вземането на всеки от тях от ответника произтича от отделен
устен договор за заем, сключен на 29.05.2018г. За сключването на договора за заем е
необходимо страните да постигнат съгласие за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума или други заместими вещи, а последният да се задължи да му
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, но и въз основа на това
постигнато между тях съгласие да бъде предадена и заетата сума/вещи. Поради това в
случая ищците, които претендират, че в полза на всеки от тях е възникнало процесното
вземане, носи тежестта да докаже пълно и пряко, т.е. несъмнено по делото, че между всеки
от тях поотделно и ответника са налице договорни отношения по посочените договори за
заем, че е било постигнато съгласие, обхващащо всички съществени условия на договора за
заем за потребление и че паричните суми по приложената към ИМ разписка са предоставени
реално на ответника. Доколкото оспорването на истинността на представения документ е
преюдициален за разглеждания правен спор въпрос, то съдът следва да се произнесе по него,
след което да изложи съображенията си по същество на предявените искове.
Оспорването на автентичността на частен свидетелстващ документ, какъвто е
процесната разписка, с твърдението в отговора на ИМ, че той не е подписан от ответника, е
средство за защита срещу формалната му доказателствена сила. Според заключенията на
назначените по делото единична и тройна съдебно-графологична експертиза, приети от
съда, се установява с категоричност, че срещу реквизита „получил сумите“ в оспорения
документ стои подписа на ответника по делото. Правилно районният съд е кредитирал
същите, тъй като са изготвени на база оригинала на оспорения документ и след сравняване с
образци от подписа на ответника, положени по представени документи по настоящото дело,
по документи пред нотариус, в Служба „БДС“ към ОД на МВР-Велико Търново и в
Търговския регистър.
Възражението на ответника, че не е автор на подписаното от него изявление в
оспорения документ, тъй като подписът му е пренесен в създадения с посоченото
съдържание документ или е ползван за създаването му впоследствие след подписан от него
пред полицай в РУ-С. бял лист с изписани единствено цифри от 1 до 3 /заявено извън
рамките на срока за отговор на ИМ/, също съставлява оспорване на неговата автентичност и
е средство за защита срещу формалната му доказателствена сила, доколкото при
установявани на тези обстоятелства „подправеното“ съдържание не може да бъде прието за
изявление на лицето, чийто е подписът. Съгласно заключението, изготвено от вещото лице
П.П., по категоричен начин се установява, че не е налице пренасяне на подписа на
ответника в оспорения документ.
За да отхвърли предявените искове, позовавайки се изцяло на експертното
заключение на технико-документната експертиза, районният съд е направил извод, че
целият печатен текст на процесния документ, включително името „Д.“ в долната му дясна
част, е изготвен след полагане на подписа от страна на ответника. Настоящият съдебен
състав намира, че този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в
частност и от посоченото експертно заключение. Последното установява единствено, че
една част от печатния текст на документа, а именно напечатването на името „Д.“, е
изпълнена след полагането на подписа на ответника. Липсва формирано такова заключение
по отношение на останалото съдържание на документа, което всъщност представлява
неговата правопораждаща част. Установените необичайно много тонерни частици по целия
документ, вещото лице обяснява с преминаването на хартиения носител повече от един път
пред принтерното устройство. При изслушването му в съдебно заседание същият обаче
уточнява, че не може да установи колко пъти е минал документа през това устройство, коя
4
част от неговото съдържание, извън текста „Д.“, е допечатана, т.е. изпълнена е след
полагането на подписа от страна на ответника, но същият е категоричен за напечатване
текста „Д.“ след полагането на подписа. Заявява и че не е изследвал равномерността на
печатния текст на целия документ и дали има разлика между отделните негови части.
При така установените обстоятелства съдът не би могъл да обоснове извод, че
съдържанието на документа, в неговата съществена правопораждаща част, е напечатано
след като ответникът вече е положил подписа си върху него. Не може да бъде направен и
категоричен извод, че изобщо има допечатване на части от това съществено негово
съдържание, защото липсват такива доказателства, включително и в заключението на
технико-документалната експертиза. Ответникът не е доказал при условията на пълно
доказване по несъмнен начин твърдението си, че не е автор на подписаното от него
изявление. Подписът, положен в документа, е изпълнен от него. Не е налице видимо
несъответствие в разполагането на текста спрямо този подпис или непривично
разположение на последния върху листа. Ответникът не ангажира по делото други
доказателства, които да докажат възражението му, включително и гласни такива. В този
смисъл той не е провел в процеса успешно доказване съобразно указаната му по чл.193 ал.3
от ГПК доказателствена тежест, поради което съдът намира, че процесният документ,
озаглавен разписка, е истински, автентичен, а релевираното от страната възражение за
неговата неистинност се явява неоснователно и недоказано.
Предвид изложеното и съдържащото се в разписката изявление на ответника –
„получих в заем, напълно и в брой“, следва да се приеме, че всеки от ищците по делото, от
една страна и ответника, от друга, са направили насрещни волеизявления за сключване на
твърдените в исковата молба договори за паричен заем и че ищците-заемодатели са предали
посочените парични суми на ответника-заемател, който ги е приел на посоченото основание.
Уговорен е бил и срока на всеки от договорите, който е изтекъл към датата на подаване на
ИМ. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, установяващи връщане на заетите
суми, а и не твърди такъв факт.
Ето защо, съдът намира всяка една от ищцовите претенции за основателна и
доказана, поради което като такива същите следва да бъдат уважени. Поради уважаване на
главните искове, основателни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на
законната лихва върху всяка претендирана сума, считано от датата на подаване на ИМ –
26.09.2019г., до окончателното изплащане.
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира жалбата срещу
решението на първоинстанционния съд за изцяло основателна. Последното, като
неправилно, следва да бъде отменено.
При този изход на спора, на въззивниците се следват разноски, които всеки от тях е
направил в първоинстанционното и въззивно производство за заплатени държавни такси и
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260043/15.07.2021г. по гр.дело № 338/2020 г. по описа
на Районен съд – Павликени, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. А.. Б., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Х.Д., сумата от 9 500 /девет
хиляди и петстотин/ лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 29.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
5
26.09.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л.. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“К.А.“ ***, сумата от 9 000
/девет хиляди/ лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 29.05.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. ЗЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“К.А.“ ***, сумата от 6 500
/шест хиляди и петстотин/ лв., представляваща дължима сума по договор за заем от
29.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. А.. Б., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Х.Д., направените разноски в
първоинстанционното производство – в размер на 380 /триста и осемдесет/ лв. за заплатена
държавна такса и в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сторените във въззивното производство разноски – в размер на 190
/сто и деветдесет/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 850 /осемстотин и петдесет/
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л.. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“К.А.“ ***, направените
разноски в първоинстанционното производство – в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв. за
заплатена държавна такса и в размер на 500 /петстотин/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сторените във въззивното производство разноски – в размер на 180
/сто и осемдесет/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 500 /петстотин/ лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л.. П. Д., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“П.Е.“ ***, *** ап.30 ДА
ЗАПЛАТИ на М. ЗЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“К.А.“ ***, направените
разноски в първоинстанционното производство – в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лв. за
заплатена държавна такса и в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и сторените във въззивното производство разноски – в
размер на 130 /сто и тридесет/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 850
/осемстотин и петдесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7