Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
01.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на първи
септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 182 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на кредитора "Ти Би Ай Банк“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1421, ул.Димитър Хаджикоцев N 52-54, срещу Х.П.Р.
***, по предявени установителни искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания, произхождащи от неизпълнение на парични
задължения по Договор за потребителски кредит N **********/23.02.2017г., за сумата 1 277.16 лева, от която 1 039.62
лева главница, 108.44 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2018г. до 25.05.2019г. и 129.10 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.11.2018г. до
12.06.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. N 844/2019г. на РС-Кърджали.
Ищецът твърди, че се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение за съществуващи парични вземания, произтичащи
от неизпълнение на договор за потребителски кредит N **********/23.02.2017г.,
сключен между него и ответника, по силата на който предоставя на ответника
сумата от 3 083.92 лв., от която 2 500 лв. на кредит, с която частично до размер от 1 004.40
лв. е рефинансиран друг потребителски кредит с N **********; 330.42 лв. еднократна такса за
оценка на риска, финансирана от него и дължима от кредитополучателя, ведно с
дължимите месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, както и 253.50 лв.
застраховка живот, която длъжникът пожелал да сключи, но която не е
задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, или общо
крайното задължение на ответника възлизало на сумата от 4 270.09 лв., платимо
на 26 погасителни месечни вноски- 25 вноски по 164.24лв. и 26-та вноска от
164.09лв., при ГЛП 30.93 %. Така предоставената сума включва два компонента - главница и договорна лихва.
Крайният падеж на договора настъпил на 25.05.2019г. и към него дължима е сумата
1 039.62 лв. главница и 108.44 лв. договорна лихва, след която дата
задължението е изцяло изискуемо и към 12.06.2019г. е дължимо обезщетение за
забава от 129.10 лв. за периода от 25.11.2018г. до 12.06.2019г. съгласно чл.9,
ал.4 от договора и законната лихва върху неплатената главница, считано от
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане.В съдебно
заседание ищецът не се явява и поддържа иска с писмено становище чрез
упълномощен юрисконсулт.
Ответникът в срока за отговор по
чл.131 от ГПК оспорва исковете
като неоснователни и недоказани,
без да оспорва сключването на договора в посочените от ищеца параметри, при възражение, че не става ясно какво включва дължимата
главница, дали е основна главница, колко е договорната лихва и какви други суми
се включват в претендираното неплатено задължение. Сочи, че в договора не е индивидуализирана
договорната лихва, която ответникът е плащал с месечните си вноски и такава индивидуализация липсва и в приложеното в
заповедно производство извлечение по сметки на банката ищец, като обосновава
нищожност на клаузата за начислена такса за оценка на риска с оглед
потребителската защита по ЗЗП и претендира, че на основание чл.145, т.5 от ЗЗП
клаузата е неравноправна и като такава нищожна. Освен това счита, че клаузата
за ГПР по чл.10 от договора също е нищожна като целяща и постигаща заобикаляне
на закона и конкретно на разпоредбата на чл.19, ал.4, а като такава и нищожна и
неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, както и, че клаузите на чл.7.1 и на чл.10 от договора накърняват и
добрите нрави, в която връзка се позовава на съдебна практика на ВКС, с оглед
на които свои възражения претендира за отхвърляне на иска.В съдебно заседание ответникът не
се явява, не се представлява, и поддържа възраженията
си с писмено становище чрез упълномощен адвокат.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, приема
за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 23.02.2017г. между ищеца като
кредитор и ответника
като потребител е сключен договор
за потребителски
кредит N
********** за сумата 2 500 лв., с краен срок на
погасяване 25.05.2019г.,
с поето задължение за връщане на общо дължима сума от
потребителя в размер на 4 270.09 лв., платима на 26 вноски, първите 25 в
размер на 164.24 лв. и полседната 26-та вноска от 164.09 лв., съгласно
погасителен план по чл.11.2 от договора, в който погасителните вноски са
посочени общо като главницата и възнаградителната лихва не са разграничени.С
договора е постигнато съгласие за годишен лихвен процент от 30.93 %/чл.9.1/, при
олихвяване на кредита ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в
годината/чл.9.2/, като лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част
от лихвения процент по чл.9.1/чл.9.3/.Постигнато е съгласие за еднократна такса
за оценка на риска от 330.42 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното желание
на потребителя в Искането-декларация/чл.7.1/, в което искане потребителят е
декларирал съгласие да дължи таксата при одобрение на кредита.Когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини
към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията
на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка
на съответния Застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписване на договора/чл.7.2.2/. В чл.7.1 са посочени следните суми
като общ размер на кредита: размер на кредита 2 500 лв.; BANK живот агент 253.40 лв.; общ размер на кредита
3 083.92 лв., както и еднократна такса за оценка на риска 330.42 лв. Съгласно
чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер
на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.В чл.10 от
договора е налице съгласие за годишен процент на разходите от 47.21 и е
посочена обща дължима сума от потребителя 4 270.09 лв.
Възразената от ответника като
длъжник заповед N 380/21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 844/2019г. на РС-Кърджали е
издадена общо за сумата 1 277.16 лв., от която 1 039.62 лева главница, 108.44 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2018г. до 25.05.2019г. и 129.10 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.11.2018г. до
12.06.2019г., представляващи неизпълнени парични задължения по Договор за
потребителски кредит N **********/23.02.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата 1 039.62 лева, считано от 21.06.2019г.-датата на постъпване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, както и
сумата 75 лв. разноски по делото, от които 25.54 лв.
за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.За установяване дължимостта на посочените в
заповедта парични вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава
е предявен и искът по чл.422, ал.1 от ГПК, въпреки неточно формулирания период
на договорната лихва, предвид, че искът се счита предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От неоспореното по реда на
чл.200, ал.3 от ГПК заключение на съдебно-счетоводната експертиза и разпита на
в.л.Д. в съдебно заседание се установява, че кредитът е усвоен на 23.02.2017г.
и съгласно погасителния план по договора е дължима сума в общ размер от
4 270.09 лв., от която 3 083.92 лв. главница и 1 186.17 лв.
договорна лихва, като допълнително е начислено обезщетение за забава върху просрочена
главница, възлизащо на 206.34 лв. и към 21.06.2019г.-дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК са платени
2 044.30 лв. главница, 1 077.73 лв. договорна лихва и 77.01 лв.
обезщетение за забава. Към датата 21.06.2019г. и към експертното изследване e дължима сума от 1 277.39
лв., от която 1 039.62 лв. главница за периода от
25.11.2018г. до 25.05.2019г., 108.44 лв. договорна лихва за периода от
25.11.2018г. до 25.05.2019г. и 129.33 лв. обезщетение за забава от 25.11.2018г.
до 21.06.2019г. Установява се и че на
27.03.2017г. ищецът е превел на „Уника Живот“ АД сумата 253.50 лв. пакет на
покритие на „BANK живот
Агент“ за застрахована сума от
2 500 лв. по кредита на ответника.
Отпуснатият кредит на ответника
като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за паричен заем е договор, при който реално се предоставя за
ползване парична сума при постигнато съгласие за връщането й и лихва се дължи
само ако е уговорено. Когато кредитополучателят е физическо лице, което ползва
кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, то е
потребител по смисъла на чл.2 б „б“ на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и §13 т.1 от ЗЗП и се ползва
от потребителската защита по тях, относно всички клаузи в договора, които не са
били предмет на индивидуално уговаряне и са в предмета на договора, тъй като не
е бил в състояние да влияе върху съдържанието им като изготвени предварително,
особено в случаите на договор при общи условия/чл.3 на Директива 93/13/ЕИО и
чл.146, ал.2 от ЗЗП/.Клаузи, които са индивидуално уговорени, са изключени от
потребителската защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи относно основния предмет на
договора, съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми, също са извън
предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП /съответстващ
на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.Неравноправна е клауза, която не отговаря
на изискването за добросъвестност,
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и е във вреда на
потребителя-чл.3, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от
ЗЗП.Неравноправните клаузи са посочени в чл.143 т.1-19 от ЗЗП и списъкът е
неизчерпателен, в съответствие с Директивата.За порочност на клаузата се
преценя видът /характерът/ на стоката или услугата – предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към момента на
сключването, всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
зависи, основен предмет на договора, съответствие между цената/възнаграждението
и стоката/услугата – ако не са ясни и
разбираеми, и дали клаузите са ясни и разбираеми/ чл. 4, § 1 и § 2 на
Директивата и чл.145, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/.Клаузите с акцесорен характер не
попадат в обхвата на чл. 4, § 2 на Директивата, като например тези за
едностранно изменение на лихвения процент, механизъм за промяна на разходите,
комисионна за риск, освен ако те не са ясни и разбираеми/арг. и от чл.145, ал.2
от ЗЗП/.
Сключеният между страните договор
е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни
изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на
договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени
с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При сключване на договора е
спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и
шрифт. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6
и т.8-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Не е спазено изискването
договорът да е съставен на ясен и разбираем език съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК,
който установява забрана договорът да съдържа неравноправни клаузи по арг. от
чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП. Договорът не отговаря на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.В договора е
обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните
дати на всяка от вноските и размера на вноската. Въпреки, че по делото не се
претендира предварително финансираната от кредитора съгласно договора
еднократна такса за оценка на риска, то същата е елемент на претендираната от
ищеца „главница“, така както неин елемент е дължимата застрахователна премия от
253.50 лв., като последните две не са предоставени реално като парични суми на
потребителя, но според заключението на ССчЕ са олихвявани с възнаградителна
лихва, което обуславя необходимост да се изследва валидността на уговорката за
формирането на възнаградителна лихва за неравноправност. Клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2 т.10 от ЗЗП, тъй като
тя е неясна-нито преди, нито при сключването на договора кредитополучателят
получава конкретна информация каква е цената на услугата и при какви условия
кредиторът я формира, което изцяло е в противоречие с изискването за
добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора за кредит, което изрично е въведено като изискване за действителност
на потребителския кредит в чл.10, ал.1 от ЗПК.В договора общо е посочен процентен
размер на възнаградителна лихва, с който се олихвява „предоставения кредит“, а
той в чл.7.1 е посочено, че е в размер на 2 500 лв.. Така потребителят е
лишен от възможността за преценка каква е цената на предоставяната му услуга в
парично /а не само процентно/ изражение, за да предвиди икономическите
последици от сключването на договора, в т.ч и когато лихвеният процент е
фиксиран. Необходимо е между страните по договора да е постигнато съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя като съществен елемент
на договора и израз на засилената защита на потребителя, в т.ч. и ако
възнаградителна лихва се дължи не само върху предоставения реално паричен
ресурс, а и върху такъв по свързан договор, какъвто е договорът за застраховка,
по който е нарушено изискването на чл.27, ал.1 от ЗПК, съгласно което договорът
за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, посочва
задължително, че цената на услугата ще е заплатена изцяло или частично с
кредит, предоставен от кредитора, съответно на което за предварително
финансираната от кредитора застрахователна премия важат всички правила,
предвидени в ЗПК, относно потребителския договор, предвид и легалните дефиниции
на "Общ разход по кредита за потребителя“, "Обща сума, дължима от потребителя" и "Общ размер на
кредита", дадени в §1 т.1-3 от ДР на ЗПК.
Следователно сключеният договор
за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК като неотговарящ
на всички изисквания на чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.7 и т.10 ЗПК.Последиците на тази недействителност са регламентирани в чл.23 ЗПК,
предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи по кредита, а тя в случая е надплатена,
защото чистата стойност на кредита е 2 500 лв. Към 21.06.2019г.
предоставената реално парична сума е погасена чрез плащане и общо платените
суми са достатъчни за погасяването и на материализирания в договора размер на
застрахователна премия по свързаната застраховка, при недопустимост да се изисква
от потребителя заплащане на такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, съгласно чл.10а, ал.2
от ЗПК, вр. 21 от ЗПК, предвид, че еднократната такса са оценка на риска, без
такъв риск да е формулиран въобще в договора и приложенията му, е дължима при
одобрение на потребителя за кредит и ако е предвидена в договора за
потребителски кредит, т.е. такса, срещу която потребителят не получава насрещна
престация от кредитора, и е свързана с усвояването на кредита, доколкото
одобряването е част от дейността по усвояване на кредита.Наред с това не са
налице доказателства да е извършена обективна преценка на риска, който
кредиторът поема с предоставянето на кредита, тъй като и искането-декларация за
потребителски кредит, и самият договор, са подписани на една и съща дата
-23.02.2017г., без да е ясно и точно определено действието, за което се събира таксата съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В своята практика Съдът на ЕС приема
в Определение от 16.11.2010г. по дело С-76/10/Словакия/, че Директива 87/102 за
потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива
2008/48/ЕО/, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд
служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4
от последната директива и предвиждат, че при непосочване на ГПР в договор за
потребителски кредит, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и
разноски.Това разрешение е изцяло приложимо в случая за лихвите поради
неизпълненото от кредитора задължение преди и при сключване на договора да
изпълни задължението си по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, с оглед на което следва
извод, че към 21.06.2019г. ответникът е върнал чистата стойност на кредита и
няма неизпълнено към ищеца парично задължение както за главница, така и за
лихва, което обуславя правомощие на съда да отхвърли предявения установителен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането по издадената Заповед N
380/21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. N 844/2019г. на Районен съд-Кърджали, с която е
разпоредено ответникът да плати на ищеца процесните суми, като разноските по
делото, в т.ч. и по заповедното производство, останат в тежест на ищеца.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от иска, а ответникът съразмерно на отхвърлената
част от иска.При неоснователност на иска, в тежест на ищеца са направените
изцяло от ответника разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Ти Би Ай
Банк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, п.к.1421, ул.Димитър Хаджикоцев N 52-54, срещу Х.П.Р. с ЕГН **********,***, иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане от 1 277.16 лева, от което
1 039.62 лева главница, 108.44 лева
договорна възнаградителна лихва за периода от 25.11.2018г. до 25.05.2019г. и
129.10 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
25.11.2018г. до 12.06.2019г., представляващи неизпълнени парични задължения по договор
за потребителски кредит N **********/23.02.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата 1 039.62 лева, считано от 21.06.2019г.-датата на постъпване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда, до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед N 380/21.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
N 844/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1421, ул.Димитър Хаджикоцев N 52-54, да заплати на Х.П.Р. с ЕГН **********,***, сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: