Р Е Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Провадия, 11.02.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи
състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1091 по описа на ПРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод молба на З.Х.Х., за постановяване на решение, с което да
бъде установена смъртта на Х. И. Х. Ш. – баща на молителя, починал на 23.02.1979
г. в Република Турция и да бъде разпоредено съставянето на акт за смърт, на
основание чл. 542 от ГПК, вр.чл. 38, ал. 4 от ЗГР.
В молбата се излага, че Х. И. Х. Ш. е баща на молителя, роден на *** г., но след смъртта му, за която няма
данни кога е настъпила, но имало данни, че се е случило на неизвестна дата и
място, нямало издаден смъртен акт.
Моли се съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на всички, че
Х. И. Х. Ш. – баща на молителя,
починал на 23.02.1979 г. в Република Турция, както и да бъде разпоредено да бъде съставен акт
за смърт. В производството са конституирани като заинтересовани страни Община
Дългопол и РП-Провадия, И.Е.С., М.И.Ю., Н.И.А. и С.И.А.
В съдебно заседание молителя, чрез процесуалния си
представител адв. М. поддържат молбата си и молят същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна по делото – община Дългопол не е
изразила становище относно допустимостта и основателността на депозираната
молба.
Заинтересованата
страна Районна прокуратура Провадия, се представлява от прокурор Атанас
Атанасов, като счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложените дубликати на удостоверение за наследници
издадено от Община Дългопол на 13.08.2018г. се установява, че молителя е дъщеря
на лицето А. С. А.-починала на 31.03.1966г., която е била съпруга на Х. И. Х. Ш..
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
допустимостта: молбата
изхожда от активно материалноправно легитимирано лице, имащо качеството на
заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК, удовлетворява
формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата, поради което
допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния
съд и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността: Основателното провеждане на
молбата за установяване смъртта на едно лице и разпореждане за съставянето на
акт за смърт в разглежданата хипотеза е обусловено от обективно настъпилата
смърт на лицето, без за това обстоятелство да е съставен изискуемия акт за
гражданското състояние. Производството за установяване на
факти (чл. 542 и следващите от ГПК) цели да замести със съдебно установяване
несъставен или унищожен (изгубен) официален документ, предвиден от закона за
удостоверяване на такива факти, чието правно значение е многообразно и трайно,
така че нуждата от тяхното доказване е разнообразна и многократна. Не всеки
факт с правно значение, а само факт, за чието удостоверяване законът е
предвидил да се съставя официален документ, може да се установява по реда на
производството за установяване на факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 от ЗГР, актът за смърт се съставя въз основа на съобщение
за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. От съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства, а и от принципа на
действие на природните закони, според които човешкият живот е краен, се
установява по безспорен начин, че бащата на молителката Х. И. Х. Ш., роден на ***г.
е починал. Не се установява на коя дата е станало това и къде е погребан, но от
показанията на допуснатия по делото свидетел- Н. Х.Х.- син на ищцата и внук на Х.
И. Х. Ш. става ясно, че дядо му е заминал за Турция през осемдесетте години и
не се е връщал от тогава. Същият заявява, че от роднини е научил, че след
установяването му там, след около месец е починал. Нямали никакви документи,
които да удостоверяват датата на смъртта и мястото на което е настъпила тя.
Горното мотивира съда да приеме молбата, с която е сезиран
за основателна, което налага
постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
всички, че лицето Х. И. Х. Ш. роден на ***г. е починал на
23.02.1979г.- последната дата на която има данни, че е бил жив и това е датата
на неговото напускане на страната.
На основание постановеното решение и предвид
наличните доказателства за липса на съставен акт за смърт на лицето следва да
се състави такъв от общината по неговото последно местожителство, която в конкретния
случай е община Дългопол.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО СПРЯМО ВСИЧКИ, че смъртта на лицето Х. И. Х. Ш. роден на ***г. с
последен постоянен адрес *** настъпила на 23.02.1979 г. в Република Турция.
ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ СЪСТАВИ АКТ ЗА СМЪРТ
на лицето в последното му местожителство ***, на основание чл. 551, вр.чл.542
от ГПК, вр.чл.38, ал.4 от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
След влизане в сила на решението, копие от същото да се
изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при община Дългопол за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: