№ 77
гр. Айтос, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200264 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на „ДИМАР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ихтиман, ул.“Троянова врата“ № 15, със законен
представител Д. Г. Д. - управител против Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от
А“ПИ“ в МРРБ, с който на дружеството – жалбоподател е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин)
лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва ЕФ, като твърди, че същият е неправилен и
незаконосъобразен. Изтъква подробни съображения като в обобщение моли за отмяна на
обжалвания ел.фиш. Не претендира съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не ангажира доказатества.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище, с което оспорва
основателността на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. С.,
която пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. В условията на
евентуалност моли за приложение на чл.28 от ЗАНН Претендира заплащане в полза за
А“ПИ“ на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени доказателства.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от текста на съставения ел.фиш, според административнонаказващия орган:
На 30.091.2024 г. в 10:07 часа за движение в община Айтос, по път I-6 км 473+206,
с посока намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа за ППС ВЛЕКАЧ
ВОЛВО ФХ 12 460, с рег.№ СО 3982 ВР, с тех.допустима максимална маса 18000, брой оси
2, в състав с ремарке с 5 оси, с обща допустима максимална маса на състава 44000, изцяло
не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като
ППС няма ТОЛ декларация за преминаването и валидна маршрутна карта.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, както и от писмените доказателства в хода на съдебното
производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът кредитира.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения ел. фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта
на наложеното административно наказание и преценявайки изложената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът прие следното:
Съгласно чл.167а, ал.3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗДвП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – ал.
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Съдът намира, че от
статичните изображения се установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата,
часа, мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и разположението на техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и база изминато разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл.10б, ал.3 (такива с обща техническа допустима максимална маса над 3,5
тона), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
2
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От своя страна разпоредбата на чл.102, ал.2 ЗДвП, посочена като нарушена в
обжалвания електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Изречение второ на чл.102, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10, ал. 1 ЗП се
осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез електронна система за събиране на
пътни такси. Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС
да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира
доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът
и снимките представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея
данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие
или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател
„ДИМАР“ ООД е вписан в свидетелството за регистрация като собственик на ППС, за чиято
категория е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушения по чл.179, ал.3 – 3б ЗДвП, установени и заснети от електронната система по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен съгласно
чл. 187а, ал. 2 ЗДвП.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за отмяна на обжалвания ЕФ, поради следните съображения:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“.
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7
– 9 ЗП в сила от от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г. с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от
същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя да се предоставя
възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок да не се образува административнонаказателно производство. А
съобрано чл.189е, ал.6а (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява при извършена
корекция съгласно чл.10, ал.3б, както и в случаите по чл.10б, ал.7 и 9 от ЗП.
Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането
на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на
процедурата по реализиране административно наказателната отговорност на въззивника с
реда, предвиден в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г.
По делото не е установено дали дружеството – жалбоподател е имало сключен
договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, по силата на който доставчикът да е имал
задължението да предоставя на въззивника срещу заплащане услуга за електронно събиране
на пътни такси на база изминато разстояние и на база време (електронни винетки) и
процесното МПС да е разполагало с бордово устройство, поради което доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние да е следвало да
уведоми жалбоподателя като собственик на ППС относно евентуално отстраняване на
техническата нередовност в бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата
тол такса за процесния сегмент. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да
4
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ е, че при
издаването му е нарушен принципът на пропорционалност.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко ограничителната.
Следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая.
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3 б.б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност,
доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от собствениците/
ползвателите на превозни средства такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през
принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и
наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то
същата следва да остане неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във въззивните и касационни
производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, само в случай на нарочно заявено искане от страните. В
конкретния случай от жалбоподателя изрично е заявено, че не претендира разноски, като и
не представя доказателсва за реално понесени такива. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът е констатирал, че са налице
основания за отмяна на ЕФ, поради което искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а предвид липсата на искане за разноски
5
от страна на жалбоподателя, присъждане на такива не му се дължи.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който на
„ДИМАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ихтиман,
ул.“Троянова врата“ № 15, със законен представител Д. Г. Д. - управител, за нарушение на
102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00
(две хиляди и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6