№ 1156
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500889 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №266697 от 25.11.2021г., постановено по гр.д.№10609/2020г., СГС е
признал за установено по иска с пр. осн. чл. 23 от СК, предявен от Л. А. П., с
ЕГН********** срещу Е. С. П./С./, с ЕГН**********, че Л. А. П., е собственик по силата на
частична трансформация на лично имущество на 9/20 ид. ч. от недвижим имот, придобит по
време на брака между страните: АТЕЛИЕ № ***, с галерия, находящо се в гр. ***, Столична
община, район ***, жк.“***“, изградено в жилищната сграда на бл. ***, на тринадесети
етаж, с обща застроена площ от 110, 69 кв. м., при съседи: от изток-коридор, от запад-
междублоково пространство, от север-ателие № 10, от юг—междублоково пространство и
бл. № 6, отгоре-покрив, отдолу-апартамент № 71, заедно с припадащите се на ателието
1.339% ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото по документ за собственост, а по схема-самостоятелен обект с
идентификатор 68134.303.57. 3. 77 по КК и КР, с адрес град ***, район ***, бл. ***, ет. ***,
ателие ***, в сграда с идентификатор 68134.303.57. 3., с предназначение жилищна –
многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект-ателие за творческа дейност,
брой нива на обекта-2, с площ 110, 69 кв. м., ведно с 1.339%ид. части от общите части на
сградата като е отхвърлил иска за установяване на пълна трансформация на лично
имущество, като неоснователен.
1
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил частично уважен, е
постъпила жалба от ответницата Е.С., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.От представените по делото доказателства се установява, че ответницата
фигурира като купувач по договора за покупко-продажба заедно с ищеца, двамата купувачи
са поели задължението за заплащане на продажната цена, поради което правата им в правото
на собственост са съобразно постигнатите уговорки в договора.За да приеме, че 45% от
имота е изключителна собственост на ищеца съдът е направил извод, че платената част от
продажната цена в размер на 22 500евро представлява негово индивидуално имущество, тъй
като тази сума е била лично спестяване на лицето.Паричните влогове по СК-отм. се
включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, което задължава ищеца да
установи, че средствата съставляват негово лично имущество.От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че страните са живеели на съпружески
начала още от 2000г. и са имали общ семеен бюджет и спестявания.Ответницата е работила
както преди, така и след сключване на брака, и с получавания от нея доход е заплащала
разходите за битово потребление.Съдът не е съобразил обстоятелството, че приносът й за
придобиване на процесния имот не се е изразявал само в осигуряване на финансови
средства, но и с работа в домакинството.Моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на
ищеца, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на
обжалваното решение.По делото са представени доказателства, че банковата сметка в
„Пиреос Банк“АД, от която е изтеглена сумата от 22 500евро е открита преди сключване на
брака, поради което съставляват лично притежание на титуляра на влога.Насрещната страна
не е успяла да опровергае законовата презумпция и да докаже, че средствата по влога са
общи.Следва да се съобрази, че преобразуването на лично имущество се преценява към
момента на сключване на договора, поради което е без значение какви доходи е получавала
ответницата след 01.09.2005г.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен като
неоснователен е постъпила жалба от ищеца, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Обосновано съдът е приел, че вземането за дивидент е лично имущество, но
въпреки това е формирал извод, че когато тази сума се вложи за придобиване на недвижими
имот, то той влиза в обхвата на съпружеската общност.Дивидентът е дял от разпределената
печалба на търговското дружество от неговата търговска дейност, поради което ответницата
няма как да има принос в неговото придобиване.Това означава, че вложеният в
закупуването на имота дивидент съставлява преобразуване на лично
имущество.Необоснован е извода, че поетото от ищеца задължение по договора за кредит и
лично погасяваните от него вноски, не води до трансформиране на придобитото в СИО.В
случая договорът е сключен от него в лично качество, без насрещната страна да е поела
солидарно задължение, поради което вложените заемни средства представляват също лично
имущество.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и уважи изцяло
2
предявения иск.
Ответницата е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност
на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. По същество са неоснователни.
Предмет на производството по делото е иск, предявен между съпрузи, бракът на
които е прекратен, за приемане на установено в техните отношения, че ищецът е едноличен
собственик на процесния апартамент, който е бил придобит в резултат на трансформация на
лични средства.Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест
ищецът е този, който следва да установи твърдението си, че в придобиването е вложено
лично имущество по смисъла на чл.20 от СК-отм., доколкото СК от 1985г. – отм., който е
действал към момента на сключване на брака между страните и на договор за покупко-
продажба от 01.09.2005г., обективиран по н.а.№89, н.д.№1150/2005г. на нотариус И.Н.
предвижда, че придобитото възмездно по време на брака имущество се счита за СИО.
За доказване на трансформацията на лични средства са допустими всички
доказателствени средства, уредени в процесуалния закон, в т.ч. и на свидетелски
показания.Ограниченията на чл.164 от ГПК в случая не намират приложения, тъй като по
общо правила се установяват правоотношения, по които страна е само един от
съпрузите/дарени средства от родители, доходи, получени от трудови или приравнени на тях
правоотношения и т.н./.
В исковата молба са наведени фактически твърдения, че процесният имот е бил
придобит изцяло с лични средства на ищеца, както следва : 5 000евро и 18 000лв. –
разпределен дивидент с решение на ОС на СД“П.П. Технопласт – П., П.“ от м.08.2005г. ;
25 000лв. – сума получена въз основа на договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот ; 25 000евро – изтеглена сума от личен влог.
Според §1, т.5 от ДР на ЗОДФЛ посочва, че „дивидент“ е : доход от акции ; доход от
дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани
като доходи от акции ; скрито разпределение на печалбата.По реда на СК/1985г. – отм.
всички вземания, които не представляват парични влогове – вземания по трудови или
приравнени на тях правоотношения, пенсии, стипендии, застрахователни обезщетения и др.,
са изключени от обхвата на СИО.Това означава, че полученият от ищеца дивидент в
качеството му на съдружник в търговско дружество съставлява негово лично имущество.Не
е спорно по делото, че с разпределения му дивидент е заплатена част от договорената
продажна цена.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК-отм. предвижда, че „вещите и правата върху
вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
3
придобити.Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и
труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.Тъй като в ал.3 на ц.р. е установена
презумпция, че всяко възмездно придобиване е в резултат на съвместен принос, то следва,
че ищецът трябва да проведе обратно доказване, с което да установи пълната липса на
принос на ответницата и в трите проявни форми.От показанията на св.Е. и св.С.,
кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се
установява, че след сключването на брака между страните и двамата съпрузи са участвали
със своите доходи в посрещане на разходите за текущите нужди на семейството – храна,
битови сметки.Ответницата се е грижила за домакинството - пазарувала, чистила, готвила,
като обитаваното жилище е било винаги в много изряден вид.Горното означава, че
съвместния принос по отношение на вложените в покупката 5 000евро и 18 000лв. не е
опроверган.
При установен режим на съпружеска имуществена общност за поетите по време на
брака задължения за удовлетворяване нуждите на семейството двамата съпрузи отговарят
солидарно, поради което и заплащането на част от цената на придобит по време на брака
недвижим имот със средства, получени от единия съпруг по договор за заем, не води до
частично преобразуване на лично имущество, а има за последица придобиване на правата от
двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.Без значение е
обстоятелството, че впоследствие кредитът е бил погасяван с лични средства на
заемополучателя.От изложеното следва, че съвместния принос по отношение на вложените
в покупката на имота 25 000лв., които са получени от ищеца въз основа на сключен в лично
качество договор за кредит не е опроверган.
Отмененият СК/85г. предвижда, че общи са не само вещите и правата върху вещи, но
и паричните влогове, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.Ако
паричният влог е открит в кредитната институция преди сключване на брака, независимо от
това, че са били вложени средства и на лицето, което не е негов титуляр СИО не
възниква.Такъв е и процесния случай, в който се установява, че влогът на ищеца в „Пиреос
Банк“АД е бил открит на 04.11.2004г., като е депозирана сума в размер на 22 500евро, която
е изтеглена на 01.09.2005г.Бракът между страните е бил сключен на 20.03.2005г., поради
което влога съставлява лично имущество на неговия титуляр.Не е спорно, че сумата по
влога е вложена в придобиването на общия апартамент, поради което на ищеца следва да
бъде призната частична трансформация на лично имущество от 45%ид.ч./страните не
спорят, че действителната покупна цена на имота е 50 000евро/.
Предявеният иск за признаване на пълна трансформация на лично имущество е
частично основателен и следва да бъде уважен за посочената по-горе част.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На страните следва да се присъдят разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение.Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответницата за прекомерност на заплатеното на насрещната страна възнаграждение, тъй
4
като същото е под минимума по Наредба №1 за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №266697 от 25.11.2021г., постановено по гр.д.
№10609/2020г. на СГС.
ОСЪЖДА Е. С. П., ЕГН********** да заплати на Л. А. П., ЕГН********** сумата
от 900/деветстотин/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА Л. А. П., ЕГН********** да заплати на Е. С. П., ЕГН********** сумата
от 550/петстотин и петдесет/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5