Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №300 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от А.В.П. *** против Наказателно постановление №445075-F489864 от 01.07.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл.185, ал.3 ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Наведени са
доводи, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че към
датата на извършената проверка от служителите на НАП не се намирал в трудови
правоотношения с дружеството, стопанисващо съответния търговски обект, поради
което нямал задължение да издава касов бон. Предал закупената при проверката
стока и приел паричната сума, поради кратковременно отсъствие на отговорника за
обекта, без да има задължение за това. Изложени са съображения, че
жалбоподателят не може да бъде субект на нарушението по чл.185, ал.3 ЗДДС,
както и че от субективна страна деянието не е извършено виновно. Наведен е
довод, че административно-наказващият орган неправилно не е приложил
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като са изложени подробни съображения за наличието
на предпоставките за това. Иска се наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, дава обяснения относно вмененото му
нарушение. Заявява, че не е направил деянието с умисъл, разбира постъпката си и
няма да я повтори. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административно-наказващият
орган – ТД НАП – Велико Търново се представлява от юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата. Излага съображения, че нарушението се доказва по
безсъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, при
съставянето на АУАН и НП били спазени всички нормативи изисквания. Случаят не
представлявал маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН, като
административно-наказващият орган бил съобразил смекчаващите отговорността
обстоятелства, налагайки глоба в минималния предвиден в закона размер.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.05.2019г., около
10,30 ч., в обект – магазин „С.С.Т.”, находящ се в град Левски, площад „***” кл.7, стопанисван от „***” ЕООД, гр.Левски, ЕИК:***, представлявано от О.В.Е., била извършена проверка от
служители на НАП – свидетелят П.Б. – на длъжност старши инспектор по приходите
при ЦУ на НАП, отдел „Оперативно дейности”, сектор „Мобилни групи”, гр.Велико
Търново, и свидетелят Х.Д. – служител в ГД „Фискален контрол”, сектор „Мобилни
групи”, с месторабота гр.Плевен.
По време на проверката в
обекта присъствал единствено жалбоподателят А.П., който към тази дата не бил в
трудово правоотношение с „***” ЕООД. Същият се намирал в работно
помещение, стаичка зад щанда, където ремонтирал собствена вещ, със знанието на
управителя - свидетеля О.Е.. На последния се наложило да напусне обекта за
кратко, поради личен ангажимент, като оставил П. в магазина, за да не го
затваря. Чувайки, че в обекта има клиенти, жалбоподателят решил да ги обслужи,
поради отсъствието на управителя. Свидетелите Б. и Д. поискали да си закупят от
обекта точило за ножове, на цена 4,50 лв., която стока жалбоподателят П.
предал, приел плащане в брой с банкнота от 10 лева и върнал ресто. За така
извършената продажба А.П. не издал фискален бон от наличното в обекта фискално
устройство: модел „ELTRADE A3 KL”, с рег. номер в НАП
№4190465, ИН на ФУ №ED321867 и ИН на ФП №44321867. Не
била издадена и бележка от кочан. Свидетелите Б. и Д. напуснали обекта, а след
няколко минути се върнали в него и се легитимирали като служители на НАП.
Изваден бил монетника и бил извършен опис на паричните средства в касата към
този момент. От фискалното устройство в обекта бил разпечатан МФО
№0000010/23.05.2019г., от който било установено, че към момента на проверката
не били регистрирани продажби чрез фискалното устройство. Жалбоподателят
обяснил на проверяващите, че не е служител в обекта, че на собственика се
наложило да отсъства за кратко. Обадил се по телефон на свидетеля О.Е., за да
му съобщи за проверката, като последният пристигнал на място. А. П. попълнил и подписал декларация, предоставена му от служителите на НАП, в
която посочил, че е служител в търговския обект на длъжност продавач, както и
опис на паричните средства в касата.
За установеното по време
на проверката бил съставен протокол №0373679/23.05.2019г., който бил подписан
от проверяващите, както и от А.П. и О.Е..
Въз основа на
констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №F489864/02.06.2019г. срещу А.В. П. за това, че при извършена проверка на 23.05.2019г. в обект магазин
„С.С.Т.”, находящ се в гр.Левски,
стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД, било установено,
че не за всяка извършена продажба, заплатена в брой се издава фискална касова
бележка от инсталираното фискално устройство е обекта. Описана е извършената
контролна покупка в 10,30ч. на 1 бр. точило за ножове и ножици на стойност 4,50
лв., заплатени в брой от П.Б.Б. – орган по приходите с банкнота от 10 лева на
А.В. П., на длъжност продавач-консултант в обекта към проверката.
Същият приел плащането, върнал ресто, но не издал Фискален касов бон от
наличното в обекта и работещо фискално устройство. Посочените факти са
квалифицирани в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
АУАН бил предявен на
жалбоподателя А.В. П., който вписал в него като възражения, че на посочената в акта
дата бил в обекта и не издал касов бон, тъй като не работел там, обслужил
клиентите, за да не затваря обекта докато оправомощеното лице отсъствало, а не
с цел злоупотреба.
