№ 4
гр. Дупница, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20241510200843 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИЗГРЕВ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров № 78, вх.
Г, ет. 1, ап. 77, представлявано от управителя Кирил Венков Василев, с ЕГН
**********, против Наказателно постановение № 24-0245-000269, издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, на 30.08.2024 г., с
което на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В жалбата
се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
незаконосъобразност на НП и се пледира на отмяна на НП. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си защитник поддържа
жалбата и искането си за отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява. В съпроводителното писмо е
изразено становище, че жалбата е неоснователна и счита, че НП следва да
бъде потвърдено. Не претендира деловодни разноски.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, установи следното от
1
фактическа и правна страна:
На 13.08.24 г., в 15. 06 часа, в гр. Бобов дол, на ул. „Г. Димитров“ е
съставен АУАН против Кирил Венков Василев, в качеството му управителя на
„ИЗГРЕВ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашко Димитров“ № 78, вх. Г, ет. 1, ап. 77, тъй като е
установено, че в качеството му на водач на товарен автомобил, марка и модел
„Ф.......Т....... К...........,“ с рег. № ............., собственост на горепосочената
фирма, като същото МПС е регистрирано на територията на РБългария и не е
спряно от двежение не е сключил договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на дружеството –
жалбоподател по изезетото като доказателство СРМПС. Посочено е, че
извършеното е в нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ.
Въз основа на така установеното АНО е издала атакуваното НП, което е
възприел същата фактическа обстановка и е наложил административно
наказание, на основание член чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 КЗ,
имуществена санкция в размер на 2000. 00 (две хиляди) лева.
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед №
32422.02.2024г. на директора на ОД на МВР гр. Кюстендил.
Административнонаказващият орган е възприел, че е нарушен чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и е наложил санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461,
т. 1 от КЗ, като в мотивната част на атакуваното наказателно постановление е
описал, че се касае за нарушение извършено от едноличен търговец или
юридическо лице.
Събраните по делото доказателства установиха, че в процедурата по
установяване на административното нарушение и съответно налагане на
административното наказание не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Спазени са сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
2
НП е издадено при установено управление на процесното МПС, за което
няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор.
Описано е мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, дееца и нарушена правната норма.
Задължение за сключване на застраховка ,,Гражданска отговорност”
съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ има всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Едноличният търговец е
самостоятелен правен субект със собствено имущество, което самостоятелно
и независимо участва в гражданския оборот, вкл. при сключването на сделки,
каквато е застрахователната полица, съответно следва да се разграничава от
представляващото го физическо лиц Задължение за сключване на застраховка
,,Гражданска отговорност” съгласно разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ
има всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. В случая в АУАН като нарушител -субект на нарушението е
посочен жалбоподателя като физическо лице, а описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението в НП визират като
собственик юридическо лице. Не така стоят нещата при издаденото НП, като
АНО се е възползвал от правомощията предвидени в разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН и е посочил, че АУАН е издаден срещу ЮЛ, представлявано от
жалбоподателя, в качеството му на управител на дружеството, респ. е наложил
имуществена санкция на юридическото лице, собственик на управлявания от
управителя на фирмата товарен автомобил.
Съгласно изричния текст на закона чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, съставът на
това нарушение е осъществен във всички случаи на управление на моторно
превозно средство, за което няма сключена и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от причината за
несключване на застраховката - виновно неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка, едностранно прекратяване на договора за
застраховка от застрахователя, поради неплащане на застрахователната
премия, несключване на застраховката поради обстоятелството, че моторното
превозно средство не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т.
н. Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние на
3
нарушението и се засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а
именно обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат моторни превозни
средства, във връзка е чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
От материалите по преписката се установява, че субектът на
нарушението е този, който е посочен с НП. Имуществената санкция е
наложена на юридическото лице, собственик на автомобила, като са посочени
данните на юридическото лице по Търговския регистър, а именно седалище и
адрес на управление на дружеството, ЕИК. Съдът намира, че е налице
приложена от АНО правилна материална квалификация на деянието. В случая
е налице неизпълнение на задължението за сключване на задължителна
застраховка по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е собственост на ЮЛ.
Видно от текста на процесния електронен фиш е посочена релевантната
правна норма за санкциониране на юридическо лице, а именно - на основание
чл. 638, ал. 1. т. 2 от КЗ е наложена имуществена санкция от 2 000 (две
хиляди) лева за юридическо лице или едноличен търговец, която е във
фиксиран размер предиведен от законодателя.
От обективна страна не е изпълнено задължението за сключване на
застраховка „Гражданска отговорност“. Касае се за обективна отговорност на
ЮЛ, като е без значение виновно поведение на длъжностно лице.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е
4
така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията,
в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални
нарушения“. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на
предвидените в ЗДвП задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася
и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения.
Във връзка с това НП се явява законосъобразно и административното
наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните по делото не претендират деловодни разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 -та от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0245-000269,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол на
30.08.2024 г., с което на „ИЗГРЕВ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашко Димитров № 78, вх. Г, ет. 1, ап.
77, представлявано от управителя Кирил Венков Василев, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилски
5
административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено, на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6