Р Е
Ш Е Н
И Е № 336
гр.
Бургас, 27.02.2015
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две
хиляди и петнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Н.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5004 по описа на
съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове по чл.204, ал.4, вр. с чл.203, ал.2 и чл.226
от ЗОВСРБ /отм./, чл.194, ал.3, вр. с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, чл.128, т.1
от КТ, вр. с чл.212, ал.1 от ЗОВСРБ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предяве-ни от П.Г.С. против Военно формирование *** – Б., като част от
структурата на МО на Р България.
Ищецът
твърди, че на 29.10.2001г. е бил назначен на първа длъжност ”***” със звание ”***”
– по договор за кадрова военна служба № 6077/31. 10.2001г., за срок от три
години, в поделение № *** – Б. на ВМС към МО, което няма самостоятелен
военнопощенски номер, нито банкова сметка, ***/ влиза в състава на ответното
военно формирование. Твърди също, че впоследствие – с допълнителни
споразумения, срокът на служебното му правоотношение е бил продължаван, а след
7 години е бил повишен – като ”***”. Сочи, че със Заповед №
ЛС-01-23/25.06.2013г. на командира на горното военно формирование е бил
прекратен договорът му за военна служба, бил е освободен от длъжност и военна
служба, и е бил зачислен в запаса, а със Заповед № ЛС-01-27 от 28.06.2013г. е
бил отчислен от списъчния състав, считано от 01.07.2013г., и са му били
изплатени обезщетения – по чл.199 и чл.227, ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ. Излага
съображения, че за службата си в периода 01.06. 2003г. – 30.06.2013г. /121
месеца/ е положил 4 384 часа /548 дни извънреден труд, представляващ фактически
отработеното, над месечната продължителност, служебно време, вследствие на неизползваните
почивки за носени дежурства. Моли Съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати дължимото възнаграждение – общо 13 481.88 лв.,
ведно със законната лихва и обезщетения за забавено плащане за периода от 01.08.2003г.
до 04.07.2014г. в общ размер от 9 877.30 лв. Претендира също заплащане на
сумата от общо 1 694 лв., представляваща разлика от неизплатени основни
месечни възнаграждения за периода 12.05.2009г. – 30.06.2012г. /37 месеца и
половина/, ведно със законната лихва и обезщетения за забавено плащане за
периода от 01.07.2009г. до 04.07.2014г. в общ размер от 597.82 лв.; сумата от
общо 240 лв. представляваща разлика от неизплатени основни месечни
възнаграждения за периода 01.07.2012г. – 31.12.2012г. /6 месеца/, ведно със законната
лихва и обезщетения за забавено плащане за периода от 01.09.2012г. до
04.07.2014г. в общ размер от 39.82 лв., както и деловодните разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Излага съображения, че не разполага с пасивна материалноправна
легитимация по тях, тъй като С. е бил на военна служба и е полагал дежурствата
в друго военно формирование № *** - Б., което е самостоятелно в състава на ВФ №
*** - Б., без собствена финансова служба. Последното обстоятелство пък е
налагало и изплащането на възнагражденията му да се извършва от ВФ № *** - Б.
На следващо място, сочи, че положените от ищеца дежурства са били компенсирани
с почивки, които той е ползвал по график. Твърди и че е получавал допълнително
възнаграждение по чл.214, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, поради което претенцията му за
повторно заплащане се явявала неоснователна. Оспорва и исковете му за заплащането
на разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение, като сочи, че
такова не се дължи, съобразно параграф 3, ал.5 от ПЗР към ЗОВСРБ, вр. с чл.212,
ал.1 и 2 от същия закон. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност
– по отношение на задълженията, възникнали преди 04.07.2011г., съответно – за
лихвите. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира следното:
Не
се спори по делото, а и от представените с исковата молба и отговора писме-ни
доказателства се установява, че считано от 29.10.2001г. ищецът е постъпил на
кадро-ва военна служба в Поделение № *** – Б. на ВМС към МО, на първа длъжност
”***” със звание ”***”, както и че служебното му правоотношение е било
прекратено със Заповед № ЛС-01-23/25.06.2013г. на Командира на военното формирование,
а със Заповед № ЛС-01-27/28.06.2013г. той е бил отчислен от списъчния състав,
като ”***”, считано от 01.07.2013г.
Безспорно,
също така, е, че ВФ № *** не е разпоредител с бюджетни кредити, поради което
дължимите на ищеца трудови възнаграждения по време на службата, как-то и
обезщетенията при прекратяването на служебното правоотношение, са му били из-плащани
от ответното ВФ № ***. Предвид това и съобразно разпоредбата на чл.27, ал.2,
изр.2 от ГПК, последното е процесуално легитимирано да отговаря по предявени-те
по делото искове.
Съгласно чл.203, ал.1
и ал.2 от ЗОВСРБ /отм. 12.05.2009г./, седмичната продъл-жителност на
служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата така-ва в
денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност
на работното време.
Ал.3 на същата разпоредба пък предвижда, че
в случаите на превишаване на про-дължителността на
служебното време, извън посочената в ал.2, се отдава писмена запо-вед на
командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба,
и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден
труд в размер, определен от Министерския съвет.
Съгласно чл.158, ал.2
от ПКВС /отм. от 12.06.2009г./, извънреден е трудът, с кой-то се
превишава продължителността на служебното време, определена в чл.203, ал.2
от ЗОВСРБ /отм./, и е положен над определената месечна
продължителност на служебното време, определена по реда на чл.152, ал.6 от Правилника,
а именно – месечната продъл-жителност на
служебното време в часове се определя на базата на работните дни за ка-лендарния
месец и нормалната продължителност на служебното време.
Съгласно чл.7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001г. на Министъра
на отбраната, фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служеб-ното време по чл.152, ал.6
от ПКВС /отм./ се отчита като извънреден труд, а в чл.26.1 от същата
е посочен и методът за определяне размера на възнаграждението, на основание чл.158 от
ПКВС.
Съгласно чл.3, ал.1,
т.3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001г.,
възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите
военнослужещи при условията и по реда на чл.159 от
ПКВС, се определя на базата на основното месеч-но възнаграждение,
определено по реда на чл.224, ал.2,
вр. с ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./, с оглед категорията на кадровия военнослужещ. В чл.4
е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за
извънредния труд – в зависимост от деня, в който е
положен, т. е. дали се касае за работен ден, почивен ден, официален празник и
сумирано отчитане на работното време.
По отношение на
останалата част от исковия период, 12.05.2009г. – 30.06.2013г.,
приложение намира разпоредбата на чл.195 от действащия
ЗОВСРБ – военнослужещи-те могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определе-ни с уставите
на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове из-дадени от
министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството не може да
превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време.
Съгласно чл.194, ал.3
от ЗОВСРБ, в случаите на превишаване общата продължи-телност на
служебното време по ал.2 на военнослужещия се заплаща допълнително въз-награждение
по чл.214, ал.1,
т.3 от същия закон.
В съдебната
практика на ВКС – решение № 128 от 26.05.2010г. по
гр. дело № 282 /2009г., IV г. о., и решение № 389 от 31.05.2010г. по гр. дело №
194/2009г., III г. о., ГК, се сочи, че в отменения ЗОВСРБ и в специалните актове
по приложението му, съответ-но – в
сега действащия закон, не са уредени случаите на положен труд над нормалната му
до увеличена продължителност на служебното време, но некомпенсиран с намалено
работно време до деня на прекратяване на правоотношението по договора за
кадрова военна служба. В тях е дадено и тълкуване на правните норми, във връзка
с полагането на труд от кадровите военнослужещи над нормалната, до увеличената,
съгласно чл.152, ал.2
от ПКВС /отм./, продължителност на служебното време, в границите по чл.152, ал. 5,
вр. ал.6 от ПКВС /отм./,
и над нея, включително чл.203, ал.3 от
ЗОВСРБ /отм./, чл. 158
и чл.159 от ПКВС /отм./,
при дежурство по график. Посочено е, че съгласно чл.152, ал.4,
т.5 от ПКВС /отм./ за положен труд над нормалната, но в границите на
увеличена-та продължителност на служебното време, каквато е службата при
дежурство до 24 ча-са, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на
намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време
за месеца. Прието е, че е на-лице непълнота, която следва да бъде преодоляна
чрез прилагане на разпоредби, отна-сящи се до подобни случаи, каквато е тази на
чл.136а от КТ.
Съгласно ал.4 на
същата, в случаите на удължаване на работното време над определената
му нормативна продъл-жителност работодателят е длъжен да компенсира
удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4
месеца за всеки удължен работен ден. Ко-гато той не стори това, работникът или
служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира
удължаването на работното време чрез съответното му на-маляване, като уведоми
за това работодателя писмено поне две седмици предварител-но. При прекратяване
на служебното правоотношение преди компенсирането с почив-ки, разликата до
нормалната продължителност на работното време се заплаща като из-вънреден труд – чл.136а, ал.5
от КТ. Дължимата парична компенсация е различна от до-пълнителното
възнаграждение за специфични условия по чл.204, ал.4, вр. с чл.226, ал.1 от
ЗОВСРБ.
Фактически отработеното удължено работно време подлежи
на установяване от ищеца с всички доказателствени средства, като в тежест на ответника
е доказването на положителния факт, че го е компенсирал с дължимата почивка.
В тази връзка по делото е допуснато извършване на ССЕ.
Вещото лице е конста-тирало, че за част от процесния период част
от положените дежурства са компенсирани с почивки. Нарядите, за които няма
данни за ползването на компенсации, както и тези, за които липсват такива коя
компенсация конкретно кой наряд компенсира, поради кое-то са компенсирани
най-старите, съгласно последното заключение /при изготвянето на предходните сa допуснати
неточности/, за процесния период 01.06.2003г. – 30.06.2013г. възлизат на общо 4
384 часа. Дължимото за тях обезщетение е в
размер на 13 481.88 лв.
Предвид
горното, следва да се приема, че като не е ползвал почивките си за посо-чения
брой часове ищецът е превишил месечната продължителност на определеното му
служебно време, като прослуженото от него има характер на извънреден труд. Предяве-ният
иск е основателен и ответникът следва да бъде осъден да му заплати тази сума.
Възражението
за погасяване на вземането по давност е неоснователно – правото на военнослужещия
да претендира обезщетение за положения от него извънреден труд от носенето на
дежурства се поражда едва при прекратяване на служебното правоотно-шение,
доколкото до този момент съществува възможност за компенсирането му чрез
почивки. В случая, от 01.07.2013г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 04. 07.2014г., предвиденият в чл.358, ал.1, т.3 от КТ тригодишен срок не
е бил изтекъл.
Както
беше посочено, задължението на ответника да заплати на ищеца парично-то
обезщетение е станало изискуемо към датата на прекратяването на служебното пра-воотношение,
поради което той дължи 1 384.66 лв. – мораторна лихва, за периода 01.07. 2013г.
– 04.07.2014г. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от
9 877.30 лв., както и за времето от 01.08.2003г. до 30.06.2013г.,
претенцията следва да се отхвър-ли, като неоснователна.
Върху
главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.212, ал.1 и ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите имат право
на основ-но месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно
звание и степента в обхвата на военното звание, като размерите му се определят
с акт на Министерски съ-вет по предложение на министъра на отбраната. В ал.3 е предвидено,
че базата за опре-деляне на размера на основното месечно възнаграждение за
най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на
Република България, като ме-сечното възнаграждение се увеличава с коефициент
спрямо базата, както следва: 1. за офицери –
не по-малко от 2.2; 2. за офицерски кандидати и сержанти – не по-малко от 1.75; 3. за войници /матроси/ – не по-малко от 1.6. Чл.227,
ал.1 от ЗОВСРБ гласи, че при освобождаване от военна служба военнослужещите
имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Текстът на
чл.199, ал.1 от закона пък предвижда забра-на
за компенсиране на отпуските с парично обезщетение, освен при освобождаване от
военна служба. Т. е. по аргумент за противното при освобождаване от военна
служба се поражда право да се търси обезщетение за неизползваните отпуски.
По делото не се спори, че ищецът е получавал трудово си възнаграждение, както и че са му изплатени обезщетенията по чл.227 и чл.199 от ЗОВСРБ от ответното военно формирование. Доколкото, обаче, § 3, ал.5 от ПЗР на закона предвижда, че до влизането в сила на акта по чл.212, ал.2 на лицата по ал.1 се заплащат досегашните възнагражде-ния, а по делото се установи, че в периода 2009г. – 2012г. няма такъв, който да пред-вижда получаването на по-високо, то исковете за заплащане на търсената разлика на ба-зата на по-голямо възнаграждение се явяват неоснователни, ведно с акцесорните пре-тенции за мораторна и законна лихва, и като такива – следва да се отхвърлят изцяло.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатено-то от ищеца адвокатско възнаграждение – с оглед цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото – 687.98 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а по сметка на РС Бургас, съответно – 594.66 лв. за ДТ и 74.53 лв. за ССЕ.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото – 64 лв. за ССЕ и 558.07 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с от-хвърлената част от исковете.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Военно
формирование № *** – Б., като част от структурата на МО на Р България, да заплати на П.Г.С., с ЕГН: **********,
съдебен адрес:***, сумата 13 481.88 лв. – неизплатено
възнаграждение за положен в периода от 01.06.2003г. до 30.06.2013г., общо 4 384
часа, извънреден труд, представляващ фактически отработеното, над месечната
продължителност, служебно време, вследствие на неизползваните почивки за носени
дежурства, ведно със законната лихва,
считано от 04.07.2014г. до окончателното плащане, и сумата 1 384.66 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2013г. –
04.07. 2014г., като за разликата над последната – до пълния предявен размер на
мораторната лихва – от 9 877.30 лв., включая и за времето от 01.08.2003г.
до 30.06.2013г., както и за сумата от общо 1 694 лв. представляваща
разлика от неизплатени основни месечни възнаграждения за периода 12.05.2009г. –
30.06.2012г., ведно със законната лихва и обезщетения за забавено плащане за
периода от 01.07.2009г. до 04.07.2014г. в общ размер от 597.82 лв., и сумата от
общо 240 лв. представляваща разлика от неизплатени основни месечни
възнаграждения за периода от 01.07.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната
лихва и обезщетения за забавено плащане за периода от 01.09.2012г. до
04.07.2014г. в общ размер от 39.82 лв., ОТХВЪРЛЯ
претенциите, като неоснователни.
ОСЪЖДА Военно
формирование № *** – Б., като част от структурата на МО на Р България, да заплати на П.Г.С. сумата 687.98 лв. разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, а
по сметка на РС Бургас, съответно – 594.66
лв. за ДТ и 74.53 лв. за ССЕ.
ОСЪЖДА П.Г.С. да заплати на ВФ № *** Б., като част от структурата на МО на Р България, направените по делото разноски – 64 лв. за ССЕ и 558.07 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД