№ 226
гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „АР Маркет“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. М, ул. "***" №*, представлявано от
управителя Т. Д. А., ЕГН: *** против Електронен фиш серия Г № 0004399 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането
(КЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. С
допълнителни мотиви към жалбата, приложени от лист 12 до лист 15 от
делото, се излагат подробни възражения за незаконосъобразност на ЕФ, като
се твърди да се допуснати съществени нарушения на процедурата по
установяване на нарушението с мобилно АТСС и по санкциониране на
деянието чрез издаването на ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 5-6 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението и
размерът на имуществената санкция. Поддържа нарушението да е установено
1
с одобрен тип средство за измерване. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
искането на жалбоподателя за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „АР Маркет“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на
жалбоподателя на 30.12.2020 г., установено от разписка на лист 21 от делото,
а жалбата е подадена на 11.01.2021 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 14.06.2019 г. в 15:45 ч. в град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ до № 142
с автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип
m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011, било заснето движението на товарен
автомобил с марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***. Собственик на
автомобила бил жалбоподателят „АР Маркет“ ЕООД. Превозното средство
било регистрирано на територията на Република България с рег. № *** и към
14.06.2019 г. не било спряно от движение. Към момента на заснемането му от
мобилната система за видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за
процесния товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** нямало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като последно сключеният
договор бил прекратен на дата 24.05.2019 г.
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя
„АР Маркет“ ЕООД бил издаден електронен фиш серия Г № 0004399, с който
му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол тип m*SpeeDet
2D не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6
от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
2
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и
допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното
техническо средство тип m*SpeeDet 2D е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5133.
От писмо с вх. № 6566/12.02.2021 г. от Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 20 от делото) се установява, че за
използването на дата 14.06.2019 г. на процесното техническо средство
m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011 не е съставен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към дата 14.06.2019 г. Установява се още, че сключената
застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 24.04.2019
г. и крайна дата на покритие 24.04.2020 г. е била прекратена, считано от
24.05.2019 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост на „АР Маркет“ ЕООД и не е спряно от движение към 14.06.2019
г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
описаните в ЕФ време и място – на 14.06.2019 г. в 15:45 часа в гр. Пловдив,
ул. „Брезовско шосе“ до № 142, е бил управляван процесният товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение, но без
собственикът - жалбоподателят „АР Маркет“ ЕООД, да е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
притежаваното моторно превозно средство.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които не
могат да се санират едва във въззивното производство, а същевременно
влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и обуславят
неговата отмяна.
На първо място в електронния фиш е посочено, че имуществената
санкция се налага на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, която разпоредба гласи,
че „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
3
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“.
Действително неблагоприятните правни последици при неизпълнение на
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и предпоставките, при които те се
налагат, са предвидени в приложената разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ,
поради което несъмнено тя се явява относима. Самият размер на санкцията
обаче е регламентиран с разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която не е
посочена в електронния фиш при определянето на нарушените законови
разпоредби. Към липсващата, но необходима разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ препраща и приложената в електронния фиш санкционна разпоредба.
Съдът приема, че в случая е допусната непълнота при определянето на
санкционната норма. В резултат от правна страна липсва посочено в ЕФ
нормативно основание за налагането на имуществена санкция именно в този
размер от 2 000 лева. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, за да бъде едно деяние
административно нарушение, то трябва да е обявено за наказуемо.
Квалифицирането на процесното деяние като „обявено за наказуемо“, но не
само общо и абстрактно, както прави разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, а с
конкретно предвидена по размер имуществена санкция изисква от правна
страна да бъде направена привръзка с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 т. 2 от КЗ.
Следователно надлежната санкционна норма е чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1,
т. 2 от КЗ. Констатираната непълнота не може да се санира в производството
пред съда и влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Досежно разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ настоящият състав намира, че
нейното посочване при правната квалификация на нарушението не е
задължително, но ако бъде направена такава привръзка, то това би било
единствено за пълнота и по никакъв начин не би ограничило или нарушило
правата на жалбоподателя.
На следващо място по делото се доказа, че не е попълнен протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява
самостоятелно нарушение на процедурата по установяване на нарушението с
мобилно техническо средство за контрол и неговото санкциониране с
електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ
порок – липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради
което кумулативните изисквания за законосъобразно използването на
мобилно АТСС не са спазени по делото. Не всеки реквизит от протокола е със
съществена значимост, но отсъствието въобще на протокол води до извод за
недоказано административно нарушение. След като използваното АТСС е
мобилно, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
не предвижда изключения, то следва, че отсъствието на протокола е
съществен пропуск – така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по
к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено
императивно задължение за контролния орган при всяко използване на
мобилно АТСС да съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е
протоколът да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол
4
(чл. 10, ал. 2), като при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът трябва да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В
настоящия случай, въпреки съществуващото процесуално задължение за
съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол не е бил
съставян, което се доказа по категоричен начин по делото. Изискването за
съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй
като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса. Липсата на
редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за
спазването на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението
чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената
тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган,
поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената
непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото
изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент от процедурата при използване
на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява
процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това
нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече
незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената
процедура. Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица обстоятелства,
които имат съществено значение за преценката за законосъобразното
провеждане на производството, но не могат да бъдат установени по друг
начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и къде
е било разположено техническото средство, с какво по вид АТСС е заснето
нарушението, дали техническото средство е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде то е било разположено – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във
време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден
различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се
твърди, че заснемането е извършено с АТСС, монтирано върху служебно
моторно превозно средство, но информация относно мястото на контрол не би
могла да се изведе и по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., т.е. от снимката на разположението на уреда, тъй като
такава също липсва. С разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
регламентирано изрично задължение за директора на съответната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
5
нарушението, в съпроводителното писмо да посочи определени в закона
обстоятелства, сред които разположението на автоматизираното техническо
средство, но така също и да представи доказателства за тези обстоятелства.
При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата се явяват
незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
осъществени при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи
условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за
контрол на правилата за движение.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се извърши
преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения:
1) от статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя и 3) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и
във време на движение. В първите две хипотези за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш е въведено
единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС във време на
движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен
случай се установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в
обективната действителност, то може единствено да се предполага дали
процедурата е била спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние,
попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би представлявало
съществено процесуално нарушение. Досежно и това обстоятелство при
липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., то е препятствана проверката за спазване на процедурата по
установяване на нарушението чрез използване на мобилно автоматизирано
техническо средство. По-конкретно по делото остава недоказано дали са
спазени правилата на чл.11, ал.2 от Наредбата. Доказателствената непълнота
не беше преодоляна чрез ангажиране на други допустими доказателства в
процеса. Това отново доказва съществения характер и последици на
допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл е и Решение № 1412 от
24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо средство да е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на редица технически изисквания към монтажа и експлоатацията
на АТСС, регламентирани с Наредбата и с инструкцията за експлоатация,
като тяхното съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното
използването на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. В процеса доказателство за надлежното изпълнение
6
на тези изисквания се черпи отново от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., като в съдържанието на същия се удостоверява
дали преди началото на работата с техническото средство то е било
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. При липса на надлежно
попълване в протокола спазването на техническите изисквания, явяващи се
гаранция за изправност на техническото средство, не може да се презюмира.
В съдебната практика е изяснено, че щом поради липсата на съставен
протокол не може да бъде извършена проверка за спазване на изискванията на
чл. 6 от Наредбата, то е допуснато съществено процесуално нарушение – така
Решение № 4424 от 27.06.2019 г. по к.а.н.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София; Решение № 541 от 18.03.2019 г. по к.а.н.д. №
277/2019 г. на Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служителят
включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания
контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени необходимите
първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други
доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би
почивал единствено на предположения. Административнонаказателната
отговорност от своя страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на
предположения. По тези съображения ангажирането на отговорността на
жалбоподателя, но без по делото да е доказано, че са били спазени
предвидените изисквания при монтажа и експлоатацията на процесното
АТСС, съществено нарушава правото на защита на наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило
съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в
бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за
контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Същевременно трайна е съдебната практика на административните съдилища
в страната относно характера на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение - така
Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д.
№ 2827/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2017 от
28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на Административен съд – Варна;
Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 119/2019 г. на
7
Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. №
146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от
20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на Административен съд – Кърджали;
Решение № 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на
Административен съд София – област; Решение от 18.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от
25.10.2019 г. по к.а.н.д. № 246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и по чл. 314, ал.
1 от НПК за цялостна служебна проверка на законосъобразността и
обосноваността на електронния фиш е дал указания на АНО за попълване на
делото с необходимите доказателства, включително за представянето на
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като е
определен и срок за това действие. До приключване на съдебното следствие
протоколът не е представен, като същевременно наказващият орган е
уведомил съда, че такъв протокол въобще не е съставян (с писмо на лист 20
от делото).
По тези съображения обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен
и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
право на вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно списък с разноски
на лист 19 от делото. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 16-гръб по делото, е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат,
което съдът намира за неоснователно. Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 15.01.2021 г. Към тази дата и съгласно измененията с
ДВ бр. 68 от 2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е предвиждало, че при имуществена санкция от 1 000 до 5 000 лева
възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. Следователно
претендираните от жалбоподателя разноски от 400 лева не надвишават
минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди
по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Отделно от това съдът намира, че така заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно за
осъществените по делото правна защита и съдействие.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
8
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса ОД на МВР – Пловдив, която е
юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0004399 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
„АР МАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
село М., ул. "***" №*, представлявано от управителя Т. Д. А., ЕГН: *** на
основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 483, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на „АР МАРКЕТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. М, ул. "***" №*,
представлявано от управителя Т. Д. А., ЕГН: *** сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9