№ 313
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502041 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Тракийски университет с ЕИК по регистъра на Булстат *****, със седалище: гр.Стара
Загора, Студентски град, представлявано от доцент доктор Д.Я. чрез Адвокатска кантора
„А.,Ц.,К.“- гр. Стара Загора, ул.“ *****- чрез адвокат В. Ц., подадена против Решение №
1889/30.08.22 г. по гр.д.№ 4890/21 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от юридическото лице против ЕТ“С*-С. Д.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Б**** иск за неизплатена наемна цена по договор от 04.09. 2015 г., касаещ част
от недвижим имот- публична държавна собственост,в размер над 147,45 лв., до пълния
претендиран такъв на главницата от 1118, 10 лв., както и искът за обезщетение за забавено
плащане на главницата за сумата над 16, 26 лв., до пълния размер на претендираната мораторна
лихва от 107, 41 лв., като юридическото лице е осъдено да заплати на ответника съответната част
от направените по делото разноски.
Изразява се недоволство от решението в тези части, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, т.к. за да отхвърли исковете за дължимите наемни вноски за периода от 13.03.20 до
04.09.20 г., решаващият състав напълно необосновано е приел, че въведените от ищеца
противоепидемични мерки, считано от първата дата и преустановяването на посещението на
студентите в него, са засегнали съществено интереса на наемателя , като с оглед
продължителността на форсмажорните обстоятелства, той фактически бил отпаднал, а това, че
машината била собственост на трето лице, бил ирелевантен за делото факт, защото за същото било
достатъчно установеното от представения фискален отчет, че за периода 13.03.-14.05.20 г.
машината не е работила. На тази база съдът бил приел, че за времето от 13.03.20г. до 04.09.20
г.ищецът като наемодател не бил осигурил на ответника ползването на процесната площ по
1
предназначение и съобразно интереса на последния. Затова и на основание член 306, ал.4 от ТЗ,
наемателят не дължал заплащане на наемната цена за този период, както и претендираното
обезщетение за забава.
Страната акцентира върху това, че предмет на спора е договор за наем и неговото
изпълнение от страна на наемателя, като по делото не се спори, че наетият имот е предаден на
наемателя от наемодателя за ползване по предназначение, а именно- за поставяне на машина за
безалкохолни напитки в рамките на процесния период.
Данните по делото сочели, че машината е била поставена върху наетия имот и фактът, че
фискалното устройство на същата принадлежи на трето лице, свързано с наемателя, е без каквото
и да било правно значение за спора. Не се събирали и доказателства наетата площ да е била
освободена, съответно върната на наемодателя след 13.03.20 г., нито пък машината да е била
демонтирана, следователно наемодателят не е ограничил, нито възпрепятствал ползването на
наетата площ за договорената цел. Въведените противоепидемични мерки не представляват според
страната действие на наемодателя, ограничаващи наемателя да ползва имота за процесния период.
Счита, че противоепидемичните мерки, установени с Решение от 13.03.20 г. на НС на
територията на страната за обявено извънредно положение, не представляват пречка за наемателя
да има достъп до наетия имот в Техническия колеж, защото тогава в него е имало
административно присъствие. То се удостоверявало с представени по делото присъствени форми
на работещия персонал и дневниците на посещенията. Намира, че отсъствието на студентите не е
изключило възможността монтираната върху наетата площ машина да се ползва по предназначение
от други лица, още повече, че в договора нямало уговорено такова изрично предназначение,
ползване само за нуждите на студентите. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата
на чл.306,ал.4 от ТЗ, приемайки, че процесният договор за наем има характер на търговска сделка.
Имотът не е бил ползван за осъществявана от наемателя търговска дейност, поради което
въззивникът приема, че законовата презумпция на чл. 286, ал.1 от ТЗ е опровергана.
Наемодателят е държавно висше училище, управляващо публична държавна собственост,
за което с нормата на чл.6б и чл.6в от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г. и за преодоляване на последиците,
законодателят е предвидил изрични мерки за намаляване размера на вноските за наем и за
ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от лицата –наематели,
които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и
ограниченията, наложени по време на извънредното положение.
В настоящото производство обаче ответникът не е установил настъпването на
предпоставките, визирани в горепосочените норми, за упражняване на правото му да иска
намаление или освобождаване от заплащането на дължимото към ищеца наемно възнаграждение.
Представеният по делото протокол от назначената от ректора на Тракийски университет гр.
Стара Загора комисия, разглеждаща постъпилите по чл. 6 б от Закона молби за освобождаване или
намаляване на наемното възнаграждение на наетите от тях обекти, собственост на държавното
висше училище установява, че ответникът не е ангажирал доказателства за преустановяване и/или
ограничаване на извършваната от него дейност.
Представеният в производството касов отчет от фискалната памет на кафе- автомат с адрес:
гр.Я***, удостоверявал факта, че фискалното устройство на машината, монтирана върху наетия
имот, е собственост на трето лице, от чието име е извършвана и търговската дейност, а ползването
2
на наетата площ за нуждите на лица, различни от страните по договора, го нарушавало.
По делото липсвали и данни за възникнали между наемателя и собственика на фискалното
устройство отношения, за които да се приеме, че са били разстроени , прекратени или прекъснати
от въведените противоепидемични мерки.
Затова намира, че ЗМДВИП не намира приложение в случая.
Освен това представения по делото нулев отчет за извършване на търговска дейност от
третото лице касаел само периода 13.03.20г.- 13.05.20г., а за останалия процесен период нямало
данни за неизвършване или ограничаване на търговската дейност на ответника или друго трето
лице в наетия имот.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за
постановяването на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени. Не се ангажират нови
доказателства.Дирят се разноските по делото.
Не е представен отговор от противната страна в дадения й от съда срок.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за редовна и
допустима, а служебната такава на обжалваното съдебно решение, дължима по чл.269 от ГПК,го
определя като изцяло валидно и допустимо в атакуваните части.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, след съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№4890/21г. по описа на БРС, чието решение в отхвърлителната му
част е предмет на настоящото въззивно обжалване, е образувано по обективно кумулативно
съединени искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, заявени от Тра-
кийски университет, гр.Стара Загора, против С. Д. Д., в качеството му на ЕТ “С* – С. Д.“,
гр.Бургас.
Молило се е за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 118.10 лв. –
неплатена наемна цена за периода от 01.02.20г. до прекратяването на договора през м. септември
(09.09.2020г.). Тя е сочена за дължима по Договор от 04.09.2015г. за наем на част от недвижим
имот – публична държавна собственост, стопанисвана от учебното заведение, а именно: 1 кв. м. за
поставяне на автомат за топли напитки в сградата на Факултет “Техники и технологии“, с
административен адрес: гр.Я***, към Тракийски университет- гр.Стара Загора, който договор е
сключен между ВУЗ-а и ответника.
Главницата е претендирана ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (07.07.21г.), до окончателното изплащане.
Поискано е присъждането и на сумата от общо 107.41 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 25.02.2020г. – 06.07.2021г., както и сторените деловодни разноски.
Страната се е позовала на обстоятелството, че заявените суми са били дължими, т.к.
договорът е бил прекратен на 09.09.20г., но претендираната по делото наемна цена неоснователно
не е била заплатена от ползващия имота наемател, въпреки че наемодателят е бил точен в
изпълнението на собствените си задължения да му предостави наетия имот за реално ползване по
уговореното предназначение.
В подадения своевременно отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете,
3
излагайки съображения за недължимост на поисканите суми, поради настъпилите от 13.03.20г.
форсмажорни обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното
извънредното положение, по време на което не е могъл да използва наетия недвижим имот по
предназначение.Позовал се е и на обстоятелството, че е уведомил за преустановяване на договора
ищеца с молби с вх.№249 и 250 от 19.05.20г., като едва на 25.06.20г. е получил отговор от
наемодателя с предложение за прекратяване от 01.07.20г., което в проведеното пред БРС първо по
делото открито съдебно заседание уточнява, че не е приел. Пледирал е за отхвърлянето на
заявените претенции. Дирил е разноски за проведеното производство.
Бургаски районен съд е уважил заявената претенция частично, присъждайки на ищеца
неплатения остатък от дължим наем за м. февруари 2020г. в размер от 58,26лв., и неплатеният
наем по договора, дължим до 12.03.2020г. вкл., ведно със законната лихва от 07.07.21г. до
окончателното издължаване и мораторна лихва от общо 16,26лв. върху посочените главници, до
06.07.21г., ведно със съответните на така уважената претенция разноски. Останалите заявени
искове за главница със законна лихва и мораторна лихва за забава са отхвърлени като
неоснователни.
Аргументите на съда за частичното отхвърляне на заявените претенции (в периода от
13.03.20г. до 04.09.20г.)е недължимост на главницата, респективно и на лихви за забава върху нея,
поради настъпили в процесния период форсмажорни обстоятелства- обявено в страната по
решение на Народното събрание от 13.03.20г. извънредно положение, поради епидемия от Ковид-
19. Това е попречило на наемодателя да предостави ползването на имота на наемателя по
предназначение и съобразно интереса на последния, обективиран в сключения от страните на
04.09.15г. договор за наем, поради което и на основание чл.306, ал.4 от ТЗ не се дължи заплащане
на наемна цена. Като допълващо съображение е изтъкнато и обстоятелството, че наемателят е
упражнил надлежно правото си по чл.306, ал.5 от ТЗ, поради настъпилите форсмажорни
обстоятелства и загуба на интерес от изпълнението, да прекрати наемното правоотношение,
считано от 01.06.20г., което е сторил с молба от 18.05.20г.
Въззивният съд изцяло споделя крайните изводи на първата инстанция за частична
неоснователност на заявените претенции, обективирани в обжалваното решение, като излага в
тази връзка следните съображения:
От фактическа страна пред настоящата инстанция е пренесен само спорът досежно
обосноваността на изводите на първата инстанция в насока неосигурен достъп до наетия имот и
невъзможност поставената в него вендинг машина да бъде използвана по предназначение, т.е. да се
извършва чрез нея продажба на безалкохолни напитки на намиращите се в сградата лица, т.к.
отсъствието на студентите не изключвало възможността машината върху наетата площ да се
ползва по предназначение и от посещаващите сградата други лица(персоналът на учебното
заведение).
В останалата си част спорът е само правен и свързан с правилното приложение на
материалния закон.
По фактическата обстановка:Въззивният съд съобразява безспорните за страните
обстоятелства, които приема за установени, а именно: че между тях е бил сключен договор от
04.09.2015г., с който ищецът е отдал под наем на ответника част от недвижим имот – публична
държавна собственост- 1 кв. м., за поставянето на автомат за топли напитки в сградата на
Факултет “Техники и технологии“, гр.Я*** към Тракийски университет- гр.Стара Загора за срок
4
от 5 години, срещу заплащането на месечна наемна цена от 230.40 лв. с ДДС( чл.2, ал.1) до 20-то
число на текущия месец, с изключение на месеците януари и август от всяка година, когато цената
е в половин размер и месец юли-когато такава не се дължи , съгласно ал.3.Ищецът е изпълнил
задължението си по договора да предаде на ЕТ процесната площ, находяща се във фоайето на
факултета на учебното заведение в град Ямбол, за ползването й по уговореното предназначение и
ответникът е монтирал на нея своя кафе-машина, която е експлоатирал.
Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка от разпространението на COVID-19 и обявеното с
Решението на НС на Р България от същата дата извънредно положение, в страната са въведени
редица противоепидемични мерки до 29.03.2020г., включително преустановяване на учебните
занятия в университетите, с препоръка при възможност да се въвежда дистанционна форма на
обучение.
Със Заповед № 740/13.03.2020г. на Ректора на Тракийски университет, гр.Стара Загора, е
отменено провеждането на присъствени учебни занятия в учебното заведение за времето от
14.03.20г.до 29.03.2020г. и е наредено преминаване към онлайн форма на обучение, като и
приемът на кандидатстудентски документи става онлайн. От първата е инстанция е прието, а пред
въззивната не се спори, че действието на горните противоепидемични мерки е било продължавано
с последващи заповеди на ректора на университета, включая и в периода до 04.09.2020г. – датата,
на която е следвало да изтече срокът на процесния договор за наем.
Със заявление от 18.05.2020г.прието от ВУЗ-а на 19.05.20г., ЕТ е поискал от ректора на
университета да бъде освободен от заплащането на наем за времето от 13.03. до 14.05.2020г., с
оглед наложените противоепидемични връзки, евентуално – наемната цена да бъде намалена. С
молба от същата дата, постъпила също на 19.05.20 при наемодателя, наемателят е поискал
прекратяване на договора за наем, считано от 01.06.2020г. – по същата причина.
На 12.06.2020г. нарочна комисия, назначена от ректора на университета, е провела
заседание за разглеждане на постъпилите от наемателите на учебното заведение заявления и
доказателства за намаляване/освобождаване от заплащане на наемното възнаграждение по
договорите за наем на имущество на ВУЗ по време на извънредното положение и последиците от
него, за което е изготвен и съответен протокол – представен на л. 48-55 по делото на РС. Видно от
него е, че искането на ЕТ е било оставено без уважение, поради неприложени доказателства за
твърдените обстоятелства. Същевременно заявлението на ”****” ООД, стопанисващо кафе-
автомат в същото помещение(в близост до процесната машина според показанията на св. М.Н.а-
работеща в университета), е било уважено и дружеството е било освободено от заплащането на
наемна цена за периода от 13.03. до 14.06.2020г.
Според същата свидетелка ответникът бил представил по имейл снимка на касов бон-отчет,
необходим за установяване на обстоятелството, че кафе-машината не е работила за времето от
13.03. до 14.05.2020г., но отчетът не бил зачетен, т.к. бил на името на друга фирма.
Според представения по делото отчет от фискална памет на устройство, собственост на
”*** – Д.” ЕООД, ЕИК: ****, гр.Бургас за кафе автомат, находящ се на адреса на ищеца( гр.Я***,
ФТТ), оборотът на машината за горния период е нулев.Пред РС собственикът на ЕТ- С. Д. е
заявил, че фискалното устройство е на друго негово търговско дружество, чийто едноличен
собственик е, като между ЕТ и дружеството има сключен договор за съвместна дейност по
обслужването- техническо и счетоводно на посочената машина. Последната пък безспорно е
5
собственост на Ст.Д..
Наемателят е получил от наемодателя изготвен на 25.06.20г. проект за споразумение,
предлагащо договорът за наем на страните да се прекрати на основание чл.15, т.2 т.е. по взаимно
съгласие, считано от 01.07.2020г., като наемателят заплати общо 787.86 лв. наемна цена за периода
от месец март до месец юни 2020г.,но Д. не се съгласил с предложението и то останало
неподписано.
Показанията на свидетелката Н.а и тези на св. Д.- брат на въззиваемия ответник сочат, че
след 13. 03.2020г. в сградата на Факултета “Техники и технологии“ в гр. Ямбол, към Тракийски
университет, е имало наложен ограничителен, пропускателен режим, като в нея са допускани само
служители на администрацията и преподаватели, а извънредно с пропуски и студенти. Изводът се
подкрепя и от представените от ищеца присъствени списъци за персонал и книга за посещенията
на външни лица.Столът на ВУЗ-а е работел, но при достъп отвън, като връзката между него и
фоайето, където е била монтирана машината, е била прекъсната за срока на предприетите
извънредни мерки.
Св.Н.а твърди, че е виждала човек, който зарежда кафе-автомата на наемателя, че
машината работела, но не може да потвърди със сигурност дали това е станало през исковия по
делото период или преди това.
Данните от представените по делото фактури и дебитни известия за начислените от ищеца
на ответника за процесния период наеми от общо 1 118.10 лв., след извършено частично плащане
по фактурата за месец февруари 2020г., се потвърждават и от констатациите на назначения по
делото експерт, изготвил СИЕ- Д..
Неоснователно е при тези данни според въззивния съд възражението на жалбоподателя,
че първата инстанция е направила неправилен извод по фактите, като е приела за доказано
твърдението за осуетен достъп до поставената от наемателя в имота на наемодателя машина за
топли напитки, през процесния по делото период.
При положение, че наложените мерки за справяне с Ковид-19, включващи максимално
ограничаване на физическите посещения на населението на обществени места и сгради са
безспорни, а в частност по делото е доказан и пропускателен режим до фоайето на учебното
заведение, в което е била монтирана процесната вендинг машина, не може да се направи друг
извод, освен този, че в процесния период експлоатацията й е била крайно затруднена, поради
наложените рестрикции, във връзка с обявеното извънредно положение в страната, засегнали и
човекопотока, т.е. потенциална клиентела за продуктите на конкретната машина-липсва основният
й потребител- студенти и други свободно достъпващи сградата граждани.Кръгът на възможните й
ползватели е бил максимално ограничен в рамките на периода, през който е било в сила
извънредното положение(13.03.20г. до 14.05.20г.), а и до средата на м. юни 2020г., което може да
се установи по косвените данни за отчетен от наемодателя нулев оборот и на другата машина за
напитки, инсталирана в същото фоайе на учебното заведение, за което на наемателя в приложение
на чл.6б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на народното събрание от 13.03.20г., е признато освобождаване от задължението да
заплаща наем до средата на м. юни 2020г.
По приложимото към казуса право:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че наемната сделка, предмет на
разглеждане по делото не е търговска по смисъла на чл. 286 от Търговския закон ТЗ), според която
6
разпоредба търговска е сделката, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него
занятие. В ал.3 от разпоредбата се пояснява, че при съмнение, извършената от търговеца сделка се
смята за свързана с неговото занятие, т.е. законът е създал презумпция за естеството на
договарянето, извършено от търговец, която може да бъде оборена.
В настоящия случай няма съмнение, че посочените по-горе предпоставки наемната сделка
да се счете търговска, са налице. От една страна наемателят е търговец(ЕТ), а от друга, поради
необорване на посочената по-горе законова презумпция, следва да се счете, че и договарянето е
свързано с предмета му на дейност, още повече, че безспорно машината е поставена именно с цел
търговска продажба на дребно на топли безалкохолни напитки, а и св. Д., разпитан по делото сочи,
че брат му- въззиваем ответник Д.- притежава и експлоатира още десет други такива машини.
С оглед горното, за процесната наемна сделка и създадените с нея правоотношение, са
приложими правилата на търговския закон и в частност тези на чл. 306. В посочената разпоредба
се уреждат последиците по закон от настъпила непреодолима сила, отразяваща се върху дейността
и правоотношенията, създадени от търговците. В чл. 306 ал. 1 от ТЗ изрично е посочено, че
длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от „непреодолима
сила“, като ал.2 от същата разпоредба дава легално определение на това понятие. „Непреодолима
сила“ е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на договора.
Алинея четвърта от разпоредбата изрично сочи, че докато трае непреодолимата сила,
изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира, а алинея 5
изрично дава възможност на всяка от двете страни по сделката, при положение, че непреодолимата
сила трае толкова, че вече нямат интерес от изпълнението й, да я прекратят предсрочно по тази
причина.
Очертаната от изнесените по-горе данни обстановка в страната през процесния по делото
времеви период, според този съд би следвало да се счете за напълно отговаряща на легалното
определение за „непреодолима сила“, наречена още „форсмажор“,поради което разпоредбата на
чл.306 ТЗ намира приложение към търговската сделка, предмет на казуса. Форсмажорът
действително освобождава страните по сделката в процесния период от задължението да я
изпълняват, както и от отговорността за това неизпълнение и им дава възможност за предсрочно
прекратяване на наемното правоотношението, при отпаднал икономически интерес, макар това да
не е било изрично предварително предвидено като възможност.
Форсмажорът е обективно събитие, независещо от волята, респективно възможностите на
правните субекти, поради което е без значение, дали фактически едната страна е могла да изпълни
договорните си задължения макар частично, щом другата е била обективно възпрепятствана да го
стори.
В този смисъл за казуса е без значение, че достъпът на клиенти до сградата на ВУЗ-а
наемодател не е бил напълно прекратен в процесния период, че все пак такива в лицето на
персонала на факултета е имало и машината за топли напитки не е била отстранена от наетото във
фоайето на сградата място. Важното е, че възможността за ползването й е била силно стеснена по
обективни причини и това неминуемо се е отразило крайно негативно на търговската дейност на
наемателя. Действително процесният договор е само наемен, но клаузите в него изцяло
съобразяват предназначението на машината, за чийто монтаж е наето мястото.Нещо повече- както
е посочила и първата инстанция, а настоящата го възприема като разсъждение- дори размерите на
7
наемната цена са съобразени с присъствието на студентите, очевидно отчетени като основен
потребител на продаваната стока.
От фактическата обстановка по спора следва да се направи още и изводът, че за наемателя
не остава време и възможност до края на срока на договора да реализира икономическия си
интерес от сделката, т.к. действието й принципно изтича на 04.09.20г., но до средата на м.юни
2020г. ползването на машината е осуетено от мерките за защита срещу Ковид-19, което е видно и
от показателите за обороти на другата вендинг машина в същото фоайе на сградата, а през м. юли
не се реализират печалби, т.к.посещение на студенти няма, като по същата причина и наемът за м.
август е в половин размер. Към това следва да се прибави и засягащата цялата страна неяснота
относно продължаването на рестриктивните мерки за защита от Ковид-19 в обозримо бъдеще.
Следователно от горното може да се заключи, че наемателят действително няма правен
интерес от продължаването на процесното правоотношение до края на срока му и за него е
възникнало потестативното право да го прекрати предсрочна, въпреки, че такава възможност в
наемния договор не е изрично предвидена.
На база изложените разсъждения, въззивният съд приема правото на Д. като ЕТ
едностранно да прекрати договора за наем, считано от дата 01.06.20г., за надлежно упражнено с
молбата от 18.05.20г., отправена до насрещната страна, от което заключава, че сделката е
преустановила действието си именно от началото на м. юни.
Следователно и при изложените дотук аргументи следва да се обобщи, че в периода
на мерките за предпазване от Ковид-19 от 13.03.20г., продължени в случая до края на м. май
2020г., наем не се дължи на основание чл.306 от ТЗ, поради форсмажорни обстоятелства, а от
01.06.20г. до 04.09.20г., той не се дължи, защото договорът за наем е вече едностранно
прекратен от наемателя.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че изразява солидарност с аргументите на
първата инстанция, че за спора е без значение дали фискалното устройство на монтираната върху
наетата площ машина за топли напитки е притежание на ЕТ наемател, поради което и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение в
обективиращата ги част.
Що се отнася до безспорния факт, че молбата на въззиваемия за освобождаване от
плащането на наем или намаляването му по размер, отправена до Тракийския университет, на
основание чл.6б от ЗМДВИП, не е била уважена, настоящата инстанция го намира ирелевантен за
спора. Произнасянето на Тракийския университет не ангажира с изводите си съда, нито посоченото
производство е уредено от законодателя като рекламационно и задължително предхождащо
исковото, поради което няма никакво правно значение за разрешаването на повдигнатия спор-
нито материално, нито процесуално правно.
Тъй като първоинстанционният и въззивният съд са достигнали до еднакви крайни изводи
по делото, решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено.
При този изход от производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна
има право на всички направени по делото разноски, възлизащи на 150лв. и представляващи
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство и защита
от един адвокат.
Мотивиран от горното,Бургаски окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1889/30.08.22г. по гр.д.№4890 по описа на БРС за 2021г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Тракийски университет-гр.Стара Загора, с ЕИК по регистъра на Булстат *****,
със седалище: гр.Стара Загора, Студентски град, представлявано от доцент доктор Д.Я., да заплати
на С. Д. Д., в качеството му на ЕТ “С* – С. Д.“, сумата от 150лв. съдебно-деловодни разноски,
сторени за адвокатско възнаграждение в производството по в.гр.д.№2041/22г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9