Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/8.2.2023г.
Град Пловдив, 08.02.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на първи декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2297 по описа за на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.93,
ал.10 ЗООС.
Образувано е по жалба на Община Стамболийски срещу решение № ПВ-73-ПР/2022 г. от 20.06.2022 г. на директора на РИОСВ
Пловдив, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху
околната среда за инвестиционно предложение: „Обособяване на площадка за
съхранение на производствени и опасни отпадъци“, находяща се в УПИ ***, кв.96
от плана на град Стамболийски, 526 кв.м в южната част на склад „Сграда –
производствено помещение 2“, което няма вероятност да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони.
Според жалбоподателя оспореното решение е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процедурни нарушения.
Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените разноски. Допълнителни
съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки, депозирани на
09.12.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като недоказана и неоснователна по
съображения, изложени в писмени бележки, депозирани на 08.12.2022 г. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна „Еко юнивърс про“ ЕООД чрез
управителя си моли да не се уважава жалбата, тъй като дружеството е спазило
всички изискванията на Наредбата за условията и реда за ОВОС, извършени са
всички необходими действия.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, в 14-дневния преклузивен срок от съобщаване на решението на горестоящия
решаващ орган, издадено в производството по оспорване на административния акт
по административен ред, и срещу решение, което подлежи на обжалване по реда на
АПК съгласно чл.93, ал.10 ЗООС. Следователно жалбата е допустима, но разгледана
по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
производството по издаване на оспореното решение е започнало въз основа на
уведомление от 16.03.2022 г. (л.14-24) от „Еко юнивърс про“ ЕООД до директора
на РИОСВ Пловдив за наличие на инвестиционно предложение:
„Обособяване на площадка за съхранение на производствени и опасни отпадъци“,
находяща се в УПИ ***, кв.96 от плана на град Стамболийски, 526 кв.м в южната
част на склад „Сграда – производствено помещение 2“, като е декларирано (л.25)
от управителя на дружеството, че на площадката ще се приемат опасни отпадъци,
които ще се съхраняват на закрито с ограничен достъп и количествата на съхраняваните
отпадъци във всеки момент няма да надвишават 50 тона.
С писмо от 08.04.2022
г. (л.51) дружеството е уведомено за приложимата процедура по ЗООС за заявеното
инвестиционно предложение и необходимите документи, които следва да бъдат
представени.
В изпълнение на
дадените указания „Еко юнивърс про“ ЕООД е подало искане (л.54-73) на
15.04.2022 г. за издаване на решение за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС за инвестиционното предложение: „Обособяване на площадка за
съхранение на производствени и опасни отпадъци“.
Искането е съгласувано
с дирекция КОС в РИОСВ Пловдив (л.79), отдел УООП в РИОСВ Пловдив (л.80),
направление „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“ в дирекция ПД
в РИОСВ Пловдив (л.87), РЗИ Пловдив (л.89) и община Стамболийски (л.88 и л.90),
които са дали становища.
В становището на РЗИ
Пловдив е отбелязано, че отчитайки предоставена-та информация за реализацията
на инвестиционното намерение няма да се третират отпадъци, не се предвижда
използване на разтворители и химично или физикохимично третиране; в халето на
закрито, където ще се извършва събирането на производствените отпадъци, ще
бъдат обособени участък за събиране на опасни отпадъци, оборудван с
необходимите съдове и/или контейнери и със съоръжения за събиране на разливи и
съответните абсорбенти за ограничаване на евентуални разливи, и участък за
съхранение на отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти; съдовете за съхранение
на отпадъците ще са на закрито, устойчиви спрямо веществата, съдържащи се в отпадъците,
и материала, от който са изработени, няма да взаимодейства с тях, като ще бъдат
поставени обозначителни табели за кода и наименованието на отпадъка; в близост
до обекта на инвестиционното предложение няма обекти, подлежащи на здравна
защита, имотът – предмет на инвестиционното предложение не попада в обхвата на
санитарно-охранителни зони около водоизточници, не засяга съоръжения за
питейно-битово водоснабдяване. Направен е извод, че не се очакват съществени
отрицателни въздействия по отношение на компонентите и факторите на околната и
жизнена среда и риск за човешкото здраве.
Въз основа на становищата е издадено оспореното решение № ПВ-73-ПР/2022 г.
– предмет на настоящото съдебно производство, с което е решено да не се
извършва оценка на въздействието върху околната среда за процесното
инвестиционно предложение, защото няма вероятност да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони.
Представените от жалбоподателя в първото съдебно
заседание писмени доказателства (л.132-138) относно устройствената зона, в
която попада УПИ ***, където ще се реализира инвестиционното предложение, са
ирелевантни към спора за законосъобразност на оспореното решение. Тези писмени
доказателства установяват, че процесният УПИ се намира в устройствена зона Пп –
предимно производствена зона, в която могат да се разполагат производствени и
складови сгради и съоръжения, обслужващи селското, горското и комуналното стопанство
при съобразяване със санитарно-хигиенните изисквания. Следователно
предназначението на устройствената зона, в която се намира процесния УПИ, не
изключва възможността в този имот да бъде извършва дейност по съхранение на производствени
и опасни отпадъци на закрито.
По искане на жалбоподателя в съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно-екологична експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства.
Според вещото лице след оглед на място на обекта на
инвестиционното предложение посочва, че по стените на помещението са поставени
табели с кодове на опасни отпадъци и под табелите са поставени
съдове/контейнери, т.е., на процесната площадка се извършва съхранение на
опасни отпадъци с кодове, описани в инвестиционното предложение. Според вещото
лице отпадъците се съхраняват в IBC контейнери с обем 1000 л – 2 броя
зя отпадъци с код 16 07 08 – отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти; дървен
сандък от 1,5 м3 – за отпадъци с код 08 03 17 – отпадъчен тонер за
печатане, съдържащ опасни вещества; пластмасов контейнер с обем 200 л за
отпадъци с код 08 01 21 – отпадъци от вещества и препарати, отстраняващи бои
или лакове; биг бег чували и найлонови чували за отпадъци с код 15 01 10 –
опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества;
метални варели от 200 л – за всички останали видове отпадъци. Вещото лице
изрично посочва, е за отпадъци с код 20 01 21 – луминисцентни тръби и други
отпадъци, съдържащи живак, не е осигурен подходящ контейнер.
Вещото лице е описало съществуващите обособени места и
участъци на процесната площадка за опасни отпадъци, като е онагледило със
снимков материал означение на местата със съответните кодове и съдовете, в
които се събират видове опасни отпадъци. Вещото лице посочва, че на процесната
площадка няма налични технически средства за товарене и разтоварване на
опасните отпадъци, като според него товаренето и разтоварването трябва да се
извършва ръчно или с палетна количка.
Според вещото лице процесната площадка има бетонна
настилка, която има множество пукнатини.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за законосъобразността на оспореното
решение. Обстоятелството, че на място са разположени съдове за съхранение на
производствени и опасни отпадъци и са поставени табелки с кодовете за опасни
отпадъци, както и наличието на чували със събрани опаковки, действително
доказват тезата на жалбоподателя, че на място се упражнява дейност, за която
все още не е налице влязло в сила решение на директора на РИОСВ Пловдив относно
необходимостта от извършване на ОВОС. Сам по себе си този факт, обаче, се
преследва и наказва по реда на Наказателния кодекс и не е предмет на обсъждане
в настоящото производство. Със заключението на вещото лице не се установяват
нови факти от значение за законосъобразността на оспореното решение.
Същият извод може да бъде направен и по отношение на
посоченото в писмото на директора на РИОСВ Пловдив от 20.10.2022 г. (л.167), че
процесният склад – производствено помещение 2, в предходните години не е бил
регистриран като площадка за съхранение на производствени и/или опасни отпадъци
с код R13. Този
факт не влияе върху законосъобразността на процедурата и завършващото я решение
за отказ да се извърши ОВОС, доколкото законът не предоставя привилегировано
положение или по-облекчена процедура за имот, който вече е бил регистриран и
работи като площадка за съхранение на производствени и опасни отпадъци. Процедурата
е еднаква за всяко инвестиционно предложение, включващо в предмета си
обособяване на площадка за съхранение на такива отпадъци.
При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са
налице основания за неговата отмяна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
във формата на мотивирано писмено решение, съдържащо всички фактически и правни
основания за своето издаване, при спазване на административнопроизводстве-ните
правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона.
Неприложима към настоящия спор е цитираната в
писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя Наредба № 7 от
24.08.2004 г. за
изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на
съоръжения за третиране на отпадъци, доколкото същата е издадена на основание
чл.13 ЗУО (отм.), а след влизане в сила на новия ЗУО (обн., ДВ бр.53 от
13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) са приети нови подзаконови нормативни
актове, включително нова Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, уреждаща условията и
изискванията за проектиране, изграждане, експлоатация и закриване на депа, на
които се депонират битови, строителни, производствени и/или опасни отпадъци.
От друга страна, всички възражения на жалбоподателя по
отношение на местонахождението на процесната площадка и процедирането на
подробен устройствен план са неотносими към настоящия правен спор, доколкото
предмет на делото е решението на директора на РИОСВ Пловдив за отказ да се
извърши ОВОС, съответно тези възражения на жалбоподателя не следва да бъдат
обсъждани.
Противно на заявеното в жалбата и писмената защита на
процесуалния представител на жалбоподателя, при издаване на оспореното решение
не е допуснато нарушение на материалния закон. Необходимостта
от извършване на ОВОС се преценява въз основа на подробно изброените в чл.93,
ал.4 ЗООС критерии, като в точка 4 изрично е посочен общественият интерес към инвестиционното предложение.
В тази връзка следва да се отбележи, че в
производството по издаване на оспореното решение директорът на РИОСВ Пловдив е
уведомил община Стамболийски за направеното инвестиционно предложение и то е
било обявено на сайта на общината за обществено обсъждане. Съответно отговорът
на общината от 26.05.2022 г. (л.90) към РИОСВ Пловдив е, че до изтичане на
14-дневния срок от обявяването няма постъпили възражения. Т.е., противно на
застъпеното от жалбоподателя становище, в производството по издаване на
оспореното решение е спазено изискването на закона преди издаване на самото
решение да бъде извършена преценка за обществения интерес към инвестиционното
намерение, т.е., не е допуснато нарушение нито на материалноправните норми,
нито на административнопроизводствените правила. Бездействието на общината в
този момент от административното производство по издаване на решението, в който
е имала правна възможност и задължение да прояви активност и да защити
обществения интерес, не може да бъде компенсирано в съдебното производство по
обжалване на издаденото решение.
С оглед
заложените в чл.93, ал.4 ЗООС критерии за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС са неотносими към
предмета на спора възраженията на жалбоподателя, че процесната площадка се
намира в границите на урбанизирана територия и че е нарушен чл.97 ЗУТ,
доколкото тези въпроси не се изследват в административното производство по
издаване на решение за извършване или отказ за извършване на ОВОС. А
възражението за липса на преценка относно замърсяване и вредно въздействие е
недоказано и неоснователно с оглед становището, дадено от РЗИ Пловдив (л.89), че
не се очакват съществени отрицателни въздействия по отношение на компонентите и
факторите на околната и жизнена среда и риск за човешкото здраве.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143,
ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Стамболийски срещу решение № ПВ-73-ПР/2022 г. от 20.06.2022 г. на директора на РИОСВ
Пловдив.
ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: