№ 48
гр. Севлиево, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100489 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, *** представлявано заедно от всеки двама от
законните си представители П.С.., Я.Д. и Д.Д. срещу С. М. С., с ЕГН **********, от село
***, община Севлиево.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, като ответника е клиент с клиентски №
**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер 1444037, находящ се на адрес: с. ***, Община Севлиево. Ответника, в
качеството му на купувач на електрическа енергия е задължен да закупи измерените
количества електрическа енергия и да заплати на продавача фактурираните суми за всички
обекти, за които е налице облигационна връзка, на основание чл. 28, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия от дължимата цена и за предоставените му от
разпределителното дружество мрежови услуги. С Решение на КЕВР, №Ц-29 от 01.07.2020 г.
са актуализирани данните за предоставена мощност на стопанските клиенти на
разпределителното дружество, тъй като електроразпределителното дружество заявило
промяна в начина за ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в
съответствие с предоставена и реално необходима мощност, считано от 01.07.2020 година.
Промяната се състояла в това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа ще се
изчислява на базата на заявената и предоставената мощност. Ответника не подал заявление
за промяна на предоставяната му мощност за обекта му в село ***, община Севлиево, а
впоследствие не бил сключил договор с търговец на електрическа енергия на свободно
1
договорени цени, считано от 01.07.2020 г.. Ищцовото дружество начислявало дължимата на
електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
база предоставяната му мощност, която за конкретния обект била до 39 КВТ. С оглед на
изложеното ответника се явявал потребител на енергийна услуга, доколкото същия е краен
клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес по
смисъла на §1, т. 41, Б от ДР на Закона за енергетиката. Ищецът в качеството на доставчик
на електрическа енергия до обекта на ответника, правомерно начислил цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставената му мощност. Стойността на
задължението била в размер на 311,26 лв., с включено ДДС. Фактурите, представени с
исковата молба не били заплатени в срок, поради което ищеца подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която било поискано издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против ответника, въз основа на което било образувано и
ч.гр.д. № 207/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево. С оглед на тази заповед и
образуваното ч.гр.д. № 207/2022 г. постъпило възражение от ответника. Предвид
гореизложеното ищеца иска установяване със силата на пресъдено нещо, че ответника му
дължи заплащане на следните суми: главница - 311, 26 лв., представляваща сбор от главници
по: фактура № ********** от 13.08.2020 г., с падеж 01.09.2020 г. на стойност 19,21 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 15.09.2020 г., с падеж 01.10.2020 г. на стойност 29,78 лв. с
вкл. ДДС, фактура № ********** от 08.10.2020 г., с падеж 27.10.2020 г. на стойност 39,40
лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.11.2020 г., с падеж 16.11.2020г. на стойност
19,21 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.12.2020 г., с падеж 15.12.2020 г. на
стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.01.2021 г., с падеж 15.01.2021 г.
на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.02.2021 г., с падеж 15.02.2021
г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.03.2021 г., с падеж
15.03.2021 г. на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.04.2021 г., с
падеж 15.04.2021 г. на стойност 27,86 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.05.2021
г., с падеж 17.05.2021 г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** от
20.05.2021 г., с падеж 31.05.2021 г. на стойност 28,82лв. с вкл. ДДС, издадени за обекта на
ответника в село ***, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № 1444037,
сумата от 23,41 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
периода от датата на падежа на всяка от тях до 18.10.2021 г., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, признава, че в хода
на делото е платена претендираната главница, като сочи, че претендира 23,41 лева лихва и
законната лихва от подаване на заявлението до заплащането на задължението.
В съдебно заседание ответника, признава дължимостта на претендираните от ищеца
суми.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от фактура № ********** от 13.08.2020 г., с падеж 01.09.2020 г. на
стойност 19,21 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 15.09.2020 г., с падеж 01.10.2020 г.
на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 08.10.2020 г., с падеж 27.10.2020
г. на стойност 39,40 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.11.2020 г., с падеж
16.11.2020г. на стойност 19,21 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.12.2020 г., с
падеж 15.12.2020 г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.01.2021
г., с падеж 15.01.2021 г. на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от
04.02.2021 г., с падеж 15.02.2021 г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № **********
от 04.03.2021 г., с падеж 15.03.2021 г. на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура №
********** от 05.04.2021 г., с падеж 15.04.2021 г. на стойност 27,86 лв. с вкл. ДДС, фактура
№ ********** от 05.05.2021 г., с падеж 17.05.2021 г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС и
фактура № ********** от 20.05.2021 г., с падеж 31.05.2021 г. на стойност 28,82лв. с вкл.
ДДС, справка за потребление към 29.03.2022 г. и извлечение за фактури и плащания към
29.03.2022 г., че горните фактури са издадени за обекта на ответника в село ***, община
Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № 1444037.
От приложеното ч. гр. д. № 207/2022 г. на РС – Севлиево се установява, че „ЕНЕРГО
– ПРО Продажби” АД е подало, заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано посоченото ч. гр. д. на РС – Севлиево и е издадена срещу длъжника - ответник,
заповед № 111/23.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
311,26 лв. – главница за незаплатени мрежови услуги по фактури издадени за периода от
13.08.2020 г. до 20.05.2021 г. за обекти с абонатен номер и адреси – аб. № 1444037 - с. *** -
Текето и клиентски № **********; сумата 23,41 лв. – мораторна лихва, определена като
сбор от мораторните лихви на всички фактури от падежа на същите до 18.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича о: мрежови
услуги; Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД и чл. 107 от Закона за енергетиката. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника и последният е възразил в указания му срок. Предвид това в изпълнение на
указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок е предявена и исковата
молба.
Установи се от заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза
следното: При изчисляване на фактурите за мрежови услуги за периода от 01.07.2020 до
20.05.2021 г. като такса достъп до разпределителната мрежа за заявена мощност в размер на
39 кВт се използва цена за достъп до разпределителната мрежа - 0.02053 лв./к/ден. Тази
приложена цена е одобрена от КЕВР за ЕРП Север небитови клиенти. Максималната
мощност, която би могла да бъде консумирана, в обект с кл. №********** за отчетния
период, съобразно ел. инсталацията (електромер) на същия обект е равна на 58,9 кВт
3
ежечасно. Предоставената мощност на клиента съобразно заявление преди 2005 г. в
Електроразпределение Горна Оряховица на напрежение 0,4 кВ е определена на 39 кВт. От
датата на монтиране на електромера през 05.2018 г. той не е отчел консумация.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата
молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба
обект, чиито клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка
на ел. енергия в посочения обект за исковия период, задължения за предоставяне другите
услуги описани в исковата молба и задължение за ответника да заплати на ищеца
процесните суми; изпълнение на задължението си за доставка на ел. енергия и/или
предоставяне на други услуги в посочения обект за исковия период; размера и стойността на
доставената ел. енергия и предоставени други услуги за исковия период; поставянето на
ответника в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение.
Установи се, че в процесния период ищцовото дружество и ответника са били
обвързани от действието на валиден договор за доставка на електрическа енергия в
недвижим имот съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, като по наличието на тази предпоставка
страните не спорят. Ответника признава и стойността на предоставените услуги за исковия
период. От приложените по делото фактури, справка за потребление към 29.03.2022 г. и
извлечение за фактури и плащания към 29.03.2022 г. и от заключението на вещото лице по
съдебно – техническата експертиза, преценени поотделно и съвкупно, се установи
претендираният в исковата молба размер на процесните парични суми.
От изложеното следва, че заявените от ищеца в заповедното производство вземания
са доказани в претендирания в исковата молба размер, поради което установителните искове
са основателни, като следва да бъдат уважени претенциите за лихва, а искът за главница
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по аргумент и от
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и липса на посочена там предпоставка - ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, ответника дължи на ищеца
направените по делото разноски, съобразно направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, представените доказателства за разноски и списък на разноските, поради което
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени съдебни разноски за
държавна такса, заплатена от ищеца, разноски за депозити за вещи лица и разноски за
адвокатско възнаграждение, в общ размер на сумата от 1009,20 лева. Нпотребената част от
депозит за възнаграждение на вещо лице подлежи на връщане при поискване от ищеца.
Предвид тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в
4
настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и по
заповедното производство, като предвид изхода на делото и доказателствата за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на заявителя следва да се присъдят разноски за платена
държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева, адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт или общо сумата 75,00 лева, за разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза
на „Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, *** представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.., Я.Д.
и Д.Д., съществуват парични вземания за следните суми: сумата от 23,41 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по фактури за главница за периода от датата на
падежа на всяка от тях до 18.10.2021 г., както и законна лихва върху главницата 311,26
лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, към длъжника С. М. С., с ЕГН
**********, от село ***, община Севлиево, за които вземания е издадена заповед №
111/23.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
207/2022 г. по описа на РС – Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „ЕНЕРГО –
ПРО Продажби” АД срещу С. М. С., за признаване за установено съществуване на парично
вземане за сума в размер на 311,26 лева - главница, представляваща сбор от главници по:
фактура № ********** от 13.08.2020 г., с падеж 01.09.2020 г. на стойност 19,21 лв. с вкл.
ДДС, фактура № ********** от 15.09.2020 г., с падеж 01.10.2020 г. на стойност 29,78 лв. с
вкл. ДДС, фактура № ********** от 08.10.2020 г., с падеж 27.10.2020 г. на стойност 39,40
лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.11.2020 г., с падеж 16.11.2020г. на стойност
19,21 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.12.2020 г., с падеж 15.12.2020 г. на
стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.01.2021 г., с падеж 15.01.2021 г.
на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.02.2021 г., с падеж 15.02.2021
г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 04.03.2021 г., с падеж
15.03.2021 г. на стойност 28,82 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.04.2021 г., с
падеж 15.04.2021 г. на стойност 27,86 лв. с вкл. ДДС, фактура № ********** от 05.05.2021
г., с падеж 17.05.2021 г. на стойност 29,78 лв. с вкл. ДДС и фактура № ********** от
20.05.2021 г., с падеж 31.05.2021 г. на стойност 28,82лв. с вкл. ДДС, издадени за обекта на
ответника в село ***, община Севлиево, с клиентски № ********** и абонатен № 1444037,
за които вземания е издадена заповед № 111/23.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 207/2022 г. по описа на РС – Севлиево, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от село ***, община Севлиево да заплати на
5
„Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, *** представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.., Я.Д.
и Д.Д., направените по гр. д. № 489/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 1009,20 лева.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, от село ***, община Севлиево да заплати на
„Енерго – Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, *** представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.., Я.Д.
и Д.Д., направените по ч. гр. дело № 207/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на 75,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6