№ 406
гр. Тетевен, 25.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100338 по описа за 2024 година
Производството е образувано по Искова молба на М. П. И., с ЕГН: ********** и М.
Н. И., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Тетевен, ул. „Бели Вит“ № 35, чрез адв. С.
С., срещу Д. В. П.А, с ЕГН ********** и М. Т. И., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр.
Тетевен, ул. „Бели Вит” № 35, за установяване със силата на пресъдено нещо между
страните, че ищците са собственици по силата на давностно владение и по приращение на
ЛЯТНА КУХНЯ като самостоятелен обект на собственост със застроена площ от 19 кв.м.,
находяща се на първия етаж от ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща по КККР на гр.
Тетевен, одобрена със заповед № РД- 1816/06.03.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК-София, имот с идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ от 86 кв.м.,
брой етажи: 2, която е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в гр. Тетевен, п.к. 5700,
ул. „Бели Вит“ № 35, съставляващ по КККР имот с идентификатор № 72343.500.459, целият
с площ от 751кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване / до 10м./ при съседи имоти с идентификатори: №
72343.500.1819, № 72343.500.7157, № 72343.500.8196, № 72343.500.40, № 72343.500.7155,
както и че е допусната непълнота и грешка в кадастралната карта чрез неотразяването на
този самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 72343.500.459.1, както и на
останалите самостоятелни обекти на собственост в нея ведно с всички законни последици.
Молят за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез адв.
Дамянова с който оспорват искът като недопустим. Молят за прекратяване на делото, респ.
за отхвърляне на иска.
Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:
С влязло в законна сила съдебно Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по в.гр.д.
№ 96/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е потвърдено Решение № 7/11.01.2023 г. по
гр.д. № 571/2021 г. по описа на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлен иска за делба,
предявен от М. П. И. и М. Н. И. срещу М. Т. И. и Д. В. П.а на следния недвижим имот:
еднофамилна двуетажна жилищна сграда, съставляваща по КККР на гр. Тетевен имот с
идентификатор № 72343.500.459.1, със застроена площ 86 кв.м. построена в поземлен имот с
идентификатор № 72343.500.459 по плана на гр. Тетевен. Решенията са постановени в
първата фаза на делбеното производство. Първоинстанционният съд е приел, че искът за
делба е неоснователен и недоказан с мотив, че ответниците по делбеното производство М.
И. и Д. П.а, както и техният наследодател Васил П. И. са доказали упражнявано от тях
1
давностно владение върху цялата сграда. Въззивният съд е приел за правилен крайния извод
на първоинстанционния съд да бъде отхвърлен иска за делба, като в мотивите на своето
решение е приел, че не е налице съсобственост на страните в процесната жилищна сграда,
която е придобита в режим на СИО от съпрузите Васил и М. И.и, а след смъртта на Васил И.
неговите права в прекратената имуществена общност са наследени от неговите законни
наследници М. И. и Д. П.а. Въззивният съд е приел, че изграденото в повече от учреденото
право на строеж следва главната вещ - жилищната сграда и с оглед несамостоятелния му
статут не може да бъде предмет на делба. В своите мотиви въззивният съд е посочил
изрично, че не споделя твърдението на М. и М. И.и за наличие на три самостоятелни обекта
в изградената жилищна сграда с идентификатор № 72343.500.459.1, тъй като такива не
съществуват както съгласно ПУП, така и съгласно КККР, а в заключението си вещото лице
по изготвената СТЕ предоставя възможни варианти за обособяване на отделни обекти само
като проект с оглед претенцията на ищците по делото за делба.
На следващо място в съдебно Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по в.гр.д. №
96/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдебният състав е посочил, че спорен е
въпросът за статута на изграденото в повече от разрешения обем на отстъпеното право на
строеж. Съдът намира,че определяща при преценката на приложимата правна уредба е
юридическата характеристика на изграденото в отклонение. Нормата на чл.92 от ЗС е
приложима в случаите, когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект
съгласно строителните правила и норми. Когато обаче извършеното строителство няма тези
характеристики, се прилага чл. 97 от ЗС. Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на
учреденото право на строеж е увеличена застроената площ на съществуваща сграда. В този
случай с оглед несамостоятелния характер на над/пристроеното не може да възникне
собственост върху изграденото. Затова за такъв обект са приложими правилата на чл.97 или
чл.98 от ЗС- новоизграденият обект следва режима на главната вещ, или се присъединява
към нея поради неделимото му свързване и липсата на самостоятелност. Изграденото в
повече от учредения обем на право на строеж е собственост на притежателя на правото на
строеж, тъй като не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.
Също така въззивната инстанция сочи, че В резултат е налице жилище,което има
статут на самостоятелен обект. В него до размера на разрешените 40кв.м. е легитимно
придобито в собственост от титулярите на сервитутното право-Васил и М. И.и.
Допълнително построеното превишение,което с оглед начина на изграждане няма
самостоятелен статут, функционално е свързано с обекта,към който е присъединено,поради
което следва собствеността на този обект- т.е. се придобива от ответниците, съответно от
наследниците.
В заключение Окръжен съд – Ловеч, в Решение № 93/15.05.2023 г., постановено по в.
гр.дело № 96/2023 г. по описа на същия съд, заявява, че не може да се сподели твърдението
на въззивниците за наличие на три самостоятелни обекта в новоизграденото жилище.
Такива не съществуват както съгласно ПУП, така и КККР. Експертът по изготвената СТЕ е
представил възможни варианти за обособяване на отделни обекти в това жилище,но само
като проект- с оглед претенцията на ищците за притежание на трансформираната лятна
кухня на първия етаж,където са разположили парното си. Изграденото от ответниците
жилище фигурира като самостоятелен обект 1, в което за отклонението от обема на
учреденото право на строеж, състоящо се в увеличение на квадратурата, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС, изключваща придобиване като приращение от
собствениците на земята-в случая в съсобственост 2/3 ид.ч. към 1/3 ид.ч. По изложените
съображения въззивният състав приема, че не е налице съсобственост в процесното
жилище,то е придобито под режима на СИО от ответниците Васил и М. И.и. Изграденото в
повече от учреденото право на строеж, с оглед несамостоятелния му статут, следва главната
вещ-спорната жилищна сграда, и също не може да бъде предмет на делба.
2
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от Върховния касационен съд, който с
Определение № 1875 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3603/2023 г. на ВКС, I ГО не
е допуснал касационното обжалване на решението на Окръжен съд - Ловеч. В мотивите на
своето определение ВКС е отбелязал, че напълно и в съответствие с практиката на ВКС
/цитирани са многобройни съдебни решения/ въззивният съд е приел, че построеното над
обема на учреденото право на строеж е функционално свързано с основната сграда и тъй
като то не представлява и не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост,
относно собствеността върху него следва да се приложат разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от
ЗС. В своите мотиви ВКС изрично е приел, че посоченият от вещото лице обект № 3 с площ
19 кв.м /в схема-проект/, който ищците наричат „лятна кухня” не може да бъде обособен
като самостоятелен обект на собственост. В своите мотиви ВКС е приел за правилен извода
на въззивния съд, че между страните не съществува съсобственост по отношение на
процесната жилищна сграда, която има статут на самостоятелен обект и други
самостоятелни обекти в нея не съществуват, в резултат на което се изключва придобиването
по приращение.
Настоящият съдебен състав счита, че влязлото в законна сила съдебно решение, с
което не се допуска съдебна делба на жилищната сграда с идентификатор №72343.500.459.1
е постановено между същите страни, които са ищци и ответници в настоящия съдебен
процес. То се ползва със сила на пресъдено нещо между тези страни и спорът относно
наличие на съсобственост или самостоятелни права на собственост върху несъществуващ
самостоятелен обект в същата сграда не може да бъде пререшаван.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 2115/05.04.2024 г. от М. П. И., с ЕГН: ********** и
М. Н. И., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Тетевен, ул. „Бели Вит“ № 35, срещу Д.
В. П.А, с ЕГН ********** и М. Т. И., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. Тетевен, ул.
„Бели Вит” № 35, по която е образувано горното дело, като недопустима поради липсата на
законово основание от търсената съдебна искова защита.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ОС - Ловеч в едноседмичен срок от
връчването му на ищците.
Да се връчат препис на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3