РЕШЕНИЕ
№ 1467
Град Пловдив, 01.08.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1069 по описа за 2022 год. и взе предвид
следното:
Производство
пред първа инстанция.
Делото е
образувано по исковата молба предявена от Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномник и процесуален представител адв. Т.Е., с адрес ***, офис 606.
Производството
е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като е предявен иск срещу Агенцията за социално
подпомагане /АСП/ за сумата от 40 000 лева обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите на АСП и
по-конкретно на длъжностни лица от Дирекция „Социално подпомагане“ Родопи.
В съдебно заседание - Р.Н.Т. се представлява от адв. Т.Е., която поддържа иска, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Ответната страна - Агенцията за социално подпомагане,
чрез процесуалния си представител юрк. Г., оспорва исковата молба изцяло, счита
заявената претенция за неоснователна и
недоказана, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Прокуратурата
на Република България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое
заключение, счита че исковата молба е не- основателна.
Пловдивския
административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива, и
наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235,
ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК,
счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявения иск разгледан по
същество, относно претендираните неимуществени вреди, е частично основателен и
доказан за сумата от 30 001 лева, като в останалата част следва да се отхвърли, по следните съображения:
Исковата
защита за вреди от дейност на администрацията е възможна при условията на чл.1
от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на държавни органи или длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
се включват следните елементи: незаконо съобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
С исковата
молба се навежда следна фактическа обстановка:
Ищцата Р.Т. е
майка на непълнолетното дете Г. П. Т., с ЕГН **********, родено от брака й с П.
Т..
С Решение № 2238/27.05.2013 г. на Районен съд
Пловдив по гр.дело № 6681/2013 г. е утвърдено постигнато между съпрузите
споразумение за прекратяване на брака по чл. 51 от Семейния кодекс, според
което родителските права спрямо роденото по време на брака дете са предоставени
на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с Г..
До декември 2016 г. П. Т. е поддържал интензивен
контакт с детето си. На 18.12.2016 г. пред Многопрофилна транспортна болница -
гр. Пловдив възниква конфликт, развил се пред очите на детето Г., между ищцата
и новият й партньор - Я. Т., които са станали обект на обиди и агресия от
страна на П. Т., и неговата майка С.Ц..
По повод случилото се на 18.12.2016 г. с решение №
1674 от 25.05.2017 г. /влязло в сила/ по гражданско дело № 17847 от 2016 г. по
описа на Районен съд Пловдив, образувано по молба на ищцата, е издадена заповед
за защита от домашно насилие, като съдът е задължил П. Т. и неговата майка С.Ц.
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Р.Т. и детето Г. Т.,
както и да се доближават до жилището им, местоработата на ищцата и местата за
социални контакти.
На 22.12.2016 г. Р.Т. подава заявление до Дирекция „Социално
подпомагане“ Родопи за ползване на социални услуги, тъй като според нея детето
е травмирано от случилото се. ДСП - Родопи работи по случая на детето от
03.01.2017 г. във връзка с рисковете: изострени взаимоотношения между
родителите на детето; детето е свидетел на конфликти между родителите и между
бащата и втория съпруг на майката.
От 19.01.2017 г. в отдел „Закрила на детето" в
ДСП Родопи е отворен случай за детето Г. Т. и с издадено направление за
дългосрочна социална услуга със срок 6 месеца в Център за социална
рехабилитация и интеграция на деца от рискови групи (ЦСРИДРГ) при фонд „ИГА“.
Издаден е план за действие, чиято основна задача е да се направи оценка на
динамиката на семейните отношения и риска от насилие и уязвимост на детето.
На 08.01.2017 г., ищцата сключва граждански брак с Я. Т..
Поради неудовлетвореност от предоставената услуга и
нарушената доверителна връзка между Р.Т. и ЦСРИДРГ е направена преценка детето
да бъде насочено към друг доставчик на социални услуги.
На 13.10.2017 г. ищцата подава заявление за
предоставяне на социална услуга за детето Г. в Център за социална рехабилитация
и интеграция з /ЦСРИ/ за подкрепа на деца
за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково поведение град
Пловдив.
На 18.10.2017 г. е изготвен нов план за действие,
съгласуван с ищцата, за предоставяне на социална услуга в продължение на 4
месеца.
На 20.03.2018г. е изготвен доклад от медицински
психолог за резултати от предоставена социална услуга, а на 29.03.2018г. е
издадено друго направление за ползване на социални услуги със срок 3 месеца в
ЦСРИ - Пловдив.
На 04.04.2018г. между доставчика - Сдружение
„Консултантско бюро Напредък 7" Пловдив и Г. Т., представляван от неговите
родители, е сключен Договор за ползване на социални услуги, с изготвен
индивидуален план, в който са уговорени следните сесии: психологическо
консултиране и подкрепа за детето - месец април - 1 сесия, месец май - 2 сесии
и месец юни - 2 сесии; индивидуално консултиране на родителите - един път
месечно, като при заявка от страна на родителите, с оглед интереса на детето,
могат да бъдат реализирани и срещи, извън договорения график; индивидуално
консултиране на Я. Т. - един път месечно; работа с подкрепящи мрежи - при
необходимост.
На 31.05.2018 г. от социален работник в отдел „Закрила
на детето" е изготвен социален доклад, в който е посочено, че майката не
изпълнява в цялост решението на ПРС за осъществяване на личните контакти на
детето с неговия баща, както и че не се придържа към поетите ангажименти и не
сътрудничи за изпълнението на целите и дейностите, съгласно предвидения план за
действие от 20.03.2018г. Със социалния доклад е предложено да бъде издадено
предписание на ищцата.
На 01.06.2018 г. е издадено Задължително предписание №
П/Д-РВ-РД- 001/01.06.2018 г. на Директора на ДСП - Родопи на основание чл. 21,
ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 18 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗДет), по отношение на ищцата Т.,
според което тя трябва: 1) да съдейства на отдел „Закрила на детето" при
ДСП - Родопи за изпълнение на планираните дейности, заложени в Плана за
действие. 2) да посещава и да осигурява присъствието на детето в ЦСРИ за
подкрепа на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на
рисково поведение, съгласно изготвения в ЦСРИ график за провеждане на
индивидуални сесии; 3) да участва в обсъждане на проблемите и грижите за детето
на съвместни срещи с бащата, в това число планиране на пребиваване на детето
при бащата през лятната ваканция, 4) да съдейства за осъществяване на режима на
лични отношения между бащата и детето, както е постановено в съдебното решение;
5) след приключване на предоставените социални услуги за детето в ЦСРИ за подкрепа
на деца за развиване на умения за самостоятелен живот и превенция на рисково
поведение да се подаде заявление за предоставяне на услуги за детето.
Основният мотив за издаване на предписанието е факта,
че психологическите сесии с детето и индивидуалните сесии с майката не се
осъществяват съгласно изготвените индивидуален план за социални услуги и график
за срещи, което според директора на ДСП- Родопи, представлява неизпълнение на
планираните мерки и действия, което от своя страна се отразява негативно върху
психическото и емоционално състояние на детето.
Задължително предписание № П/Д-РВ-РД- 001/01.06.2018
г. на Директора на ДСП Родопи е приложено в кориците на адм.дело № 2416/2018 г.
на Адм.съд Пловдив и е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Задължителното
предписание е било оспорено по
административен ред от ищцата, като с Решение № 16-РД04-0454 от 06.07.2018 г.
на Директора на ДСП - Пловдив жалбата на Р.Т. е отхвърлена като неоснователна.
В решението е подчертано, че издаденото задължително предписание е правилно и
законосъобразно, тъй като същото обосновава необходимостта от структуриране на
работата и изпълнение на задълженията на всички заинтересовани страни.
Решението на горестоящия орган е обжалвано прел
Административен съд Пловдив от Р. Т.,
по адм.дело № 2416/2018 г.
С Решение № 1719 от 09.08.2019 г. по адм.д. №2416/2018
г. е отменено Задължителното предписание на директора на ДСП - Родопи. Съдът е
приел за установено, че в конкретния случай е налице затруднение при
осъществяване на срещите по договорен график, което обаче не може да е
основание за издаване на коментираното предписание, доколкото е прието, че
ищцата е ангажирана с работно време и не й е указвана възможност за издаване на
служебна бележка, която да й послужи пред работодателя, нито е търсен друг
компромисен вариант за осъществяване на предвидените сесии. Освен това, по
делото липсват данни за отказ на Р.Т. да съдейства за осъществяване на режима
на лични отношения между бащата и детето, установен в споразумението за
прекратяване на брака.
С Решение № 2211 от 11.02.2020 г. по адм.д. №
13218/2019 г. по описа на ВАС Решение № 1719 от 09.08.2019 г. по адм.д.
№2416/2018 г. е оставено в сила.
Обосновавайки исковата си претенция, ищцата счита, че
социалният доклад, на база на който е постановено задължителното предписание,
не е съдържал конкретизация относно мотивите на органа да приеме, че майката не
съдейства в конкретното производство по предоставяне на социална услуга, тъй
като не е описано ясно и точно какво е дължимото от нея поведение, респективно
няма изчерпателно посочени действия и бездействия, които тя е задължена, според
органа, да изпълни, но не е изпълнила. Ищцата не е била запозната с доклада и не й е дадена
възможност да направи възраженията си и да представи доказателства.
На 25.01.2019 г. е изготвен Социален доклад, в който е
посочено, че Р.Т. отказва да съгласува предвидения план за действие и да подаде
заявление за ползване на социални услуги /л.33 в кориците на адм.дело № 857 от
2019 г. /
Въз основа на горепосочения социален доклад директорът
на ДСП - Родопи издава заповед № ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019 г., потвърдена с
решение № 16-РД04-0087/26.02.2019 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане" Пловдив, с която детето Г. и родителите му са
насочени да ползват социални услуги в Център за обществена подкрепа към
Комплекс за социални услуги за деца и семейства, със срок на услугата 4 месеца,
а именно: актуална оценка на рисковите фактори при родителите и детето,
свързани със синдром на родителско отчуждение; индивидуална работа с детето и
родителите след изготвяне на оценка; оказване на правна помощ при констатирана
необходимост.
Р.Т. е оспорила заповедта, като излага съображения, че
синът й Г. не е дете в риск и не се намира в конфликт на лоялност. Със Заповед
№ ЗД/Д-РВ-РД-003 от 11.02.2020 г. на Директора на ДСП Родопи, заповед №
ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019 г. е отменена, но случаят не е прекратен, предвид
изрично заявеното желание на ищцата, и направеното обжалване, по което е образувано адм.дело № 857/2019 г. по описа на Адм. Съд
Пловдив.
С Решение № 2374 от 18.12.2020 г. /влязло в сила на
07.07.2021 г. / по адм.дело № 857/2019 г. на Адм. съд Пловдив е отменена Заповед
№ ЗД-РВ-РД-001/28.01.2019 г.
Обосновавайки исковата си претенция, ищцата препраща
към мотивите на решението, в което съдът посочва: „Анализирани в тяхната
съвкупност, доказателствата по делото не могат да обосноват безспорен извод, че
за детето Г. Т. е дете в риск и не е преодолян рискът от синдром на родителско
отчуждение, поради което е наложително ползването па социална услуга. Съгласно
§ I, т. 11 от ДР на ЗЗД "дете в риск" е дете: а) чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на
злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му; д) за което съществува риск
от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. В процесната заповед
нито една от посочените хипотези не е доказана. От събраните по делото
доказателства също не се установява да е налице едно от така изброените
обстоятелства, което би могло да мотивира извод, че Г. се явява дете в риск по
смисъла на закона. В констатациите на заповедта е посочено само, че родителите
са разведени и поради ограничаване на личните контакти между баща и син за
известно време, предвид създалата се ситуация и обтегнатите отношения между
родителите, следва детето и неговите родители да ползват социални услуги, за да
се избегне родителско отчуждение. "
С оглед изложената
фактическа обстановка, която съдът намира за установена от приложените
доказателства, Р.Т. претендира обезщетение от АСП за претърпените от нея
неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на органите на ответника и длъжностните лица при или
по повод изпълнение на административна дейност.
Ищцата обосновава основателността на предявения иск с
кумулативното наличие на изискуемите предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са
отменени по съответния ред; реална,
пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или
бездействието; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпила вреда.
Ответната страна обосновава възражения като посочва,
че по делото няма доказателства за твърденията на ищцата за претърпян спонтанен
аборт, който да се счита, че е вследствие от стреса причинен от социалната
служба.
Ответникът счита, че са възможни редица други външни и вътрешни фактори, които
да са повлияли на емоционалното
състояние на ищцата, защото било видно от психологическата експертиза, че
тя е с чувствителност към обиди, със силно развито честолюбие, което често води
до настойчиво утвърждаване на интереси и отстояването им с особена енергичност.
Ответникът посочва, че претърпеният стрес и
притеснение за да бъдат съставомерни по смисъла на закона трябва да са довели
до сериозно отражение върху качеството на живот и поведението на лицето, а това
в случая безспорно не било така.
В процесния случай са налице два незаконосъобразни
административни акта, Задължително предписание № П/Д-РВ-РД-001/01.06.2018 г. на
Директора на ДСП Родопи и Заповед № ЗД-РВ-РД-001/28.01.2019 г. на Директора на
ДСП Родопи, в чиито прозводства по издаване имплицитно са се проявили и са налице
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от териториална
структура в град Пловдив на ответната АСП, по повод осъществяване на
административна дейност.
Преценката на конкретните емоционални преживявания на
ищеца и причинната им връзка с твърдяните действия и бездействия на ответника,
както и противоправността на последните, се извършва от съда по съществото на
спора, като се съобразява, че целта на обезщетението е не да поправи вредите, а
да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице.
В конкретния случай действията/респ.бездействието на
длъжностните лица към АСП се състоят в непредприемане на адекватни мерки и
действия при предоставяне на социалните услуги, или предприемане на такива
лишени от правно и фактическо основание, по отношение на специалната закрила на
Г. П. Т.. Тук следва да се акцентира върху обстоятелството, че съгласно мотивите
на Административен съд Пловдив и Върховен административен съд, Г. не е дете в риск, поради което не е било необходимо
да му бъде предоставяна социална услуга.
В хода на съдебното производство се доказаха
твърденията на ищцата, че въпреки множеството социални доклади, протоколи за
проведени срещи, и направления за предоставяне на социални услуги, от страна на
ответника не е била направена адекватна преценка на личните отношения между
детето и родителите му, които имат свой емоционален облик, които не могат, и не
следва да се уреждат с административен натиск.
В хода на съдебното производство се доказаха
твърденията на ищцата, че подходът и поведението на длъжностните лица към ДСП -
Родопи не са отговаряли на професионалните критерии за оказване на помощ и
съдействие на децата и родителите по смисъла на ЗЗДетето, същите са били в явно
противоречие с принципа за „най-добър интерес на детето" и са повлияли негативно
на състоянието на детето, и на ищцата. От анализа на събраните доказателства се
извежда извода, че са били предприемани действия обуславящи неблагоприятни последици от манипулиране на Г.
и опити за създаване на негативна настройка срещу неговата майка.
В противовес на законните им задължения, действията на
длъжностните лица вместо да улеснят връзките между детето и родителите, са задълбочили
проблемите в семейството на Г., в различните проекции на двустранните отношения
и в цялост.
В хода на съдебното производство се доказаха
твърденията на ищцата, че поведението на служителите на ДСП Родопи към нея и
семейството й е било предубедено. От събраните свидетелски показания се
установява, че ищцата е била подложена на заплахи за предприемане на крайни
мерки, изразяващи се в извеждане на детето от настоящия му дом, поради
обстоятелството, че отказва да им съдейства, както и че „семейството й няма да
бъде оставено на мира".
Изводът в тази насока се подкрепя и от Психологическото
интервю /л.23 в адм.д № 857/, в което детето Г. заявява…“ няма за какво да ходя
при социалните, на мен ми е неприятно и
смешно. Те чакат да им кажа, че мама ми забранява да бъда с татко, обаче
аз няма какво да им кажа, защото не е така“. Г. нарича втория съпруг на майка
си, Я., като по отношение на него и т.нар баби и дядовци, казва че обича
всички. Г. определя майка си като значимият възрастен и най-важен човек, високо
оценява отношението на пастрока си към нея и му е благодарен за това. Видно от
приложеното психологическо становище на клиничен психолог – О. Д.а, екипът
работещ по случая с Г. за да закрепи ролята на бащата, изтласква Я. в
периферията поддържайки през цялото време претенциите на бащата. Психологът е
категоричен… Ако Г. възприеме пастрока си като второстепенен, това ще се отрази
негативно на възможностите му да контролира и възпитава детето, което се
отглежда в неговото семейство и има отговорности по отношение на него. Г. е
възприел действията на социалните като манипулативни, а подхода към него самия
като неподходящ, несъобразен с възрастта, а целите – неясни.
Закрилата на детето се основава на принципите на
зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна
среда; осигуряване най-добрия интерес на детето, като според определението в §
1, т. 5 ДР от ЗЗДетето, „най-добър интерес на детето" е преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена от неспособността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Целта
на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и
семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето,
като мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални
услуги - чл. 18, ал. 1 и ал. 3 ППЗЗД.
Съдът кредитира като последователни и непротиворечащи
на доказателствата по делото показанията на свидетеля Я. А. Т. /съпруг на ищцата/. Показанията
се подкрепят от всички събрани по делото доказателства и не е налице хипотезата
на чл.127 от ГПК, налагаща изключване на същите от доказателствения материал,
поради заинтересованост. Показанията на свидетелят се ценят, след като той има
преки и непосредствени впечатления от негативното проявление на отменените
актове и незаконосъобразните действия на длъжностните лица от административната
структура на ответника, върху физическото, душевно и психическо състояние на
ищцата.
Свидетелят дава показания както следва…“Съпругата ми
потърси съдействие от Агенция за социално подпомагане във връзка с влошените им
/между ищцата и П. Т./ отношения. Очакванията бяха някакво съдействие по
отношение към нея, отношение към детето, което безспорно ставаше свидетел,
самият аз получавах обаждане от Т. с много грозен подтекст. Просто двамата не
искахме да става свидетел на тези посегателства, затова потърсихме помощ от
хора, които смятаме, че са квалифицирани и решават такива проблеми. Лично моето
становище е че не сме получили помощ по никакъв повод. Единствено първоначално
предположихме, че такава е системата. В общи линии започнаха да се оформят
срещи в центъра, в които задължително трябваше да присъства Р.. Аз бях
посъветван да не ходя там. Тя трябвало да ходи сама, за да решава проблемите на
детето си. Аз не съм имал работа там. Аз продължих да ходя с нея. В последствие
станах свидетел на отправени заплахи спрямо мен, спрямо нея, спрямо детето.
Казваха „той бащата на детето си е баща на детето, не е нужно да идваш с този
човек тук, за да решим проблемите“. Заплахите към нея продължаваха с думите
„Той /детето/ сам ще дойде при нас. Ако ти не го водиш, той сам ще дойде при
нас“. Стават хулигани”. Детето е далеч от такива определения за него. Т.е.
много добро дете е. Изобщо ние мислехме, че помощта от тяхна страна ще бъде от
една форма, а в последствие се оказа друго, заведохме дела. Р. е получавала
заплахи, пред мен е получавала заплахи, че е възможно детето да бъде изведено
от дома. В последствие това се потвърди индиректно от хора, които са участвали
в срещи, проведени при социалните. Аз лично съм го чувал с ушите си поне два
пъти като заплаха към нея. Всеки може да си представи как се чувства една майка
след подобно изказване за детето й. Р. беше изправена пред избор в един момент
дали да останем заедно, защото беше докарана до положение да прави избор между
новото си семейство и детето заради думите на някои социални служители. Редовно
получаваше такъв натиск да не подава жалби тя, да оттегля своите неща, да се
съобразява с изискванията. Всъщност жалби подаваше бившият й съпруг. Изцяло
неоснователно. Това поведение нас ни насочи, започнахме да мислим, че има нещо
нередно, защото в жалбите на бащата се твърдяха пълни абсурди. Че детето стояло
вънка на двора по потник на минусови температури, живеем в къща в Марково,
тормоз осъществяван от мен, от моята майка, което вие разбирате, че една майка
не би го търпяла, просто не е било така, не е истина и в последствие и аз, и Р.
забелязахме, че се взимат под внимание абсурдни твърдения в тези жалби, а не се
взима под внимание, че нещата не са ОК и не се изтъква причината за проблемите
по повод историята на Транспортна болница. Тогава бащата на детето получи
т.нар. защита, заповед за незабавна защита, не си спомням дори колко време
беше, не беше малко време и към тази заповед беше присъединена и неговата
майка, нямаха право да се приближават до детето известно време. Устни бяха
заплахите, когато сме ходили при тях. Манипулации спрямо детето също имаше.
Веднъж – два пъти под формата на шега съм ставал свидетел как го карат да се
подписва на някакви протоколи от срещи там, което е абсурд. Това е по мой
спомен. Правили са посещения в дома ми, нееднократно са го питали детето за
майка му като цяло. Детето и то естествено казва, че това е най-добрата майка,
което и аз мога да го потвърдя, а служителят казва „не е вярно това“. Това си
спомням и съм го чувал нееднократно. Целта им беше да й срещат с бащата на
детето, без да зная аз, едва ли не да се явяват като медиатори между тях, чиято
функция не е такава и затова в повечето случаи, в 95 % от случаите съм бил до
нея и затова те са искали да разговарят насаме с нея, как може да се защити
човек и съм гледал да бъда до нея. Отрази се в негативен план тази ситуация. Тя
не може да спи. Подобни заплахи отправени под каквато и да е форма, започна да
пуши много, по цели нощи сме стояли и сме се чудели какво да правим, на кой да
се обадим, от къде да потърсим помощ. Като по-младо семейство искахме да имаме
и второ дете, но за съжаление тя го загуби. Това всичко е плод на всички тези
неща. Това става 2018-2019 година, в този диапазон. Тя беше забременяла и в
трета седмица с кръвоизлив у дома и загуби детето. От тогава не е успяла да
забременее втори път и ситуацията покрай нас с детето беше като фикция за този
човек и за наше учудване въпросните социални служители по мое усмотрение те
имат един правилник, който трябва да си спазват по Закона за закрила на детето
и нито едно тяхно действие не видях да е свързано с този правилник по отношение
семейната му среда на детето, която среда през това време беше у дома, като
през това време аз бях там, аз съм на собствена практика, не ходя на работа
някъде, инженер съм по професия, има обекти, които изпълнявам. Налагаше се да
го взимам, да го водя на срещи с баща му, които продължаваха повече от
обикновеното време и при социалните и да го върна на училище. Неудобството беше
за самото дете, което един ден ме помоли да разговарям с баща му да не го води
през деня при социалните, тъй като се налага да обяснява в училище на
другарчетата си къде е ходил и какво е правил. Нямаше как аз да разговарям с
баща му, споделих на съпругата си. Затова нещо знаят неговите учителки тогава,
споделял съм го и с тях. Вероятно той си има неговите страхове, които ние
гледахме да разсеем с игри, със забавления. Притесняваше се съпругата ми, коя
майка не би се притеснявала за състоянието на детето си. Колкото и да се
опитвахме да го държим на страна, той разбираше че нещо не е наред. Р. плачеше,
плачеше почти постоянно. Естествено това й се е отразило и на работата при
всички положения. Моето мнение е, че тези хора са способни да докарат до
безизходица една жена, като решат да злоупотребяват с действията си, ако решат.
Аз винаги съм се стремял да разведрявам обстановката, казвала ми е моля ти се
направи нещо, представяш ли си да
изведат Г. от вкъщи. Тя се страхуваше. Ясно е, че се опитват да използват
майката, но да използват детето срещу майката, това не е допустимо, това не е
човешко, а не са имали и повод да го направят, защото смятам, че семейството ми
е достатъчно порядъчно и в интелектуално отношение, и в друго. Тя се чувстваше
по-зле от действията на служителите. В този момент конкретно действията на
служителите на социалното и всички притеснения у дома, да не говорим, че получаваше
абсолютно неадекватни писма, по 5-6-7 пъти на месец, да не кажа и повече.
Обикновено я каниха на някакви срещи, при което тя трябваше да напусне работата
си, за да ходи. Обикновено в едно село може да се получи писмото, ние се
познаваме. Ние не можехме да ги получаваме. Не позволяваха друг човек от
семейството да ги получи. Тя трябваше да хване такси от работата си, за да
отиде да си получи писмото. Това беше форма на натиск, на провокация. Нищо
конкретно не съдържаха, натиск. Аз не виждам какво друго може да е. Това е притесняваше много, тази
неизвестност. Естествено, че влоши семейните ни отношения. Детето се налагаше
естествено да ходи при баща си. Ние реално винаги сме искали детето да изкарва
добре на всякъде. Тези всичките провокации и побоища отначало естествено, че са
притеснителни за детето. Той се случи пред детето този побой на мен и на нея.
Нямам спомен точно. Може да е очаквала съдействие от ДСП. С този човек няма
комуникация. Опитвали сме се нееднократно. Сядали сме с него преди да се оженим
още, за да говорим за детето, той говори пред нас едно, след това става друго.
Следил ме е с колата в града. Подавал съм сигнали. Една майка иска закрила за
детето си. Винаги сме искали да се среща с баща си при нормални обстоятелства. Р.
получаваше писмата в пощата до поискване. Имаше издавани актове. Мисля, че бяха
за неспазване на съдебно решение, или нещо подобно, което се оказа абсолютно
невярно.
Съдът кредитира като последователни и непротиворечащи
на доказателствата по делото, показанията на свидетелката Е.А. Т., която има
преки и непосредствени впечатления от негативното проявление на отменените
актове и незаконосъобразните действия на длъжностните лица от административната
структура на ответника, върху физическото, душевно и психическо състояние на
ищцата, по време на осъществяване на служебните и задължения.
Свидетелката дава показания за следното: „Познавам Р.Т.
от 2016 година. Тогава тя постъпи на работа при мен в офиса в Съдебната палата
на „ЦКБ” АД, клон Пловдив - България. Аз съм отговорник на офиса, банков
служител обслужване на клиенти, я тя беше касиер. Много често се налагаше да
ползва социалните услуги на ДСП поради влошени отношения с бившия й съпруг.
Трябваше по някакъв начин да се изчисти комуникацията между тях и това да не
влияе зле на детето най-вече заради детето. Много пъти. Имаше един случай, в
който аз страшно много се ядосах. Взех телефона и не знам на среща кой беше на
телефона, този ден беше много напрегнат и те й звънят няколко пъти, ние работим
с пари, те й звънят по няколко пъти. От закрила на детето звънят много пъти. Тя
работи с пари. Клиенти на гишето. Те й звънят, тя затваря, те пак звънят. Казва
им не мога да говоря, не мога да дойда. Искаха да отиде пак в Закрила на
детето. Знаете ли колко пъти я освобождавах от работа да отива. Не сме искали
разрешение от по-нагоре, от директори, от заместник-директори. Това беше
невъзможно всеки път да искаме разрешение. По този начин щяхме да й навредим на
нея. Кой щеше да я търпи нея тя непрекъснато да излиза. До такава степен се бях
ядосала вече, че като взех телефона и им казах как си я мислят тази работа, тя
работи с пари, само като звънне телефона, тя почервеняваше цялата, тя трепереше
момичето, очите й се пълнят със сълзи, с колегата лека му пръст се чудим как да
я успокоим. Ние бяхме трима. Всеки работи самостоятелно, сам си пуска
операцията и сам си я потвърждава. Ние просто трябваше да поемем клиенто
потока. Ако се дели на три, тогава се дели на две. Статистика не съм водила, но
много често й се случваше да излиза за срещите, по някой път и по два пъти в
седмицата й се случваше да излиза за срещи. Тя ходеше и до социални грижи, и до
закрила на детето. От Закрила на детето много често я викаха и тя беше
принудена да излиза през работно време. Някой път през обедни почивки, някой
път в работно време. Не мога да се сетя тя и за ДСП също се е налагало да
излиза, трябвало е да присъства там. По някой път съм слушала, че трябва да
заведе детето, но колегата го няма, бил е в отпуска, в почивка, това означава,
че аз трябва да остана сама. Имало е случаи, когато ми е казвала, че Я. лично
го води детето в Закрила на детето и в социалните и т.н.. Това, което знам Я.
си работи сам за себе си, той си е фирма, с личен труд. Нали се сещате, че като
трябва да отсъства от задълженията си, това са му пари, времето е пари.
Повечето срещи бяха така към края на работното време, не се е случвало да се
връща, но на другия ден като дойде почва да ми разказва това и това се случи,
това и това се случи, много разстроена, но големият шок беше като й казаха, че
ще изведат детето в приемно семейство. Ние с колегата не знаехме просто какво
да й кажем, как да я утешим. Драматично си беше. Не мога да кажа къде е ходила.
По телефона говорих със служителка на Закрила на детето, с г-жа С.. С нея
разговарях. Казвам ви честно. Работи момичето, 10 човека на гишето.
От показанията на свидетелката Т. категорично се
установява, че ищцата е изпитвала неудобство от факта, че служителите на ДСП
постоянно я търсят по телефона, докато е на работното си място и осъществява
служебните си задължения, в която връзка се налагало многократно да отсъства от
работа.
Съдът кредитира като последователни и непротиворечащи
на доказателствата по делото, показанията на свидетелката С. Г. Т., която има
преки и непосредствени впечатления от негативното проявление на отменените
актове и незаконосъобразните действия на длъжностните лица от административната
структура на ответника, върху физическото, душевно и психическо състояние на
ищцата, проявили се в семейната среда, доколкото свидетелката е майка на Я. Т.
и заедно с ищцата живеят в една къща в село Марково.
Свидетелката дава показания както следва:…“В периода,
в който за да се възстановят нормалните отношения между Г. и баща му, детето не
искаше да ходи при него, от Агенция за закрила на детето ги посъветваха да
ползват социалните услуги. Доста мога да говоря по този въпрос, тъй като аз съм си вкъщи, Р. работеше. Не съм
водила аз лично там детето, но те идваха вкъщи, когато имаше подадени сигнали
от бащата. Срещаха се с детето, разговаряха, обикновено гледаше да присъства и Р.,
но имаше момент, когато и аз съм била на такава среща. Направи ми впечатление,
че служителите на тази агенция не харесваха отношението на снаха ми, държаха се
нагло, грубо към нея, „а, ма, Р.“ и в един разговор, когато бях там лично чух,
в който директно я заплашиха, че ако тя пусне сигнал срещу бащата за каквото и
да било, ще й бъде отнето детето. Той имал право да пуска сигнали, но тя не.
Това не е редно. Това съм го видяла с очите си. Нормално е да ви кажа как се
чувства Р.. Р. беше почти в несвяст. С хронично главоболие, което още има, тя
не може да ги преодолее тези стресове. Исках да споделя, защото това е много
важно. Те са много млади и много искаха да имат второ дете. Р. сподели, че е бременна,
теста донесе, радвахме се вечерта вкъщи, тя беше като в някакъв капан.
Непрекъснато получаваше някакви писма. Не ми ги даваха на мен. Не ми ги дават
на мен. Тя хващаше такси, отиваше в пощата, получаваше ги и се връща. Не ги
интересуваше как ще отива. След тези срещи, които са месеци, не съм ги броила,
не съм имала това за цел, Р. загуби детето, до ден днешен не е могла да
забременее пак, за нашето семейство е огромна загуба. Много безсънни нощи,
много плач, просто тя ми казва „Майко, аз се чувствам като в капан, каквото
кажат изпълнявам, все не са доволни“. Отвратително държание. Само за една среща
ще ви кажа, която тя ги помоли по телефона. Беше болно детето, тя им се обади
да заповядат, че е в болнични и е вкъщи до сряда, те не дойдоха до срядата. В
четвъртък, когато е на работа тя ми се обади и ми казва, че искат днес да
дойдат и ми казва „майко, искат днес да дойдат, моля ти се, посрещни ги”.
Нормално, посрещнах ги и в това време тя тича с едно такси, точно тича, вир
вода, спира таксито. Очаквам, че ще й кажат браво, че е успяла да дойде. Г-жа С.
ли беше се обърна в този момент и каза „какво си се разбързала, ти все след
гъза на сина ли ще идваш, цял живот след гъза му ли ще вървиш, ма“? Детето до
мен и знаете ли той се обърна към мен и ми казва „Бабо, толкова ли са глупави
тези баби“. Какво да му отговоря аз? Казвам, че са се пошегували с майка му, но
то не ми повярва и каза, че това не е
шега. Детето е невероятно добро, интелигентно, умно дете, слава Богу. От което Р.
си прави всичко, посреща ги, говорят и т.н. и в края на срещата я заплашиха
„Детето е добро, но знаеш ли за детето?” Аз не мога да си го представя, защото
страшно уважавам държавните институции, защото има сигурно много дечица, които
се нуждаят от тази помощ. Аз също съм педагог и имам някаква малка представа и
съм ужасена от тяхното държане. След като имаше забрана снаха ми не ми е
споделяла да подава сигнали. Поне не съм чула. Той иска точно толкова дрехи да
се сложат в раничката на детето, тя се старае, слага му. Отиват. Той го
съблича, слагат му други дрехи. До ден днешен той идва със свидетел да вземе
детето събота, неделя, вторник, четвъртък следобед. Винаги. Малко преди той
идваше с още една кола с хора, с камери ни снима как излизам аз, как посрещам
детето. Снимаха, правеха се снимки, обикаляше се около къщата. Съпругът ми е с
тежък диабет, той по цели нощи не може да спи. Това е тежко за нашето
семейство. Те казваха, че имат сигнал от П. Т., идваме във връзка със сигнала.
Това, което описах е пак по негов сигнал. Питам ги защо не дойдат, когато Р. си
е тук, те ми казват, че имат сигнал и в рамките на колко часа трябва да
реагират. Ние също съдействахме да се подобрят отношенията им. Бащата ни заведе
до Съдия изпълнител една вечер, бяхме със страхотно тежко преживяване. Детето
каза „не, не искам”. И той не можаха да подадат. У нас са идвали с полиция.
Семейството ни направи много, за да се подобрят отношенията. Сега той си ходи
редовно. По един месец лятото. Режимът се спазва стриктно. Единствено до колкото
си спомням детето като е болно с температура и Р. казва, че не може да го даде.
Не съм уведомена каква административна дейност са извършвали. Не мога да кажа
какво е, за това не съм уведомена, не мога да кажа. Говори детето със
служителките, разпитват го, правят протокол, какво пишат или не, нямам достъп
до този протокол, дават детето да се подпише доколкото си спомням. Споделихме,
че детето е било при баща си, а то имаше медали, защото е много добре по
математика и всички вкъщи работим с него. Извади медалите, похвали се и ние
помолихме да говорят с П. да го пуска по олимпиади, защото детето страда, беше
при него, а той не го е пуснал на олимпиада, а те казват „Ееее, няма нищо, той
ще си навакса“. И това даже не сме пуснали като сигнал. Имаше настройка той да
бъде защитен, Р. да бъде оплюта“. Не
знам по каква причина.“
Съдът кредитира като последователни и непротиворечащи
на доказателствата по делото, показанията на свидетелката Гергана И. /класен
ръководител на Г. Т./. Според свидетелката действията на органите на ответника
действително са се отразили негативно върху детето. Ищцата преживява
изключително неприятни емоции, когато детето й я пита „защо се случва всичко
това, дали причината е той и дали е лошо дете".
Свидетелката И. дава показания за среща, на която тя
лично е присъствала, в качеството й на представител на училището, на която е
коментирано от служители на ДСП, че Г. „ще бъде изведен от семейството". Когато
започнаха срещите и искаха детето да бъде доведено на такива срещи той казваше
да отсъства, децата учат от 8 до 17 часа
и се налагаше тогава да го освобождават колегите сутрин и при мен и сме сменяли
графика си. Р. също много се притесняваше, защото той така пропуска и учебен
материал. Във всички случаи много зле се е чувствала и тя. На родителски срещи
идваха и двамата родители и сядаха поотделно. Аз трябва да обясня и на единия,
да кажа какво е състоянието на детето, как върви учебния процес, след това
същото нещо да предам и на другия. Просто има моменти, в които и на мен ми е
било много трудно, за да мога да запазя и авторитете на Г.. На Р. наистина й
беше действително много, много тежко, защото тя е чувствителен човек. С бащата
съм разговаряла, но служебно, по родителски срещи. Не съм имала други контакти.
Случвало се е съпругът на ищцата да дойде да го вземе от училище, за да го води
на срещи. Ние много строго следяхме кой
го взима. Защото се редувахме. Един месец аз изпращам детето, един месец
колегата. Аз и колега винаги много съблюдавахме дори и в междучасията да не
дойде някой, да не разговаря с него. Просто сме били деликатни спрямо
ситуацията кой го взима, да не дойде някой да разговаря с него. Срещата при социалните мисля, че се проведе
през 2017 година. То се протоколира. Аз го подписах този протокол. Не мога да
кажа дали фигурира в протокола, че детето може да бъде изведено. Има протокол
от срещата, който е в училището и след това трябваше да информирам г-жа Г. или
те по съдебен ред. Подписах го, независимо дали не знам, че това фигурира или
не това обстоятелство. Поне няколко пъти в месеца го взимаха детето за срещи
със социалните. По принцип кой ще го вземе и на кого трябва да го предам
детето, затова преживявах ежедневен стрес.
От събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че в хода на подготовката и действиято по повод незаконосъобразните
административни актове на ищцата и нейното семейство са причинени ежедневни неудобства и грижи, породени от
факта, че срещите в ДСП Родопи не са съобразени с учебната програма на Г. и
работното време на Р.Т..
Съобразно правилата на ЗЗДетето, всяко дете има право
на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие
и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила.
Съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД "закрилата на
детето" е система от законодателни, административни и други мерки за
гарантиране правата на всяко дете при спазване на установените от закона
принципи, в т. ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който
съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД съставлява преценка на: желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето. В този смисъл целта на мерките за закрила в семейна среда
е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за
отглеждане и възпитание на детето.
От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че в настоящия случай при издаване на Заповед №
ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019 г. на Директора
на ДСП Родопи, не са били взети предвид горните изисквания. Детето е било
изслушано в съдебно заседание и категорично е заявило, че не желае делата между
родителите му да продължават, нито иска да посещава социалните работници,
защото изпитва недоверие към тях и смята тези дейности за безмислени и
несъобразени с възрастта му. Нещо повече, детето се чувства удовлетворено от
взаимоотношенията си с двамата родители, чувства се спокоен, обгрижван и
обичан.
Констатирайки незаконосъобразността на заповед №
ЗД-РВ-РД-001/29. 01.2019 г., потвърдена с решение № 16-РД04-0087/26.02.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане" Пловдив, съдът
в своите решаващи мотиви е приел за установено, че административният орган е
следвало при стриктно съблюдававане принципите на равнопоставеност на извърши
проучване и да направи оценка на подадените сигнали. За съда е видно от
представената кореспонденция между страните по делото, че административният
орган дава превес на твърденията на бащата, като в същото време вменява в
задължение на майката да следи за редовната комуникация по телефона с бащата,
за което същата не е длъжна, предвид нормалните отношения и спазването на
режима на лични контакти на бащата с детето.
Констатирайки незаконосъобразността на заповед №
ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019 г., потвърдена с решение № 16-РД04-0087/26.02.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане" Пловдив, съдът
в своите решаващи мотиви е приел за установено, че административният орган
напълно е неглижирал обстоятелството, че
именно въз основа на старанието и добрата воля на майката, както и на
системната помощ, която оказват останалите родини и пастрока по възпитанието на
детето в лоялност и уважение към родителите си, е осигурена възможността да се
възстановят нормалните отношения между баща и син.
В този смисъл недоумение будят констатациите на
доклада от 25.01.2019 година относно обстоятелството, че детето се намира в
тежък конфликт на лоялност, в който е въвлечено от родителите си. Правят се
изводи, че детето Г. желае да поддържа
връзка с баща си, но майка му не му разрешава, както и че въпреки постигнатия
напредък, майката продължава да не се придържа стриктно към режима на лични
отношения.
От анализа на всички представени по делото писмени
доказателства, в това число и от приложените по адм.дело № 857 и адм.дело 2416,
се установява, че водещата насока в действията на служителите на АСП е била „синдрома
на родителското отчуждаване“. В тази връзка съдът по приключилите съдебни
производства се е произнесъл категорично, че в
нито един етап във времето не се установява да е налице тежък конфликт
на лоялност, нито на опасност от синдром на родителско отчуждение.
С оглед на изложеното се налага извода, че чрез
предприетата от страна на органите за закрила на детето мярка за закрила -
ползване на социална услуга, без да е ясно в какво се изразява същата, по
никакъв начин не се осигурявал интересът на детето, а това е оказало отрицателно
влияние върху него и го епоставило в риск, като въздейства върху емоционалното
му и личностно развитие.
Социалния доклад на база, на който е постановено отмененото
Задължително предписание № П/Д-РВ-РД-
001/01.06.2018 г. на Директора на ДСП
Родопи, не съдържа конкретизация относно мотивите на органа да приеме,
че майката не съдейства в конкретното производство по предоставяне на социална
услуга, тъй като не е описано ясно и точно какво е дължимото от нея поведение,
респективно няма изчерпателно посочени действия и бездействия, които Р.Т. е
задължена, според органа, да изпълни, но не е изпълнила. Констатирани са случаи
на отсъствие на детето от срещите за предоставяне на услугата, но за тях, във
всеки един случай е представен съответен оправдаващ документ и/или причина,
като никъде не е налице отказ от страна на майката – вербален или чрез действия
или бездействия, да съдейства за изпълнение на социалната услуга.
От анализа на събраните докателства, в това число и от
наведените възражения в касационната
жалба срещу Решение № 2374 от 18.12.2020 г. , с което е отменена Заповед №
ЗД-РВ-РД-001 от 26.01.2019 г. на Директора на ДСП Родопи, се налага извода, че
от страна на Агенцията за социално подпомагане, чрез нейните служители, се
въвежда един план съдържащ своеобразна „презумирана“ вина от страна на Р.Т..
Както изрично е посочил Върховния административен съд …. „навеждащото на
мисълта, че това е съзнателно целено отбягване на соц.работници от страна на
майката, се опровергава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
относно автентичността на аудиозапис на телефонен разговор между Н.Каменова
(социален работник) и Р.Т.. От възпроизвеждането на съдържанието на разговора
безспорно се установява готовността и желанието на майката да присъства на
срещата в село Марково, но от друга страна се установява и нейното притеснение
за отсъствието й от работа, което е напълно резонно и житейски оправдано“.
В хода на приключилото съдебно производство изрично е
установено, че не е съобразено от органа и липсват мотиви относно поведението и
отношението на майката към детето, като родителят, който изцяло отглежда,
издържа и подсигурява всички нужди на детето от раждането му до настоящия
момент. Не е изяснена от органа степента на натовареност или дори претовареност
на майката със служебни и домашни задължения и отговорности. Съдът е посочил,
че е следвало да се вземе предвид и обективната необходимост програмата за
изпълнение на социалната услуга, респективно издаденото задължително
предписание да е съобразено с работното време, ангажименти и натовареност на
майката, работеща като банков служител, като единствен родител, който полага
ежедневните грижи и задължения към детето. Несъмнено тези фактори са също от
ключово значение за успеха на програмата за социални услуги на Г., а не са
взети предвид и обсъдени, нито в мотивите, нито в диспозитива на отмененото
задължително предписание и в социалния доклад, послужил за издаването му.
Причинната
връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпване на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие иди бездействие на прекия
причинител. С постановяването на горепосочените незаконосъобразни
административни актове, както и с незаконосъобразните действия и бездействия на
длъжностните лица към ответника, на ищцата Р.Т. са причинени описаните
неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с поведението на
ответника, поради което същите подлежат на обезщетение.
От страна на ищцата по делото не се представиха
писмени доказателства, че в процесния период те е била бременна. Не са
ангажирани писмени доказателства съдържащи медицински изследвания, от които да
се установи наличието на бременност.
Медицинското
определение за спонтанния аборт е прекъсната (или недоизносена) бременност, която завършва преди 20
гестационна седмица, т.е преди ембрионът да е способен да живее извън матката. От
страна на ищцата не са ангажирани доказателства, от които да се установи
прекъсната (или недоизносена) бременност.
Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл.
203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на
държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се
направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в
различните хипотези.
Общините отговарят за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато
противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в
него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ
употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия",
за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт"
не следва да се разбира всеки такъв на административен орган или длъжностно
лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални
административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им
законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл.
1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал.
1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Легално определение на термина "действие", респ.
"бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под
"действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен
орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява,
но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена
нормативна разпоредба.
В чл. 203 АПК и
чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на
административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на
органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин
са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни
лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и
задължение. "Длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции, то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от
тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения.
В това
производство ищецът проведе успешно пълно доказване относно основателността на
предявения иск.
Доказаните неимуществени вреди са преки,
тъй като са причинени от незаконосъобразните актове на служители на Агенцията
за социално подпомагане, ДСП Родопи, довели до невъзможността ищцата да получи
дължимото поведение съобразно изискванията на Закона за закрила на детето и
оттук до емоционална непримиримост и тревожност, т. е. явяват се следствие от
увреждането.
Те са и непосредствени, тъй като са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл
съдът счита, че е налице и третата предпоставка от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ-пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразните актове и настъпилата неимуществена вреда. Във връзка
с изложеното искът за репариране на неимуществени вреди, резултат от
незаконосъобразни административни актове се явява доказан по основание.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице
и втората предпоставка – вредоносен резултат, наличие на реални неимуществени
вреди, настъпили за ищцата. Терминът вреди е легално установен предвид
използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е
дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и
съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на
защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване
на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. В случая се твърдят
причинени неимуществени вреди. Неимуществените вреди се свързват с емоционалния
живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани
от действията на други лица. Неимуществените вреди обхващат последиците както
на блага, които са предмет на субективни права /право на чест, на добро име,
върху духовния интегритет/, така и върху блага, които не са предмет на права.
Не всяко увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с
продължителност и по–висока степен на интензивност.
Неимуществените вреди се изразяват в
засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат
последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и
неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и
морални страдания, предизвикани от действия на други лица. Тежестта на
доказване настъпването на неимуществени вреди лежи върху този, който сочи че ги
е претърпял /ищеца/, като доказването следва да е пълно и главно. В случая от
събраните гласни доказателства и приетата съдебно-психологична експертиза се
установяват както претърпените от ищцата неимуществени вреди, така и пряката причинно-следствена
връзка между осъществените незаконо- съобразни действия спрямо ищцата и същите
вреди.
От показанията на разпитаните свидетели се
потвърждава твърдението за преживян стрес и тревожност от ищцата, негативни
емоции, безсилие, напрегнатост, загуба на вяра в държавните институции.
Безспорно емоционалните страдания за ищцата са настъпили след извършените
редица пропуски и нарушения от служители на дирекции "Социално
подпомагане" и АСП, в семейните отношения, в които център са били
интересите на детето Г..
Наред с горното, съдът приема, че
емоционалните преживявания на ищцата в процесния период се доказват и от
приетата съдебно-психилогична експертиза. Самият предмет на експертизата,
свързан с изследване на психологическото състояние на ищцата по време на всички
административни производства, предполага провеждането на интервю с нея и
прилагане на утвърдени в науката методи /каквито вещото лице е ползвало/, за да
бъде отговорно на поставени въпроси. Настоящият съдебен състав намира, че
претърпените от едно физическо лице емоционални преживявания биха могли да
бъдат установени от специалист-психолог, защото те винаги са свързани с личния
разказ на освидетелствания.
Прието е от вещото лице, че на ниво
личност са били налице невротични оплаквания и нестабилна самооценка. На
социално ниво, ищцата се е чувствала затворена и дистанцира, във вътрешните си
психологични преживявания ищцата е била водена от чувство на неудовлетвореност,
срам, вина, разочарование, емоционална непримиримост, гняв и тревожност.
Съдебният състав не подлага на критика
изводът на експертът, че преживянато от ищцата е причинило психологичен
дискомфорт, който е повлиял на
емоционалното състояние, на вътрешните нагласи ии състояния, като тя е изпитвала
неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс.
Съответно на опитните правила /правилата
на общия житейски опит/ и без необходимост от специални знания в областта на
науката е становището и на съдебния състав, че обичайният, обоснован и
характерен емоционален отговор на всеки човек при възникнало в живота му
неблагоприятно /а още повече незаконосъобразно/ събитие би намерил
проявление в негативни, а не в позитивни изживявания.
Ето защо съдът кредитира изцяло приетата
съдебно-психологична експертиза, която обсъдена съвкупно със събраните писмени
и гласни доказателства, прави успешно доказването на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и пряката им причинно-следствена връзка с поддържания от
ищеца юридически факт – създаване на нежелана, обидна и враждебна среда по
отношение на Р.Т., следствие от незаконосъборазните актове, действия и
бездействия на длъжностните лица/служители на АСП.
Поради гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи, но не в размера, за
който е предявен. Специалният закон не уточнява как се определя размерът на
неимуществените вреди, поради което субсидиарно, на основание § 1 от ЗР на
ЗОДОВ, следва да се прилага общата уредба на деликтната отговорност на
гражданското законодателство и по-конкретно нормата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, която предвижда, че размерът им се определя по
справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, за да се
намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
От друга страна размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
"справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага.
Обезщетението за неимуществени вреди има
само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната
практика се приема, че в понятието "неимуществени вреди" се включват
претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел
справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието
"справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обем, интензитет и
продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите
последици за увредения, възрастта на увреденото лице.
Предвид горното и изхождайки от посочените
критерии, както и характера и интензитета на вредите, периода от време, през
който ищцата е търпяла негативните последици от незаконосъобразните
административни актове и от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни
лица от териториална структура в гр. Пловдив на АСП по повод осъществяване на
административна дейност, и като съобрази общоприетите критерии за справедливост
в съдебната практика, настоящият състав приема, че сумата от 30001 лева
справедливо би обезпечила претърпените от ищцата неимуществени вреди. За тази
сума предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева следа да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на спора по главния
иск, основателна е претенцията на ищцата и за присъждане на мораторната лихва,
дължима от датата на увреждането - 07.07.2021 г. /датата на решението на ВАС, с
което се отменя Заповед №
ЗД-РВ-РД-001/28.01.2019 г. на директор дирекция „Социално подпомагане“ Родопи/
до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на цитираната
разпоредба ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо съдебни
разноски в размер на 1135 лв., от които държавна такса в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1125 лева, изчислено съразмерно с
уважената част от иска.
За осъщественото процесуално
представителство на ответника чрез юрисконсулт се дължат разноски, съобразно
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, които с оглед разпоредбата на чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и като се има предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя в размер на 180лв. (сто и осемдесет) лева, а
по критерия – отхвърлена част, разноските в полза на ответника са в размер на
45 лв. или по компенсация Агенцията за социално подпомагане София дължи на Р.Н.Т.,
с ЕГН **********, сумата от 1090 лв. за съдебни разноски.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Агенцията за
социално подпомагане София се осъжда да заплати на Административен съд Пловдив
сумата от 250 лв. за съдебни разноски за експертиза.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане София да заплати, на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, на Р.Н.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 30 001 лв. /тридесет хиляди и един лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпяни от ищцата, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на Агенцията
и по-конкретно на длъжностни лица от Дирекция „Социално подпомагане“ Родопи, ведно със законната лихва, дължима от
датата на увреждането -07.07.2021 г. / датата на влизане в сила на решението на
ВАС, с което се отменя Заповед № ЗД-РВ-РД-001/28.01.2019 г. на директор
дирекция „Социално подпомагане“ Родопи/ до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска за
сумата над 30 001 лв. до 40 000 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане София
да заплати на Р.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1090 лв. / хиляда и деветдесет лева/,
за съдебни разноски изчислени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА Агенцията
за социално подпомагане София да заплати на Административен съд Пловдив, сумата от 250лв.
/двеста и петдесет лева/, представляващи разноски по делото за съдебна
експертиза.
Решението,
подлежи на обжалване пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :