№ 4420
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110100083 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 10.01.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети декември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 83 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************* представлявано от управителя Я.Б.Я., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против К. С. Й., с ЕГН **********, от гр.
1
****************, за сумата от 1 200 лв. - главница по договор за паричен заем № *******
от 01.09.2022 г., сключен между „И.А.М. и К. С. Й., договор за предоставяне на гаранция №
******* от 01.09.2022 г., сключен между „Ф.Б. и К. С. Й., и приложение № 1 от 03.04.2023 г.
към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Ф.Б. и „А.К.П.З., сумата от
65,46 лв. - договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.11.2022 г., сумата от 158,92 лв.
– лихва от 16.09.2022 г. до 19.12.2023 г., със законната лихва върху главницата от 28.12.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 10.01.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 200 лв. - главница по договор за паричен заем №
******* от 01.09.2022 г., сключен между „И.А.М. и К. С. Й., договор за предоставяне на
гаранция № ******* от 01.09.2022 г., сключен между „Ф.Б. и К. С. Й., и приложение № 1 от
03.04.2023 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г., сключен между „Ф.Б. и
„А.К.П.З., сумата от 65,46 лв. - договорна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.11.2022 г.,
със законната лихва върху главницата от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 69,73 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
158,92 лв. – лихва от 16.09.2022 г. до 19.12.2023 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
опредЕ. сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира. Съобразно
с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за
кредит от 01.09.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в
настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало,
възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и
едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на
заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност
да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има
качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския
кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за
присъждане на лихва след прехвърляне на вземането по договора за цесия, обосновава
вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за
издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде
отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на А.К.П.З., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************* представлявано от управителя Я.Б.Я., против К. С. Й., с ЕГН
**********, от гр. ****************, за сумата от 158,92 лв. /сто петдесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки/ – лихва от 16.09.2022 г. до 19.12.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3