МОТИВИ: Срещу подсъдимия В.Д.В. *** внесен обвинителен
акт за извършено престъпление по чл.316 пр.1-во във вр. с чл.308 ал.2 пр.2-ро
от НК затова, че на 11.06.2008
година в гр. Ловеч, , Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч, при подаване на
заявление за издаване на документи за самоличност
на български гражданин - Свидетелство за управление на МПС, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - Свидетелство за основно образование на В.Д.В. ЕГН **********, серия
Е-03 № 020546, рег. № 000
82/24.06.2003 година от ОУ „ Кирил и Методий" гр. Плевен, като от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия съгласно
чл.269 ал.3 т.2 и 3 б.”а” от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства е установена по
безспорен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и е доказано
авторството на деянието. Иска от съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият В.Д.В., не редовно призован, поради
отсъствие от страната, не се явява. За него се явява назначеният в хода на
досъдебното производство за служебен защитник адвокат Валентина Недялкова от
ЛАК, която моли съда да приеме, че обвинението не е доказано по безспорен начин,
поради което следва да оправдае подсъдимия. Счита, че не са налице
доказателства и за субективната страна на престъплението. Алтернативно прави
искане за приложение на чл.9 ал.2 от НК.
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства, показанията на свидетелите и
заключението на графическата експертиза, преценени в своята съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Д.В. ***, но живеел в гр.
Летница, Ловешка област.
На 11.06.2008 година В.
се явил в Сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР Ловеч за да подаде документи за
издаване на свидетелство за управление на МПС. Гише „Квалификация" се
обслужвало от свидетелката В.М.В., заемаща длъжност „системен оператор" и пред
нея подсъдимият В. представил пакет от документи, необходими за издаване на СУ на МПС. Същият
съдържал Удостоверение за допускане до теоретичен изпит № Т
31/21.04.2008 година и Удостоверение за допускане до практически изпит № П
31/21.05.2008 година, и двете издадени от ЕТ" Д.Д."*** Бряг, в
уверение на това, че В. като кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на МПС кат. „В" е преминал теоретическо и практическо обучение. Било
приложено Удостоверение
от БЧК серия А № 0273148 от 05.06.2008 година за завършен курс по първа
долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС, Карта за медицински преглед на
водач на МПС № 1567/02.06.2008 година, Свидетелство за основно образование
от ОУ „Кирил и Методий” гр. Плевен серия Е-03 № 020546, рег. № 000 82/24.06.2003
година, и квитанция платена такса за бърза услуга. Свидетелката В. оформила Заявление А
02559400 от името на В. за издаване на документ за самоличност на български
гражданин, в което отразила вида на искания документ за самоличност - Свидетелство за
управление на МПС и вписала представените от В. документи като последният го подписал в
качеството на заявител.
Поради възникнало
съмнение за истинността на свидетелството за основно образование - не вписани имена на директор и класен
ръководител, както и видимо двоен образ на
просвет на надписа „Свидетелство", била предприета проверка чрез
Регионален инспекторат по образованието в гр. Плевен. Установило се, че ОУ „Кирил и Методий" гр. Плевен е било
закрито през 1994 година, като след закриване документацията е била прехвърлена
в СОУ „П.К.Яворов" гр. Плевен. Последните ученици на които е издавано свидетелство за завършено основно образование са
били родени през 1980 година и в
регистрационната книга за вписване на свидетелствата няма запис за издадено такова на В.Д.В.. Към момента на
закриване на училището В. е бил на
шестгодишна възраст.
Според извършена
проверка в СОУ „Бачо Киро" гр. Летница, обл. Ловешка, отразена в Докладна
записка от полицейски служител при РУ на МВР Ловеч, В. е започнал
обучението си през учебната 1996/97 година. Завършил е начално образование
и през учебната 2001/02 година е учил в VI клас.
Обучението
е прекъснато и не е издавано удостоверение за преместване в друго училище,
каквото е нобходимо по закон, за да продължи образованието на друго място.
От заключението на графическата експертиза се
установява, че подписите в Заявление А
02559400 са положени от подсъдимия. Съдът не приема възражението на защитника
на подсъдимия, че като сравнителен материал
са били използвани само подписите, положени в заявление за издаване на лична
карта и паспорт, където има и подписи на други лица, тъй като вещото лице е
изследвало само подписите, положени от В..
От приложената справка
от Областна дирекция на МВР- Ловеч е установено, че подсъдимият В.Д.В. на 03.07.2008
г. е напуснал пределите на Република България през ГКПП Калотина в посока Испания
с цел екскурзия и няма данни за последващо влизане в страната.
От така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че с деянието си В.Д.В. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.316
пр.1 във вр. с чл.308 ал.2 пр.2 от НК, като: На 11.06.2008 година в гр. Ловеч,Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч, при подаване на заявление за издаване на
документи за самоличност на
български гражданин - Свидетелство за управление на МПС, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - Свидетелство за основно образование на В.Д.В. ЕГН **********, серия
Е-03 № 020546, рег. № 000 82/24.06.2003
година от ОУ„Кирил и Методий" гр. Плевен,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Съдът приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е
автор на престъплението, за което е предаден на съд. В. е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие като е представил неистинския официален
документ, с цел да докаже, че има завършено основно образование и въз основа на
него да му бъде издадено СУМПС.
От субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като В. е съзнавал
общественоопасния характер на си поведение и произтичащите от него общественоопасни последици,
като е целял настъпването им. Знаел е, че не е завършил основно образование и
въпреки това е представил неистински официален документ, удостоверяващ
противното, тъй като това е бил единствения начин да се сдобие със свидетелство
за управление на МПС. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства.
Фактическата
обстановка по делото се изяснява от показанията на свидетелите В.М.В., И.Ц.И. и
Д.И.Д., от заключението на графическата експертиза, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК.
Причините за
извършване на престъплението, според настоящата инстанция, са желанието на
подсъдимия да придобие право да управлява МПС и занижените морално-волеви
задръжки.
Съдът не споделя
становището на защитника на подсъдимия, че обществената опасност на деянието е
незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. С деянието си В. е нарушил не само
документооброта, но при евентуално издаване на свидетелство за управление на
МПС, би поставил в опасност всички останали участници в движението по пътищата.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен
и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия В., съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни, поради което и на основание чл.316 пр.1 във вр. с чл.308 ал.2 пр.2от НК – при превес на смекчаващите вината обстоятелства, наложи на В. наказание 1
/една/ година лишаване от свобода.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия В.
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: