Р
Е Ш Е Н И Е
№260051/20.5.2021г.
Гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в
публично съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР В.
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 184
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца ***срещу ответника М.Д.В.
искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а
именно:
-
сумата 700 лв, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем
№5445120 от 05.06.2018г., сключен между ***ООД и М.Д.В., вземането по който е цедирано
-
сумата 122,69 лв. , представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 02.03.2019 г.,
-
сумата 330,75 лв., представляваща такса
за експресно разглеждане на документи,
-
сумата 27,50 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за
период от 06.07.2018г. до 30.08.2019г.,
- сумата 330,75 лв, представляваща неустойка,
- сумата 245 лв, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране;
Ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по
чл.410 ГПК -12.09.2019г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира
се и за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Твърди
се в исковата молба, че на 05.06.2018г. е бил сключен между ***– като
заемодател и ответника – като заемател, договор за паричен заем № 5445120, по
силата, на който първия предоставил на вторИЯ сумата от 700 лева. Ответникът се
задължил да върне заема на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
128,16 лева, вкл. първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане. или общо сумата от 931,70 лева, включваща главница, договорна
лихва и такса експресно разглеждане. Ответникът не е извършвал плащания по
договора и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 700 лв. За
ползването на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 122,69 лв за периода от
05.07.2018г. – датата на първата вноска, до 02.03.2019г. – датата на настъпване падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат, че и заемателят заявява доброволно да се
ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от заемателя. Ответникът дължи такса за
експресно разглеждане на документи в размер 330,75 лв.. Ответникът е трябвало
да изплати целия заем на 02.03.2019г. –
последната падежна дата, поради което същия дължи и обещетение за забава / мораторна лихва /
върху непогасената главница в размер на
27,50 лв от 06.07.2018г – датата на
допускане на забава, до датата -30.08.2019г. Съгласно клаузите на договора
ответникът се е задължил в 3- дневен срок от подписване на договора да
предостави обезпечение на задълженията си по договора – поръчител физическо
лице или валидна банкова гаранция. Поради неизпълнение на това задължение на
същия е начислена неустойка в размер на 330,75 лв, дължима на падежната дата на
погасителната вноска и така погасителната вноска, която следва да заплати
заемателя, става в размер на 164,91 лв. Съгласно рамков договор за прехвърляне
на парични вземания / цесия / от 01.12.2016г.
и приложение №1 към него от 01.04.2019г. вземанията по процесния договор
са прехвърлени на ищеца по делото, който е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В
срока за отговор на исковата молба, назначеният на ответника особен
представител по реда на чл.47 ГПК излага, че исковете са допустими и частично
основателни. Излага, че дължимата такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 330,75 лв представлява такса за усвояване на кредита и на основание
чл.10а, ал.2 ЗПК не се дължи от кредитора.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е експертно заключение на вещото лице Р.С. по
назначената от съда съдебно счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото договор за паричен заем ***с №5445120
от 05.06.2018 г. ***е предоставило на ответника сума в размер на 700 лв., размер на погасителна седмична вноска 128,16
лв, която включва част от главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, срок на
заема 9 месеца, дни за погасяване на вноските 05.07.2018г., 04.08.2018г., 03.09.2018г.,
03.10.2018г., 02.11.2018г., 02.12.2018г., 01.01.2019г., 31.01.2019г.,
02.03.2019г., годишен лихвен процент 40,29 %. С РКО №78/05.06.2018г. на
ответника е изплатена сумата от 700 лв с основание „ отпускане на кредит
5445120“. Съдебно–счетоводната експертиза констатира, че няма постъпили
плащания по процесния договор. Приета е като доказателство и Тарифата на ***,
приложими към сключени договори за паричен заем. Видно от т. 1 на същата при
забава плащането на погасителна вноска по договор за заем заемателят дължи
заплащане на по 10 лева на четвърти и осемнадесети ден забава, заплащане на по
15 лева на всеки единадесети и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна
вноска, като максималния размер на всички суми за начислени разходи не може да
превишава 175 лв за заемни суми в размер
от 500 до 1500 лв. Видно от
приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 год.
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между *** и ищеца, както и Приложение 1
към него от 01.04.2019г., извлечение от
който е представено по делото, вземането по договор за паричен заем с № 5445120,
е било прехвърлено на ищеца. Цесията е
била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по
делото писмено доказателство – на л.25 от делото. Съгласно § 2.1 от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в
Приложение №1, са неразделна част от договора. С представено по делото пълномощно
на л. 26 ***ООД била натоварена да извърши от името на упълномощителя ***
уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 01.12.2016
год. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1321/2019 г. на РС Девня, в
полза на заявителя – ищец била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 861/13.09.2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства
по делото, съдът приема от правна страна следното:
Така
предявените искове са допустими, като предявени от предявени от заявителя в
производство по чл. 422 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Съдът
приема, че между ответникът и *** са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съдът счита, че за същия липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК
– договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Цесията е надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от ищеца като
пълномощник на цедента уведомление е връчено като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор цесионер е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане.
От
изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че ответникът
не е внасял погасителни вноски по договора, както и размера на претенциите на
ищеца. Предвид това и с оглед
обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали към датата на подаване
заявлението за издаване заповед за изпълнение, се установява дължимостта на
вземанията на ищеца за главница в размер на
700 лв., договорна лихва в размер на 122,69лв. за периода от 05.06.2018г.
до 02.03.2019г. и 57,24 лв лихва за забава върху непогасената главница за
периода 06.07.2018г. – 30.08.2019г. Тъй като
размерът на дължимата лихва за забава, установен от вещото лице, е по –
висок от претендирания с исковата молба
предвид диспозитивното начало в процеса, следва да се приема за дължима
по – ниската по размер сума, претендирана от ищеца, а именно сумата от 27,50 лева за лихва за забава.
Съгласно решението по дело № С-472/11,
С-137/08, С-168/05, С-240/98 на Съдът на Европейския съюз
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори. Съдът намира, че спрямо процесния договор следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП, доколкото с оглед качеството на заемателя е налице
договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл.146 ЗЗП,
неравноправните клаузи 
в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът в чл.1 към
Стандартен европейски формуляр и Тарифата, независимо че са посочени като
приети от потребителя и декларирането на получаването им от потребителя при
сключването на договора, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени съгласно
разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП и в тежест на ищеца е да установи
предварителното предоставяне на формуляра и Тарифата и разясняването на
условията по заема. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия
договор с формуляра и Тарифата към него, съдът намира, че не е налице
установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице
предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от договора.
Дори и да се приеме, че е налице индивидуално уговаряне поради декларираното от
потребителя съгласие и предварително запознаване с европейския стандартен
формуляр и Тарифата, то отново съдът би следвало да подложи клаузите от
договора на преценка служебно за съответствие и с добрите нрави и закона по
арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Уговорената
в чл.4 от договора неустойка по своя характер е санкционна - за неизпълнение
задължение по договора. Предвидена е да се разсрочи и добави към погасителните
вноски, като така става добавка към възнаградителната лихва на заемодателя.
Изискването на обезпечение на задължението по договора в 3 –дневен срок от
сключването му с банкова гаранция в същия размер или поемане на поръчителство
от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни
затруднения за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Това води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл.143, т.5 ЗЗП.
Такава разпоредба е в противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Претенцията
на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае освен начислената
неустойка, също и такса за разходи, представляващи обезщетение на кредитора при
забавено плащане. Тази отговорност за разноски, въведена с разпоредбите на
Тарифата на *** всъщност представлява
допълнителна неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на
вземането. Съдът намира, че тези разпоредби на Тарифата се явяват в
противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съгласно чл.21, ал.3 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Допълнително никъде по делото не са представени
доказателства за извършване на каквито и да било разходи във връзка с
извънсъдебно събиране на вземането, което представлява самостоятелно основание
за неоснователност на тези претенции. С оглед изложеното съдът приема
разпоредбите на чл.1 и чл. 2 от Тарифата
за нищожни и като такива същите не пораждат права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
Съдът
намира за неоснователна и претенцията на ищеца за сумата от 330,75 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заема поради нейната неравноправност. Съгласно представеното предложение за
сключване на договор за паричен заем на л. 9 от делото опциите пред
клиента при сключване на договора за
паричен заем са 1. избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за
това при разглеждане на заявката и получаване на становище до
20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или 2.
обикновена заявка без такса, при която заемодателят взема становище в срок от
10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в
по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Тази такса е уговорена в договора –чл.1, ал.3 , едва след като е направена
заявката, като клиента преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата, предвидена в чл.1 ал.3
от договора е във фиксиран размер – 330,75
лв. или малко под 1/2 от размера на заема. Липсва каквато и да е еквивалентност
между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни
са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора
размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП,
като тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит и с нея се заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК.
С
оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на претенцията на неустойка за
непредставяне на обезпечение и на претенциите за такси, то ответникът дължи
връщане на останалите дължими суми по договора за кредит. Недействителността на
отделни клаузи от договора за кредит не води до недействителност на целия
договор.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената
част от исковете възлизат общо на 65,40 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и юриконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. Вследствие на изложеното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 492,60 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „***„ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, сумата 700 лева / седемстотин лева /- главница по Договор за
паричен заем №5445120 от 05.06.2018 г., сключен от М.Д.В. с ***ЕИК ***,
вземането по който е прехвърлено в полза на ***силата на Приложение №1 от
01.04.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. между ***ЕИК *** и ***ЕИК ***, сумата от 122,69 лева / сто
двадесет и два лева и 69 стотинки/ – договорна лихва за периода от 05.07.2018
г. до 02.03.2019 г., и сумата от 27,50 лева / двадесет и седем лева и 50
стотинки / - лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 06.07.2018г. до 30.08.2019г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -12.09.2019г., до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми
по ч. гр. д. № 1321 по описа на ДРС за 2019 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на осн. чл. 422 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на 330,75 лева / триста и тридесет лева и 75
стотинки /, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, за сумата в размер на 330,75 лева / триста и
тридесет лева и 75 стотинки /, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение и за сумата в размер на 245 лева / двеста четиридесет и пет лева/ ,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение.
ОСЪЖДА
М.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***„
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 65,40
лева / шестдесет и пет лева и 40 стотинки /, представляваща съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 1321/2019г. на ДРС, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 492,60 лева / четиристотин деветдесет и два лева и 60
стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................