Въз основа на съставения
АУАН административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.185, ал.3 ЗДДС наложил на жалбоподателя
А.В.П. административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС. В НП е възприета фактическа обстановка, идентична с тази
в АУАН.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите П.Б.Б., Х.К.Д., О.В.Е., обясненията на
жалбоподателя А.В.П., както и от писмените доказателства – Наказателно
постановление №445075-F489864 от 01.07.2019г., АУАН №F489864/02.06.2019г., Протокол за извършена проверка №0373679/23.05.2019г. и опис на парични
средства към него, отчет от фискална памет и дневен финансов отчет, декларация
от лице, работещо на трудово правоотношение, Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Съдът даде вяра на показанията
на свидетелите П.Б.Б., Х.К.Д., О.В.Е., като последователни, логични и безпротиворечиви по отношение на съществените
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Даде се вяра и на обясненията
на жалбоподателя, които се подкрепят от останалите гласни доказателствени
средства, а не се опровергават от тях, поради което съдът ги цени като годни
гласни доказателствени средства, а не само като израз на правото на защита на
наказаното лице.
Кредитирани бяха и
писмените доказателства, които, с изключение на приложената декларация от лице
работещо на трудово правоотношение, представляват официални документи, издадени
от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, неоспорени от страните
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона форма и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона реквизити,
предявени са на санкционираното лице. Налице е идентитет между описаната
фактическа обстановка в АУАН и НП.
Изложените факти
съответстват на правната квалификация на деянието. Правилно
административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Нормата на чл.118, ал.1 от ЗЗДС предвижда задължение за регистриране и
отчитане на извършени доставки/услуги в търговски обект чрез издаването на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Неизпълнението на посоченото задължение за съответните
търговци, извършващи доставки/услуги, е скрепено със санкцията на чл.185, ал.1 ЗДДС. Извън тези случаи, разпоредбата на чл.185, ал.3 ЗДДС предвижда санкция за
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118,
ал.1 ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв документ.
Фактическото описание в
НП покрива всички обективни признаци от състава на разпоредбата на чл.185, ал.3 ЗДДС, релевантни за съставомерността му: физическо лице, което е приело
плащане, но макар и фактическо задължено да издаде фискален касов бон, не е
издало такъв.
Описаните
правно-релевантни факти се установяват от събраните в хода на производството
доказателства. Целият събран по делото доказателствен материал е
безпротиворечив относно обстоятелствата по извършената проверка от органите по
приходите – времето и мястото на осъществяването й, лицата, присъствали по
време на проверката. Безпротиворечиво се установява извършената от ораните по
приходите контролна покупка, по време на която в проверения търговски обект
били обслужени от жалбоподателя А.П., който предал стоката, приел паричната
сума, върнал ресто, но не издал фискален касов бон. Посочените факти не се оспорват
от жалбоподателя, който признава, че е осъществил продажбата на процесната
стока, както и че не е издал фискална касова бележка.
Единственото противоречие
в събрания по делото доказателствен материал касае фактът, дали жалбоподателят
е работил, като продавач в проверявания обект, което обстоятелство е декларирал
в приложената по делото декларация, респективно е прието за установено в
изложената от административно-наказващият орган фактическа обстановка. В хода
на съдебното следствие, установеният с декларацията факт, се явява оборен от
събрания непосредствено пред съда доказателствен материал. От кредитираните от
съда показания на свидетеля О.Е., управител на дружеството, стопанисващо обекта
и обясненията на жалбоподателя, се установява, че към датата на извършената
проверка А.П. не е бил в трудово правоотношение с „***”ЕООД, а се е намирал
инцидентно в обекта. В подкрепа на посочените гласни доказателствени средства
са и показанията на свидетелите Б. и Б., които потвърждават, че след
легитимирането им П. е обяснил, че не работи там, въпреки, че е попълнил
декларацията. По делото липсват други писмени доказателства, удостоверяващи, че
към 23.05.2019г. А.П. е бил в трудово правоотношение с „***”ЕООД.
Посоченото обстоятелство
обаче не води до извод за несъставомерност на извършеното от жалбоподателя
деяние. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че П. не може да бъде
субект на нарушението по чл.185, ал.3 ЗДДС, тъй като не бил назначен на
длъжност продавач-консултант в обекта. Настоящият съдебен състав намира, че
нормата на чл.185, ал.3 от ЗДДС предвижда именно фактическо основание за
ангажиране на административно-наказателна отговорност – приемане на плащане в
търговски обект за извършена в него продажба от името на търговеца. Ирелевантно
дали лицето, приело плащането, е в трудово, гражданско и или друго
правоотношение с търговеца, стопанисващ обекта. В процесния случай е безспорно
установено, че със знанието на управителя на дружеството-търговец,
жалбоподателят е бил оставен в обекта, за да не затваря, докато съответното
лице отсъствало. Осъществявайки продажба на стока от името на търговеца, макар
и с мотива да помогне, той е притежавал именно качеството на физическо лице,
приело плащането, поради което фактически задължено да издаде фискален касов бон. С действията си по приемане на плащането и с
бездействието си по неиздаване на касовата бележка жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е санкциониран.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, под формата на вината небрежност, тъй като,
същият е съзнавал, че извършва продажба на стока и приема плащане, бил е длъжен
да знае законите на страната, респективно задължението за издаване на касов бон
при приемане на плащането, могъл е и е бил длъжен да предвиди вредните
последици от неизпълнение на посоченото задължение, но не го е направил, като е
смятал, че такива няма да настъпят.
Неоснователен е наведения
от жалбоподателя довод, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“
по смисъла на чл.28 ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява
същото да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност
от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
такъв извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни
последици за фиска са ирелевантни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат отчетени мотивите за извършване на деянието, обстоятелството,
че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушения на ЗДДС. Съдът намира,
че наложеното наказание в минималния предвиден от закона размер от 100 лева
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Поради изложените съображения,
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №445075-F489864/01.07.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на А.В.П.,
ЕГН:**********, адрес: ***, на основание
чл.185, ал.3 ЗДДС е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
100 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: