О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр
ІV-701 Година 2018, 12 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 92/2019г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 2947/21.02.2019г.
на С.Д.И., ЕГН: ********** *** за допълване на решение № ІV-114/12.02.2019г.,
постановено по гр. д. № 92/2019г. в частта за разноските. В молбата И. твърди,
че съдът се е произнесъл по основателността на искането за разноски, но е
присъдил само част от тях. Поради това, настоява за допълване на решението съобразно
с изразената от съда воля и в размера, установен по делото.
Препис от молбата е изпратен на ответната
страна – А.Н.К., който се противопоставя на молбата за допълване на решението.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните
и относимия към молбата доказателствен материал, съдът намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите
на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото
поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия
въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия
спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася
само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две
хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските, които
представляват изключение от общото правило за неоттегляемост на решението,
разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които съдът не
се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези случаи
допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата от съда
непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от страната да
е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни правото си по
чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е
определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи
представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка,
за да се развитие производството по изменение на решението в частта за
разноските.
В процесния казус искането на въззивната
страна е за допълване на съдебното решение по чл.248, ал.1, предл.ІІ от ГПК и на
изследване подлежат своевременното му заявяване и наличието на предпоставките
по чл.78, вр. с чл.81 от ГПК. Молбата за допълване на решението е подадена в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, която е
инкорпорирала искането си за присъждане на разноски във въззивната жалба. Поради
това, молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Според чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
настоящия случай окръжният съд се е произнесъл по основателността на искането
за разноски и е присъдил такива в размер на 25 лева, представляващи държавна
такса за образуване на въззивно производство. Съдът не е отчел факта, че към
материалите по изпълнителното дело са представени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и такса на ЧСИ за администриране
на жалбата в размер на 96 лева. Тези разноски също подлежат на присъждане.
Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално
представителство при обжалване на действията на съдебен изпълнител е 200 лева,
когато жалбата се разглежда в закрито заседание. В конкретния случай уговорения
хонорар надвишава предвидения в наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради
това, разноските за процесуалното представителство на жалбоподателя трябва да
се редуцират на 200 лева.
Предвид гореизложеното, искането на С.И.
за допълване на решението е основателно и трябва да се уважи със следващото от
това присъждане на съдебни разноски в размер на 296 лева, от които 96 – такса
за администриране на жалбата, заплатена на ЧСИ и 200 лева - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, рецуцирано до размера по чл.10,
т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН: ********** *** да
заплати на С.Д.И., ЕГН: ********** *** съдебни разноски в размер на 296 лева.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: