М О
Т И В И
към Присъда № 148 по НОХД № 599/2012г.по описа на КРС.
Обвинението срещу подс.К. е по
чл.206,ал.1,пр.І-во от НК за това,че на 06.03.2010г.в гр.Казанлък
противозаконно е присвоил чужда движима вещ-двуосна платформа за лек
автомобил-ремарке марка”Cools”с рама № 471/63 на стойност
1320 лева,собственост на Д.С.С.,която владеел.
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени средства-обясненията на
подсъдимия,свидетелски показания,експертно заключение,писмени
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят Д.С.С. притежавал двуосна
платформа за лек автомобил-ремарке марка ”Cools” с
рама № 471/63,което бил закупил от Белгия.Ремаркето било оставено от св.С. ***
пред дома на родителите му,където го бил заключил с катинар и синджир пред
електрически стълб.През м.февруари 2010г.подс.К. взел платформата от посоченото
място,като преди това имал принципното съгласие на св.Д.С. да вземе платформата
и да я ремонтира,а в замяна на това да си свърши някои работи с нея.По
времето,когато подс.К. взел платформата свидетелят Д.С. бил в гр.София по свои
лични работи.Подс.К. закарал платформата в двора на дома на св.Л.М. ***,където
тогава и подсъдимият живеел,тъй като по това време живеел със св.М. на
съпружески начала.На същият адрес живеел и св.Б.М.-брат на св.Л.М..На това
място платформата престояла около 1 месец,след което-на 06.03.2010г.подс.К. я
предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „Сплав Комерс”
АД-София,находящ се в гр.Казанлък,за което му била съставена
покупко-изплащателна сметка № 0073584/06.03.2010г.и му била изплатена сумата от
139,50 лева.
Междувременно,св.С.С.-баща на св.Д.С.,като
забелязал,че оставеното пред дома му в с.Бузовград ремарке липсва,се обадил по
телефона на св.С. /който през това време бил в гр.София/ и му съобщил за
това.Св.С. се свързал с подс.К. и последният му казал,че е взел платформата,за
да я поправя.През м.май 2010г.св.С. се върнал от гр.София и започнал да си
търси платформата като първо отишъл в дома на св.Л.М.,където живеел и
подсъдимият.Там платформата вече я нямало като подсъдимият казал на св.С.,че
платформата се намира в с.Шейново за ремонт.Св.С. посетил и с.Шейново,но и там
не открил платформата си.
През месец април 2010г.св.Х.Д.
посетил пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр.Казанлък и видял,че там се
намира двуосна платформа за лек автомобил –ремарке.Тъй като св.Д. предал в
пункта метални отпадъци,поискал да закупи ремаркето,като го замени срещу
предадените от него метални отпадъци.Платформата била претеглена и св.Д. я
закупил по горепосочения начин.Закарал платформата в нива в землището на
гр.Крън,общ.Казанлък до бензиностанция”Славена”.На 27.04.2011г.при св.Д. *** и
му съобщили,че ремаркето е предмет на престъпление.Първоначално бил съставен
протокол за отговорно пазене.По молба на св.С. *** ремаркето му било върнато.
Съгласно заключението на
назначената по делото автотехническа оценителна експертиза стойността на
процесната движима вещ-двуосна платформа за лек автомобил-ремарке марка ”Cools” с
рама № 471/63 е на стойност 1320 лева.
В с.з.вещото лице внася промени в
заключението си с оглед на това,че поставената му задача е била да се оцени
процесната платформа към 2009 година,но събраните по делото доказателства сочат,че
тя е била отнета през пролетта на 2010г.и съответно стойността и към 2010
година /вече с по-голям процент на овехтяване/ е 1188 лева.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.,М.,М.,С.,С.,К.,експертно
заключение,сертификат № 706352 за ремарке,протокол за отговорно пазене от
27.04.2011г.,покупко-изплащателна сметка № 0073584 от 06.03.2010г.,протокол за
предупреждение от 16.08.2010г.,разписка,които доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,кореспондират помежду си,както и отчасти кореспондират с
обясненията на подсъдимия,дадени в хода на съдебното следствие.
Подсъдимият не отрича наличието на
главния факт на доказване по делото,а именно-че процесното ремарке,собственост
на св.С.,е било в негово владение /на подсъдимия/ и че той-подсъдимият се е
разпоредил с него в свой интерес като на посочената в обвинителния акт
дата-06.03.2010 г.го е предал на пункт за изкупуване на метални отпадъци и е получил
за него определена парична сума.Възраженията на подсъдимия се свеждат основно
до началната дата и съответно-на периода от време,в която той е владял
процесната вещ като подсъдимият твърди,че я е взел в свое владение не през
пролетта на 2010г.,а още през м.ноември или декември 2009г.,но тези му
твърдения,първо,че се опровергават от показанията на свидетелите М.,М.,С. и С.,второ-началният
момент и съответно-продължителността на владението не са от особено съществено
значение за съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение по
чл.206,ал.1 от НК,след като в случая безспорно е установено,че така или иначе
платформата е била във владение на подс.К.,и че той се е разпоредил с нея в
свой личен интерес на датата 06.03.2010г.Другото възражение на подсъдимия е,че платформата е
взел със съгласието на св.С. и последният през цялата зима на 2009-2010г.е
знаел,че платформата е във владение на подсъдимия К. /в двора на дома на св.М.,където
подс.К. тогава е живял/ и не е имал нищо против това.Съдът намира,че относно
факта дали е имало съгласие от страна на собственика-св.С. подсъдимият К. да
вземе процесната платформа,няма съществено разминаване между показанията на св.С.
и обясненията на подс.К.,тъй като св.С. дава показания,че принципно е бил
съгласен подс.К. да вземе платформата-само не е бил попитан от последния
изрично на датата,на която я е взел.Освен това съдът също приема,че в случая
следва да се приеме,че е имало съгласие от страна по св.С. подсъдимият да вземе
платформата /дори и то да е било само принципно такова/ и това повече
съответствува на обективната истина,тъй като се установи,че между подсъдимия и
пострадалия е имало разговори за тази платформа в смисъл подсъдимият да я
вземе,за да я ремонтира и да я ползва за свои нужди.Именно поради това,че е
било налице съгласие от страна на собственика да се вземе вещта на подс.К. не е
повдигнато обвинение за кражба,а е повдигнато обвинение за обсебване.Относно
доводът на подс.К.,че със свидетеля С. не са уговаряли срок,в който подс.К. да
ползва платформата,това дори и първоначално да е било така,видно от показанията
на св.С.,които са категорични в тази насока /а и от показанията на свидетелите М.
и М./ от един момент нататък-след като се е върнал от гр.София през м.май
2010г.св.С. е започнал много настоятелно да търси платформата си,ходил е да я
търси на различни места,провеждал е разговори с подс.К.,в които е настоявал да
му се върне платформата.Предвид изложеното съдът намира,че възраженията на
подс.К. по фактическата обстановка и по правния характер на неговите
действия,не влияят съществено и не променят направените изводи за фактическия и правен характер на
извършеното от него деяние по така повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното съдът намира,че от обективна и от субективна
страна подс.К. е осъществил състава на чл.206,ал.1,предл.І-во
от НК.
ПО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна
страна подсъдимият на посочените в обвинителния акт дата и място е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението”обсебване”-противозаконно е присвоил чужда движима вещ-двуосна
платформа за лек автомобил-ремарке марка „Cools” с
рама № 471/63 на стойност 1188 лева,собственост на Д.С.С.,която вещ е владеел.
От субективна страна подсъдимият К. е действувал умишлено,с пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.Горното се установява от обективираните му действия.Фактът
на предаване на процесната чужда движима вещ като своя на пункт за изкупуване
на отпадъци срещу определена парична сума и че след това не е съобщил за този
факт на св.С.,а му е казвал,че платформата е в с.Шейново,по недвусмислен начин
говори,че подс.К. е действувал с ясното съзнание,че се разпорежда с чужда
движима вещ,която владее,като със своя и в свой личен интерес.
Предвид изложеното подс.К. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение-и наказан като следва да бъде признат за виновен по
обвинението за коригираната от вещото лице стойност на процесната вещ-1188
лева,а по останалата част от обвинението-за останалите 132 лева до
първоначалната стойност от 1320 лева на процесната вещ следва да бъде признат
за невиновен и да бъде оправдан.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.К. съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства критичното му отношение към извършеното деяние,затрудненото му материално положение,обстоятелството,че
понастоящем полага общественополезен труд,обстоятелството,че вещта е върната на
собственика и.Отегчаващо вината обстоятелство-наличието на предходни
осъждания за престъпления от общ характер.Характеристичните данни на подсъдимия
съдът намира за неутрални,тъй като в дадената характеристична справка основно
се преповтарят данните за предходните му осъждания,а те са отразени в справката
му за съдимост и се вземат предвид като самостоятелно отегчаващо вината
обстоятелство и поради това не следва да се вземат предвид като такова още
веднъж.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.К. следва да се реализира при превес на смекчаващите вината
обстоятелства като следва да му се наложи наказание в размер по-близък до
минималния,предвиден в закона,отколкото до средния,а именно-ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затвор съгласно разпоредбата
на чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
В случая не може да се приложи
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК,тъй като към момента на извършване на деянието
подс.К. е осъждан с присъди по НОХД № 859/1998г.по описа на РС Казанлък и по
НОХД № 393/2002г.по описа на РС Казанлък.
На основание чл.189,ал.3
от НПК подс.К. следва да заплати на КРС направените по делото разноски
в размер на 152 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: