РЕШЕНИЕ
№ 3761
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106785 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С. В. Н., ЕГН **********, срещу М.С. Н., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 27.04.1969 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че от повече от десет години съпрузите
са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради
което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът
се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор чрез назначения от съда
особен представител, като не оспорва иска по същество. Сочи, че при установяване на
продължителната фактическа раздяла искът се явява основателен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 3 от
делото/ страните са сключили брак на 27.04.1969 г. в гр. София, Окръг София, „Васил
Левски“, районен Народен съвет . От събраните по делото доказателства и съобразно
становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се
намират във фактическа раздяла от десет години и не поддържат отношения помежду си,
1
като ответника е напуснал семейното жилище и живее в с. Драгомирова. Когато идва в гр.
София, отсяда в апартамента на своята сестра. В тази връзка са и показанията на св. Сийка
В.а Дурал, чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката
родствена връзка на страните. Кредитира показанията на свидетелката като логични и
непротиворечиви/. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде
прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да
се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно
ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално
отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и
задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име, но доколкото които е променил фамилното си име при сключването на
брака, не е направил такова искане то и съдът не следва да се произнася в тази връзка.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6,
т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид
изхода на делото. Ответницата с оглед изхода на делото следва да бъде осъдена да заплати
осигуреното й в хода представителство в лицето на осигурения от съда особен представител,
което е и в минимален размер от 1 200,00 лева с оглед Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, която следва да заплати по сметка на СРС, тъй
като същите са заплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 27.04.1969 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак № 525/27.04.1969 г.
на Окръг София, „Васил Левски“, районен Народен съвет, между С. В. Н., ЕГН **********,
и М. С. Н., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. В. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК М. С. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 1225,00 лв., държавна такса и разноски при решаване на делото по
иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3